Търсене в беседите за 'Съдене'

Не, съденето трябва да става по правилата на този книжник, който изважда старите и новите неща.
Това е наука, воля, християнство, култура, религия: да владееме себе си и да помагаме на ближните. Като срещнем някой нервен човек, ние го избягваме. Не, по друг начин трябва да му въздействаме. Така постъпват и при такива случаи, когато някой се провини в нещо. Веднага го осъждат на затвор. Не, съденето трябва да става по правилата на този книжник, който изважда старите и новите неща. Трябва да реформираме в този дух и училищата, и съдилищата, и съвременния строй, за да може да подмладим всичко – и семействата, и всички да бъдем радостни. Това иска Господ. Едно време са мислили, че религиозните хора трябва да ходят с наведени глави. Който държи надолу главата си, показва, че тя е много пълна, има да плаща. Който прилича на въпросителна или запетая, значи, че има много да дава.
към беседата >>

2. Девети март (22 март)

ИБ

Положението през тази година ще бъде благоприятно, защото тя е година на съдене.
Друга една приятелка, и тя се молила за същото, и една вечер сънува сън: явява ѝ се Христос и казва: „Това, за което се молиш, не е за тебе, но иди при своята другарка, която се моли от 12 години насам и ѝ кажи да започне тя работата.“ Отива при другарката си и ѝ предава Христовите думи. Другарката ѝ казва: „А, аз сега не мога да започна такава работа.“ Тази жена, като вижда, че тя се отказва, започва сама галското движение. Сега ние се молим за много неща, но като ни се предложат, казваме: „Не може сега, не му е времето още.“ И намираме причини за извинение. Ще намерим виновни било жената, било мъжа, децата, приятелите ни или обществото. Измиваме си ръцете като Пилата, докато тази Божествена идея си замине. Положението през тази година ще бъде благоприятно, защото тя е година на съдене. Тази година в духовния свят хората се съдят. Всеки от вас трябва да отвори тефтерите си и каквито вземания-давания има, да ликвидира сметките си. Двама се мразите, ще ликвидирате сметките си, ще се заемете 5 горе, 5 долу, 10 горе, 10 долу. Ще кажете: „Кой ще започне работата по-напред? “ – Който е майстор.
към беседата >>

3. Работа върху чистотата и самообладанието

В Окултната школа ще има правосъдие на добрите хора, ще се прекрати съденето на грешните, а ще бъдат съдени праведните – няма да наказваме, а ще възнаграждаваме.
В законите има противоречия – Божественият Свят се изявява според принципи, ангелският – според закони, а човешкият – според факти. Например, еди-кой си извършил престъпление – това е факт, а законът е да бъде наказан за това престъпление. Така ние съединяваме фактите със законите и тогава има връзка. Когато пък извършите добро, никой не ви хвали – вие изучавате законите на ангелите само в техния негативен смисъл и затова не успявате. А в бъдеще ще се изучават само законите за Доброто, което ще даде подтик на Доброто. В Окултната школа ще има правосъдие на добрите хора, ще се прекрати съденето на грешните, а ще бъдат съдени праведните – няма да наказваме, а ще възнаграждаваме. В Окултната школа ще действат новите закони на бъдещото общество – ние носим новото в света. Ще имаме съдии, прокурори, стражари само за добрите хора, а сегашното съдопроизводство ще напуснем. Ще питаме: „За какво ти е делото? “ „За престъпление.“ „С такива дела не се занимаваме. Ако е за добро, ще те защитаваме.“
към беседата >>

4. С думата „може“

ИБ

Глава 20 = XX век = век на съдене на земята = век на съдбата на земята, а не горе на небето.
ако горните – зимата е в края, ако падат равномерно – зимата е дълготрайна. 8 ч. Откровение 19:19–21 Птици = пролетарии, комунисти. Глава 20 = XX век = век на съдене на земята = век на съдбата на земята, а не горе на небето. Сегашните хора са в положението на магарето, натоварено със сол, което влязло във водата, клекнало, солта се стопила, излязло от водата и ревало от радост, че се облекчил товарът. Втори път го натоварили с вълна, искало пак да хитрува. Клекнало във водата, но вълната се напоила и не могло да се вдигне вече. Сегашните хора са натоварени с вълна, а по-рано са били натоварени със сол. От малки причини хората клякат.
към беседата >>

5. Живата енергия / Хлѣбътъ и живата енергия

В съденето на праведния има живот; в съденето на нечестивия няма живот.
Следователно, оня, който заема пост съдия, трябва да съди според учението на Христа. Той трябва да бъде безгрешен. Ако безгрешният те бие с камъни, не само че няма да те убие, но ще възкръснеш. Камъните ще паднат върху тебе без да те наранят. Сега се качват на власт хора пълни с грехове и, като те бият с камъни, нараняват те. В съденето на праведния има живот; в съденето на нечестивия няма живот. Щом е така, за предпочитане е праведен да те съди. „Наведе се долу и пишеше на земята.“ Сега, като говоря, виждам, че някои си държат бележки. Едни пишат с желание да се учат, а други – да намерят нещо криво, да ме хванат. Те съзнателно изопачават фактите. Според мене оня, който казва, че не говори верни неща, е безгрешен, и приемам да ме бие с камъни.
към беседата >>

