НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
190
резултата в
89
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Призвание към народа ми Български синове на семейството славянско / Призив
,
ИБ
, Варна, 20.10.1898г.,
Ето, затова ида от предвечните обиталища, да ви пробудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против Върховната воля на Небето и ви отхвърли, както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч, да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния
Съдия
над вази.
"И който оспорва вашето първенство отсега, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето, комуто искам, и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша? Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види. Аз съм един, думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във вейте Си пътища. Словото Ми е неоспоримо." Господ ви е ръководител. Той ви е жених, Който изпраща даровете си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с вярност от Него, Който е Цар над царете и Господар над господарите.
Ето, затова ида от предвечните обиталища, да ви пробудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против Върховната воля на Небето и ви отхвърли, както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч, да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния
Съдия
над вази.
Но в тогавашното ваше падение аз ви подкрепих с любовта си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, Който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога ваш, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити аз ви подкрепях с моята ръка и ви предавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на живота и отчаянието. И с всички сили, с които разполагам, заех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговечен изпит, когато Небето реши по висше осмотрение на Божията Промисъл да ви избави от тежкото робство, аз бях първият, който се явих, да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползувате от дадената благодат, да поправите миналото, но вие злоупотребихте с даровете на свободата.
към беседата >>
2.
Житното зърно
,
НБ
, София, 5.4.1914г.,
Ние трябва да бъдем винаги на мястото на
съдия
.
“ Но търнокопът копал по-издълбоко и трънът по едно време рекъл: „Този син майчин ми намери слабото място“. Докогато и вие не турите търнокоп да работи във вас, всякога трънът ще ви се смее и ще казва: „Аз ще израсна повече“. Това е една алегория, която трябва да схванете. Кой е този търнокоп? Мислете и намерете.
Ние трябва да бъдем винаги на мястото на
съдия
.
Например, в американската гражданска война довели двама престъпници, единият бил сляп, а другият – без крака; престъплението им се състояло в следното: ходили да крадат ябълки; градинарят ги хванал и ги докарал пред съдията, но слепият взел да казва: „Аз съм сляп, аз не крадох ябълки, но си прострях ръцете и взех някои от земята“; а онзи, без крака, взел да вика: „Аз нямам крака и не мога да ходя да крада“. Съдията, след като размислил, рекъл: „Турете куция върху гърба на слепия“, и добавил: „Този, който има очи, е намерил ябълката, а онзи, който няма крака, а има ръце, е брал ябълките“. И действително, така са ги хванали. Такъв е и човекът – всеки отделно се състои от две същества, едното – сляпо, другото – без крака. Когато Господ ги хване на местопрестъплението, всяко от тях взема да казва: „Не съм брал, не съм пипал, не съм стъпил с крак“; но Господ казва: „Турете единия върху другия“, и така ги съди.
към беседата >>
Например, в американската гражданска война довели двама престъпници, единият бил сляп, а другият – без крака; престъплението им се състояло в следното: ходили да крадат ябълки; градинарят ги хванал и ги докарал пред
съдията
, но слепият взел да казва: „Аз съм сляп, аз не крадох ябълки, но си прострях ръцете и взех някои от земята“; а онзи, без крака, взел да вика: „Аз нямам крака и не мога да ходя да крада“.
Докогато и вие не турите търнокоп да работи във вас, всякога трънът ще ви се смее и ще казва: „Аз ще израсна повече“. Това е една алегория, която трябва да схванете. Кой е този търнокоп? Мислете и намерете. Ние трябва да бъдем винаги на мястото на съдия.
Например, в американската гражданска война довели двама престъпници, единият бил сляп, а другият – без крака; престъплението им се състояло в следното: ходили да крадат ябълки; градинарят ги хванал и ги докарал пред
съдията
, но слепият взел да казва: „Аз съм сляп, аз не крадох ябълки, но си прострях ръцете и взех някои от земята“; а онзи, без крака, взел да вика: „Аз нямам крака и не мога да ходя да крада“.
Съдията, след като размислил, рекъл: „Турете куция върху гърба на слепия“, и добавил: „Този, който има очи, е намерил ябълката, а онзи, който няма крака, а има ръце, е брал ябълките“. И действително, така са ги хванали. Такъв е и човекът – всеки отделно се състои от две същества, едното – сляпо, другото – без крака. Когато Господ ги хване на местопрестъплението, всяко от тях взема да казва: „Не съм брал, не съм пипал, не съм стъпил с крак“; но Господ казва: „Турете единия върху другия“, и така ги съди. Кой е този без очите?
към беседата >>
Съдията
, след като размислил, рекъл: „Турете куция върху гърба на слепия“, и добавил: „Този, който има очи, е намерил ябълката, а онзи, който няма крака, а има ръце, е брал ябълките“.
Това е една алегория, която трябва да схванете. Кой е този търнокоп? Мислете и намерете. Ние трябва да бъдем винаги на мястото на съдия. Например, в американската гражданска война довели двама престъпници, единият бил сляп, а другият – без крака; престъплението им се състояло в следното: ходили да крадат ябълки; градинарят ги хванал и ги докарал пред съдията, но слепият взел да казва: „Аз съм сляп, аз не крадох ябълки, но си прострях ръцете и взех някои от земята“; а онзи, без крака, взел да вика: „Аз нямам крака и не мога да ходя да крада“.
Съдията
, след като размислил, рекъл: „Турете куция върху гърба на слепия“, и добавил: „Този, който има очи, е намерил ябълката, а онзи, който няма крака, а има ръце, е брал ябълките“.
И действително, така са ги хванали. Такъв е и човекът – всеки отделно се състои от две същества, едното – сляпо, другото – без крака. Когато Господ ги хване на местопрестъплението, всяко от тях взема да казва: „Не съм брал, не съм пипал, не съм стъпил с крак“; но Господ казва: „Турете единия върху другия“, и така ги съди. Кой е този без очите? Човешкият инстинкт.
към беседата >>
3.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
А като отидете в един съд, гдето има неправда,
съдията
ще обърне внимание в своята работа.
Няма да говоря повече, а искам да научите думата „Любов". И като се съберем втори път, бих желал да зная, колко сполучливи опити сте имали, защото, от тия ваши опити много и много ще зависи да се научите как да произнасяте думата „Любов". А научите ли това, като влезете в една църква и произнесете тайно в себе си тази дума, всички хора в църквата ще се молят по-усърдно и поповете ще служат no-добре. Като отивате на място, гдето се карат, произнесете ли тая дума, както трябва, ще престанат да се карат. Гдето крадат, кражбата ще престава.
А като отидете в един съд, гдето има неправда,
съдията
ще обърне внимание в своята работа.
Да, тъй! Ето така трябва да проповядваме. (Симеон Драганов: Дяволът не бива ли да кълнем?) – Питайте Господа. Църквата казва, че трябва да се кълне, а Господ казва – да не кълнем.
към беседата >>
4.
Учителите
,
НБ
, София, 20.12.1914г.,
Може да бъдеш учител,
съдия
, свещеник, земеделец, ако изпълняваш своята длъжност, няма сила в света, която да ти попречи.
Също необходимо е и пълно безкористие. По-нататък, самоотричане. То е високата степен; то е да издържите изпита. Сега, първото нещо, което се изисква от вас, то е чистота в мисли и желания и непоколебима вяра, че каквото е казал Господ, то ще бъде. Когато туряш Господа отпред на някоя работа, няма защо да се питаш дали ще успееш.
Може да бъдеш учител,
съдия
, свещеник, земеделец, ако изпълняваш своята длъжност, няма сила в света, която да ти попречи.
Ще имате много препятствия, мъчнотии и изпитания, но те са необходими за вашето растене. Страданията, които са пратени, те са благословение. Сега ви оставям с тази мисъл: да познаете вашия учител – Христос. Когато познаете вашия Истински Баща, тогава и ангелите, и светът ще бъдат ваши братя, и не един и двама, а с хиляди. С хиляди години ще ви развеждат из своето жилище на Небето.
към беседата >>
5.
Но Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята
,
ИБ
, Бургас, 23.1.1915г.,
Съдията
помислил, че се кае и го запитал защо плаче.
И тогава ще знаем да разбираме езика на всички елементи. Ако можем да хвърлим една граната на 10-20 километра, то така може да пратим и една въплотена мисъл и тя да даде добри резултати. Господ иска да оправи света, а за да се оправи светът, трябва да се оправи нашият свят, нашите мисли и желания. Един подсъдим бил обвинен, че откраднал една сума и неговият адвокат се трудил да го оправдае; за аргумент той представил обстоятелството, че обвиняемият се задоволил само с тази малка сума - 25 лева, когато на масата имало Юхилядилева. Втова време обвиняемият заплакал.
Съдията
помислил, че се кае и го запитал защо плаче.
"Ех, казал той, мъчно мие, че не съм видял 10-те хиляди лева." Българите скърбят, че сърби и гърци им отнеха миналата година това, което беше тяхно право. Но сърбите не ще задържат взетото. Гърците не ще задържат и те нищо. Кражбата е опасно дело.
към беседата >>
6.
Стари и нови мехове
,
НБ
, , 25.7.1915г.,
Знаете ли, че с това приличате на онзи, който в турско време откраднал магарето и казал на
съдията
: „Аз бях на крушата и паднах на магарето, и то ме отнесе“?
Я спрете се на ден по 5 минути и мислете върху него. Вземете тази притча, прочетете я и спирайте се на ден по 5 минути да помисляте върху новото вино, ще видите какви резултати ще има. Спрете се 5 минути и мислете за Бога, за добрите хора на земята, които безспирно работят; за добрите майки, които отглеждат с търпение своите деца; за добрите бащи, които се грижат за семействата си – ще видите какъв процес ще произведе това ново вино. Жената казва: „Омъжих се, но мъж ми не струва“. Е, кой ви накара да вземете стар мях?
Знаете ли, че с това приличате на онзи, който в турско време откраднал магарето и казал на
съдията
: „Аз бях на крушата и паднах на магарето, и то ме отнесе“?
Кажете си: „Мене ми трябва ново вино“, и в идеите, и в сърцето, и в света. Станал 60–80-годишен, ще се жени и деца ще има! Разбирам, има изключения, както Авраам роди на стари години; ама той беше с нови идеи, не беше остарял: сегашните на 40 години остаряват – „Да са живи децата ни, свърши се с нас! “ Ти си тогава стар мях, трябва да те турнат в избата; ти си ленивец, който не иска да разбере волята Божия. Трябва да кажеш: „Господи, разбрах Те, сега искам да работя за Тебе“, както работи един юноша.
към беседата >>
7.
Закхей
,
НБ
, София, 26.11.1916г.,
Иска ли някой да е
съдия
, турете го на тази длъжност, ако е бил на черницата; искали ли някой да е свещеник, турете го, ако е бил на черницата, ако дава половината си богатство на сиромасите; иска ли някой да е владика, трябва да е бил на черницата.
Не познаваш ли мъжа си, не се жени; не познаваш ли жена си, не се жени; не познаваш ли детето си, не се жени. Ако искаш да се жениш, качи се на черницата. И когато се жениш, гледай да намериш момъка или момата на черницата и те да кажат: “Половината си богатство давам на тебе и четверократно ще ти се отплатя, ако съм те обидил”. Съвременните моми и момци се женят, за да се осигурят. Господ не ви е пратил на света да се осигурявате, пратил ви е да се учите.
Иска ли някой да е
съдия
, турете го на тази длъжност, ако е бил на черницата; искали ли някой да е свещеник, турете го, ако е бил на черницата, ако дава половината си богатство на сиромасите; иска ли някой да е владика, трябва да е бил на черницата.
Тогава Христос ще каже: “Слез долу, днес ще бъда в твоя дом”. В този случай деветдесет на сто от вашия избор ще бъде правилен. Мислете за Дървото, за което ви говоря – то е великолепно, то е Дърво на спасение и всеки, който се качи на него, ще се спаси. Човек трябва отвисоко да разглежда какви са Божиите закони, какви последствия ще имат постъпките ни не само засега, но и след хиляди години, какво последствие ще имат моите думи в бъдеще. Затова ще продължавам да ви говоря.
към беседата >>
8.
Спаси ни
,
НБ
, София, 17.12.1916г.,
И проповедник да е, и свещеник да е, и търговец да е, и
съдия
да е, не се качвайте на неговата лодка.
И тъй, когато се жените, изпитвайте човека, когото сте избрали. Ако много се тревожи, дъното му е плитко и много бури ще има в него – не се возете в такова езеро. Някоя мома казва: “Когато се оженя, аз ще го преобразя”. Не, ти ще намериш дъното. И целия свят да ви обещава, не се качвайте на неговата лодка.
И проповедник да е, и свещеник да е, и търговец да е, и
съдия
да е, не се качвайте на неговата лодка.
Христос пита защо нямате тази Любов. Онзи, който ви праща бурята, ви изпитва да види колко е голяма тази Любов, Мъдрост и Истина. Например, има християни, които за пет гроша няма да излъжат, но за сто ще излъжат. Имаше един господин, който казваше: “Аз не бих се продал, не бих излъгал за десет лева, за сто лева, но ако ми дадат повече, бих излъгал”. Аз пък не бих излъгал, дори ако ми дават цял свят и всичката слава.
към беседата >>
9.
Растете в благодат! / Растене и познание
,
(втори вариант)
,
НБ
, , 7.1.1917г.,
Химик ли си, астроном ли си,
съдия
ли си, свещеник ли си – впрегни всички свои сили за благото на човечеството.
Вземете за пример Даниила, който беше между лъвовете: той не пострада от тях, а си каза: „Господ, Който е с мене, ще укроти лъвовете“. Аз бих желал и вие да повикате Господа, когато бъдете между вашите лъвове, да затворите устата им. Бъдете по-решителни, а не малодушни. Друго. Трябва да се проповядва навсякъде равенство и братство, но не само наглед, а и в действителност. Хората на науката и великите хора трябва да дадат пример, как трябва да се живее.
Химик ли си, астроном ли си,
съдия
ли си, свещеник ли си – впрегни всички свои сили за благото на човечеството.
Не сме далеч – огънят иде: сгорещяване голямо ще бъде. Но не бойте се: онези, които са с нас, са повече, отколкото тези, които са против нас. Нека всички знаят, че Господ иде в света да тури ред, законност, справедливост. И вие, мъже и жени, които Бог ви е кръстил с тези хубави имена, ще се подчините на новия ред. По-хубаво име от „мъж“ и „жена“ няма в света.
към беседата >>
“ Ако е
съдия
, казва: „Днес имам толкова дела“.
Каква трябва да е първата ви мисъл, като станете? Кажете: „Благослови, Господи, душата ми, благодаря Ти, че съм станал днес, за да свърша работата си, както трябва, дето и да е, и да мога да израсна толкова, колкото трябва“. Това е първото основно учение. А какво правите вие? Ако някой от вас е учител, казва: „Ех, днес имам да поправям 40–50 тетрадки!
“ Ако е
съдия
, казва: „Днес имам толкова дела“.
Проповедник ако е, ще каже: „Ех, днес проповед ще трябва да се държи, нищо не съм приготвил! “ Майка ако е, ще каже: „Тези деца какво са се разплакали? “ Господ не е при тях, и работата им през целия ден не върви добре. Духнете и кажете: „Хууу, очисти ме, Боже, от лошите мисли, благослови душата ми“. Опитайте това нещо.
към беседата >>
Химик си - впрегни науката за благото на човечеството, астроном си,
съдия
си, свещеник си - впрегни всички мощни сили за благото на човечеството.
(втори вариант)
Аз ще затворя устите и на лъвове, и на тигри, и на змии - запретнал съм вече ръкави и ще оправя всичко, решил съм. Господ, Който е с мене, ще оправи сега света. И аз искам вие, които сте с мене, да кажете: „Ще оправим всичко, защото с Господа ще работим." Само да бъдете по-решителни, а не страхливци. Трябва да се проповядва навсякъде равенство и братство, но не само по форма, а и по съдържание. Хората на науката, великите хора трябва да се заемат да служат, да покажат как трябва да се живее.
Химик си - впрегни науката за благото на човечеството, астроном си,
съдия
си, свещеник си - впрегни всички мощни сили за благото на човечеството.
И Господ иде. Не сте далеч - огънят иде. Разгоряване ще бъде и всички пардесюта ще вземат хоризонтално положение. Идат онези отгоре. Онези, които са с нас, са повече, отколкото тези, които са против нас.
към втори вариант >>
Ако е учител, казва: „Е, имам днес да поправям четиристотин-петстотин тетрадки"; ако е
съдия
, казва: „Имам днес толкова дела!
(втори вариант)
Внимавайте как вашите деца стават сутрин. Никога не ставайте със задницата си. Каква трябва да е първата ви мисъл, като станете? Кажете: „Благослови душата ми, Господи - благодаря Ти, че съм станал днес, за да свърша работата си, както трябва, където и да е, да си свърша работата и да мога да израсна толкова, колкото трябва." Това е основното учение. А какво правите вие?
Ако е учител, казва: „Е, имам днес да поправям четиристотин-петстотин тетрадки"; ако е
съдия
, казва: „Имам днес толкова дела!
" Проповедник ако е, ще каже: „Е, днес проповед ще трябва да се държи - нищо не съм приготвил." Майка ако е, ще каже: „Тези деца пък какво са се разплакали." Господ Го няма никъде и работата през целия ден не върви благополучно. Кажете: „Ху-у, духни, очисти ни, Боже, от лошите духове; благославяй душите ни." Опитайте това нещо - това значи да познаваш благодатта Божия. Някои казват: „Бог е бил толкова милостив, че кръвта Си проля за нас, заковаха Го." Какво означава това заковаване? Христос беше закован с главата нагоре, затова, като ставате сутрин, трябва да ставате с главата нагоре, а не надолу. Първото нещо, като ставате - да се покажете с главата на Господа.
към втори вариант >>
10.
Двамата господари
,
НБ
, , 21.1.1917г.,
Някой направил престъпление, но като даде на
съдията
2–3,000 лева, той го оправдава също както в средните векове с индулгенция, прощават ти се греховете.
Защо човек е недоволен? Неговият дух е много по-велик, изисква по-широка дейност от онази, която проявява. Имаш малко тяло, а духът иска по-голямо. Започва една вечна борба. И в тази борба казвате: „Правото е на силния“, то е първият принцип, а когато кажете: „Правото е на слабия“, то е вторият принцип.
Някой направил престъпление, но като даде на
съдията
2–3,000 лева, той го оправдава също както в средните векове с индулгенция, прощават ти се греховете.
Обаче в съграждането на нашия живот Христос не търпи разединение. Щом сте разделени в себе си, трябва да се дигнете над туй разединение и да работите вътре в Бога. Само тогава ще разберете вътрешния смисъл на тия сили, които действат във вселената. Онези, които са тръгнали в Пътя, посветените, имат по-голяма опитност. Защо? Те страдат повече, отколкото светските, защото в християнството едновременно с първия принцип се усилва и вторият.
към беседата >>
11.
Кръстът
,
НБ
, София, 22.3.1917г.,
Съдията
– на подсъдимия, учителят – на ученика, търговецът – на купувача, всички се заканват все да отмъщават.
Хората носят тия два кръста две хиляди години и още не са се спасили. Не съм виждал къща без такива кръстове и когато минавам из улиците, гледам да не ги срещна – дотегна ми да срещам такива глупави кръстове. Христос не е прикован на такъв кръст. Страдате и не знаете защо. Жената казва: “Ще си отмъстя на мъжа”, мъжът казва: “Ще си отмъстя на жената”.
Съдията
– на подсъдимия, учителят – на ученика, търговецът – на купувача, всички се заканват все да отмъщават.
Този кръст не е спасителният. Спасителен кръст е онзи, който е направен от Мъдрост и от Любов. Тогава ще се спра при глупавия кръст, обърнат с главата надолу, ще туря Божествената Любов, ще обърна главата нагоре, както е на Христа, и ще кажа: “Господи, каквото и да стане на Земята, и светът да се обърне с главата надолу и да се разруши, аз ще изпълня Твоята воля! Няма същество в света, което да ме отклони от това, ще я изпълня! ” Това говори, това иска законът на Любовта; това говори и Божествената Мъдрост.
към беседата >>
12.
Солта
,
НБ
, София, 25.3.1917г.,
Ако си
съдия
, ще разгледаш делата си и т.н., и вие ще го разберете.
Този, който дойде да го потъпче, има тази сол и веднага ще възстанови равновесието на разгневения. Аз искам да проверявате на опит беседите, които ви говоря, и да видите техния резултат. Силен е само онзи човек, който има дълбоко убеждение за нещата, има преживян опит, защото ако вярвате на всички, вие сте без сол. Аз вярвам, че Бог говори на хората според солта, която те имат. Ако имаш сол, Той ще ти каже: „Като станеш, ще отидеш на лозето си да го прекопаеш; ще отидеш на нивата си, да я посееш“.
Ако си
съдия
, ще разгледаш делата си и т.н., и вие ще го разберете.
Ако нямаш сол, ще те потъпчат, ще те ограбят, ще ти вземат парите, жената, децата, къщата. „Тъпкане трябва – казва Господ – на тез хора, които не могат да вършат работата си на земята“. Често хората се питат: „Защо светът не върви тъй добре? “ – Няма сол в света. Сол дайте на хората!
към беседата >>
13.
Виделината
,
НБ
, София, 1.4.1917г.,
Онзи, комуто предстояло по-малко наказание, предложил да се извадят очите на другия – „Но и на тебе ще извадим едното око“, казал
съдията
.
Човек, който завижда, е и горд. Оня, когото е обладала завистта, се наслаждава, когато гледа, че другите страдат. Спомняте си за оная Шекспирова драма, дето скъперникът евреин сключил договор да се отреже месо от длъжника, и настоявал за изпълнението на договора, макар длъжникът да е бил вече в положение да плати. Има и много други примери, дето се проявявала тъй злорадно завистта. Двама се съдили и съдът, като ги изслушал, произнесъл се, че на единия ще наложи наказание два пъти по-тежко, и ги запитал какво наказание искат да им се наложи.
Онзи, комуто предстояло по-малко наказание, предложил да се извадят очите на другия – „Но и на тебе ще извадим едното око“, казал
съдията
.
„Нека – отговорил той, – но затова пък на другия ще се извадят и двете.“ Човек с такава жестокост не може да има виделина. Завистта се явява и у политическите хора. В България има доста много. Дайте място на благородните хора! Ако у някой човек има споменатите пет порока, спънете го, той не е на мястото си.
към беседата >>
14.
Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 29.4.1917г.,
Ако дойде при вас един
съдия
и ви изложи начини за изправяне на човечеството, както и на отделния човек, изслушайте и него внимателно.
Обаче, той взел четката на художника и пожелал да тури още няколко линии и на други места на картината. Художникът дръпнал четката от ръката му и казал: Приятелю, останалата работа не се отнася до твоята специалност. Смирение е нужно на човека, да знае, коя работа е за него и коя не е. Ако дойде при вас една майка и ви представи добри методи за възпитание на децата, изслушайте я внимателно. Тя има право да говори по въпроса за възпитанието.
Ако дойде при вас един
съдия
и ви изложи начини за изправяне на човечеството, както и на отделния човек, изслушайте и него внимателно.
Той е работил в тази област, има опитност и може да говори върху това. „Блажени чистосърдечните." Защо са блажени? – Защото те виждат Разумността, която работи в свети. Те я разглеждат като велик закон на целесъобразност, който има пред вид повдигането на цялото човечество. Който познава този закон, той не бърза с разрешаване на въпросите.
към беседата >>
Каквото положение и да заема човек – учител, свещеник,
съдия
, управник, трябва да си задава въпроса: чист ли съм, или не; изпълнявам ли добре длъжността си, или не.
Като четете тия народни песни, виждате смелостта на онези, които описали характера на българина, какъвто го знаят. Но българин, който се проявява, като Бальо, Петър и Стоян, не е чист. Чистота е нужна на всички хора. Това не е за упрек, но чист трябва да бъде човек. Всеки трябва да си зададе въпроса, чист ли е, или не.
Каквото положение и да заема човек – учител, свещеник,
съдия
, управник, трябва да си задава въпроса: чист ли съм, или не; изпълнявам ли добре длъжността си, или не.
Мъжът трябва да се запита, чист ли е по отношение на своята жена; жената трябва да се запита, чиста ли е по отношение на своя мъж; синът и дъщерята трябва да се запитат, чисти ли са по отношение на родителите си. Мнозина четат произведенията на велики писатели и цитират, еди-кой си какво писал. И това е добро, но хубавото и великото трябва да се прилага. Убеждение трябва да има човек. Като е дошъл на земята, той трябва да знае, че смърт не съществува.
към беседата >>
15.
Взимане и даване / Взимане и даване
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 6.5.1917г.,
Ако обикновеният
съдия
съди и отдава на всекиго заслуженото, колко по-справедлива и разумна ще бъде съдбата, която Бог отдава на човека.
Иде съдбата на света. Бог слиза на земята да съди хората и да отдаде на всеки заслуженото. Ако окото на някого е извадено, Той ще заповяда да му турят ново око. Ако кракът му е отрязан, Той ще заповяда да му турят нов крак. Ако ръката му е отрязана, Той ще заповяда да му турят здрава ръка.
Ако обикновеният
съдия
съди и отдава на всекиго заслуженото, колко по-справедлива и разумна ще бъде съдбата, която Бог отдава на човека.
Бог ще задоволи всички и ще им даде условия да се развиват правилно по ум, по сърце и по душа. Стремете се към този Бог. Мнозина запитват, къде е Бог и, като не могат да Го намерят, искат доказателства за съществуването Му. Каквито доказателства да се дават, вие сами ще изпаднете в смешно положение. То е все едно, някой човек да запали свещта си сред пладне, когато слънцето грее, да я насочи към него и да ви каже: Ето, тук е слънцето.
към беседата >>
16.
Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 13.5.1917г.,
Може ли да не се развали човек, бил той свещеник, учител, проповедник,
съдия
, ако точите брадвите си на тях?
Що се отнася до развалянето, сегашните хора са майстори. Между който народ да попаднете, ще видите, че всички хора са майстори в разваляне на нещата. Виждате, какво правят някои селяни, като минават край хубава, каменна чешма. Щом погледнат към чешмата, в тях се явява желание - да извадят ножа или брадвата си, да ги наточат на коритото й. Може ли, при това положение, да не се развали коритото?
Може ли да не се развали човек, бил той свещеник, учител, проповедник,
съдия
, ако точите брадвите си на тях?
След това, казват: Не го бива нашият свещеник, проповедник или съдия. Как ще ги бива, как няма да се развалят тези хора, когато отгоре им точите брадви и ножове? За да не се разваля това, което Бог е създал, първо, ние не трябва да го разваляме. Кои са виновниците за развалянето? Преди да са научили изкуството, да точат брадвите си, на коритата на чешмите, хората трябва да са научили закона на хармонията.
към беседата >>
След това, казват: Не го бива нашият свещеник, проповедник или
съдия
.
Между който народ да попаднете, ще видите, че всички хора са майстори в разваляне на нещата. Виждате, какво правят някои селяни, като минават край хубава, каменна чешма. Щом погледнат към чешмата, в тях се явява желание - да извадят ножа или брадвата си, да ги наточат на коритото й. Може ли, при това положение, да не се развали коритото? Може ли да не се развали човек, бил той свещеник, учител, проповедник, съдия, ако точите брадвите си на тях?
След това, казват: Не го бива нашият свещеник, проповедник или
съдия
.
Как ще ги бива, как няма да се развалят тези хора, когато отгоре им точите брадви и ножове? За да не се разваля това, което Бог е създал, първо, ние не трябва да го разваляме. Кои са виновниците за развалянето? Преди да са научили изкуството, да точат брадвите си, на коритата на чешмите, хората трябва да са научили закона на хармонията. Някой момък се оженва за една добра, нежна, деликатна мома, но след няколко години, той изважда брадвата си и започва да я точи върху нейното корито.
към беседата >>
17.
Двата полюса
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 13.10.1918г.,
"Имаше някой си человек, болен от тридесет и осем години." Числото 8 е най-строгият
съдия
в света.
Всички тичат, търсят работа, да изкарат повече пари, да подобрите живота си. Вижте колко красноречиво говори адвокатът? Колкото по-добре му платят, толкова по-красноречив става, защитава каузата на своя клиент. Ако му платят малко, красноречието му изчезва. Не е лошо това, но виждате, че навсякъде парите играят важна роля.
"Имаше някой си человек, болен от тридесет и осем години." Числото 8 е най-строгият
съдия
в света.
Съвременната култура минава тази година през същото число. На очите си имаме пак числото 8. През това число трябва да виждаме нещата. Който гледа, боледува; който вижда, всякога е здрав. Числото 38 означава големи противоречия.
към беседата >>
18.
Призваните
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 3.11.1918г.,
Не прави ли същото и
съдията
?
Ще свалите горната си дреха вън и така ще влезете в стаята, при своя приятел. Колата, конят и багажът ви са нивата и воловете, които ви спъват да влезете в Царството Божие. Горната дреха е службата, която временно изпълнявате. Ще свалите службата си, ще я оставите вън и така ще влезете в дома на своя приятел, т.е. в Царството Божие.
Не прави ли същото и
съдията
?
Когато разглежда някакъв процес, той облича връхна, съдийска дреха. След прочитане на присъдата, съблича дрехата си и остава с обикновената си дреха, като обикновен човек. Докато е на бойното поле, войникът плаши неприятеля си. Щом свали пушката и ножа си, той стана обикновен човек. Култура ли е това?
към беседата >>
19.
Да наеме работници
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 10.11.1918г.,
Като се явили пред
съдията
, съдружникът разказал цялата история и настоявал да получи част от печалбата.
Турчинът правил кафета на посетителите си и турял десетачетата в една добре отворена тенекиена кутийка. Съдружникът му казал: – Приятелю, трябва да дадеш и на мене половината печалба. Турчинът си мълчал, нищо не му казвал. Тогава той завел дело против кафеджията.
Като се явили пред
съдията
, съдружникът разказал цялата история и настоявал да получи част от печалбата.
Съдията пожелал да види кутията, в която турчинът събирал парите. Той пуснал вътре едно десетаче и се обърнал към съдружника с думите: – Това тин, което чуваш при падане на всяко десетаче в кутията, ще бъде твоята заплата. Днес много хора обикалят работниците, да наблюдават какво правят. Като чуят, че някъде станало престъпление, те казват ха.
към беседата >>
Съдията
пожелал да види кутията, в която турчинът събирал парите.
Съдружникът му казал: – Приятелю, трябва да дадеш и на мене половината печалба. Турчинът си мълчал, нищо не му казвал. Тогава той завел дело против кафеджията. Като се явили пред съдията, съдружникът разказал цялата история и настоявал да получи част от печалбата.
Съдията
пожелал да види кутията, в която турчинът събирал парите.
Той пуснал вътре едно десетаче и се обърнал към съдружника с думите: – Това тин, което чуваш при падане на всяко десетаче в кутията, ще бъде твоята заплата. Днес много хора обикалят работниците, да наблюдават какво правят. Като чуят, че някъде станало престъпление, те казват ха. Чуят, че някъде се вършат добри дела, пак казват ха.
към беседата >>
20.
Като чуха
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 17.11.1918г.,
„И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го, и отидоха си." Фарисеите, които изпитваха Христа, ще дойдат и при вас, да ви питат как ще изпълните дълга си като учител, свещеник,
съдия
, баща, майка, брат и сестра.
” – Защото Бог е дошъл между хората и намества изкълчените им крака. Ако Бог не работи, дяволът ще вземе Неговото място. Той ще упои хората, ще притъпи сърцата им към болките и страданията на близките им. Те ще живеят в блаженство за тялото, но душата им ще бъде поробена. Затова е казано в Писанието: “Пазете се от онези, които душа погубват."
„И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го, и отидоха си." Фарисеите, които изпитваха Христа, ще дойдат и при вас, да ви питат как ще изпълните дълга си като учител, свещеник,
съдия
, баща, майка, брат и сестра.
Който разбира Живота, ще ви каже: “Служете на Бога чрез закона на Любовта, а на дълга си служете чрез даването.” Всеки има дълг към своя народ и към отечеството си и ще му отдаде това, което е негово. Всеки народ е дал и дава нещо на хората, затова всички трябва да му върнат неговото. Така постъпи Христос. Когато Го запитаха трябва ли да даваме дан на кесаря, Той им отговори: „Дайте да видя образа на това, което трябва да дадете на кесаря." Като Му подадоха една монета, на която беше образът на кесаря, Той каза: “Отдайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу." И тъй, под Любов трябва да разбирате служене на Бога.
към беседата >>
21.
Неизвестното
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 29.12.1918г.,
Кой създава
съдията
?
“И вкъщи." Думата къща означава младоженци. Къща се нарежда, когато двама млади се събират да живеят заедно. Когато две птички се събират заедно да мътят, и те си правят къща – полог, гнездо. Когато се събират ученици да учат заедно, съгражда се училище. Дето има ученици, необходимо е училище.
Кой създава
съдията
?
Престъпниците. Кой създава свещеника? Грешниците. Значи, не може да съществува учител, ако няма ученици. При това, ако учителят е добър, и учениците ще бъдат добри. Състоянието на учителя се отразява върху състоянието на учениците. Често учениците са външен подтик на учителя, за да прояви той своето вътрешно естество.
към беседата >>
Правилно е учителят да съществува по причина на вътрешния стремеж на учениците към учене; свещеникът съществува по причина на вътрешна жажда на душата към Бога;
съдията
– поради стремежа на човека към търсене на Правдата.
Престъпниците. Кой създава свещеника? Грешниците. Значи, не може да съществува учител, ако няма ученици. При това, ако учителят е добър, и учениците ще бъдат добри. Състоянието на учителя се отразява върху състоянието на учениците. Често учениците са външен подтик на учителя, за да прояви той своето вътрешно естество.
Правилно е учителят да съществува по причина на вътрешния стремеж на учениците към учене; свещеникът съществува по причина на вътрешна жажда на душата към Бога;
съдията
– поради стремежа на човека към търсене на Правдата.
Истинска майка е тази, която се жертва от Любов. Тя разбира Божията воля и доброволно става майка. Всеки човек, който изпълнява известна служба не от Любов, а за печелене на пари и за забогатяване, той не е пратен от Бога. Неговата съдба се определя от хората, а не от Бога. Това са отношения на величини.
към беседата >>
22.
Като себе си
,
НБ
, София, 2.2.1919г.,
Същия ден той се явил пред съда и казал на прокурора и
съдията
, че престъплението е негово дело, а не на вдовицата.
Съдът решил да я изпратят в Сибир на заточение. Присъдата трябвало да се изпълни в 24 часа. Един младеж от същото село чул за присъдата на вдовицата и се ужасил от мисълта на кого ще останат четирите малки деца. Той си казал: Аз съм без баща и майка, минавам за нехранимайко, на никого не съм нужен. Ще отида в съда и ще кажа, че аз извърших престъплението.
Същия ден той се явил пред съда и казал на прокурора и
съдията
, че престъплението е негово дело, а не на вдовицата.
Така той освободил нещастната майка от затвора и поел нейната съдба върху себе си. След десет години един свещеник изповядвал един умиращ. Последният открил тайната, която носел десет години на съвестта си: признал си, че е истински виновник за престъплението, направено преди десет години. Веднага властта се разпоредила да освободят младия момък от затвора, но се оказало, че той е вече умрял. Значи, този млад човек е живял по човешки, а постъпвал по Божествено.
към беседата >>
23.
С любов се взима
,
НБ
, София, 22.3.1919г.,
Тогава ще има един учител, един
съдия
, един мъж, една жена, а не много, както сега много, защото днес светът страда от многото.
Някой казва, че мрази еди-кой си човек; това значи, че той мрази себе си и затова всякога ще бъде нещастен. Сега, при днешния порядък на живота вие можете да си представите много мъчнотии: днешната култура е едно въже, омотано около краката ви; днешната политическа наука е второ въже, омотано около къщата ви; днешната религия пък е друго въже, омотано около вашите деца. Новата религия, която иде, ще бъде религия без въжета, без символи, без свещеници и проповедници, без съдии и учители, без търговци и земеделци, без мъже и жени. Бъдещата култура ще бъде царството на бащи и майки, на братя и сестри. Сигурно ви се вижда чудно как ще може без учители.
Тогава ще има един учител, един
съдия
, един мъж, една жена, а не много, както сега много, защото днес светът страда от многото.
Ако ме питате как да разбирате това, ще ви кажа да го разбирате както искате, няма да ви го обяснявам. Духът, който слиза към Земята, идва да подигне човешката душа, която е жива и която, както казах, е най-същественото, най-ценното. Духът се прелива в душата и носи Любов. Когато последната се влее в душата, тя обиква Духа. После духът и душата се вливат в тялото, което е тяхното дете.
към беседата >>
24.
Кога се молиш
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 27.4.1919г.,
Някой
съдия
разглежда едно дело, но не може да дойде до правилно разбирателство с колегите си и се сбива с тях.
Както събира сълзите на човека, така Бог събира и пролятата човешка кръв. Някой човек се напил, пукнали главата му и протекла кръв. Бог събира тая кръв в едно шишенце и пише: Това е кръвта на еди-кого си, който се е напил в кръчмата. Някой свещеник, като служил на Бога, скарал се и се сбил със своя колега. Бог събира и тая кръв и пише на шишенцето, от кого е кръвта и защо е пролята.
Някой
съдия
разглежда едно дело, но не може да дойде до правилно разбирателство с колегите си и се сбива с тях.
Бог събира кръвта, пролята при сбиването им, и пак пише на етикетчето, чия е тая кръв. Събрана е и кръвта от бойните полета, от всички убити – войници, офицери и генерали, от всички майки и бащи, братя и сестри. Запазена е тая кръв. Това е великата култура на земята, която пролива кръв и до днес. И досега всички хора спорят, дали съществува Бог, или не; дали съществува религия, или не; дали светът ще се оправи, или не.
към беседата >>
Той трябва да бъде написан в сърцата ни, и всеки да бъде
съдия
на себе си, сам да следи за неговото прилагане.
Те трябва да разберат Христовото учение и да го приложат. Щом сме дошли на земята, трябва да се ползуваме от Христовото учение. Не сме дошли да използуваме хората, да ги впрегнем на работа и да ги мушкаме с остен. Това не е култура. Един Закон има, и всички трябва еднакво да се подчиняваме на Него.
Той трябва да бъде написан в сърцата ни, и всеки да бъде
съдия
на себе си, сам да следи за неговото прилагане.
Често хората менят убеждението си, според общественото мнение. Според мене, общественото мнение се променя, както времето: лятно време едно, зимно време друго. Земята е причина за промяната на общественото мнение. – Защо? – Защото оста й е отклонена на 23 градуса от първоначалното положение.
към беседата >>
Някой
съдия
разглежда едно дело, но не може да дойде до правилно разбирателство с колегите си и се сбива с тях.
(втори вариант)
Той е жив и ти можеш да го видиш." Както събира сълзите на човека, така Бог събира и пролятата човешка кръв. Някой човек се напил, пукнали главата му и протекла кръв. Бог събира тая кръв в едно шишенце и пише: „Това е кръвта на еди-кого си, който се е напил в кръчмата." Някой свещеник, като служил на Бога, скарал се и се сбил със своя колега. Бог събира и тая кръв и пише на шишенцето от кого е кръвта и защо е пролята.
Някой
съдия
разглежда едно дело, но не може да дойде до правилно разбирателство с колегите си и се сбива с тях.
Бог събира кръвта, пролята при сбиването им и пак пише на етикетчето чия е тая кръв. Събрана е и кръвта от бойните полета, от всички убити - войници, офицери и генерали, от всички майки и бащи, братя и сестри. Запазена е тая кръв. Това е великата култура на земята, която пролива кръв и до днес. И досега всички хора спорят дали съществува Бог, или не; дали съществува религия, или не; дали светът ще се оправи, или не.
към втори вариант >>
Той трябва да бъде написан в сърцата ни и всеки да бъде
съдия
на себе си, сам да следи за неговото прилагане.