6. Трите живота / Трите живота

Това не е за упрек, нито за съдене, но за оглеждане.
Докато има слабости, човек всякога ще се подава на влиянието на низши същества; докато има слабости, в него всякога ще има условия за паразити. Затова трябва да се пази от тяхното опасно влияние. Това не става като бягаш от тях, а с различаване на техните намерения, мисли и чувства. Различаването подразбира вътрешно виждане. Като не владеят този закон, хората се натъкват на недоразумения, спорове и разногласия. Това не е за упрек, нито за съдене, но за оглеждане. Всеки трябва да преценява постъпките си и да знае под чие влияние действа: под влияние на Божественото в себе си, или под влияние на низши същества, вън и вътре в него. Когато искаш да направиш една бележка на някого под влиянието на Божественото, казваш: „Братко, не вървиш в правия път. Спри, върни се малко назад и ще намериш пътя на своята душа“. Започнеш ли да го ругаеш, да го наричаш лицемер, лош човек, ти се подаваш на чужди, отрицателни влияния и по този начин спъваш и себе си, и ближния си. Кажете ли на някого, че е лицемер или лош човек, той трябва да има тези качества в себе си.
към беседата >>

Това не е за упрек, нито за съдене, но за оглеждане.
Докато има слабости, човек всякога ще се подава на влиянието на низши същества; докато има слабости, в него всякога ще има условия за паразити. Затова трябва да се пази от тяхното опасно влияние. Това не става като бягаш от тях, а с различаване на техните намерения, мисли и чувства. Различаването подразбира вътрешно виждане. Като не владеят този закон, хората се натъкват на недоразумения, спорове и разногласия. Това не е за упрек, нито за съдене, но за оглеждане. Всеки трябва да преценява постъпките си и да знае под чие влияние действа: под влияние на Божественото в себе си, или под влияние на низши същества, вън и вътре в него. Когато искаш да направиш една бележка на някого под влиянието на Божественото, казваш: „Братко, не вървиш в правия път. Спри, върни се малко назад и ще намериш пътя на своята душа“. Започнеш ли да го ругаеш, да го наричаш лицемер, лош човек, ти се подаваш на чужди, отрицателни влияния и по този начин спъваш и себе си, и ближния си. Кажете ли на някого, че е лицемер или лош човек, той трябва да има тези качества в себе си.
към беседата >>

7. Които вас приемат

Съдия си някъде, искаш да съдиш някого, изпей една песен и тогава съди, а ако си поет, кажи: „Чакайте, присъда няма да дам“, напиши един куплет за съденето, и тогава приготви присъдата.
И аз искам вашият прозаичен живот да изчезне. Две неща остават чисти в света, те са: музиката и поезията, те са неопетнени още, всичко друго е оцапано. И следователно всички трябва да бъдем музиканти и поети. Започнеш една работа, направи един опит: преди да идеш да ореш на нивата, изпей една песен. Отиваш на нивата, напиши поне един куплет, и тогава вземи оралото. Съдия си някъде, искаш да съдиш някого, изпей една песен и тогава съди, а ако си поет, кажи: „Чакайте, присъда няма да дам“, напиши един куплет за съденето, и тогава приготви присъдата. Ако си стражар, седни, тъй, и съчинявай стихове. И ако всичките свещеници, съдии, министри, учители, всички ние държим тия две правила – да пеем и да съчиняваме поезия, знаете ли тогава каква хармония ще се създаде? Дойда в къщата ви и искам да се карам, но си попея, и след това ще кажа: „Братко, аз дойдох да се карам с тебе, но като си попях, моята песен каза, че може и без караница, ще ме извиниш, че имах едно лошо желание“. Или дойда като поет, искам да те обидя, но като напиша една поезия, ще кажа: „Братко, мислех нещо да те огорча, но сега туй ще ти дам като подарък, и втори път няма тъй да мисля“. Аз сам прилагам това практическо правило: като напиша поезията, горчивото се изоставя.
към беседата >>

8. Разумното сърце

Аз не казвам, че Господ е недоволен, защото ако кажа, че Той е недоволен, това е съдене.
Ние можем да обърнем вечерта на ден. Сега искам да остане в главата ви следната мисъл: всеки един от вас сам за себе си да разреши въпроса как да се обхожда с другите, а не как да се обхождат другите с него. Този е главният въпрос. Вие започвате обратно. Не, всеки един от вас от свое гледище да разреши как се обхожда с другите и дали Господ е доволен от неговата обхода. Аз не казвам, че Господ е недоволен, защото ако кажа, че Той е недоволен, това е съдене. Вие можете да изправите всички ваши погрешки. Тази вечер Господ ще вземе всичките наши грехове и ще ги хвърли зад гърба Си. Моментално ще стане това. Тогава ще се яви това ново състояние, ново раждане на човека, ще се зароди един нов подем в човешкия Дух. Новороденият човек ще бъде свободен от своите терзания, ще бъде радостен и весел.
към беседата >>