(втори вариант)
Те трябва да разберат Христовото учение и да го приложат. Щом сме дошли на земята, трябва да се ползваме от Христовото учение. Не сме дошли да използваме хората, да ги впрегнем на работа и да ги мушкаме с остен. Това не е култура. Един закон има, и всички трябва еднакво да се подчиняваме на него.
Той трябва да бъде написан в сърцата ни и всеки да бъде
съдия
на себе си, сам да следи за неговото прилагане.
Често хората менят убеждението си според общественото мнение. Според мене общественото мнение се променя, както времето: лятно време - едно, зимно време - друго. Земята е причина за промяната на общественото мнение. Защо? Защото оста й е отклонена на двайсет и три градуса от първоначалното положение. Един ден, когато оста на земята се изправи и заеме перпендикулярно положение, тогава общественото мнение ще се установи.
към втори вариант >>
25.
Изгряващото слънце
,
НБ
, , 4.5.1919г.,
Днес навсякъде в света искат дипломи; нямаш ли такива, не можеш да станеш нито учител, нито министър, нито
съдия
и т.н.
Като се помъчите и потрудите, иде работата – това е учението, което сега ви проповядвам. На тези, които се мъчиха, казвам да не се мъчат повече, а да се трудят. На тези, които са се мъчили и трудили, казвам: „Не трябва повече да се мъчите и трудите, а елате при мене, аз ще ви науча да работите“. Това са думите Христови, който казва в цитирания стих: „Аз, моят Дух ще дойде да ви научи, какво да правите“. Сега е моментът за тези, които са свършили училището, да се спрат, да покажат свидетелството или дипломата си, защото преди това са били невежи.
Днес навсякъде в света искат дипломи; нямаш ли такива, не можеш да станеш нито учител, нито министър, нито
съдия
и т.н.
Бъдещият живот няма да бъде живот на миналото. Христос казва: „За в бъдеще няма да има нужда от свидетелства“, а сегашният живот ще служи за основа на бъдещия, ще изработи нови форми, и ние знаем какви ще бъдат тия форми: братство с Любов. И тъй, онези, които не са влезли в училището и не познават светлината, ще се мъчат и трудят. Малко са тези, които работят, те са само някои поети, художници, музиканти. Работата е да нямат абсолютно никакво смущение в ума.
към беседата >>
26.
Гредата
,
НБ
, , 18.5.1919г.,
Голяма услуга бих направил на България, ако определя кого да поставят за учител, кого за свещеник, кого за
съдия
и т.н.
Когато говоря на хората, че трябва да влязат в хармония с природата, съвременните служители на религията наричат това идолопоклонство. Днешният ред, който съществува, е идолопоклонство, но този ред ще бъде пометен и ще остане само екс-човекът. От днешния човек ще остане само празната му глава, която ще се съхранява в музеите като остатък от миналата култура. Бъдещите хора, като дохождат по музеите, ще разглеждат главите на сегашните видни владици, патриарси и епископи, ще видят техните греди, с които са живяли толкова години, и ще кажат: „Знаменити хора, благочестиви хора, такова благочестие, че от него само главата е останала! “ За в бъдеще всички учители, свещеници, проповедници и съдии трябва да бъдат без греди.
Голяма услуга бих направил на България, ако определя кого да поставят за учител, кого за свещеник, кого за
съдия
и т.н.
Ако се спазваше това, работите в България щяха да тръгнат напред. А сега какво става? Свършва някой за свещеник, натурата му повече отговаря за актьор, а те го опопват. Такъв човек, като стане свещеник, по-добре ще бъде, ако се нарече служител на църквата, но не и на Бога. Бих желал всички свещеници и учители да научат езика на природата и да видят какво пише тя.
към беседата >>
27.
Двамата свидетели
,
НБ
, София, 16.11.1919г.,
Мъжът се обръща и казва: „Протестирам, господин
съдия
, тия двама свидетели са заинтересовани, махнете ги, аз ще повикам други свидетели“, и докарва други двама свидетели.
Той го е пратил да се учи. Без съмнение сънят е потребен за временна почивка. Може да почива 5 минути, 10 минути, 2 часа или 7 часа, но повече от 7 часа почивка не му се позволява. И във вашия закон е казано, че свидетелството на двама души е вярно. Някой път в съдилището дойдат тия двама свидетели и казват: „Мъжът е крив, жената е права“.
Мъжът се обръща и казва: „Протестирам, господин
съдия
, тия двама свидетели са заинтересовани, махнете ги, аз ще повикам други свидетели“, и докарва други двама свидетели.
Тогава жената казва: „Аз протестирам, господин съдия, тия двама свидетели за заинтересовани“. Най-после, съдията се намира в чудо и отлага делото. Затова най-голямото изкуство в правото е да можеш да отлагаш делото, когато не можеш да го спечелиш. И вие сте адвокати, които отлагате делата си, а това значи, че оставяте вашите задачи в живота неразрешени – за по-благоприятно време. „Сега – казвате като съдията – съм малко неразположен.“
към беседата >>
Тогава жената казва: „Аз протестирам, господин
съдия
, тия двама свидетели за заинтересовани“.
Без съмнение сънят е потребен за временна почивка. Може да почива 5 минути, 10 минути, 2 часа или 7 часа, но повече от 7 часа почивка не му се позволява. И във вашия закон е казано, че свидетелството на двама души е вярно. Някой път в съдилището дойдат тия двама свидетели и казват: „Мъжът е крив, жената е права“. Мъжът се обръща и казва: „Протестирам, господин съдия, тия двама свидетели са заинтересовани, махнете ги, аз ще повикам други свидетели“, и докарва други двама свидетели.
Тогава жената казва: „Аз протестирам, господин
съдия
, тия двама свидетели за заинтересовани“.
Най-после, съдията се намира в чудо и отлага делото. Затова най-голямото изкуство в правото е да можеш да отлагаш делото, когато не можеш да го спечелиш. И вие сте адвокати, които отлагате делата си, а това значи, че оставяте вашите задачи в живота неразрешени – за по-благоприятно време. „Сега – казвате като съдията – съм малко неразположен.“ Не хвърляйте вината на вашия ум, че бил слаб; не казвайте: „Аз съм слабоумен“.
към беседата >>
Най-после,
съдията
се намира в чудо и отлага делото.
Може да почива 5 минути, 10 минути, 2 часа или 7 часа, но повече от 7 часа почивка не му се позволява. И във вашия закон е казано, че свидетелството на двама души е вярно. Някой път в съдилището дойдат тия двама свидетели и казват: „Мъжът е крив, жената е права“. Мъжът се обръща и казва: „Протестирам, господин съдия, тия двама свидетели са заинтересовани, махнете ги, аз ще повикам други свидетели“, и докарва други двама свидетели. Тогава жената казва: „Аз протестирам, господин съдия, тия двама свидетели за заинтересовани“.
Най-после,
съдията
се намира в чудо и отлага делото.
Затова най-голямото изкуство в правото е да можеш да отлагаш делото, когато не можеш да го спечелиш. И вие сте адвокати, които отлагате делата си, а това значи, че оставяте вашите задачи в живота неразрешени – за по-благоприятно време. „Сега – казвате като съдията – съм малко неразположен.“ Не хвърляйте вината на вашия ум, че бил слаб; не казвайте: „Аз съм слабоумен“. Никога не казвайте, че сърцето ви е покварено.
към беседата >>
„Сега – казвате като
съдията
– съм малко неразположен.“
Мъжът се обръща и казва: „Протестирам, господин съдия, тия двама свидетели са заинтересовани, махнете ги, аз ще повикам други свидетели“, и докарва други двама свидетели. Тогава жената казва: „Аз протестирам, господин съдия, тия двама свидетели за заинтересовани“. Най-после, съдията се намира в чудо и отлага делото. Затова най-голямото изкуство в правото е да можеш да отлагаш делото, когато не можеш да го спечелиш. И вие сте адвокати, които отлагате делата си, а това значи, че оставяте вашите задачи в живота неразрешени – за по-благоприятно време.
„Сега – казвате като
съдията
– съм малко неразположен.“
Не хвърляйте вината на вашия ум, че бил слаб; не казвайте: „Аз съм слабоумен“. Никога не казвайте, че сърцето ви е покварено. Вие може да цитирате от Писанието, че умът е покварен; това са само философски твърдения на пророците, но вие трябва да разберете дълбокия смисъл на тези думи. Ако сърцето беше покварено, ако то не струваше нищо, Бог никога не би казал: „Сине мой, дай ми сърцето си“. Той не казва: „Дай ми живота си“.
към беседата >>
Ако почнат да говорят изведнъж двамата,
съдията
ще им каже: „Чакайте!
Аз не разисквам философски какво е времето в самата си същина, но казвам: Времето е един фактор, който определя самото движение, насоката на вашия живот. А енергията е подтик на това движение отвътре. Ако иждивим енергията на ума, пестим енергията на сърцето, и наопаки, ако иждивим енергията на сърцето, пестим енергията на ума. Във всеки даден момент вие ще се спрете върху двамата свидетели. И в съдилищата това е вярно – двама свидетели не могат да говорят едновременно: когато единият говори, другият трябва да мълчи; когато единият хаби енергия, другият трябва да седи тихо и спокойно.
Ако почнат да говорят изведнъж двамата,
съдията
ще им каже: „Чакайте!
“ Единият, значи, ще определя времето, другият енергията. Следователно, когато единият свидетел вътре във вас говори, вие, ако сте съдия, ще кажете на другия да мълчи, за да дадете време на вашия ум да се произнесе. Не го смущавайте, нека се изкаже докрай, и след туй ще дойде вашето сърце да каже и то своето свидетелство. Също и при възпитанието, трябва да турим ума и сърцето в най-нормални отношения и да ги оставим, да не ги спъваме с неща, които не са реални. Най-първо на вас говоря, но под думата „на вас“ подразбирам тъй грамадно мнозинство хора, защото всеки човек е колективно същество от милиони и милиони души заедно.
към беседата >>
Следователно, когато единият свидетел вътре във вас говори, вие, ако сте
съдия
, ще кажете на другия да мълчи, за да дадете време на вашия ум да се произнесе.
Ако иждивим енергията на ума, пестим енергията на сърцето, и наопаки, ако иждивим енергията на сърцето, пестим енергията на ума. Във всеки даден момент вие ще се спрете върху двамата свидетели. И в съдилищата това е вярно – двама свидетели не могат да говорят едновременно: когато единият говори, другият трябва да мълчи; когато единият хаби енергия, другият трябва да седи тихо и спокойно. Ако почнат да говорят изведнъж двамата, съдията ще им каже: „Чакайте! “ Единият, значи, ще определя времето, другият енергията.
Следователно, когато единият свидетел вътре във вас говори, вие, ако сте
съдия
, ще кажете на другия да мълчи, за да дадете време на вашия ум да се произнесе.
Не го смущавайте, нека се изкаже докрай, и след туй ще дойде вашето сърце да каже и то своето свидетелство. Също и при възпитанието, трябва да турим ума и сърцето в най-нормални отношения и да ги оставим, да не ги спъваме с неща, които не са реални. Най-първо на вас говоря, но под думата „на вас“ подразбирам тъй грамадно мнозинство хора, защото всеки човек е колективно същество от милиони и милиони души заедно. Всички тия души са разумни и слушат тази беседа. Разбирате ли?
към беседата >>
Съдията
попитал как стои работата и като му разправили, поръчал да направят една тенекия и казал на кафеджията: „Като взимаш пари, ще ги пущаш в тенекията и тенекията ще каже „Тин!
“ – Почнали работата. Турчинът вдигал и слагал чука, а помагачът викал: „Ха! “ Счукали кафето. Турчинът почнал да прави кафета и като вземал пари, турял ги в касата и нищо не давал на съдружника си. Последният се докачил, завел дело за неизпълнение договора на съдружието.
Съдията
попитал как стои работата и като му разправили, поръчал да направят една тенекия и казал на кафеджията: „Като взимаш пари, ще ги пущаш в тенекията и тенекията ще каже „Тин!
“ Това ще бъде заплатата на съдружника ти, който казваше „Ха! “. Вие, които слушате вкуса на вашия език, то е, както се казва на турски: „нефес-орта“. Тъй че и във вашия закон е писано, че свидетелството на тези двама души е вярно. За да можете да разберете философията на живота, трябва да имате чисто сърце и чист ум. Най-първо трябва вашите ум и сърце да бъдат в такова положение, щото умът да схваща нещата, когато трябва, и сърцето да ги чувства, когато трябва.
към беседата >>
28.
Ще живее
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 7.12.1919г.,
Няма
съдия
, който да й отдаде правото.
– Вие го прилагате всеки, ден, но и върху вас го прилагат. Вие хванете една кокошка, пипнете я тук – там, да се убедите, че е угоена, и туряте ножа на врата й. Тя кряка, моли се, но не я чувате. Вие си мислите за хубавото ядене, което ще сготвите. Няма закон, който може да защити кокошката.
Няма
съдия
, който да й отдаде правото.
Мислите ли, че като заколите кокошката, вие ще бъдете щастливи? От тоя момент започват вашите страдания, т. е. вашата карма. Ще кажете, че е писано, какво Бог позволява на човека да се храни с месо. – Това е човешко тълкуване.
към беседата >>
Но вие опитвате колко е мазен гърбът й и казвате: „Ти трябва да станеш жертва и няма какво да правиш." Тя се моли, но няма закон, няма
съдия
, няма правници и няма пари, с които да си плати делото, и затова я заколват.
(втори вариант)
Може да четете в други книги за кармата и да срещнете различни дефиниции за нея, но аз я наричам с името „закон на необходимостта". Законът на необходимостта не признава никакво щастие, никакъв процес, никаква култура, никакво право, никаква любов. Питате: „Какъв е този закон на кармата? " Вие всеки ден го прилагате. Като ви се прияде някоя кокошка, вие я улавяте и тя започва да ви се моли да я пуснете.
Но вие опитвате колко е мазен гърбът й и казвате: „Ти трябва да станеш жертва и няма какво да правиш." Тя се моли, но няма закон, няма
съдия
, няма правници и няма пари, с които да си плати делото, и затова я заколват.
Вие си мислите какво ястие, каква гозба да си направите от нея. Мислите ли, че след като сте заколили тази кокошка, вие ще бъдете щастливи? Не. От този ден ще започнат всички ваши нещастия. Много религиозни хора ще ми възразят, че в Писанието пише, че Господ позволил да се колят животни, за да се храним с тяхното месо. Това, което Бог е позволил, и това, което е написано в Библията, са две различни неща.
към втори вариант >>
29.
Излязоха и завтекоха се
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 8.1.1920г.,
Съдията
слуша единия, слуша другия, не знае, какво да прави.
Като дойде съдбата, и на нея ще кажете същото. Тя ще се смекчи и ще отстъпи. Какво става днес? Дойде един, изопачава истината. Дойде друг, и той я изопачава.
Съдията
слуша единия, слуша другия, не знае, какво да прави.
Един адвокат защищавал усърдно обвиняемия. Той казал: Господа съдии, моят клиент е честен човек. Обвиняват го, че откраднал сто лева. Как е възможно да открадне сто лева, когато на масата, при стоте лева, имало още десет хиляди лева. Ако беше крадец, щеше да вземе и десетте хиляди лева.
към беседата >>
Съдията
помислил, че се разкаял, и го запитал, защо плаче.
Той казал: Господа съдии, моят клиент е честен човек. Обвиняват го, че откраднал сто лева. Как е възможно да открадне сто лева, когато на масата, при стоте лева, имало още десет хиляди лева. Ако беше крадец, щеше да вземе и десетте хиляди лева. Като слушал, какво говори защитникът му, обвиняемият започнал да плаче.
Съдията
помислил, че се разкаял, и го запитал, защо плаче.
Той отговорил: Плача, защото не видях десетте хиляди лева. И така ме съдите, поне да бях взел и тях. – Похвалявам обвиняемия, който си казал истината. С лъжа светът не се оправя. Светът може да се оправи, само като се приложат трите закона: любов към Бога, любов към своята душа и любов към своя ближен.
към беседата >>
Обвиняемият ще целуне
съдията
, адвоката, свидетелите и ще излезе вън.
Божият Дух, Който работи върху нас, трябва да намери чисто място да се прояви. Новата култура ще измени живота на всички хора: на свещеници, на учители, на съдии, на адвокати. Училищата и църквите няма да изчезнат, но по друг начин ще се проповядва в тях. Свещениците и проповедниците ще ходят с пълни дисаги от къща в къща да раздават блага на хората. На адвокатите няма да се плаща, но ще се благодари с целувка, която повдига човека.
Обвиняемият ще целуне
съдията
, адвоката, свидетелите и ще излезе вън.
Чистата приятелска целувка ще бъде заплатата на всеки, който е направил някаква услуга. В новата култура няма да има пари. Те ще се заместят с целувки. Сегашните целувки не са чисти. Когато момък целуне, една мома, тя повяхва като цвят.
към беседата >>
Съдията
слуша единия, слуша другия, не знае какво да прави.
(втори вариант)
Нека каже: „Всичко мога да направя за любовта към Бога, към своята душа и към своя ближен." Като дойде съдбата, и на нея ще кажете същото. Тя ще се смекчи и ще отстъпи. Какво става днес? Дойде един, изопачава истината. Дойде друг, и той я изопачава.
Съдията
слуша единия, слуша другия, не знае какво да прави.
Един адвокат защищавал усърдно обвиняемия. Той казал: „Господа съдии, моят клиент е честен човек. Обвиняват го, че откраднал сто лева. Как е възможно да открадне сто лева, когато на масата при стоте лева имало още десет хиляди лева? Ако беше крадец, щеше да вземе и десетте хиляди лева." Като слушал какво говори защитникът му, обвиняемият започнал да плаче.
към втори вариант >>
Съдията
помислил, че се разкаял и го запитал защо плаче.
(втори вариант)
Един адвокат защищавал усърдно обвиняемия. Той казал: „Господа съдии, моят клиент е честен човек. Обвиняват го, че откраднал сто лева. Как е възможно да открадне сто лева, когато на масата при стоте лева имало още десет хиляди лева? Ако беше крадец, щеше да вземе и десетте хиляди лева." Като слушал какво говори защитникът му, обвиняемият започнал да плаче.
Съдията
помислил, че се разкаял и го запитал защо плаче.
Той отговорил: „Плача, защото не видях десетте хиляди лева. И така ме съдите, поне да бях взел и тях." Похваля- вам обвиняемия, който си казал истината. С лъжа светът не се оправя. Светът може да се оправи само като се приложат трите закон: любов към Бога, любов към своята душа и любов към своя ближен. Ще кажете, че тия мисли не са ясни.
към втори вариант >>
Обвиняемият ще целуне
съдията
, адвоката, свидетелите и ще излезе вън.
(втори вариант)
Божият Дух, Който работи върху нас, трябва да намери чисто място да се прояви. Новата култура ще измени живота на всички хора: на свещеници, на учители, на съдии, на адвокати. Училищата и църквите няма да изчезнат, но по друг начин ще се проповядва в тях. Свещениците и проповедниците ще ходят с пълни дисаги от къща в къща да раздават блага на хората. На адвокатите няма да се плаща, но ще се благодари с целувка, която повдига човека.
Обвиняемият ще целуне
съдията
, адвоката, свидетелите и ще излезе вън.
Чистата приятелска целувка ще бъде заплатата на всеки, който е направил някаква услуга. В новата култура няма да има пари. Те ще се заместят с целувки. Сегашните целувки не са чисти. Когато момък целуне една мома, тя повяхва като цвят.
към втори вариант >>
30.
Надеждата
,
(втори вариант)
,
ИБ
, Русе, 16.1.1920г.,
Че
съдията
какво прави?
Такъв е за нас например ангелският живот. Когато дойдем до положението да разбираме и чувствуваме като тях, ще разберем този живот. Той е прекрасен. Там няма смърт, няма свещеници, търговци, съдилища. Ще кажете: Ами тогава какво има?
Че
съдията
какво прави?
— Праща хората в затвора. Търговецът какво прави? — Като някой бирник хване някого, обере го. В онзи свят има братство и сестринство. Като отидеш там в някой дюкян да си купиш нещо, търговецът няма да иска пари, но ще ти каже: Голямо удоволствие ще ми направиш да си вземеш каквото искаш без пари.
към беседата >>
" Че
съдията
какво прави?
(втори вариант)
Такъв е за нас, например, ангелският живот. Когато дойдем до положението да разбираме и чувствуваме като тях, ще разберем този живот. Той е прекрасен. Там няма смърт, няма свещеници, търговци, съдилища. Ще кажете: "Ами тогава какво има?
" Че
съдията
какво прави?
- Праща хората в затвора. Търговецът какво прави? - Като някой бирник, хване някого, обере го. В онзи свят има братство и сестринство. Като отидеш там в някой дюкян да си купиш нещо, търговецът няма да ти иска пари, но ще ти каже: "Голямо удоволствие ще ми направиш да си вземеш, каквото искаш, без пари." Ако дадеш пари на търговеца, той ще се обиди, и ще ти каже да си излезеш вън.
към втори вариант >>
31.
Земният и небесният
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 1.2.1920г.,
Съдията
казал: Дай да видя краката ти.
То било първото дело в света. В обвиненията си против коня, той писал следното: Моят съсед, конят, ме ритна толкова силно с задните си крака, че ми изкърти два кучешки зъба. В обществото, дето се движа, твърдят, че Бог създал коня, значи, и копитата му. Но аз не мога да си представя, че Бог е създал толкова яки и корави копита, да изкъртват зъби. Виж, колко са меки моите крака.
Съдията
казал: Дай да видя краката ти.
Вълкът подал краката си, но старателно скривал своите нокти. После съдията се обърнал към коня и го запитал: Какво ще кажеш за свое оправдание? Конят отговорил: Господин съдия, съседът ми наруши едно основно правило, което спазваме в нашето общество. То е следното: Когато при нас иде приятел, той иде с лице към нас Тогава ние се помирисваме, опознаваме се и започваме да се разговаряме. Който иде отзад, той е наш неприятел.
към беседата >>
После
съдията
се обърнал към коня и го запитал: Какво ще кажеш за свое оправдание?
В обществото, дето се движа, твърдят, че Бог създал коня, значи, и копитата му. Но аз не мога да си представя, че Бог е създал толкова яки и корави копита, да изкъртват зъби. Виж, колко са меки моите крака. Съдията казал: Дай да видя краката ти. Вълкът подал краката си, но старателно скривал своите нокти.
После
съдията
се обърнал към коня и го запитал: Какво ще кажеш за свое оправдание?
Конят отговорил: Господин съдия, съседът ми наруши едно основно правило, което спазваме в нашето общество. То е следното: Когато при нас иде приятел, той иде с лице към нас Тогава ние се помирисваме, опознаваме се и започваме да се разговаряме. Който иде отзад, той е наш неприятел. Ние го удряме с задните си крака, за да го научим, как трябва да се запознава и поздравява. Това е Божествен закон.
към беседата >>
Конят отговорил: Господин
съдия
, съседът ми наруши едно основно правило, което спазваме в нашето общество.
Но аз не мога да си представя, че Бог е създал толкова яки и корави копита, да изкъртват зъби. Виж, колко са меки моите крака. Съдията казал: Дай да видя краката ти. Вълкът подал краката си, но старателно скривал своите нокти. После съдията се обърнал към коня и го запитал: Какво ще кажеш за свое оправдание?
Конят отговорил: Господин
съдия
, съседът ми наруши едно основно правило, което спазваме в нашето общество.
То е следното: Когато при нас иде приятел, той иде с лице към нас Тогава ние се помирисваме, опознаваме се и започваме да се разговаряме. Който иде отзад, той е наш неприятел. Ние го удряме с задните си крака, за да го научим, как трябва да се запознава и поздравява. Това е Божествен закон. Всеки, който наруши тоя закон, опитва нашите задни крака.
към беседата >>
Съдията
издал резолюция, с която забранил на вълка втори път да се разговаря с коня като неприятел.
За студента е нужна религия, която обхваща цялото човечество. Тая религия се основава на любовта. Тя дава право и свобода на хората да мислят и чувстват, както Бог ги е научил. Който приеме религията на любовта, той влиза в безсмъртието. Да се върнем към присъдата, издадена по делото на вълка и коня.
Съдията
издал резолюция, с която забранил на вълка втори път да се разговаря с коня като неприятел.
Ако иска да говори с него, да застане отпред а не отзад. На коня наложил наказание да поеме разноските за поставяне два нови кучешки зъба на вълка. След време, при същия съдия дошли две котки да се съдят за едно агнешко шкембе. Едната котка държала шкембето между краката си и казала, че е нейно. Другата също настоявала, че шкембето е нейно.
към беседата >>
След време, при същия
съдия
дошли две котки да се съдят за едно агнешко шкембе.
Който приеме религията на любовта, той влиза в безсмъртието. Да се върнем към присъдата, издадена по делото на вълка и коня. Съдията издал резолюция, с която забранил на вълка втори път да се разговаря с коня като неприятел. Ако иска да говори с него, да застане отпред а не отзад. На коня наложил наказание да поеме разноските за поставяне два нови кучешки зъба на вълка.
След време, при същия
съдия
дошли две котки да се съдят за едно агнешко шкембе.
Едната котка държала шкембето между краката си и казала, че е нейно. Другата също настоявала, че шкембето е нейно. – Виж, казала тя на съдията, как е одраскано лицето ми от моята другарка Съдията пожелал да види, с какво оръжие е драскана, и видял, че на краката си котката имала здрави, остри нокти. Съдията се замислил, как да реши делото, и веднага се досетил, че те се карат за нещо, което не е тяхна собственост, и казал: Нито една от вас няма право на шкембето. Агнето има право да си го иска.
към беседата >>
– Виж, казала тя на
съдията
, как е одраскано лицето ми от моята другарка
Съдията
пожелал да види, с какво оръжие е драскана, и видял, че на краката си котката имала здрави, остри нокти.
Ако иска да говори с него, да застане отпред а не отзад. На коня наложил наказание да поеме разноските за поставяне два нови кучешки зъба на вълка. След време, при същия съдия дошли две котки да се съдят за едно агнешко шкембе. Едната котка държала шкембето между краката си и казала, че е нейно. Другата също настоявала, че шкембето е нейно.
– Виж, казала тя на
съдията
, как е одраскано лицето ми от моята другарка
Съдията
пожелал да види, с какво оръжие е драскана, и видял, че на краката си котката имала здрави, остри нокти.
Съдията се замислил, как да реши делото, и веднага се досетил, че те се карат за нещо, което не е тяхна собственост, и казал: Нито една от вас няма право на шкембето. Агнето има право да си го иска. В тоя момент се задало агнето и се оплакало, че две котки задигнали шкембето му и моли да му го, върнат. Съдията взел шкембето от котките, наместил го и пуснал агнето да си върви. Сегашните хора и до днес се карат за шкембето на агнето, всеки тегли към себе си, всеки иска да го присвои за своя частна собственост.
към беседата >>
Съдията
се замислил, как да реши делото, и веднага се досетил, че те се карат за нещо, което не е тяхна собственост, и казал: Нито една от вас няма право на шкембето.
На коня наложил наказание да поеме разноските за поставяне два нови кучешки зъба на вълка. След време, при същия съдия дошли две котки да се съдят за едно агнешко шкембе. Едната котка държала шкембето между краката си и казала, че е нейно. Другата също настоявала, че шкембето е нейно. – Виж, казала тя на съдията, как е одраскано лицето ми от моята другарка Съдията пожелал да види, с какво оръжие е драскана, и видял, че на краката си котката имала здрави, остри нокти.
Съдията
се замислил, как да реши делото, и веднага се досетил, че те се карат за нещо, което не е тяхна собственост, и казал: Нито една от вас няма право на шкембето.
Агнето има право да си го иска. В тоя момент се задало агнето и се оплакало, че две котки задигнали шкембето му и моли да му го, върнат. Съдията взел шкембето от котките, наместил го и пуснал агнето да си върви. Сегашните хора и до днес се карат за шкембето на агнето, всеки тегли към себе си, всеки иска да го присвои за своя частна собственост. Оня, който не може да го вземе, пита: Трябва ли да съществува частна собственост?
към беседата >>
Съдията
взел шкембето от котките, наместил го и пуснал агнето да си върви.
Другата също настоявала, че шкембето е нейно. – Виж, казала тя на съдията, как е одраскано лицето ми от моята другарка Съдията пожелал да види, с какво оръжие е драскана, и видял, че на краката си котката имала здрави, остри нокти. Съдията се замислил, как да реши делото, и веднага се досетил, че те се карат за нещо, което не е тяхна собственост, и казал: Нито една от вас няма право на шкембето. Агнето има право да си го иска. В тоя момент се задало агнето и се оплакало, че две котки задигнали шкембето му и моли да му го, върнат.
Съдията
взел шкембето от котките, наместил го и пуснал агнето да си върви.
Сегашните хора и до днес се карат за шкембето на агнето, всеки тегли към себе си, всеки иска да го присвои за своя частна собственост. Оня, който не може да го вземе, пита: Трябва ли да съществува частна собственост? Отговарям: Частна собственост не може да съществува. Да владееш нещо, можеш, но да му туриш табела, че това е твоя собственост, нямаш право. Можеш да владееш тялото си, можеш да владееш къщата си, но владението е временно нещо.
към беседата >>
Това е Божият глас Може да си направите една къща, но ако започнете да се биете за нея,
съдията
ще каже: Дайте шкембето на агнето, да го турим на мястото му, и агнето да оживее.
– Как? – Чрез земетресенията. Земята се оплаква, че носи по-голям товар, отколкото трябва, и Бог изпраща едно земетресение да я освободи. Земята не е длъжна да носи такива тежки товари. Това показва, че частната собственост не се позволява.
Това е Божият глас Може да си направите една къща, но ако започнете да се биете за нея,
съдията
ще каже: Дайте шкембето на агнето, да го турим на мястото му, и агнето да оживее.
Това искал да каже Христос в стиха: „Ако не разбирате земните работи, как ще разберете небесните? ” Казвате: Значи, и Христос е бил против частната собственост. Какво ще правим, ако се откажем от нея? Приложете владението.
към беседата >>
– Той е в професора, който просвещава; в свещеника, който поучава ; в домакинята, която се грижи за къщата си; в
съдията
, който решава добре делата си; във войника, в офицера – навсякъде е Бог.
Човек трябва да умре за своя егоизъм и от лед да се превърне на течност. Само така човек може да се спаси. Иначе, да умреш, без да превърнеш леда в течност, ти пак си в опасност. Приемете новите идеи, които идат отгоре. – Де е Бог?
– Той е в професора, който просвещава; в свещеника, който поучава ; в домакинята, която се грижи за къщата си; в
съдията
, който решава добре делата си; във войника, в офицера – навсякъде е Бог.
Той е в мене, който ви говоря, и във вас, които ме слушате. Бог казва: Това са моите деца, които ме слушат. В бъдеще ще станат отлични хора. Аз се радвам, че те ще се преобразят. Казват някои, че сте грешници, че ще отидете в ада.
към беседата >>
Едно време, когато Господ създал света, вълкът завел първото дело за обида пред
съдията
, и то против коня.
(втори вариант)
Срещаш трети, и започваш и в него да се съмняваш, да го считаш опасен човек, и най-после ставаш маниак, и лекарите казват: „Този човек е маниак, болен е и трябва да се лекува." Аз казвам: онзи, който е срещал Божествените величини и не разбрал техните отношения, той полудява. Как да се излекува този човек? Научете го да не мисли за никой човек, че е лош, а да мисли, че всички хора са като него. Ако някой гладен човек ме срещне и се опита да ми вземе крадешком торбата с хляба, ще му кажа: „Братко, няма защо да се борим и да идваш отзаде ми, и да крадеш торбата с хляба, но ми кажи, че си гладен и аз ще ти дам хляб."
Едно време, когато Господ създал света, вълкът завел първото дело за обида пред
съдията
, и то против коня.
Вълкът писал в оплакването си следното: „Господин съдия, моят съсед конят наруши едно от най-общите правила на живота, ритна ме със задните си крака и ми разби двата кучешки зъба. В това общество, в което живея, се твърди, че Господ е създал копитата, но аз не вярвам, че Господ може да създава такива здрави, твърди копита, че да се разбиват с тях зъби. Виж нашите копита какви са меки, опитай ги." Но същевременно скривал ноктите си. Конят за свое оправдание рекъл: „Господин съдия, вълкът наруши едно от основните правила, които Господ е поставил, а имено: Господ е казал, че когато дойде някой при тебе, да се яви пред лицето ти, а не отзад тебе. Вълкът дойде откъм задницата ми, а не пред лицето ми.
към втори вариант >>
Вълкът писал в оплакването си следното: „Господин
съдия
, моят съсед конят наруши едно от най-общите правила на живота, ритна ме със задните си крака и ми разби двата кучешки зъба.
(втори вариант)
Аз казвам: онзи, който е срещал Божествените величини и не разбрал техните отношения, той полудява. Как да се излекува този човек? Научете го да не мисли за никой човек, че е лош, а да мисли, че всички хора са като него. Ако някой гладен човек ме срещне и се опита да ми вземе крадешком торбата с хляба, ще му кажа: „Братко, няма защо да се борим и да идваш отзаде ми, и да крадеш торбата с хляба, но ми кажи, че си гладен и аз ще ти дам хляб." Едно време, когато Господ създал света, вълкът завел първото дело за обида пред съдията, и то против коня.
Вълкът писал в оплакването си следното: „Господин
съдия
, моят съсед конят наруши едно от най-общите правила на живота, ритна ме със задните си крака и ми разби двата кучешки зъба.
В това общество, в което живея, се твърди, че Господ е създал копитата, но аз не вярвам, че Господ може да създава такива здрави, твърди копита, че да се разбиват с тях зъби. Виж нашите копита какви са меки, опитай ги." Но същевременно скривал ноктите си. Конят за свое оправдание рекъл: „Господин съдия, вълкът наруши едно от основните правила, които Господ е поставил, а имено: Господ е казал, че когато дойде някой при тебе, да се яви пред лицето ти, а не отзад тебе. Вълкът дойде откъм задницата ми, а не пред лицето ми. Ние, като се срещнем, помирисва- ме се отпред по носовете, разгледаме се от всички страни и така се опознаваме.
към втори вариант >>
Конят за свое оправдание рекъл: „Господин
съдия
, вълкът наруши едно от основните правила, които Господ е поставил, а имено: Господ е казал, че когато дойде някой при тебе, да се яви пред лицето ти, а не отзад тебе.
(втори вариант)
Ако някой гладен човек ме срещне и се опита да ми вземе крадешком торбата с хляба, ще му кажа: „Братко, няма защо да се борим и да идваш отзаде ми, и да крадеш торбата с хляба, но ми кажи, че си гладен и аз ще ти дам хляб." Едно време, когато Господ създал света, вълкът завел първото дело за обида пред съдията, и то против коня. Вълкът писал в оплакването си следното: „Господин съдия, моят съсед конят наруши едно от най-общите правила на живота, ритна ме със задните си крака и ми разби двата кучешки зъба. В това общество, в което живея, се твърди, че Господ е създал копитата, но аз не вярвам, че Господ може да създава такива здрави, твърди копита, че да се разбиват с тях зъби. Виж нашите копита какви са меки, опитай ги." Но същевременно скривал ноктите си.
Конят за свое оправдание рекъл: „Господин
съдия
, вълкът наруши едно от основните правила, които Господ е поставил, а имено: Господ е казал, че когато дойде някой при тебе, да се яви пред лицето ти, а не отзад тебе.
Вълкът дойде откъм задницата ми, а не пред лицето ми. Ние, като се срещнем, помирисва- ме се отпред по носовете, разгледаме се от всички страни и така се опознаваме. Понеже вълкът наруши този начин на опознаване, аз го научих как да поздравлява, тоест да спазва закона, който Бог е поставил." Ние съвременните хора постоянно завеждаме дела за избитите си зъби. Защо? Защото не сме спазили етикециите на коня, да посрещнем един човек отпред, откъм лицето му, а не отзад.
към втори вариант >>
След като свършили конят и вълкът,
съдията
рекъл на вълка: „Ти ще бъдеш втори път внимателен и когато ще му говориш, да вървиш отпред, не отзад, а конят да плати на дантиста да ти направи зъбите."
(втори вариант)
Павел казва: „Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец вършех, а като станах мъж, напуснах това, което е младенческо." Ако ти влезеш в една религия, която те изолира, която дели хората на грешни и праведни, тази религия не е за тебе, тя е за ученици от първо отделение. Онзи, който е влязъл в университета, трябва да има една религия, която да обхваща цялото човечеството. Религия аз наричам онази Божествена любов, която да дава права и свобода, и мисъл, да може да прояви човек еднакво към всички хора чувствата си. Тъй поне Бог е създал света и смъртта не е нищо друго освен един учител, който ни учи, че ние ще умираме дотогава, докато разберем и приемем религията на любовта.
След като свършили конят и вълкът,
съдията
рекъл на вълка: „Ти ще бъдеш втори път внимателен и когато ще му говориш, да вървиш отпред, не отзад, а конят да плати на дантиста да ти направи зъбите."
По едно време идват при съдията две котки и спорят за едно шкембе. Хванали го двете и първата казвала: „Мое е! ", и другата казвала: „Мое е! " „Вижте моята другарка какво ми направи лицето за това шкембе." И другата отвърнала същото. Сега видял съдията, че имали особено оръжие под пръстите си.
към втори вариант >>
По едно време идват при
съдията
две котки и спорят за едно шкембе.
(втори вариант)
Ако ти влезеш в една религия, която те изолира, която дели хората на грешни и праведни, тази религия не е за тебе, тя е за ученици от първо отделение. Онзи, който е влязъл в университета, трябва да има една религия, която да обхваща цялото човечеството. Религия аз наричам онази Божествена любов, която да дава права и свобода, и мисъл, да може да прояви човек еднакво към всички хора чувствата си. Тъй поне Бог е създал света и смъртта не е нищо друго освен един учител, който ни учи, че ние ще умираме дотогава, докато разберем и приемем религията на любовта. След като свършили конят и вълкът, съдията рекъл на вълка: „Ти ще бъдеш втори път внимателен и когато ще му говориш, да вървиш отпред, не отзад, а конят да плати на дантиста да ти направи зъбите."
По едно време идват при
съдията
две котки и спорят за едно шкембе.
Хванали го двете и първата казвала: „Мое е! ", и другата казвала: „Мое е! " „Вижте моята другарка какво ми направи лицето за това шкембе." И другата отвърнала същото. Сега видял съдията, че имали особено оръжие под пръстите си. Шкембето е частна собственост, която всички искат да я делят и владеят.
към втори вариант >>
Сега видял
съдията
, че имали особено оръжие под пръстите си.
(втори вариант)
След като свършили конят и вълкът, съдията рекъл на вълка: „Ти ще бъдеш втори път внимателен и когато ще му говориш, да вървиш отпред, не отзад, а конят да плати на дантиста да ти направи зъбите." По едно време идват при съдията две котки и спорят за едно шкембе. Хванали го двете и първата казвала: „Мое е! ", и другата казвала: „Мое е! " „Вижте моята другарка какво ми направи лицето за това шкембе." И другата отвърнала същото.
Сега видял
съдията
, че имали особено оръжие под пръстите си.
Шкембето е частна собственост, която всички искат да я делят и владеят. Превеждам сега - частната собственост, то е стомахът на агнето, и тези котки са взели стомаха и казват, че това е частна собственост. Съдията казва: „Този стомах не е нито на едната, нито на другата, а е на агнето и вие нямате право да го делите." По едно време се задава агнето: „Откраднаха ми стомаха." Съдията му намества стомаха и агнето оживява. Тъй съвременните културни хора, аз ги виждам, все за това шкембе говорят, все за този стомах се карат, теглят го и се питат дали трябва да има частна собственост. Нямате право да имате частна собственост.
към втори вариант >>
Съдията
казва: „Този стомах не е нито на едната, нито на другата, а е на агнето и вие нямате право да го делите." По едно време се задава агнето: „Откраднаха ми стомаха."
Съдията
му намества стомаха и агнето оживява.