9. Да угоди на народа

Вие сте чели Евангелието, знаете, приблизително за колко време се свърши тази процедура на съдене. (втори вариант)
И тъй, Пилат искаше да угоди на народа. Защо трябваше да бие Исус и да Го предаде на разпятие? Питам: Защо Господ не се намеси в работите на Пилат? – Господ не обича да се меси в хорските работи. Той казва: „Работата на Пилат е да угоди на народа и да предаде Исус на разпятие, а моя работа е да Го възкреся, да Му дам живот, да Го направя знатен и да Го покажа за един образец, как трябва да се живее за в бъдеще“. Вие сте чели Евангелието, знаете, приблизително за колко време се свърши тази процедура на съдене. Близо три дни се продължаваше тази процедура на съдене, на разкарване на Христа при Кесаря, при Пилат, примиряваха се, докато най-после трябваше да заколят Христа като една кокошка, да послужи за едно угощение – нищо повече. Значи, при цялата тази процедура Пилат трябваше да угоди на народа. Не е лошо човек да угажда. Угаждането само по себе си е добро, но на кого трябва да угаждаме? Ако ти угаждаш на себе си, ще умреш; ако угаждаш на ближните си, ще умреш; ако угаждаш на Бог, ще живееш.
към втори вариант >>

Близо три дни се продължаваше тази процедура на съдене, на разкарване на Христа при Кесаря, при Пилат, примиряваха се, докато най-после трябваше да заколят Христа като една кокошка, да послужи за едно угощение – нищо повече. (втори вариант)
Защо трябваше да бие Исус и да Го предаде на разпятие? Питам: Защо Господ не се намеси в работите на Пилат? – Господ не обича да се меси в хорските работи. Той казва: „Работата на Пилат е да угоди на народа и да предаде Исус на разпятие, а моя работа е да Го възкреся, да Му дам живот, да Го направя знатен и да Го покажа за един образец, как трябва да се живее за в бъдеще“. Вие сте чели Евангелието, знаете, приблизително за колко време се свърши тази процедура на съдене. Близо три дни се продължаваше тази процедура на съдене, на разкарване на Христа при Кесаря, при Пилат, примиряваха се, докато най-после трябваше да заколят Христа като една кокошка, да послужи за едно угощение – нищо повече. Значи, при цялата тази процедура Пилат трябваше да угоди на народа. Не е лошо човек да угажда. Угаждането само по себе си е добро, но на кого трябва да угаждаме? Ако ти угаждаш на себе си, ще умреш; ако угаждаш на ближните си, ще умреш; ако угаждаш на Бог, ще живееш. Когато човек иска да угоди на Бог, той не може да се надява на хората, да каже, че аз като живея за Бог, ще имам благоволението и на хората.
към втори вариант >>

10. Проявленията на ума

Съденето подразбира да осветлиш съзнанието на някого, за да изправи погрешките си.
В случая тя само ще ви повреди, ще загубите мира си. Преди всичко това ваше състояние е хипнотическо. Отвън никой не може да направи човека безчестен! Ако той мисли за себе си, че е такъв, то е друг въпрос, но ако той не е безчестен, целият свят може да говори за него, каквото иска, той няма да стане такъв. Ако аз сам не се съдя, никой не може да ме съди! Съденето подразбира да осветлиш съзнанието на някого, за да изправи погрешките си. Такъв е законът. Ако вие искате да съдите някого, трябва да седите поне три пръста по-високо от него, и тогава ще можете да го съдите. Може да ме съди само онзи, който седи по-високо от мене. Само великият художник учител може да даде мнението си за някоя хубава картина, но начинаещият ученик няма право да дава мнението си. Затова нека не ви смущава мнението на другите.
към беседата >>

11. Неговата заповед

Това не е съдене, но Истината трябва да се знае.
Защо не говорят Истината? Нека всеки каже на своята овца: “Сестро, съжалявам, но такова време е дошло, или ти, или аз, един от двамата, трябва да стане жертва, иначе и двамата ще умрем. Тази година житото не стана, ябълките не станаха, а трябва да живея, създаден съм по образ и подобие Божие.” Тази овца ще ви погледне и ще каже: “Добре, аз ще стана жертва за Господа, стига вие да дадете плод.” Така трябва да говорите на овците, а не да ги залъгвате. Като им говорите така, те ще се жертват доброволно, и тяхната жертва ще бъде благословение и за вас, и за тях. Ако Христос, за когото проповядват всички съвременни църки, дойде днес, колко истински верующи ще намери, които да изповядват Неговото учение? Това не е съдене, но Истината трябва да се знае. Ще кажете: “Ние се трудим, работим, правим усилия над себе си.” - Трудете се, работете, но всякога се запитвайте: “Истински християнин ли съм аз? ” Запитват едного: “Ти вярваш ли в светия кръст? ” Той му казва: “Братко, цели 2’000 години вярвах в светия кръст, но все ми липсваше нещо. - В света Троица вярваш ли? - Цели 2’000 години вярвах в света Троица, но пак ми липсваше нещо.
към беседата >>

12. Призови Симона!

Ако е за съдене, затова има съдилища, които решават, кой е прав и кой – крив.
Също така трябва да се задоволят и съществените нужди на един народ, необходими за неговото развитие. Богати и бедни, нека ядат, по колкото пъти на ден искат, но винаги да благодарят на Бога. Когато богатият седне пред своята трапеза, пълна с блага, нека благодари на Бога за всичко, което Той му е дал, и нека пожертвува част от своето и за другите. Как трябва да жертвува човек, няма да казвам; съзнателният човек знае и разбира, как трябва да жертвува от великото благо, което му е дадено. Дали дава човек, или не дава, няма да го съдим. Ако е за съдене, затова има съдилища, които решават, кой е прав и кой – крив. Ще дойдат да ми разправят, кой бил прав и кой – крив. С тези неща аз не се занимавам. Ако дойдете при мене, аз ще ви науча, как да живеете правилно, как да придобиете Вечния Живот, но със съдене на хората не се занимавам. Ако е да придобиете истинската наука, елате при мене, но ако е за съдба на хората, идете в съдилищата: има мирови, окръжни, апелативни и касационни съдилища – там разглеждат въпросите, кой е прав и кой – крив. Ако пък искате да ме занимавате с болести, какво ви боли, затова пък има лекари, които познават симптомите на всички болести.
към беседата >>

Ако дойдете при мене, аз ще ви науча, как да живеете правилно, как да придобиете Вечния Живот, но със съдене на хората не се занимавам.
Как трябва да жертвува човек, няма да казвам; съзнателният човек знае и разбира, как трябва да жертвува от великото благо, което му е дадено. Дали дава човек, или не дава, няма да го съдим. Ако е за съдене, затова има съдилища, които решават, кой е прав и кой – крив. Ще дойдат да ми разправят, кой бил прав и кой – крив. С тези неща аз не се занимавам. Ако дойдете при мене, аз ще ви науча, как да живеете правилно, как да придобиете Вечния Живот, но със съдене на хората не се занимавам. Ако е да придобиете истинската наука, елате при мене, но ако е за съдба на хората, идете в съдилищата: има мирови, окръжни, апелативни и касационни съдилища – там разглеждат въпросите, кой е прав и кой – крив. Ако пък искате да ме занимавате с болести, какво ви боли, затова пък има лекари, които познават симптомите на всички болести. Следователно, ние се занимаваме с нормалния, с Божествения живот, а не с анормалния живот на хората. Ще кажете, че някой искал да обърква умовете на хората. Казвам: да обърквате умовете на хората, да ги разболявате, да ги отдалечавате от Бога, това не е наука.
към беседата >>

13. За съдба дойдох

По-добра дума в български език, която да изразява понятието „съдба, съдене" няма.
Тия Христови думи имат отношение само към ония хора, у които се е пробудило възвишеното и благородното. По-добра дума в български език, която да изразява понятието „съдба, съдене" няма. Да съдиш човека, това се счита за голямо негово нещастие. Съдбата, обаче, има и друго предназначение: тя решава и благото на човека. Когато някой беден човек е онеправдан, съдбата, именно, решава да му се даде правото. Сегашният свят, в своята целокупност, е създаден върху едно велико начало, което показва, че между всички области на живота, или между всички негови проявления, далечни или близки нам, има тясна връзка. Когато се говори за връзка, трябва да се знае, че връзка се прави между разумни явления.
към беседата >>

14. Закон за възможности – закон на опуленс

Запример, съдбата, съденето е природен закон.
В природата тия полюси се поляризират, а от време на време сменят местата си. Да се мести един център, това значи, да се проявява. Мнозина говорят за природните закони, но не ги разбират. Не само обикновените хора, но даже и учени, капацитети в науката, не разбират, какво всъщност представя един природен закон. Всеки природен закон подразбира извършване на един процес в две противоположни посоки, докато се образува кръг. Запример, съдбата, съденето е природен закон. Когато съдят някого, започва един процес, който върви в две противоположни посоки, в лява и в дясна. Това показва, че когато отсъжда едно дело, природата никога не съди само един човек. Едновременно тя съди и мъжа и жената в човека. Всякога делото се свършва в полза на жената: мъжът се осъжда, а жената се оправдава. За всяко нещо е виновен мъжът.
към беседата >>

15. Наклали огън

”Наклали огън.” – В прочетената глава се говори за страданията на Христа, за Неговото съдене.
Това е много естествено. Различните климатически условия създават различни форми, различни организми. Понеже слънчевата система се намира още при неблагоприятни условия, затова и съществата, които живеят на луната, се намират под кората и, а не на нейната повърхност. Когато слънчевата система влезе в благоприятни условия, жителите на луната ще излязат на повърхността и, и там ще продължат своя живот. Те ще започнат да дават сили на хората от земята и ще влязат по някакъв начин в общение. ”Наклали огън.” – В прочетената глава се говори за страданията на Христа, за Неговото съдене. И днес още хората говорят за страданията на Христа, но няма защо да говорят по този въпрос. Днес Христос не страда, хората страдат, хората се разпъват едни други. Като не разбират Христа, хората страдат, а с тях заедно и Христос страда от съчувствие. Преди две хиляди години още Той показа на хората, как трябва да живеят, но те не Го разбраха. Христос каза на учениците си: ”Чашата, която Отец ми дава, да я не пия ли?
към беседата >>

16. Психологически разбор на явленията / Психологически разбор върху положенията на нещата

Това е вътрешно съдене. (втори вариант)
Никой не знае мотивите защо той носи житото. И съдът не знае. Законът е външен. Той казва: “Исках да й помогна, дотук го носих, сега нека дойде жената да си го вземе.” Изпотил се е човекът. Действително ние не знаем защо го е взел. Това е вътрешно съдене. Всъщност какво е спечелил той? Най-първо той мисли, че е спечелил житото, обаче той е изгубил житото, а на мястото на житото спечелва лъжата. И тя го спаси. Сега вие не можете да се освободите от един морал. Сега ние ще дойдем какво нещо е лъжата, вие още не знаете.
към втори вариант >>