(втори вариант)
", и другата казвала: „Мое е! " „Вижте моята другарка какво ми направи лицето за това шкембе." И другата отвърнала същото. Сега видял съдията, че имали особено оръжие под пръстите си. Шкембето е частна собственост, която всички искат да я делят и владеят. Превеждам сега - частната собственост, то е стомахът на агнето, и тези котки са взели стомаха и казват, че това е частна собственост.
Съдията
казва: „Този стомах не е нито на едната, нито на другата, а е на агнето и вие нямате право да го делите." По едно време се задава агнето: „Откраднаха ми стомаха."
Съдията
му намества стомаха и агнето оживява.
Тъй съвременните културни хора, аз ги виждам, все за това шкембе говорят, все за този стомах се карат, теглят го и се питат дали трябва да има частна собственост. Нямате право да имате частна собственост. Владения - да. Да владееш нещо можеш, да владееш своето тяло, но не частна собственост, понеже частната собственост е някое живо същество. Следователно по този закон ние нямаме право да правим такива грамадни къщи.
към втори вариант >>
Една къща може да направите, но ако хванете да се биете за нея,
съдията
ще каже: „Дайте това шкембе да се вложи в агнето, за да може то да оживее."
(втори вариант)
Земята се оплаква и Господ праща някое землетресение, за да поразруши земята, както и постройките върху нея. Някой град трябва да запустее. А ние мислим, че земята трябва да носи всичко. Не, приятели, частна собственост не се допуска. Разбирайте ме добре, аз говоря в широк смисъл по Божествения глас.
Една къща може да направите, но ако хванете да се биете за нея,
съдията
ще каже: „Дайте това шкембе да се вложи в агнето, за да може то да оживее."
Христос казва: „Земните работи ако не разбирате, как ще разберете небесните? " Ще кажете: „Значи Той отрича частната собственост." Ако отхвърлите частната собственост, турете владението. Когато цъфне един цвят, колко време трае? Частната собственост е като един цвят, цъфне и после отлитва. Но колко време продължава частната собственост?
към втори вариант >>
В един професор, който просвещава - там е Господ; в един свещеник, който поучава - там е Господ; в една жена, която гледа добре къщата си - там е Господ; в един
съдия
, който добре разрешава делата - там е Господ; във войника, в офицера - навсякъде Него виждаме.
(втори вариант)
А вие казвате: „Като умрем, тогава ще отидем при Бога." Като умрем, никъде няма да отидем. Като умрем за нашия егоизъм и го превърнем в течност, спасение има. Но ако умрем, без да превърнем този лед в течност, нашето положение е опасно. Не живейте със старите идеи, а според тези, които Господ разкрива. Този Господ навсякъде Го виждайте.
В един професор, който просвещава - там е Господ; в един свещеник, който поучава - там е Господ; в една жена, която гледа добре къщата си - там е Господ; в един
съдия
, който добре разрешава делата - там е Господ; във войника, в офицера - навсякъде Него виждаме.
За един съдия, който осъди добре, казвам: „Колко е добър." Не мислете, че Господ е само тук, дето съм аз; аз Го виждам във вас. Той казва: „Те са Мои деца и за в бъдеще ще станат отлични хора. Аз се радвам, че ще се преобразят." „Ама те са грешници, в пъкъла ще бъдат", казват някои. Господ казва: „То е временно, те сега са в пъкъла." Какъв по-голям пъкъл от земята! Ние сме сега в пъкъла и следователно Този Господ сега ни изважда из пъкъла, като ни показва Своята любов, полива ни с нея, като усилва у нас вярата и търпението.
към втори вариант >>
За един
съдия
, който осъди добре, казвам: „Колко е добър." Не мислете, че Господ е само тук, дето съм аз; аз Го виждам във вас.
(втори вариант)
Като умрем за нашия егоизъм и го превърнем в течност, спасение има. Но ако умрем, без да превърнем този лед в течност, нашето положение е опасно. Не живейте със старите идеи, а според тези, които Господ разкрива. Този Господ навсякъде Го виждайте. В един професор, който просвещава - там е Господ; в един свещеник, който поучава - там е Господ; в една жена, която гледа добре къщата си - там е Господ; в един съдия, който добре разрешава делата - там е Господ; във войника, в офицера - навсякъде Него виждаме.
За един
съдия
, който осъди добре, казвам: „Колко е добър." Не мислете, че Господ е само тук, дето съм аз; аз Го виждам във вас.
Той казва: „Те са Мои деца и за в бъдеще ще станат отлични хора. Аз се радвам, че ще се преобразят." „Ама те са грешници, в пъкъла ще бъдат", казват някои. Господ казва: „То е временно, те сега са в пъкъла." Какъв по-голям пъкъл от земята! Ние сме сега в пъкъла и следователно Този Господ сега ни изважда из пъкъла, като ни показва Своята любов, полива ни с нея, като усилва у нас вярата и търпението. Казвам, всинца сте чада на Бога.
към втори вариант >>
32.
Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството
,
ИБ
,
БС
, София, 12.2.1920г.,
Ако правник или
съдия
си послужи със закона, за да обвини някого, той е също черен маг.
Мистицизмът – и той е опорочен, християнството също е опорочено. Нека бъда ясен: когато един свещеник или владика сложи одежди, патрахил и корона, венчае някого и каже: „Плати ми толкова”, аз го наричам черен маг. Белият маг работи, без да му се плаща. Ако мома се облече в хубави дрехи с намерение да оплете някой момък, тя също е черен маг. Ако момък се нагизди, за да омотае някоя мома, и той е черен маг.
Ако правник или
съдия
си послужи със закона, за да обвини някого, той е също черен маг.
Прочее, както окултистите, тъй и теософите, и мистиците, и християните трябва да се делят на бели и черни. Някой ще рече: „Аз съм теософ.” От кои – от белите или от черните? – „От белите.” Можем тогава да се разберем. – „От черните.” Ще остана на особено мнение. Какво от това, че сте спиритисти, теософи, мистици или християни – ако сте от черните, светът е пълен с такива.
към беседата >>
33.
Що казва Духът
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 29.2.1920г.,
Той възпитава и майката, и бащата, и учителя, и
съдията
, и свещеника.
Аз нося добро на българите и казвам: Житото, което ви давам, не искам нито с крини да го мерите, нито с коли да го пренасяте, нито в хамбари да го пазите. Нека всеки си вземе толкова, колкото сам може да носи. Ясно ли ви е сега? Това не говоря аз, но Божият Дух, Който живее във всички хора. Един е Духът.
Той възпитава и майката, и бащата, и учителя, и
съдията
, и свещеника.
Той разпределя всички блага, както намира за добре. „Що казва Духът? ” – Да живеем всички в пълна хармония и съгласие, за да живее и Бог в нас, като наш Баща, а ние, като Негови деца. И като слушаме Бога, ще имаме права мисъл и право разбиране. От вас, като българи, се изисква геройство.
към беседата >>
Този Дух и майката възпитава, и учителя, и
съдията
учи.
(втори вариант)
Аз нося добро на българите и казвам: житното зърно, което ви нося, не искам нито с крини да го мерите, нито с коли да го пренасяте, нито в хамбари да го пазите, а всеки да си вземе толкова, колкото му трябва. Ясен ли съм? Това не го казвам аз, а Божественият Дух, Разумният принцип, Който живее във всички хора. Един е Той, няма много.
Този Дух и майката възпитава, и учителя, и
съдията
учи.
Той е, Който разпределя всички дарби, според както намира за добре. Ако всинца живеем в пълно съгласие и хармония, това показва, че Бог живее в нас. Той е наш Баща, а ние - Негови деца. И тогава, като слушаме, никога няма да разбираме криво. Сега от вас като българи се изисква геройство.
към втори вариант >>
34.
Ще управлява всички народи
,
НБ
, София, 7.3.1920г.,
Разбира се, щом те уловят в престъпление, ще дойде
съдията
, ще те осъдят.
"Аз съм християнин." – Готов ли си да умреш за Христа? – Аз съм евангелист, православен. – Готов ли си да се жертваш за евангелието, за православието? Ако не си готов, ти си актьор на сцената. Где са онези велики хора, които са готови да се жертвуват за своите идеали?
Разбира се, щом те уловят в престъпление, ще дойде
съдията
, ще те осъдят.
После, свещеникът ще те изповяда, ще окачат въжето на шията ти и ще кажат: Той умря, жертва стана. За какво? – Жертва за своето престъпление. Аз намирам, че тези хора, които умират, на въжето, за своите престъпления, са по-големи герои от вярващите, които не са готови, да пролеят капка кръв, за своите идеали. Ако боднеш някой вярващ и му протече капка кръв, ще си наведеш с това най-голямата беля.
към беседата >>
35.
Молих се
,
НБ
, София, 18.4.1920г.,
Учителят има предвид учениците,
съдията
– подсъдимите, майката – своите деца.
Само онзи може да цъфне, който си е задал за цел да намери смисъла на великия живот. Велик подтик се крие в разцъфтяването. Ново разбиране е нужно на всички. – Какво разбира свещеникът? – Каквото и да му се говори, той има предвид богомолците.
Учителят има предвид учениците,
съдията
– подсъдимите, майката – своите деца.
С една дума, всеки разбира това, което е близо до него. Майката казва: Да си родя едно детенце! Ще роди, но след пет-шест години детето умира. Какво разбра тя от детето си? Един ден и майката умира.
към беседата >>
36.
По предание
,
НБ
, София, 2.5.1920г.,
Какво ще кажете за
съдията
, който понякога осъжда невинни хора?
Според това предание, хората приемат съществуването на другия свят. Обаче, има и друго предание, според което се отрича съществуването на другия свят. „Защо Твоите ученици идат с немити ръце? " – Защо човек трябва да мие ръцете си? – За да не се заразява.
Какво ще кажете за
съдията
, който понякога осъжда невинни хора?
С чисти ръце ли съди той? Когато говориш неверни думи за някого, изми ли ръцете си? Когато мислиш криво, изми ли ума си? Когато чувстваш неправилно, изми ли сърцето си? Ето защо, когато измиваме ръцете си, трябва да измиваме и устата, и ума, и сърцето си – всички удове.
към беседата >>
37.
От мен да мине / От мен да замине
,
НБ
,
ИБ
, Бургас, 27.6.1920г.,
Отишли при
съдията
.
Да си християнин, трябва да си герой. „Който не напусне баща, майка, мъж, жена, дом, имот, не е Мой ученик и нищо не ще получи.“ Един кафеджия чукал кафе в една чутура и на всеки удар казвал: „Хххъ! “ Минавал един човек и му казал: „Да станем ортаци, но наполовина – ти ще чукаш, аз ще казвам „хххъ! “ Продавали кафето. Когато да делят, кафеджията отказал да даде половината.
Отишли при
съдията
.
Кадията отсъдил: „Да вземат парите, ще ги пускат на синия (тава бакърена) и кафеджията ще вземе монетата, а ортакът му – звънтенето.“ И сега, когато ние работим, не трябва никой да ни спъва, ни деца, ни внуци, за да изпълните Христовото учение. Бащата всякога трябва да бъде честен, добър, справедлив, умен. Смисълът на живота е бащата и майката да имат синове и дъщери, които да ги обичат. Не може да е за всички благоприятно време, то е днес за Царството Божие, така казва Христос.
към беседата >>
38.
Ръката
,
ИБ
, Сливен, 13.7.1920г.,
Не трябва да се поставя
съдия
с островръх среден пръст – такъв
съдия
ще счупи съвестта си, ще прави компромиси.
Палецът трябва да бъде закръглен, да не е като топуз. Показалецът трябва да бъде остър. Средният пръст трябва да бъде тъп – той е съвестта.
Не трябва да се поставя
съдия
с островръх среден пръст – такъв
съдия
ще счупи съвестта си, ще прави компромиси.
Безименият – не трябва да бъде остър, а само закръглен. Който има остър тоя си пръст, той лъже. Малкият – трябва да бъде прав, да не е изкривен.
към беседата >>
39.
Новото човечество
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1920г.,
Каквото каже майката, бащата, свещеникът,
съдията
, трябва да го изпълнят, да умират на своята дума.
Аз срещам много свещеници, проповедници, учители, стражари и други благородни хора, но срещам и неблагородни между тях. Това не е упрек, но констатирам един факт. И казвам, че трябва да се повдигнем до такава висота, до този чист морал, който ни се посочва от Светлото Братство. Да не лъжем! Майките и бащите не трябва да лъжат.
Каквото каже майката, бащата, свещеникът,
съдията
, трябва да го изпълнят, да умират на своята дума.
Ако аз изпълня своето обещание, мога да се нарека човек; не го ли изпълня, в мене няма никаква човещина, никакво братство. Бъдещата наука е на страната на онези хора, които живеят по този начин. Аз виждам в младото поколение стремеж към нови идеи. Като следя комунистите, не ги осъждам, виждам, че те, без да се препоръчват за християни, вършат хубави работи, правят големи жертви. А християните, които говорят за Христа, гледат как да се осигурят.
към беседата >>
40.
Първоначален език
,
ИБ
, В.Търново, 30.8.1920г.,
Съдията
, когато съди и раздава правда, също проявява любов, но тя е любов на духа.
Кога поетът създаде известна творба, усеща любов, ала това е любов на ума, а не е Божествена любов. Влюбената мома също изпитва любов, ала то е любов на сърцето. Войникът проявява любов на бойното поле, ала неговата любов е любов на волята. Майката люби своите рожби. Любовта е любов на душата.
Съдията
, когато съди и раздава правда, също проявява любов, но тя е любов на духа.
Ала Божията Любов е синтез и съзвучие на всичко, тя е едновременно любов и на ума, и на сърцето, и на волята, и на душата, и на духа, а тялото трябва да бъде послушен слуга на Божествената Любов. Когато тя се всели в човека, служи за проява само на доброто във физическото поле. Човек може да прояви тази любов с каквото и да е действие – било с ръка, като помогне някому, било с език, като каже някому блага дума и т.н. Когато Божествената Любов се всели у вас, във вашето сърце, във вашия ум, във вашата воля, във вашата душа и във вашия дух, ще затрептят в хармония със сърцето, ума, душата и Духа на Бога. Това е първи превод: когато Божествената Любов се всели у вас, сърцето ви ще бъде в съгласие със сърцата на всички ваши братя, умът ви в съгласие с умовете на всички ваши ближни; волята ви, душата ви, духът ви ще бъдат в съгласие с ума, волята, душата и духа на всички – това е вторият превод; и третият превод ви давам: сърцата на всички ваши братя ще бъдат в съгласие с вашето сърце, с ума ви, с волята ви, с душата и с духа, всички с всички ще бъдете в съгласие, ще бъдете едно.
към беседата >>
41.
В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 24.4.1921г.,
“ Ти може да си министър,
съдия
, учител, свещеник – безразлично е.
Една вечер лисицата влязла в курника, издавила няколко кокошки, но не могла да излезе вън. Сутринта селянинът я видял в курника и извикал: „Ха сега, услових ли те? Сега пък аз ще сложа твоята кожа на гърба си“. И ние постъпваме като лисицата: Днес удавим една кокошка, утре друга, докато Господ ни хване и каже: „Ти ли си, дето влизаш в курника и ми давиш кокошките? Аз ще те науча!
“ Ти може да си министър,
съдия
, учител, свещеник – безразлично е.
Аз говоря общо за греховете на всички хора. Следователно, вие трябва да бъдете безпощадни към своите слабости. От всички хора се изисква абсолютна чистота! Хората от различните партии трябва да бъдат чисти като диаманта. Да нямаме нужда от никакви полици!
към беседата >>
Съдията
помислил, че направил грешка с осъждането на вдовицата, и вместо нея изпратил в Сибир младия селянин.
В Русия, преди години, обвинили една бедна вдовица, майка на четири малки деца, в подпалване имението на един богат чифликчия. Съдът я изпратил на заточение в Сибир за 15 години. Един млад селянин от селото, дето живяла вдовицата, чул за нещастието, което я сполетяло, и си казал: „Тази вдовица има четири малки деца. На кого ще ги остави? Аз ще отида в съда, да се представя като истинския виновник за престъплението“.
Съдията
помислил, че направил грешка с осъждането на вдовицата, и вместо нея изпратил в Сибир младия селянин.
След десетина години един умиращ извикал свещеника да се изповяда и казал: „Преди няколко години извърших едно престъпление, запалих имението на един богат чифликчия. След това избягах, властта не успя да ме хване и вместо мене наказаха други“. Веднага съобщили на съда, че намерили истинския престъпник. Съдията дал разпореждане да освободят селянина, но се оказало, че той се поминал. Ето един благороден характер!
към беседата >>
Съдията
дал разпореждане да освободят селянина, но се оказало, че той се поминал.
Аз ще отида в съда, да се представя като истинския виновник за престъплението“. Съдията помислил, че направил грешка с осъждането на вдовицата, и вместо нея изпратил в Сибир младия селянин. След десетина години един умиращ извикал свещеника да се изповяда и казал: „Преди няколко години извърших едно престъпление, запалих имението на един богат чифликчия. След това избягах, властта не успя да ме хване и вместо мене наказаха други“. Веднага съобщили на съда, че намерили истинския престъпник.
Съдията
дал разпореждане да освободят селянина, но се оказало, че той се поминал.
Ето един благороден характер! Казвам: Ако днес стопим всички християни, едва ли ще излезе един истински християнин. Ако стопим всички българи, едва ще изкараме един крак на християнството; ако стопим всички гърци, едва ще изкараме едно ухо на християнството; ако стопим всички англичани, едва ще изкараме носа на християнството. Значи християнството на англичаните се равнява на един нос, на германците – на една вежда. Така виждам нещата.
към беседата >>
42.
Живата енергия / Хлѣбътъ и живата енергия
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 22.5.1921г.,
Какво благо ще донесе за народа си
съдията
, който се подкупва с пари или от общественото мнение?
“ Исус се наведе долу и пишеше с пръст на земята. Той разрешаваше един велик закон, трябва ли да се убие жената и, ако се убие или осъди, по какъв начин да стане това. Като разреши въпроса, изправи се и рече: „Който от вас е безгрешен, той пръв да хвърли камък на нея“. Изводът, който можем да направим от тоя разговор, е, че съдиите трябва да бъдат безгрешни хора. Ако ме питате защо хората страдат, защо животът им не върви добре, отговарям: Защото съдиите са грешни хора.
Какво благо ще донесе за народа си
съдията
, който се подкупва с пари или от общественото мнение?
Може ли народът, чиито съдии са подкупни хора, да благува? – Никога! Следователно, оня, който заема пост съдия, трябва да съди според учението на Христа. Той трябва да бъде безгрешен. Ако безгрешният те бие с камъни, не само че няма да те убие, но ще възкръснеш.
към беседата >>
Следователно, оня, който заема пост
съдия
, трябва да съди според учението на Христа.
Изводът, който можем да направим от тоя разговор, е, че съдиите трябва да бъдат безгрешни хора. Ако ме питате защо хората страдат, защо животът им не върви добре, отговарям: Защото съдиите са грешни хора. Какво благо ще донесе за народа си съдията, който се подкупва с пари или от общественото мнение? Може ли народът, чиито съдии са подкупни хора, да благува? – Никога!
Следователно, оня, който заема пост
съдия
, трябва да съди според учението на Христа.
Той трябва да бъде безгрешен. Ако безгрешният те бие с камъни, не само че няма да те убие, но ще възкръснеш. Камъните ще паднат върху тебе без да те наранят. Сега се качват на власт хора пълни с грехове и, като те бият с камъни, нараняват те. В съденето на праведния има живот; в съденето на нечестивия няма живот.
към беседата >>
43.
Път на мисълта
,
ИБ
, Витоша, 25.5.1921г.,
Една от задачите на човека е да изучи отношенията между мъжа и жената, брата и сестрата, господаря и слугата, учителя и ученика,
съдията
и подсъдимия и т.н.
Щом се изопачи мисълта, хората се сблъскват в своите интереси. И наистина, в което общество или в който дом влезете, навсякъде виждате сблъскване. Рядко ще срещнете дом или общество, дето мислите на хората са идеални, дето няма сблъскване. Ето защо, започнете първо да изучавате материалния свят. Щом изучите този свят, лесно ще изучите духовния.