17. Имам власт

„Имам власт да те разпна, имам власт и да те пусна.“ Съденето на Христа се започна преди две хиляди години, но още не е завършено.
Като се намери пред дилемата, кого от двамата да предпочете, Кесаря или Христа, Пилат веднага реши въпроса. Той не искаше да изложи своя личен интерес на риск, затова предаде Христа на евреите, да се разправят с него, както те намират за добре. Христос каза на Пилата да постъпи според властта, която му е дадена отгоре. Пилат се замисли и си отговори: „Имам власт да те пусна, но ако постъпя така, ще изчезна като Пилат. Ако те осъдя, името ми ще остане знаменито.“ „Имам власт да те разпна, имам власт и да те пусна.“ Съденето на Христа се започна преди две хиляди години, но още не е завършено. И до днес още Христос стои пред съвременния Пилат да го съдят. От Пилата на миналото Христос се освободи, но от сегашния Пилат още не е свободен. Христос се освободи от старите римски вериги, но от съвременните вериги още не е свободен. Христос се освободи от Пилата, от Ирода, от Каиафа, от първосвещениците и от книжниците на миналото, но от съвременните съдии, от първосвещениците на двадесети век още не е свободен. Много от сегашните християни се намират в положението на апостол Петър, който искаше да умре заедно с Христа, но скоро след това се отрече три пъти от него.
към беседата >>

18. Освобождаване / Абсолютно освобождение от лъжата в съзнанието

Ако вървите по старите методи, ще има затвори, наказания, съдене и т.н.
Каквото посее човек, това ще пожъне. Сегашният човек още не е орал и сял, както трябва. На физическия свят отчасти е изпълнил тази задача, но малко е работил в полето на сърцето и на ума си. Отсега нататък той трябва да обработва тия полета, да ги разоре и посее, за да може в близко бъдеще да получи някакъв плод. Хората се нуждаят от нови методи за възпитание и самовъзпитание, от нов морал и нови разбирания. Ако вървите по старите методи, ще има затвори, наказания, съдене и т.н. Щом длъжникът ви не може да плати дълга си, ще го дадете под съд, ще го осъдите на няколко годишен затвор. Какво се постига с това? Дългът плаща ли се? Не се плаща. Защо не постъпите по нов начин?
към беседата >>

19. Сила, разумност и добро

Това заявление ще се тури настрана, няма да му се даде ход, докато не се провери факта; за тази цел ще се свика събрание от възвишени същества, които да проверят истинността на факта и ако той се окаже действителен, тогава само ще се издаде закон за съдене на овцете за подобни престъпления.”
Насилието е родило пак насилие, нищо повече; насилието пък е създало законите – днес законите съществуват за насилниците, но не и за праведните. Ще приведа един анекдот, който се отнася за онова време още, когато насилието се е явило за пръв път между животните. Първото дело, което се завело между животните, било по повод оплакванията на един вълк: този вълк подал заявление до първия съдия, в което се оплаквал от една овца, че изяла един вълк. Съдията прочел заявлението и казал: „Понеже този случай е изключителен, аз се отказвам да разглеждам такова дело – никъде досега не се е чуло подобно нещо. Не е възможно овца да изяде вълк, вследствие на това не съществува закон, който може да съди овцете за такива престъпления. Това заявление ще се тури настрана, няма да му се даде ход, докато не се провери факта; за тази цел ще се свика събрание от възвишени същества, които да проверят истинността на факта и ако той се окаже действителен, тогава само ще се издаде закон за съдене на овцете за подобни престъпления.” Казвам: в света не съществува още закон, по който да съдят праведните; аз наричам праведните хора овце, а грешните – вълци. Следователно за праведните няма закон, а за грешните има; с други думи казано, за праведните има неписани закони, а за грешните има писани закони. Едни от неписаните закони, по които трябва да се ръководят праведните, са следните: те трябва да обичат, да вършат Добро, да се жертват. Обаче няма закон, който да наказва праведния – защо? Защото невъзможно е праведният да греши – казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави.” Праведният е роден от Бога, значи праведният грях не прави, грехът не е присъщ на неговото естество.
към беседата >>

Грешните; в света има закон за съдене на грешните, но не и на праведните, значи има закон за злото, но не и за Доброто.
” Казано е още: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих” – и наистина, Бог всеки ден ни изявява Своята Любов. Днес много проповедници говорят за идването на Христа и Го очакват да дойде, облечен със слава и великолепие, с мантия на тялото и с корона на главата си. Какво представляват мантията и короната? Те представляват добродетелите на Христа, с които Той е облечен. После казват, че Христос ще съди хората – кои хора ще съди? Грешните; в света има закон за съдене на грешните, но не и на праведните, значи има закон за злото, но не и за Доброто. Съдба има за онези, които вървят в пътя на злото, обаче за праведните няма съдба. Който иска да стане съвършен, той трябва да се освободи от всички лъжеучители и лъжеучения вън и вътре в него – защо? Защото Учителят никога не може да лъже; ученикът може да лъже ученика, но Учителят никога не може да лъже учениците. Например ученикът може да каже за нещо, че тъй е чул, тъй разбрал, тъй мисли и т.н., Учителят обаче никога не може да говори неща, които не знае положително. Който лъже, той е ученик; който не лъже, той е Учител.
към беседата >>

20. С притчи

РБ

Никой никого не може да съди, защото няма закон за съдене.
Не бъдете толкова глупав, да разпилявате силите си напразно. Толкова хора има тук, други нека чистят. Вие си почивайте“. Наистина, никой не е задължен да чисти. Тук всичко се върши доброволно, по любов. Никой никого не може да съди, защото няма закон за съдене. Като говоря, че трябва да се пази чистота, това се налага от хигиената. Важно е, че всички имате добро желание, правите усилия, да пазите чистота. Усилията ви са големи, но методите ви не са практични. За пример, някой се окаля и бърза да се опере, да изчисти калта. Този метод не е практичен.
към беседата >>

21. Бъдещото верую на човечеството

Следователно не е въпросът в съденето.
Питам: каква разлика има в престъплението, което вълкът прави, и това, което човек прави? Ще отговорите, че на хората е позволено да колят овцете, а на вълците не е позволено да ги нападат. Друго положение: вие критикувате някой човек, че направил една грешка, но отивате у дома си и правите същата грешка. Какво ще кажете за това? Значи лесно е да видите грешката на другите хора, но мъчно е да видите своята. Следователно не е въпросът в съденето. Съденето не оправя хората. Отивате в дома на някой човек, искате да ви приеме. Той ви дава малко хляб и се извинява, че няма къде да ви приеме: няма легло, няма завивки, няма гориво. Вие не вярвате и сте готови вече да го съдите, че не е искрен, че не иска да ви приеме. Питам: какво да прави човекът?
към беседата >>

Съденето не оправя хората.
Ще отговорите, че на хората е позволено да колят овцете, а на вълците не е позволено да ги нападат. Друго положение: вие критикувате някой човек, че направил една грешка, но отивате у дома си и правите същата грешка. Какво ще кажете за това? Значи лесно е да видите грешката на другите хора, но мъчно е да видите своята. Следователно не е въпросът в съденето. Съденето не оправя хората. Отивате в дома на някой човек, искате да ви приеме. Той ви дава малко хляб и се извинява, че няма къде да ви приеме: няма легло, няма завивки, няма гориво. Вие не вярвате и сте готови вече да го съдите, че не е искрен, че не иска да ви приеме. Питам: какво да прави човекът? И той е беден, пет пари няма в джоба си.
към беседата >>

22. Погрешка и спънка

И в туй съдене има растеж.
Туй, което засега ви смущава, то е една хубава идея. Тя е съществувала, посветените са я знаели. Вас ви смущава, че имате една погрешка, питате: "Защо тя съществува? " Вие не сте отговорни за нея. Направиш една погрешка и бързаш да кажеш: "Аз не съм виновен." Не си виновен, а те съдят за нея. И в туй съдене има растеж. Тя е само една погрешка, не две. И тя е обоснована на това, че яйцето само не може да се счупи. Вие искате да знаете коя е погрешката. -Погрешката, в която растете. Погрешката, в която вие не растете, е спънка.
към беседата >>

И в туй съдене има растеж. (втори вариант)
Туй, което засега ви смущава, то е една хубава идея. Тя е съществувала, посветените са я знаели. Вас ви смущава, че имате една погрешка, питате: „Защо тя съществува? “ − Вие не сте отговорни за нея. Направиш една погрешка, казваш: „Аз не съм виноват.“ Не си ти виноват, а те съдят за нея. И в туй съдене има растеж. Тя е само една погрешка, не две. И тя е обоснована на това, че яйцето само не може да се счупи. Вие искате да знаете коя е погрешката. − Погрешката, в която вие растете. Погрешката, в която вие не растете, е опасна.
към втори вариант >>

23. Трите врати / Любовта. (Три стъпки – три врати)

Забравете лошото, откажете се от одумването и съденето.
- Всеки човек, на каквато възраст и да е, може и трябва да пее и да играе. Дайте свобода на душата си! Откажете се от официалностите на живота, които го правят тежък, неестествен. Това е живот на мъртвите. Живите пеят, скачат, играят, учат. Забравете лошото, откажете се от одумването и съденето. Докога ще се съдите едни-други? Скъсайте резолюциите, с които сте осъдили близките си. Дайте им свобода. Излезте всички от затворите и заживейте помежду си братски и по любов. И тъй, приложете любовта в живота си и когато не грее слънцето, и когато грее.
към беседата >>

24. Положителни качества / Не лъжете себе си

Сега дълго време се продължава съденето и по този начин се дава възможност на обвиняемия да се изправи. (втори вариант)
Христос е казал това, но хората не се обичат. Сегашните хора имат един придатък, една придобивка. Запример едно време хората не се съдиха дълго бреме. Като се провини някой в някакво престъпление, въпросът се решаваше по военному в двайсет и четири часа. Сега дълго време се продължава съденето и по този начин се дава възможност на обвиняемия да се изправи. Питам, ако човек иска да се храни добре, какво трябва да прави? По въпроса за храненето днес се явява голямо противоречие. Днес усилено се говори за вегетарианството. Полезно нещо е вегетарианството, но вегетарианските гостилници се изхитрили, започнали са да готвят с развалено масло. Слушам напоследък, много се оплакват, че са развалили стомаха си, яли са в някоя вегетарианска гостилница.
към втори вариант >>

25. Външна и вътрешна любов

Това не е съдене, нито е за упрек, но така седи истината.
Щом поиграете и посвирите малко, казвате: Дотегна ми вече да свиря. – Щом ви дотяга да свирите, вие не сте разбрали живота. – Еди-кое си парче не мога да свиря. – Всички парчета ще свириш. Докато не сте дошли до пълно разбиране на живота, любовта ви към Бога е слаба. Това не е съдене, нито е за упрек, но така седи истината. Казват, че Бог ще отхвърли грешника от лицето си. Така е казано и за израилския народ, но не се минава много време, и Бог се обръща към него с думите: „Израилю, обърни се към мене! " Бог изпитва любовта на хората по различни начини. Когато хората се оплакват от съдбата си, Той поглежда към тях и се усмихва. Казват, че Бог се гневи.
към беседата >>