Една от задачите на човека е да изучи отношенията между мъжа и жената, брата и сестрата, господаря и слугата, учителя и ученика,
съдията
и подсъдимия и т.н.
Много отношения има между хората на физическия свят. Като се говори за изопачения човешки ум и човешко сърце, за оправдание, хората казват, че кармата ги заставя да се проявяват така. Смешно е да се мисли, че кармата определя човешкия живот. Човек сам създава кармата. Невъзможно е това, което си създал, да определя насоката на твоя живот.
към беседата >>
44.
Ангелът отговори / Ангелътъ отговори
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 5.6.1921г.,
Например,
съдията
може да осъди един праведен човек, въпреки всички доказателства за неговата невинност.
Това е велик закон, върху който ще почива възпитанието на бъдещото поколение. Никаква религия и наука, никакъв обществен строй, никакво възпитание, никаква култура не могат да се поставят на здрава основа без вътрешно разбиране законите на живота. И тъй, фактът, това е формата на нещата; законът, това е съдържанието, а принципът е смисълът. Значи между фактите, законите и принципите съществува връзка. Обаче, на земята между фактите и законите няма връзка.
Например,
съдията
може да осъди един праведен човек, въпреки всички доказателства за неговата невинност.
По буквата на закона, т.е. от формална страна, съдията го намира виновен. Затова се казва, че на земята съществуват факти и форми, но законност не съществува. Мнозина живеят по закон, само когато той е в тяхна полза. Щом законът не е в тяхна полза, те не го спазват.
към беседата >>
от формална страна,
съдията
го намира виновен.
И тъй, фактът, това е формата на нещата; законът, това е съдържанието, а принципът е смисълът. Значи между фактите, законите и принципите съществува връзка. Обаче, на земята между фактите и законите няма връзка. Например, съдията може да осъди един праведен човек, въпреки всички доказателства за неговата невинност. По буквата на закона, т.е.
от формална страна,
съдията
го намира виновен.
Затова се казва, че на земята съществуват факти и форми, но законност не съществува. Мнозина живеят по закон, само когато той е в тяхна полза. Щом законът не е в тяхна полза, те не го спазват. За богатия законът е потребен. – Кога?
към беседата >>
Адвокатът, който защитавал обвиняемия, казал: „Господин
съдия
, моя повереник е честен човек.
Казвате, че в сълзите има нещо, което изкупва греха. – Има нещо, но ако сълзите изтичат от дълбочината на сърцето. Иначе те нищо не изкупват. Хванали един млад човек в кражба и завели против него дело. Кражбата била малка – само 25 лeвa.
Адвокатът, който защитавал обвиняемия, казал: „Господин
съдия
, моя повереник е честен човек.
Той нямал намерение да краде, защото близо до тия 25 лeвa имало голяма сума, 25 хиляди лева. Ако беше крадец, щеше да вземе голямата сума, а не само 25 лева“. Като слушал адвоката, обвиняемият започнал да плаче. Съдията помислил, че плаче от разкаяние и го запитал: „Защо плачеш? “ – „Плача, че не видях тия 25 хиляди лева.
към беседата >>
Съдията
помислил, че плаче от разкаяние и го запитал: „Защо плачеш?
Кражбата била малка – само 25 лeвa. Адвокатът, който защитавал обвиняемия, казал: „Господин съдия, моя повереник е честен човек. Той нямал намерение да краде, защото близо до тия 25 лeвa имало голяма сума, 25 хиляди лева. Ако беше крадец, щеше да вземе голямата сума, а не само 25 лева“. Като слушал адвоката, обвиняемият започнал да плаче.
Съдията
помислил, че плаче от разкаяние и го запитал: „Защо плачеш?
“ – „Плача, че не видях тия 25 хиляди лева. Ако ги бях видял и тях щях да взема. И така ме съдите, поне щях да покажа, че мога да открадна и голяма сума. Не е вярно това, което защитникът ми говори.“ Казвам: Ако бях на мястото на съдията, щях да оправдая обвиняемия. Той е човек готов да говори истината.
към беседата >>
Не е вярно това, което защитникът ми говори.“ Казвам: Ако бях на мястото на
съдията
, щях да оправдая обвиняемия.
Като слушал адвоката, обвиняемият започнал да плаче. Съдията помислил, че плаче от разкаяние и го запитал: „Защо плачеш? “ – „Плача, че не видях тия 25 хиляди лева. Ако ги бях видял и тях щях да взема. И така ме съдите, поне щях да покажа, че мога да открадна и голяма сума.
Не е вярно това, което защитникът ми говори.“ Казвам: Ако бях на мястото на
съдията
, щях да оправдая обвиняемия.
Той е човек готов да говори истината. И сегашните хора приличат на тоя адвокат и всеки казва: „Аз не правя големи престъпления. Моите престъпления и грешки са малки“. – Не говориш истината. Който прави малки престъпления, може да прави и големи.
към беседата >>
45.
Физическият живот – път към духовния и Божествен живот
,
ИБ
, Витоша, 9.6.1921г.,
Съдията
взема роля на
съдия
, но да капне нещо.
Имайте предвид това, че Господ абсолютно не се меси в нашите спорове и когато Го повикаме като арбитър, като Го потърсим с всичкото си сърце, Той ще дойде, ще вземе участие, но иначе Той никога не напуща мястото Си. Не е било и няма да бъде! Той не е глупав да се изложи на такива детински капризи, каквито ние имаме на земята. Сега, често и вие вземате роля на примирители, нали? Но вие вземате роля на примирители като адвокати, да капне нещо.
Съдията
взема роля на
съдия
, но да капне нещо.
Попът взема роля на примирител, но да капне нещо. Учителят взема роля на учител, на примирител, за да капне нещо. Питам се защо светът върви тъй криво? Че докато имаме такива примирители - "да капне нещо", тъй ще върви. Сега вие като ме слушате, казвате: "Дали ще капне нещо?
към беседата >>
46.
В правда, истина и святост / Правда, истина и светость
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 26.6.1921г.,
Съдията
ще ви глобява, както свещеникът осветява масло.
Какво печелите, ако придобиете всичко, към което се стремите? Ако имате къщи, пари, имоти, ще станете ли по-красиви, по-здрави, по-учени? Освен грижи и безпокойства нищо друго няма да придобиете. Ако къщата ви е голяма, ще давате под наем, и наемателите ви няма да плащат наема си. Ще носите в ума си тия наематели и ще се занимавате с дела: този ще осъдите, онзи ще осъдите.
Съдията
ще ви глобява, както свещеникът осветява масло.
Всеки месец ще ви глобява, докато най-после и вие се убедите, че с глобяване работите не се оправят. На хората липсва нещо съществено, което може да оправи техните работи. – Какво им липсва? – Истината не е в умовете им, правдата не е в сърцата им и светостта не ги свързва. Едно време, когато Господ създал света, херувимите и серафимите дошли на земята със задача да вложат Любовта в сърцата на хората.
към беседата >>
47.
Четирите съвета
,
СБ
,
БР
, В.Търново, 21.8.1921г.,
Ние всички сме затворници: свещеникът,
съдията
, учителят, майката, бащата – всички са затворени.
В затвор може ли да има блаженство – няма Любов в затворите. Ще влизат в затворите да правят ревизия, от време на време ще те пускат навън за 5-10-15 минути, за половин час. И после пак ще влезеш в затвора. Всичко там е отмерено. Това е съвременният живот – да сме затворени.
Ние всички сме затворници: свещеникът,
съдията
, учителят, майката, бащата – всички са затворени.
Който готви в кухнята, е затворен през целия ден. Учителят и той е в затвор, учениците – също. Учителят е голям затворник, а учениците – малки затворници. Учителят ги учи на новата култура. Ще вярвате в Бога – че каква вяра има в затвора!
към беседата >>
48.
Плачът
,
НБ
, София, 16.11.1921г.,
Съдията
забелязва, че на обвиняемия текат четири реда сълзи, помислил, че се разкайва, и го питал: „Защо плачеш?
Аз тях ги събирам: в България аз нося едно шишенце и търся такива сълзи за спомен, а не от хрема. В света хремави сълзи има, колкото искате. Аз ще ви приведа сега един пример. В България един адвокат защитавал един свой клиент, който бил откраднал 25 лева, и казва: „Моят доверител не е виновен, защото, ако той искаше да открадне, на същото място, дето бяха 25 лева, имаше 10,000 лева на масата. То е една случайност“.
Съдията
забелязва, че на обвиняемия текат четири реда сълзи, помислил, че се разкайва, и го питал: „Защо плачеш?
“ – „Плача, защото не видях 10-те хиляди лева.“ И тъй, плачът е нещо свещено, който показва началото на един нов живот. И тогава няма да казваме: „Махни се ти“. Време е вече за вас всички да станете братя, и сестри, и майка на Христа. И в жилите ни, в сърцата ни, в умовете и духовете ни да тече тая Божествена кръв, от горе до долу – неговото живо слово.
към беседата >>
49.
Още по-блажени са!
,
НБ
, София, 4.12.1921г.,
Първият казва на
съдията
: „Аз казах, че той е законник, знае законите, но подхлъзна ми се езика и казах „liar“.
Сега „не е почтен“ и „не е благороден“, туй е друга пермутация. Аз смекчих думите, сега законът не може да ме хване, но в първия случай биха ми наложили и глоба, а сега ще бъда откровен и ще ви приведа един случай, как казвал един англичанин на един друг човек „liar“ – лъжец. „Лъжец ли? “ Този го дава под съд. Пък „liar“, „lawyer“ – законник, са много близки.
Първият казва на
съдията
: „Аз казах, че той е законник, знае законите, но подхлъзна ми се езика и казах „liar“.
И съдията казал: „Станало подхлъзване, следователно не го хваща законът“. Но аз ще бъда откровен, туй не е подхлъзване, аз говоря всякога съзнателно, аз нарочно употребих думата „разбойник“. Ако ще за 10 години да ме осъдят, казах „разбойник“. „Ама 10 години“ – 10 години, ако дойде да кажа истината, ще я кажа, макар за 10 години да ме осъдят. Думата „разбойник“ аз я употребявам, защото тя има и добро значение.
към беседата >>
И
съдията
казал: „Станало подхлъзване, следователно не го хваща законът“.
Аз смекчих думите, сега законът не може да ме хване, но в първия случай биха ми наложили и глоба, а сега ще бъда откровен и ще ви приведа един случай, как казвал един англичанин на един друг човек „liar“ – лъжец. „Лъжец ли? “ Този го дава под съд. Пък „liar“, „lawyer“ – законник, са много близки. Първият казва на съдията: „Аз казах, че той е законник, знае законите, но подхлъзна ми се езика и казах „liar“.
И
съдията
казал: „Станало подхлъзване, следователно не го хваща законът“.
Но аз ще бъда откровен, туй не е подхлъзване, аз говоря всякога съзнателно, аз нарочно употребих думата „разбойник“. Ако ще за 10 години да ме осъдят, казах „разбойник“. „Ама 10 години“ – 10 години, ако дойде да кажа истината, ще я кажа, макар за 10 години да ме осъдят. Думата „разбойник“ аз я употребявам, защото тя има и добро значение. Ако някой каже: „Аз ви мразя“, думата „мразя“ за мене е отлична. Защо?
към беседата >>
И ако аз занеса ножа от книга,
съдията
как ще ме осъди тогава?
„Б“ е законът на растенето. Ако имам ум, ще зная да говоря разумно, навсякъде пътят ще ми бъде отворен. От окултно гледище думата „разбойник“ е отлична дума, тя има ритмично произношение: но тъй, както вие я разбирате, придавате едно значение, което тая дума няма в себе си. Ако аз направя един нож от книга и ви мушна с него, не бих ви причинил никаква вреда. Питам: Вие можете ли да ме теглите под съд, да кажете: „Този ме мушна с нож“?
И ако аз занеса ножа от книга,
съдията
как ще ме осъди тогава?
Следователно ние се съдим според мислите и желанията, които имаме вътре, дълбоко скрити в душата си. То е, което не се задига. Ние сами градим своя живот. И първото нещо – вие трябва да впрегнете вашия ум на работа, трябва да изучавате тялото си – и аз похвалвам анатомистите, физиолозите – и след туй да проучите всички елементи, които влизат в човешкото тяло, и какви роли играят те. За пример каква роля играе черният ви дроб.
към беседата >>
50.
И Петър се грееше!
,
НБ
, София, 18.12.1921г.,
В турско време отива един подсъдим при
съдията
, дава му 100 гроша и му казва: „Кади ефенди, сен юзуме бак“ – на лицето ми гледай, да знаеш, че аз съм ти дал, да решиш тая съдба в моя полза.
Всеки от вас може да се сгреши. Греховете имат разнообразен характер, някои в едно, други в друго направление, но всеки от вас е в състояние да се огреши. Всинца понякога сте слаби. Свещениците, и те като хора имат слабости. Съдиите, и те си имат своите слабости, и те се намират пред някое изкушение.
В турско време отива един подсъдим при
съдията
, дава му 100 гроша и му казва: „Кади ефенди, сен юзуме бак“ – на лицето ми гледай, да знаеш, че аз съм ти дал, да решиш тая съдба в моя полза.
Идва другият подсъдим, дава две златни монети и му казва: „Кади ефенди, сек ики юзуме бак“ – в двете ми лица гледай. – „Много хубаво.“ Иде първият, изправя се, говори: „Господин съдия...“ – „Много добре, но какво да правя, оня с двете лица какво да го правя? “ И на двамата обещал. Тия неща са тъй. То не е подкуп, то е – как се казва – не рушвет, то е подарък за Великден, за Коледа: „Вие имате деца, аз ви поднасям един подарък“.
към беседата >>
– „Много хубаво.“ Иде първият, изправя се, говори: „Господин
съдия
...“ – „Много добре, но какво да правя, оня с двете лица какво да го правя?
Всинца понякога сте слаби. Свещениците, и те като хора имат слабости. Съдиите, и те си имат своите слабости, и те се намират пред някое изкушение. В турско време отива един подсъдим при съдията, дава му 100 гроша и му казва: „Кади ефенди, сен юзуме бак“ – на лицето ми гледай, да знаеш, че аз съм ти дал, да решиш тая съдба в моя полза. Идва другият подсъдим, дава две златни монети и му казва: „Кади ефенди, сек ики юзуме бак“ – в двете ми лица гледай.
– „Много хубаво.“ Иде първият, изправя се, говори: „Господин
съдия
...“ – „Много добре, но какво да правя, оня с двете лица какво да го правя?
“ И на двамата обещал. Тия неща са тъй. То не е подкуп, то е – как се казва – не рушвет, то е подарък за Великден, за Коледа: „Вие имате деца, аз ви поднасям един подарък“. Но подсъдимият изгуби своето право. Вестниците тук преди няколко време бяха писали – аз не зная доколко случката е вярна – че един шоп от Софийско носел едно каче масло да го продава.
към беседата >>
Дали е той в сърцето на един прост човек, на един
съдия
, на един беден човек, на едно животно – все едно.
– „Ще те изключим.“ – „Можете да ме изключите, комунистка съм, убеждение е това.“ В Бога не вярва, но поддържа учението си, каквото и да е то. А ние, които вярваме в Христа, казваме: „Да се разберем“. Не говоря за историческия Христос или за космическия. „Кой Христос? “ – Няма исторически Христос, няма космически Христос, но има един жив Христос на Любовта, който живее сега в нашите души и във всяко благородно пробуждение, вътре в нашата душа, това е то живият Христос.
Дали е той в сърцето на един прост човек, на един
съдия
, на един беден човек, на едно животно – все едно.
Аз съм виждал кучета да ближат рани и много кучета са излекували раните на своя господар. Съзнава кучето, то казва: „Господарю, аз зная, имам опитност от себе си: като имам рана и почна да ближа мястото, ближа, ближа, и тя оздравее“. А туй близане да ви го преведа: скръбно е някому сърцето, кажи му една сладка дума, друга сладка дума, тя е същинско бонбонче, първокачествено, не от захарин, а от най-добрата захар; и едно бонбонче, две, и най-после напомнете му, че има един брат в света, който от имането си ще даде за него. Това са сладките думи, права е Любовта. Христос седи при всички и мълчи.
към беседата >>
“ Търговецът,
съдията
, всички се молят на Господа.
И този Христос ние го налагаме: „Господи, моят мъж не върви“. Слушам една жена да се моли: „Господи, защо си ми дал този мъж? “ Моли се тази жена и аз отговарям в молитвата: „Ти сама си го взела; аз 4–5 пъти ти внушавах да не го взимаш, но ти го взе, той е твоят избраник, твой, а не Божи“. На друга страна гледам – мъж се моли: „О, Господи, защо ми даде тази жена? “ Някой има сестра: „Господи, защо ми даде такава сестра?
“ Търговецът,
съдията
, всички се молят на Господа.
Аз казвам: спрете! И Господ казва: „Затворете църквите, доста тия глупави молитви, сит съм вече на молитвите“. И той казва още: „Какво искаш ти? “ – „Добър мъж.“ – „Ще го имаш.“ – „Кога? “ – „Когато умрете и двамата.“ Братът казва: „Тази сестра не я искам“.
към беседата >>
51.
Които вас приемат
,
НБ
, София, 26.3.1922г.,
Съдия
си някъде, искаш да съдиш някого, изпей една песен и тогава съди, а ако си поет, кажи: „Чакайте, присъда няма да дам“, напиши един куплет за съденето, и тогава приготви присъдата.
И аз искам вашият прозаичен живот да изчезне. Две неща остават чисти в света, те са: музиката и поезията, те са неопетнени още, всичко друго е оцапано. И следователно всички трябва да бъдем музиканти и поети. Започнеш една работа, направи един опит: преди да идеш да ореш на нивата, изпей една песен. Отиваш на нивата, напиши поне един куплет, и тогава вземи оралото.
Съдия
си някъде, искаш да съдиш някого, изпей една песен и тогава съди, а ако си поет, кажи: „Чакайте, присъда няма да дам“, напиши един куплет за съденето, и тогава приготви присъдата.
Ако си стражар, седни, тъй, и съчинявай стихове. И ако всичките свещеници, съдии, министри, учители, всички ние държим тия две правила – да пеем и да съчиняваме поезия, знаете ли тогава каква хармония ще се създаде? Дойда в къщата ви и искам да се карам, но си попея, и след това ще кажа: „Братко, аз дойдох да се карам с тебе, но като си попях, моята песен каза, че може и без караница, ще ме извиниш, че имах едно лошо желание“. Или дойда като поет, искам да те обидя, но като напиша една поезия, ще кажа: „Братко, мислех нещо да те огорча, но сега туй ще ти дам като подарък, и втори път няма тъй да мисля“. Аз сам прилагам това практическо правило: като напиша поезията, горчивото се изоставя.
към беседата >>
52.
Правилник за учениците на първи окултен клас на Бялото Братство
,
ИБ
, , 1.4.1922г.,
Да бъде строг
съдия
на постъпките си.
Важността за причината си остава абсолютно на съвестта на ученика. Един ученик никога не трябва да лъже себе си. Ако той излъже себе си, той сам по себе си е вън от класа. 5. Който идва тук, от любов да идва, без принуда. 6. Ученикът трябва да бъде верен на себе си.
Да бъде строг
съдия
на постъпките си.
7. Величието на характера на ученика седи в това – той винаги изпълнява обещанието, което е дал пред себе си. 8. Ученикът пристъпя в клас с пълна вяра, без страх и съмнение към думите на Учителя – съмнения и мъдрувания не се допускат. Ученикът се покорява, слуша и изпълнява думите на Учителя. 9. Ученик е само този, който е редовен с уроците си и всякога присъства на лекциите. Той е абсолютно точен и никога не закъснява.
към беседата >>
53.
Неговата заповед
,
НБ
, София, 28.5.1922г.,
Съдията
те съди по друг закон.
Сега ние, съвременните хора, сме оголили всички Божествени баири. – И у нас днес не можеш да намериш двама души на едно мнение. Всички казват, че светът е лош. Тъй е, но в какво отношение светът е лош? Лош е в това отношение, че всеки иска да живее за себе си, без да познава и зачита този Божествен закон.
Съдията
те съди по друг закон.