26. Свят на промени / Религиозни хора

Задачата на ученика е да се справи с тия състояния, да влезе в областта, дето Христос живее, и да се проникне от стиха, в който се казва: „Отец ми никого не съди." Дето има съдба, съдене, там е светът на чистенето – човешкият свят.
Като знаеш това, бъди всякога буден, че като похлопа Бог, да Му отвориш. – Защо дяволът влезе в дома ми? – Защото ти си спал, когато Бог е хлопал. Сега, пазете се от религиозния живот, който създава най-големите недоразумения и нещастия между хората. Често религиозните хора са недоволни, сприхави, подозрителни. Задачата на ученика е да се справи с тия състояния, да влезе в областта, дето Христос живее, и да се проникне от стиха, в който се казва: „Отец ми никого не съди." Дето има съдба, съдене, там е светът на чистенето – човешкият свят. В Божествения свят няма никаква съдба. Казано е: „Бог ще изтрие сълзите ви." Обаче, докато дойдете до Божествения свят, ще минете през големи мъчнотии и изпитания. Не питайте, защо ви се случва това или онова, но решавайте задачите си правилно. Някой ти иска пет лева, – не питай, защо иска; щом имаш, дай му. Някой дойде при мене, иска 45 лв.
към беседата >>

27. Ще идеш и ще се възродиш

Знаете ли какво значи съдене?
Божественото в малкото или в голямото, това Божественото да мине през твоето сърце, през твоя ум. Сега как трябва да се основе бъдещето общество? Искам да се родят хората. Ще идем всички при Господа. Нали казват, че Господ ще ни съди. Знаете ли какво значи съдене? – Като идем в оня свят, Господ нищо няма да ни каже. Кой какъвто е, Господ ще го зарови в земята да види какво ще израстне. Ако е добър, ще изникне нещо и ще даде плод. Ако не е добър, от него какво ще стане? – От него ще излезе един магарешки трън.
към беседата >>

28. Основното правило

Ние мислим, че по закона на съденето ще постигнем нещо. Не.
Постъпи както Бог те е научил. Защото, ако постъпиш както някой ще ти каже, винаги ще направиш една погрешка каквато и да е, който и да си. Апостол Павел казва: „Не го казва Господ на мене, но го казвам аз. Не ми е заповядал Господ.“ Сегашните верующи казват: „Господ ми каза да ти кажа.“ Не му е казал Господ. Не е въпрос да се съдят хората. Ние мислим, че по закона на съденето ще постигнем нещо. Не. По закона на съденето нищо не може да се постигне. Човек, който не е живял по закона на свободата, на истината, той свободен не може да бъде, не може да работи. Та казвам: Вие искате да работите. Някой път казвате: „Учителя каза, че тая година има всичките условия.“ Всички условия има, ако вложиш закона на Любовта. Законът на Любовта се отличава по следното.
към беседата >>

По закона на съденето нищо не може да се постигне.
Защото, ако постъпиш както някой ще ти каже, винаги ще направиш една погрешка каквато и да е, който и да си. Апостол Павел казва: „Не го казва Господ на мене, но го казвам аз. Не ми е заповядал Господ.“ Сегашните верующи казват: „Господ ми каза да ти кажа.“ Не му е казал Господ. Не е въпрос да се съдят хората. Ние мислим, че по закона на съденето ще постигнем нещо. Не. По закона на съденето нищо не може да се постигне. Човек, който не е живял по закона на свободата, на истината, той свободен не може да бъде, не може да работи. Та казвам: Вие искате да работите. Някой път казвате: „Учителя каза, че тая година има всичките условия.“ Всички условия има, ако вложиш закона на Любовта. Законът на Любовта се отличава по следното. Когато Илия отиде на планината, имаше три фази в неговия живот, които му показаха къде е свободата.
към беседата >>

29. Качества на силния човек

Ще има едно голямо съдене на всички, когато няма да има нищо покрито, което да не се разкрие.
Има един закон, пред който са отговорни. И не мислете, че не сте отговорни. Както и да постъпвате, един ден все ще ви намери законът. Нали Писанието казва: „В съдния ден“. Всякога има по един съден ден. Ще има едно голямо съдене на всички, когато няма да има нищо покрито, което да не се разкрие. И казвам: Когато човек замине, тръгне за другия свят, тръгват и всичките му погрешки подир него. Сега вие нямате опитност от тези работи. И всичките ви добродетели, и добри мисли и желания – и те ще тръгнат с вас. И едните, и другите ще вървят. В едно уредено общество тези, които имат да ви дават, ще дойдат да ви дадат, а пък тези, които имат да вземат, и те ще дойдат като гости да похлопат.
към беседата >>

30. Добрият път

Казвате: „Ще ме съдят.“ В любовта съдене няма.
Радвам се, че отиваш работа да вършиш.“ То значи заминаване. Когато някой заминава от дома, отива да върши работа. Туй е похвално за него. Като не излиза от къщи стопанката казва: „Целия ден седи като кюп.“ Та казвам: Туй положение, в което се намирате, трябва да се напусне, понеже туй статическо положение, в което се намирате, ще даде слабостта, болестта, неразположението, остаряването, умирането, отиването на оня свят, съдба, какви ли не работи идат. Този свят, за който говорят проповедниците, аз го наричам свят на безлюбие. Казвате: „Ще ме съдят.“ В любовта съдене няма. Направя една погрешка, веднага се осъдя. Осъдя се и си туря глоба. Не оставям за бъдеще да ме съдят. Направиш една погрешка, оставиш за бъдеще да те съдят. Няма какво да оставяш за бъдеще да те съдят.
към беседата >>

31. Добрата покана

РБ

Ние говорим сега за вътрешната съдба на човека, а не за външното, механическо съдене.
Съдбата на Бога е съдба на Любовта. Когато съди някого, Бог го обиква първо и след това вика за свидетели Любовта, Мъдростта, Истината, правдата, знанието си. Съдбата на Бога служи за повдигане на човека, а не за изобличаване и унищожаване. Христос казва: „Син Человечески дойде не да съди света, но да го повдигне“. Ето защо и съдиите не трябва да съдят света, но да го спасят. Ние говорим сега за вътрешната съдба на човека, а не за външното, механическо съдене. Ти имаш приятел, който е направил една грешка. Как ще го съдиш? Като обикновен съдия ли? Имаш един син, който е направил една грешка. Как ще го съдиш?
към беседата >>

32. Връзка между Бога и човека

РБ

В турско време съденето ставало бързо, без особени процедури.
Аз зная защо и как съм я счупил. Стомната е моя. Следователно моя работа е, защо съм я счупил. Аз съм майстор, сам правя стомни. Като счупя една, ще направя втора стомна, по-голяма, по-красива, по-добре гледжосана. В турско време съденето ставало бързо, без особени процедури. Съдията питал: „Иване, имаш ли да даваш на съседа си? “ – „Имам.“ – „Плати ги още сега.“ Иван изважда парите и ги дава на съседа си. После съдията се обръща към съседа: „Доволен ли си от присъдата? “ – „Доволен съм.“ – „Имаш ли да взимаш още нещо? “ – „Нямам.“ Двете страни си отиват доволни.
към беседата >>

Какво се постига с това съдене?
Стомахът на някой човек е разстроен, не може да приема храна. Ако го заставите насила да яде, той ще повърне, каквото е приел. По-добре да гладува няколко дни, нищо да не яде, отколкото да яде и още повече да разстрои стомаха си. Хората се съдят, съдили са се, но въпреки това и до днес не могат да се изправят. Някой направи грешка и той не може да си прости, осъжда се. Какво се постига с това съдене? Нищо не се постига. Тази година приложете следното правило: каквато грешка и да направите, благодарете на Бога, благословете Го в себе си, че сте сгрешили. Като благодарите, ще видите какво ви липсва, къде е било слабото ви място, че сте сгрешили. Като благославяте Господа, Той ще изправи грешката ви. Любовта е единствената сила, която изправя грешките.
към беседата >>

33. Иде в света

Християнството не се занимава със съдене на хората.
Станали са жестоки. Сегашната религия е обоснована на светлината. Христос казва: Аз съм виделина, светлина на света. Значи Християнството не се схвана. Християните дойдоха да мислят и пак да приложат справедливостта, започнаха наказания на оня свят, създадоха ада, грешници. Християнството не се занимава със съдене на хората. Християнството се занимава да се създаде един път, да се въплотят напредналите души на земята. Не праведни и грешни, но да дойдат синовете Божи, да се въплотят на земята. Това е целта на християнството. Всеки християнин да стане жилище на един дух, който ще дойде да се всели в него, да стане квартирант. Той сега иска да се спасява да има пари, да има жена, да има деца.
към беседата >>

34. Три неща

Ще се откажеш от съдене.
Или си турен да служиш на някаква служба да услужваш на хората. Кой как дойде, ти настройваш тия хора да ти създадат злини. Искаш да се оплакваш на Господа. Те ще заведат дело против тебе. Като искаш да се оплакваш, тебе ще съдят най-първо, за най-малката погрешка, ти ще влезеш в клопката. Ще се откажеш от съдене. Да имате една ясна представа. Представете си един модерен обущар. Едно време считаха, като са съдрани обущата – за лошо. Трябва да бъде закърпена обувката. Пък сега доста скъсани обувки има, доста дупки има по обувките, по 10, 20 дупки и това го считат за умно.
към беседата >>

35. Послушание

Аз не поддържам тоя въпрос, не съм за съденето.
Човек трябва да мисли право, да разбере своето положение в света. Какъв човек си, ако за най-малкото докосване до тебе, или за една обидна дума, даваш своя ближен под съд? Сегашните хирурзи турят човека на операционната маса, режат го, вадят вътрешностите му, и никой не смее да ги даде под съд. Бодне ли те някой отвън с игла, ти бързаш да го дадеш под съд. Де е логиката? Аз не поддържам тоя въпрос, не съм за съденето. Кого ще съдиш? Някой голтак, който няма пет пари в джоба си. Какво ще получиш от него? Ще го глобят да плати някаква глоба, и, като няма пари, ще го затворят. Той ще лежи в затвора, а ти ще се тревожиш, че нищо не можеш да получиш.
към беседата >>

36. Деветте съществени причини / Девет съществени причини