Ние говорим за истината, но сме забравили правия Божествен закон, за който Христос казва: „И знаем, че Неговата заповед е живот вечен“. Вечният живот какво съдържа в себе си? – Вечният живот съдържа всички условия за разумното растене – живот, в който нашата мисъл може да се изрази в най-висока степен. Само в този закон ние можем да търсим и да намерим нашето благо. Този закон е написан вътре в нас.
към беседата >>
54.
Новият живот
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1922г.,
Честният търговец решава въпроса със своя честен живот, честният свещеник решава въпроса със своя честен живот, честният владика, честният
съдия
, честният учител решават въпроса със своя честен живот.
Сега аз говоря само за учениците на Бялото Братство, които подлагат всичко на строг научен опит. Ние не спорим. Ако иска някой да спори, нашият живот е, който дава отговора. Не е мястото тук, в това читалище, дето ще се реши въпросът кой е правият живот. Ако вие живеете по-добре от мене, вие сте решили въпроса, а ако аз живея по-добре от вас, аз съм решил въпроса.
Честният търговец решава въпроса със своя честен живот, честният свещеник решава въпроса със своя честен живот, честният владика, честният
съдия
, честният учител решават въпроса със своя честен живот.
И обратното е вярно. Това е факт. Най-ученият учител да е, баща му и майка му може да са много благородни, но ако неговият живот не е честен, той ще реши въпроса. И в живота това е вярно: онзи човек, който се храни с най-добрата, с най-здравословната храна, той ще успее. Онзи, който пие само чиста, бистра вода, каквато Природата е създала, той ще успее.
към беседата >>
Майката трябва да знае как да отглежда своето дете; учителят трябва да знае как да възпитава своите ученици; свещеникът трябва да знае как да служи на своите пасоми;
съдията
трябва да знае как да решава своите дела.
Това е един резултат не от една-две години, а отпреди две хиляди години. Оттогава е станало това. Следователно сега се завършва един цикъл и българите се намират в началото на пътя, отдето са направили отклонението, и пак ще дойдат да хванат правия път. Как да хванат тоя прав път? Тоя прав път е път на онази съзнателна Любов, в която Мъдростта трябва да владее законите.
Майката трябва да знае как да отглежда своето дете; учителят трябва да знае как да възпитава своите ученици; свещеникът трябва да знае как да служи на своите пасоми;
съдията
трябва да знае как да решава своите дела.
Трябват методи, за да се изправи животът. Преди всичко ние трябва да имаме един честен и почтен живот, защото, вън от това, никой не се е родил нито свещеник, нито учител, нито съдия. Ние се раждаме разумни същества, като хора, които трябва съзнателно да работят. А при сегашната култура аз ви казвам: ако и занапред живеете според нея, добро бъдеще не ви очаква. Туй не казвам само аз, тъй се произнасят всички учени хора в Европа, няма да цитирам техните имена.
към беседата >>
Преди всичко ние трябва да имаме един честен и почтен живот, защото, вън от това, никой не се е родил нито свещеник, нито учител, нито
съдия
.
Следователно сега се завършва един цикъл и българите се намират в началото на пътя, отдето са направили отклонението, и пак ще дойдат да хванат правия път. Как да хванат тоя прав път? Тоя прав път е път на онази съзнателна Любов, в която Мъдростта трябва да владее законите. Майката трябва да знае как да отглежда своето дете; учителят трябва да знае как да възпитава своите ученици; свещеникът трябва да знае как да служи на своите пасоми; съдията трябва да знае как да решава своите дела. Трябват методи, за да се изправи животът.
Преди всичко ние трябва да имаме един честен и почтен живот, защото, вън от това, никой не се е родил нито свещеник, нито учител, нито
съдия
.
Ние се раждаме разумни същества, като хора, които трябва съзнателно да работят. А при сегашната култура аз ви казвам: ако и занапред живеете според нея, добро бъдеще не ви очаква. Туй не казвам само аз, тъй се произнасят всички учени хора в Европа, няма да цитирам техните имена. Съвременната култура е осъдена на смърт, ако тя не се видоизмени в своя път. Ако духовенството не се пробуди, да съзнае своите грехове; ако учителите не се научат да прилагат правилно законите на възпитанието, ако управниците не изменят законите на управлението, да съзнаят, че са правили грехове – никакво бъдеще не ви очаква.
към беседата >>
55.
Ще ви науча / Дух Свети ще ви научи
,
(втори вариант)
,
НБ
, В.Търново, 24.9.1922г.,
Съдията
го запитал, как се казва.
Значи, Духът ще те спаси. Една вечер, един престолонаследник се събрал с младежи, да се повесели и разходи из града. На връщане, те пяли, вдигали шум. Един стражар ги спрял, хванал престолонаследника и го завел в участъка, да пренощува. Сутринта завели дело против него.
Съдията
го запитал, как се казва.
Възмутен, че съдията не знае името му, престолонаследникът му ударил една плесница. Съдията го осъдил на три деня затвор. Като се научил за това, кралят похвалил съдията, дето дал справедлива присъда. След време, когато престолонаследникът заел мястото на баща си, благодарил на съдията за добрата присъда. С това, съдията му дал добър урок – когато го питат за името му, да е готов, всякога да отговаря.
към беседата >>
Възмутен, че
съдията
не знае името му, престолонаследникът му ударил една плесница.
Една вечер, един престолонаследник се събрал с младежи, да се повесели и разходи из града. На връщане, те пяли, вдигали шум. Един стражар ги спрял, хванал престолонаследника и го завел в участъка, да пренощува. Сутринта завели дело против него. Съдията го запитал, как се казва.
Възмутен, че
съдията
не знае името му, престолонаследникът му ударил една плесница.
Съдията го осъдил на три деня затвор. Като се научил за това, кралят похвалил съдията, дето дал справедлива присъда. След време, когато престолонаследникът заел мястото на баща си, благодарил на съдията за добрата присъда. С това, съдията му дал добър урок – когато го питат за името му, да е готов, всякога да отговаря. „Духът ще ви научи, какво да кажете." Това значи: когато разумното, Божественото дойде във вас и ви пита: кой си; – няма да мълчите, но ще кажете истината.
към беседата >>
Съдията
го осъдил на три деня затвор.
На връщане, те пяли, вдигали шум. Един стражар ги спрял, хванал престолонаследника и го завел в участъка, да пренощува. Сутринта завели дело против него. Съдията го запитал, как се казва. Възмутен, че съдията не знае името му, престолонаследникът му ударил една плесница.
Съдията
го осъдил на три деня затвор.
Като се научил за това, кралят похвалил съдията, дето дал справедлива присъда. След време, когато престолонаследникът заел мястото на баща си, благодарил на съдията за добрата присъда. С това, съдията му дал добър урок – когато го питат за името му, да е готов, всякога да отговаря. „Духът ще ви научи, какво да кажете." Това значи: когато разумното, Божественото дойде във вас и ви пита: кой си; – няма да мълчите, но ще кажете истината. Духът ще ви научи, в дадения момент, какво да говорите.
към беседата >>
Като се научил за това, кралят похвалил
съдията
, дето дал справедлива присъда.
Един стражар ги спрял, хванал престолонаследника и го завел в участъка, да пренощува. Сутринта завели дело против него. Съдията го запитал, как се казва. Възмутен, че съдията не знае името му, престолонаследникът му ударил една плесница. Съдията го осъдил на три деня затвор.
Като се научил за това, кралят похвалил
съдията
, дето дал справедлива присъда.
След време, когато престолонаследникът заел мястото на баща си, благодарил на съдията за добрата присъда. С това, съдията му дал добър урок – когато го питат за името му, да е готов, всякога да отговаря. „Духът ще ви научи, какво да кажете." Това значи: когато разумното, Божественото дойде във вас и ви пита: кой си; – няма да мълчите, но ще кажете истината. Духът ще ви научи, в дадения момент, какво да говорите. Няма да постъпвате като престолонаследника – да мълчите и да удряте плесници, но веднага ще си кажете името.
към беседата >>
След време, когато престолонаследникът заел мястото на баща си, благодарил на
съдията
за добрата присъда.
Сутринта завели дело против него. Съдията го запитал, как се казва. Възмутен, че съдията не знае името му, престолонаследникът му ударил една плесница. Съдията го осъдил на три деня затвор. Като се научил за това, кралят похвалил съдията, дето дал справедлива присъда.
След време, когато престолонаследникът заел мястото на баща си, благодарил на
съдията
за добрата присъда.
С това, съдията му дал добър урок – когато го питат за името му, да е готов, всякога да отговаря. „Духът ще ви научи, какво да кажете." Това значи: когато разумното, Божественото дойде във вас и ви пита: кой си; – няма да мълчите, но ще кажете истината. Духът ще ви научи, в дадения момент, какво да говорите. Няма да постъпвате като престолонаследника – да мълчите и да удряте плесници, но веднага ще си кажете името. Ако постъпите като престолонаследника, три деня ще лежите в затвора.
към беседата >>
С това,
съдията
му дал добър урок – когато го питат за името му, да е готов, всякога да отговаря.
Съдията го запитал, как се казва. Възмутен, че съдията не знае името му, престолонаследникът му ударил една плесница. Съдията го осъдил на три деня затвор. Като се научил за това, кралят похвалил съдията, дето дал справедлива присъда. След време, когато престолонаследникът заел мястото на баща си, благодарил на съдията за добрата присъда.
С това,
съдията
му дал добър урок – когато го питат за името му, да е готов, всякога да отговаря.
„Духът ще ви научи, какво да кажете." Това значи: когато разумното, Божественото дойде във вас и ви пита: кой си; – няма да мълчите, но ще кажете истината. Духът ще ви научи, в дадения момент, какво да говорите. Няма да постъпвате като престолонаследника – да мълчите и да удряте плесници, но веднага ще си кажете името. Ако постъпите като престолонаследника, три деня ще лежите в затвора. Духът ще те научи, какво да кажеш.
към беседата >>
Съдията
ще те посъветва, втори път, да не ходиш с другари да се веселиш, когато не е време за това.
Духът ще ви научи, в дадения момент, какво да говорите. Няма да постъпвате като престолонаследника – да мълчите и да удряте плесници, но веднага ще си кажете името. Ако постъпите като престолонаследника, три деня ще лежите в затвора. Духът ще те научи, какво да кажеш. Ще кажеш, че си ходил с другари да се веселиш и си прекалил; ще признаеш грешката си.
Съдията
ще те посъветва, втори път, да не ходиш с другари да се веселиш, когато не е време за това.
Съвременните хора, които се мислят за умни, са лишени от Духа. – Докажи това! Много просто. Покажете ми една от вашите фирми, която съществува от две хиляди години. Покажете ми един дом, който съществува от две хиляди години.
към беседата >>
Престолонаследникът се възмущава как така да не знаят кой е той и удря една плесница на
съдията
.
(втори вариант)
Това означават думите, че Духът ще те спаси. Ти си царски човек; хванат те, упорстваш, не казваш името си - ще те набият; кажеш ли името си, спасен си. Преди повече от двадесет години английският престолонаследник тръгва една вечер да гуляе, да пие и да се весели. Стражарите го хващат, набиват го и го изправят пред английския клиров[1] съд, който е много строг. Питат го за името му.
Престолонаследникът се възмущава как така да не знаят кой е той и удря една плесница на
съдията
.
Последният веднага го осъжда на три дни затвор. Когато научава за това, бащата казва: "Чудесно е, че има в Англия съдия, който да отсъжда така право". Всички очаквали, когато стане крал, престолонаследникът да отмъсти на съдията, но той му благодарил за това, че го е научил да казва името си. Христос казва, че когато разумното, Божественото дойде, Господ ще ни хване и ще ни пита: "Кой си ти? " Тогава няма да мълчиш, но ще кажеш Истината.
към втори вариант >>
Когато научава за това, бащата казва: "Чудесно е, че има в Англия
съдия
, който да отсъжда така право".
(втори вариант)
Преди повече от двадесет години английският престолонаследник тръгва една вечер да гуляе, да пие и да се весели. Стражарите го хващат, набиват го и го изправят пред английския клиров[1] съд, който е много строг. Питат го за името му. Престолонаследникът се възмущава как така да не знаят кой е той и удря една плесница на съдията. Последният веднага го осъжда на три дни затвор.
Когато научава за това, бащата казва: "Чудесно е, че има в Англия
съдия
, който да отсъжда така право".
Всички очаквали, когато стане крал, престолонаследникът да отмъсти на съдията, но той му благодарил за това, че го е научил да казва името си. Христос казва, че когато разумното, Божественото дойде, Господ ще ни хване и ще ни пита: "Кой си ти? " Тогава няма да мълчиш, но ще кажеш Истината. Духът ще ни научи във всеки момент какво да правим. Няма като кралския син да мълчим или да раздаваме плесници, защото после ще прекараме три дни в затвора.
към втори вариант >>
Всички очаквали, когато стане крал, престолонаследникът да отмъсти на
съдията
, но той му благодарил за това, че го е научил да казва името си.
(втори вариант)
Стражарите го хващат, набиват го и го изправят пред английския клиров[1] съд, който е много строг. Питат го за името му. Престолонаследникът се възмущава как така да не знаят кой е той и удря една плесница на съдията. Последният веднага го осъжда на три дни затвор. Когато научава за това, бащата казва: "Чудесно е, че има в Англия съдия, който да отсъжда така право".
Всички очаквали, когато стане крал, престолонаследникът да отмъсти на
съдията
, но той му благодарил за това, че го е научил да казва името си.
Христос казва, че когато разумното, Божественото дойде, Господ ще ни хване и ще ни пита: "Кой си ти? " Тогава няма да мълчиш, но ще кажеш Истината. Духът ще ни научи във всеки момент какво да правим. Няма като кралския син да мълчим или да раздаваме плесници, защото после ще прекараме три дни в затвора. Питам какво ще спечелите от това.
към втори вариант >>
Тогава
съдията
ще ти каже: "Друг път не ходи!
(втори вариант)
Духът ще ни научи във всеки момент какво да правим. Няма като кралския син да мълчим или да раздаваме плесници, защото после ще прекараме три дни в затвора. Питам какво ще спечелите от това. Духът ще ви научи какво да кажете. Ще кажеш: "Аз съм кралският син, направих една малка погрешка, ходих с другари да гуляя".
Тогава
съдията
ще ти каже: "Друг път не ходи!
" Сега, този Дух липсва у съвременните хора, които мислят, че са много умни. Аз често оспорвам това, че хората са умни и ги питам коя от техните фирми е оцеляла през последните две хиляди години. Покажете ми един дом, който да не се е разрушил и в който децата да не умират. Всичките ви начинания дори двадесет и пет години не издържат и фалират.
към втори вариант >>
56.
Ангел Господен говори / И ангел Господен говори на Филипа
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 15.10.1922г.,
Като разказал цялата история на
съдията
, последният се обърнал към турчина с думите: Ще направиш една тенекиена кутия, в която ще турят парите от кафетата.
Българинът, като гледал, как постъпва турчинът, казал му: Приятелю, дай и на мене половината от печалбата. Нали съм ти съдружник? Турчинът отговорил: Няма защо да ти плащам. Аз се потих, като чуках кафето, ти нищо не направи, не се изпоти като мене. Българинът се обидил от тези думи и завел дело срещу кафеджията.
Като разказал цялата история на
съдията
, последният се обърнал към турчина с думите: Ще направиш една тенекиена кутия, в която ще турят парите от кафетата.
После казал на българина: Ти ще слушаш внимателно, какъв звук се чува при пущане на парите в тенекията. Като чуеш звука „тин", това ще бъде за тебе – твоята печалба. Сега и вие сте всред природата. Тя работи, а вие казвате „ха-ха". Това „ха" е вашата заплата.
към беседата >>
57.
По-леко ще бъде наказанието
,
НБ
, София, 5.11.1922г.,
– При
съдията
, той се интересува за него.
В първия случай, някой извърши кражба, за която веднага го хващат. Писано е в законите, какво наказание се налага. Това знаят всички адвокати и съдии. Веднага ще изпратят сватове със зурли и бъклици да го калесват. – При кого ще го водят?
– При
съдията
, той се интересува за него.
Преди да извърши престъплението, никой не се интересувал от него, никой не го познавал. Щом извърши престъплението, всички започват да говорят за него. Пръв съдията го посреща с внимание, разпитва го и, като се докаже, че е виновен, издава резолюция, според която го осъждат на две години затвор. Съдията му казва: Понеже си гладувал, ще отидеш в затвора, дето ще те хранят и обличат, но няма да бъдеш свободен. Казвам: Зад този свят, зад нищото, има друг свят, на който законите са точно обратни.
към беседата >>
Пръв
съдията
го посреща с внимание, разпитва го и, като се докаже, че е виновен, издава резолюция, според която го осъждат на две години затвор.
Веднага ще изпратят сватове със зурли и бъклици да го калесват. – При кого ще го водят? – При съдията, той се интересува за него. Преди да извърши престъплението, никой не се интересувал от него, никой не го познавал. Щом извърши престъплението, всички започват да говорят за него.
Пръв
съдията
го посреща с внимание, разпитва го и, като се докаже, че е виновен, издава резолюция, според която го осъждат на две години затвор.
Съдията му казва: Понеже си гладувал, ще отидеш в затвора, дето ще те хранят и обличат, но няма да бъдеш свободен. Казвам: Зад този свят, зад нищото, има друг свят, на който законите са точно обратни. Тук съдят за престъпления, а там – за добри дела. Като направиш едно добро или като любиш, веднага съдията те пита: Как се осмели да направиш това престъпление? Ще ти наложим голямо наказание.
към беседата >>
Съдията
му казва: Понеже си гладувал, ще отидеш в затвора, дето ще те хранят и обличат, но няма да бъдеш свободен.
– При кого ще го водят? – При съдията, той се интересува за него. Преди да извърши престъплението, никой не се интересувал от него, никой не го познавал. Щом извърши престъплението, всички започват да говорят за него. Пръв съдията го посреща с внимание, разпитва го и, като се докаже, че е виновен, издава резолюция, според която го осъждат на две години затвор.
Съдията
му казва: Понеже си гладувал, ще отидеш в затвора, дето ще те хранят и обличат, но няма да бъдеш свободен.
Казвам: Зад този свят, зад нищото, има друг свят, на който законите са точно обратни. Тук съдят за престъпления, а там – за добри дела. Като направиш едно добро или като любиш, веднага съдията те пита: Как се осмели да направиш това престъпление? Ще ти наложим голямо наказание. Съдията извиква един стражар и му казва: Освободете този човек от затвора и му дайте всички добри условия за живот: нива, лозе, къща, пари.
към беседата >>
Като направиш едно добро или като любиш, веднага
съдията
те пита: Как се осмели да направиш това престъпление?
Щом извърши престъплението, всички започват да говорят за него. Пръв съдията го посреща с внимание, разпитва го и, като се докаже, че е виновен, издава резолюция, според която го осъждат на две години затвор. Съдията му казва: Понеже си гладувал, ще отидеш в затвора, дето ще те хранят и обличат, но няма да бъдеш свободен. Казвам: Зад този свят, зад нищото, има друг свят, на който законите са точно обратни. Тук съдят за престъпления, а там – за добри дела.
Като направиш едно добро или като любиш, веднага
съдията
те пита: Как се осмели да направиш това престъпление?
Ще ти наложим голямо наказание. Съдията извиква един стражар и му казва: Освободете този човек от затвора и му дайте всички добри условия за живот: нива, лозе, къща, пари. След това намерете му добра, умна мома и го оженете. Значи, в духовния свят човек е в затвора, докато не върши добро, докато не люби. Щом започне да люби и да върши добро, веднага го освобождават.
към беседата >>
Съдията
извиква един стражар и му казва: Освободете този човек от затвора и му дайте всички добри условия за живот: нива, лозе, къща, пари.
Съдията му казва: Понеже си гладувал, ще отидеш в затвора, дето ще те хранят и обличат, но няма да бъдеш свободен. Казвам: Зад този свят, зад нищото, има друг свят, на който законите са точно обратни. Тук съдят за престъпления, а там – за добри дела. Като направиш едно добро или като любиш, веднага съдията те пита: Как се осмели да направиш това престъпление? Ще ти наложим голямо наказание.
Съдията
извиква един стражар и му казва: Освободете този човек от затвора и му дайте всички добри условия за живот: нива, лозе, къща, пари.
След това намерете му добра, умна мома и го оженете. Значи, в духовния свят човек е в затвора, докато не върши добро, докато не люби. Щом започне да люби и да върши добро, веднага го освобождават. Съдията казва: Ние искаме тъкмо такъв престъпник, да работи за интереса на нашата държава. Обаче, ако направиш някакво престъпление, никой не се интересува за теб.
към беседата >>
Съдията
казва: Ние искаме тъкмо такъв престъпник, да работи за интереса на нашата държава.
Ще ти наложим голямо наказание. Съдията извиква един стражар и му казва: Освободете този човек от затвора и му дайте всички добри условия за живот: нива, лозе, къща, пари. След това намерете му добра, умна мома и го оженете. Значи, в духовния свят човек е в затвора, докато не върши добро, докато не люби. Щом започне да люби и да върши добро, веднага го освобождават.
Съдията
казва: Ние искаме тъкмо такъв престъпник, да работи за интереса на нашата държава.
Обаче, ако направиш някакво престъпление, никой не се интересува за теб. В духовния свят няма закон за престъпления. – Защо? – Защото там няма условия за престъпления. Затова, именно, някои хора, като се отегчат от земния живот, искат да отидат на небето, там да живеят.
към беседата >>
58.
Да наследя
,
НБ
, София, 19.11.1922г.,
Ако
съдията
съди престъпника, и неговата любов не отвори ума му, да влезе отвън светлина, присъдата му не е правилна.
– Лесна работа, аз те обичам. – Това не е любов. Ако твоята любов отваря кесията ти, това е истинска любов. – Не мога да отворя кесията си. – Щом не можеш, ти не можеш да обичаш.
Ако
съдията
съди престъпника, и неговата любов не отвори ума му, да влезе отвън светлина, присъдата му не е правилна.
Той ще окачи престъпника на бесилката. Има нещо, което липсва на престъпника. Съдията трябва да вижда това. Щом дадеш на престъпника това, което му липсва, той се изправя. Сега аз говоря на всички хора, да се научат, как да работят.
към беседата >>
Съдията
трябва да вижда това.
– Не мога да отворя кесията си. – Щом не можеш, ти не можеш да обичаш. Ако съдията съди престъпника, и неговата любов не отвори ума му, да влезе отвън светлина, присъдата му не е правилна. Той ще окачи престъпника на бесилката. Има нещо, което липсва на престъпника.
Съдията
трябва да вижда това.
Щом дадеш на престъпника това, което му липсва, той се изправя. Сега аз говоря на всички хора, да се научат, как да работят. Ще кажете, че ви подигравам. В мене не съществуват подигравки. Да се подигравам с вас, значи, да се подигравам със себе си.
към беседата >>
59.
Музика и пеене – средство за тониране
,
ООК
, София, 19.11.1922г.,
Може да Го вземеш като един
съдия
, който ще те съди, може да Го вземеш като един благодетел, който ще ти помага, и най-после, може да го вземеш като един възлюблен, който може да те люби.
Малко напишете, но с образци. Вземете някои духовни песни и някои светски песни, да видите каква е разликата между тях. Имате картини у българите: „Либе ле, либе ле, либе Стояне“. Като слушате това, в един религиозен човек то веднага ще произведе едно настроение, ще каже: „За това ли намери сега да ни говори“. Е хубаво, ти като се приближиш при Бога, какво положение ще вземеш, като какъв ще Го приемеш?
Може да Го вземеш като един
съдия
, който ще те съди, може да Го вземеш като един благодетел, който ще ти помага, и най-после, може да го вземеш като един възлюблен, който може да те люби.
И много други положения може да вземеш. „Либе ле, либе Стояне“, какво лошо има в туй „либе“? Дали е либе, или не е либе? Щом се изкаже туй предложение, веднага забелязвате, че в него се съдържа една мисъл, която вече не е поетическа, а е станала еротическа. Образът „либе ле, либе Стояне“ не представлява Любовта, а един банкерин, който дава пари назаем, и казваш: „Банкерино, ще ме оскубеш ли, или ще те оскубя?
към беседата >>
60.
Добрата земя
,
НБ
, София, 17.12.1922г.,
Като
съдия
, аз трябва да осъдя едного на смърт.
Три дена си гладувал. Питам: Сега, като си ял, на какво ще се превърне яденето? Ако аз съм писател и съм бил гладен, след като хапна картошките, ще седна да напиша едно стихотворение за малките деца. И ще го вземат в училищата, да го учат децата. В този случай, яденето има смисъл, то се оползотворило.
Като
съдия
, аз трябва да осъдя едного на смърт.
Ако, след като изям картошките, издам оправдателна резолюция за този човек, яденето има смисъл. Ако съм богат човек и, след като изям картошките, кажа, че давам половината си богатство за страдащите братя, това ядене има смисъл. Не е нужно да раздадеш богатството си безразборно, но чрез него да се създаде условия за работа на страдащите братя. Аз не насърчавам онова благодеяние, ти да се считаш за благодетел, а другият – зависим от тебе. Не, това трябва да стане от любов и заради любовта.
към беседата >>
61.
Но да бѫде рѣчьта ви: Ей, ей; Не, не / Ей – ей, не – не
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 14.1.1923г.,
Защо свещеникът не каже на
съдията
: Господин
съдия
, колко дължи обвиняемият?
(втори вариант)
Повече от това, е от лукавия. Днес и православни, и евангелисти се кълнат в името Божие. Божествено ли е това? Ще отиде свещеникът да закълне някого и след това ще му платят. Нека го закълне, но не да пълни джобовете си, а да ги изпразва.
Защо свещеникът не каже на
съдията
: Господин
съдия
, колко дължи обвиняемият?
– Хиляда лева. – Ето, аз плащам шесто него, но да се прекрати делото. Съдията ще прекрати делото и ще каже: Ето един благороден човек. На друго дело свещеникът пак ще пита: Колко дължи обвиняемият? – Две хиляди лева.
към втори вариант >>
Съдията
ще прекрати делото и ще каже: Ето един благороден човек.
(втори вариант)
Ще отиде свещеникът да закълне някого и след това ще му платят. Нека го закълне, но не да пълни джобовете си, а да ги изпразва. Защо свещеникът не каже на съдията: Господин съдия, колко дължи обвиняемият? – Хиляда лева. – Ето, аз плащам шесто него, но да се прекрати делото.
Съдията
ще прекрати делото и ще каже: Ето един благороден човек.
На друго дело свещеникът пак ще пита: Колко дължи обвиняемият? – Две хиляди лева. – Колко разноски има по делото? – 500 лева. – Ето, аз плащам всичко.
към втори вариант >>
В желанието си да се защити и докаже невинността си, той казал: Господин
съдия
, ако имам някаква вина, да умрат и двете ми деца.
(втори вариант)
Свобода ли е това? Следователно, това, което ни причинява страдания, е резултат на неизпълнение на великите Божии принципи. Не призовавай името Божие в незаконните, престъпни човешки дела. Вместо подкрепа, това име ще ви унищожи. Преди десетина години, един господин от Варна бил даден под съд за известно нарушение на закона.
В желанието си да се защити и докаже невинността си, той казал: Господин
съдия
, ако имам някаква вина, да умрат и двете ми деца.
След това дал лъжлива клетва. Наистина, до вечерта и двете му деца умрели. Колко подобни нещастия се случвали на хората! Някои се заклевали в очите си: Да ми изтекат очите, ако съм виновен! Каквато клетва дали, това им се случвало – очите им изтичали.
към втори вариант >>
Ще отидеш при
съдията
и ще му разкажеш подробно, как си извършил престъплението.
(втори вариант)
Всяка жертва, която носи велика придобивка, се благославя. Ако вместо придобивка, носи загуба, жертвата е безсмислена. Прави жертва, ако тя може да те повдигне. Иначе, никаква жертва, никаква клетва! И тогава, думата ти да бъде „ей-ей; не-не.” Направил си едно престъпление, убил си човек.
Ще отидеш при
съдията
и ще му разкажеш подробно, как си извършил престъплението.
Той ще те изслуша внимателно. После ще пита свидетелите, какво знаят по делото. Те ще кажат, че ти си казал истината, както е в действителност. С това процедурата се свършва. Съдията издава присъдата.
към втори вариант >>
Съдията
издава присъдата.
(втори вариант)
Ще отидеш при съдията и ще му разкажеш подробно, как си извършил престъплението. Той ще те изслуша внимателно. После ще пита свидетелите, какво знаят по делото. Те ще кажат, че ти си казал истината, както е в действителност. С това процедурата се свършва.
Съдията
издава присъдата.
Ти я изслушваш и благодариш, че справедливо е отсъдил. – Защо! – Защото ти си готов да понесеш всички последствия на своето престъпление. Ръкуваш се със съдията и се разделяте като приятели. Така ще се разглеждат делата в бъдеще.
към втори вариант >>
Ръкуваш се със
съдията
и се разделяте като приятели.
(втори вариант)
С това процедурата се свършва. Съдията издава присъдата. Ти я изслушваш и благодариш, че справедливо е отсъдил. – Защо! – Защото ти си готов да понесеш всички последствия на своето престъпление.
Ръкуваш се със
съдията
и се разделяте като приятели.
Така ще се разглеждат делата в бъдеще. Обвиняемият няма да се кълне, но ще говори истината. Тя изключва всякаква клетва. Може ли да си представите, какъв ще бъде светът, когато хората дойдат до положение да прилагат истината? Днес, за да заставят някого да каже истината, ще го бият, ще го изтезават.
към втори вариант >>
62.
Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 25.2.1923г.,
Нека идатъ при
съдията
и да му разкажатъ, и единиятъ, и другиятъ отъ своя страна какъ седи работата, да изложатъ фактитѣ тъй, както сѫ.
Точно на врѣмето трѣбва да изпълня. Или пъкъ искамъ 10 хиляди лева, сѫщо на врѣме ще ги изплатя. Ако не мога да ги върна на врѣме, ще се извиня. По този начинъ ще имаме съкратена процедура. Двама души иматъ нѣкакъвъ споръ.
Нека идатъ при
съдията
и да му разкажатъ, и единиятъ, и другиятъ отъ своя страна какъ седи работата, да изложатъ фактитѣ тъй, както сѫ.
Нека си иматъ по единъ повѣреникъ, по единъ или двама свидѣтели, и въ 5–10 минути работата ще се свърши. А сега какво става? Сега пледуария, че доказване, че еди-кой си законъ, че еди-кой си членъ, че въ римското право, че въ еди-кое си право, и съдиитѣ отварятъ законника, настава тишина, и дѣлото се отлага. Слѣдъ малко пакъ започва, викатъ свидетѣлитѣ, питатъ ги: Кажете какво знаете, какъ се псуваха онѣзи. Свидетѣльтъ казва на съдията истината.
към беседата >>
Свидетѣльтъ казва на
съдията
истината.
Нека идатъ при съдията и да му разкажатъ, и единиятъ, и другиятъ отъ своя страна какъ седи работата, да изложатъ фактитѣ тъй, както сѫ. Нека си иматъ по единъ повѣреникъ, по единъ или двама свидѣтели, и въ 5–10 минути работата ще се свърши. А сега какво става? Сега пледуария, че доказване, че еди-кой си законъ, че еди-кой си членъ, че въ римското право, че въ еди-кое си право, и съдиитѣ отварятъ законника, настава тишина, и дѣлото се отлага. Слѣдъ малко пакъ започва, викатъ свидетѣлитѣ, питатъ ги: Кажете какво знаете, какъ се псуваха онѣзи.
Свидетѣльтъ казва на
съдията
истината.
Азъ не казвамъ, че това е лошо, но до тамъ сѫ дошли съврѣменнитѣ съдии, а туй съдопроизводство може да се подобри. Можемъ да съкратимъ врѣмето. И чакъ тогава съдията се произнася, да се споразумѣятъ двѣтѣ страни, да останатъ доволни. Думата ми е, обаче, съдията да бѫде честенъ. Веднъжъ рѣшили дѣлото, да кажатъ всички: „Право е рѣшението, тъй рѣши съдията, да си идемъ вече“.
към беседата >>
И чакъ тогава
съдията
се произнася, да се споразумѣятъ двѣтѣ страни, да останатъ доволни.
Сега пледуария, че доказване, че еди-кой си законъ, че еди-кой си членъ, че въ римското право, че въ еди-кое си право, и съдиитѣ отварятъ законника, настава тишина, и дѣлото се отлага. Слѣдъ малко пакъ започва, викатъ свидетѣлитѣ, питатъ ги: Кажете какво знаете, какъ се псуваха онѣзи. Свидетѣльтъ казва на съдията истината. Азъ не казвамъ, че това е лошо, но до тамъ сѫ дошли съврѣменнитѣ съдии, а туй съдопроизводство може да се подобри. Можемъ да съкратимъ врѣмето.
И чакъ тогава
съдията
се произнася, да се споразумѣятъ двѣтѣ страни, да останатъ доволни.
Думата ми е, обаче, съдията да бѫде честенъ. Веднъжъ рѣшили дѣлото, да кажатъ всички: „Право е рѣшението, тъй рѣши съдията, да си идемъ вече“. Въпросътъ е свършенъ. „Господи, отвори очитѣ ни! “
към беседата >>
Думата ми е, обаче,
съдията
да бѫде честенъ.
Слѣдъ малко пакъ започва, викатъ свидетѣлитѣ, питатъ ги: Кажете какво знаете, какъ се псуваха онѣзи. Свидетѣльтъ казва на съдията истината. Азъ не казвамъ, че това е лошо, но до тамъ сѫ дошли съврѣменнитѣ съдии, а туй съдопроизводство може да се подобри. Можемъ да съкратимъ врѣмето. И чакъ тогава съдията се произнася, да се споразумѣятъ двѣтѣ страни, да останатъ доволни.
Думата ми е, обаче,
съдията
да бѫде честенъ.
Веднъжъ рѣшили дѣлото, да кажатъ всички: „Право е рѣшението, тъй рѣши съдията, да си идемъ вече“. Въпросътъ е свършенъ. „Господи, отвори очитѣ ни! “ Сега, туй отваряне, е често отваряне на човѣшкитѣ способностьти.
към беседата >>
Веднъжъ рѣшили дѣлото, да кажатъ всички: „Право е рѣшението, тъй рѣши
съдията
, да си идемъ вече“.
Свидетѣльтъ казва на съдията истината. Азъ не казвамъ, че това е лошо, но до тамъ сѫ дошли съврѣменнитѣ съдии, а туй съдопроизводство може да се подобри. Можемъ да съкратимъ врѣмето. И чакъ тогава съдията се произнася, да се споразумѣятъ двѣтѣ страни, да останатъ доволни. Думата ми е, обаче, съдията да бѫде честенъ.
Веднъжъ рѣшили дѣлото, да кажатъ всички: „Право е рѣшението, тъй рѣши
съдията
, да си идемъ вече“.
Въпросътъ е свършенъ. „Господи, отвори очитѣ ни! “ Сега, туй отваряне, е често отваряне на човѣшкитѣ способностьти. Човѣшкото сърдце трѣбва да се отвори!
към беседата >>
Нашето учение е учение, споредъ което всѣки, който е роденъ отъ това учение, отъ учението на този живия Господь, той служи безъ пари, безъ разлика на това, дали е владика, учитель,
съдия
или какъвъ и да е другъ.
Нашето учение мяза на учение. Нашето учение мяза на единъ живъ опитъ, че като посадимъ едно дърво, дава най-хубавитѣ ябълки, до половин килограмъ едната. Нашето учение е учение, че като посадимъ споредъ него едно лозе, дава най-хубавитѣ гроздове, и най-сладкото грозде, и който яде отъ него оздравява. Нашето учение е учение, че като направимъ споредъ него единъ домъ, той никога не се запалва, никога не гори. Нашето учение е учение, че споредъ него майката като зачене едно дѣте, туй дѣте носи благословѣние за цѣлото човѣчество.
Нашето учение е учение, споредъ което всѣки, който е роденъ отъ това учение, отъ учението на този живия Господь, той служи безъ пари, безъ разлика на това, дали е владика, учитель,
съдия
или какъвъ и да е другъ.
Това е нашето учение! А тѣ? Пантеизъмъ било нашето учение! Пантеизъмъ! Оставете вашия пантеизъмъ!
към беседата >>
Ако отидат при
съдията
и изнесат въпроса, както е в действителност, работата ще се свърши лесно.
(втори вариант)
Ако ми услужиш, ще върна парите след два месеца. Както си казал, така трябва да постъпиш. Друг път ще искаш 10 000 лв. и като честен човек, ще ти се услужи. Двама души спорят за нещо.
Ако отидат при
съдията
и изнесат въпроса, както е в действителност, работата ще се свърши лесно.
И свидетели да имат, и адвокати да имат, работата се нарежда лесно. Ако не са готови да кажат истината, нито свидетелите ще помогнат, нито адвокатите. Съдията ще отваря и затваря законника, докато най-после отложи делото. След време, делото отново се насрочва. Пак се викат свидетели, пак защита на адвокатите – дълга и широка процедура.
към втори вариант >>
Съдията
ще отваря и затваря законника, докато най-после отложи делото.
(втори вариант)
и като честен човек, ще ти се услужи. Двама души спорят за нещо. Ако отидат при съдията и изнесат въпроса, както е в действителност, работата ще се свърши лесно. И свидетели да имат, и адвокати да имат, работата се нарежда лесно. Ако не са готови да кажат истината, нито свидетелите ще помогнат, нито адвокатите.
Съдията
ще отваря и затваря законника, докато най-после отложи делото.
След време, делото отново се насрочва. Пак се викат свидетели, пак защита на адвокатите – дълга и широка процедура. Един ден и съдилищата ще се изменят. Съдопроизводството ще се съкрати; времето ще се съкрати. Важно е всички да бъдат честни.
към втори вариант >>
Тогава, каквато присъда издаде
съдията
, всички ще бъдат доволни: и обвиняеми, и обвинени.
(втори вариант)
След време, делото отново се насрочва. Пак се викат свидетели, пак защита на адвокатите – дълга и широка процедура. Един ден и съдилищата ще се изменят. Съдопроизводството ще се съкрати; времето ще се съкрати. Важно е всички да бъдат честни.
Тогава, каквато присъда издаде
съдията
, всички ще бъдат доволни: и обвиняеми, и обвинени.
"Господи, отвори очите ни! " Това значи: Господи, отвори нашите дарби и способности. Господи, отвори сърцата ни. За да се отворят очите, т. е. умовете и сърцата на хората, мнозина трябва да вземат участие в това.
към втори вариант >>
Роденият в духа на нашето учение, в учението на живия Господ, всякога служи без пари, безразлично, дали е владика, учител,
съдия
или работник.
(втори вариант)
Ако посееш жито, ще даде най-доброкачествен плод. Ако насадиш лозе, ще даде изобилно плод и то първокачествен. Ако болен яде от тези плодове, непременно ще оздравее. Ако съградиш дом по законите на нашето учение, нищо не е в състояние да го запали. Майка, заченала според законите на нашето учение, ражда дете, което носи благословение за цялото човечество.
Роденият в духа на нашето учение, в учението на живия Господ, всякога служи без пари, безразлично, дали е владика, учител,
съдия
или работник.
Ще кажеш, че нашето учение било пантеизъм. Оставете философията настрана. Че някой поддържал възгледа за еднобожието, друг – многобожието, това е безразлично за нас. Ние не критикуваме никого. Ако е за критика, много може да се каже.
към втори вариант >>
63.
Видѣхме Господа / Видяхме Господа
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 11.3.1923г.,
Срещна
съдията
, свещеника, учителя – рецепта имамъ.
Срещна нѣкого, виждамъ, въ очитѣ му чета, че този човѣкъ е нещастенъ въ дома си, съ жена си не може да живѣе. Казвамъ: Братко, имамъ една рецепта, съ жена си утрѣ ще живѣешъ добре. Срещна жената, казвамъ: Рецепта имамъ. Срещна дъщерята. – Рецепта имамъ, вземи си, отлична е.
Срещна
съдията
, свещеника, учителя – рецепта имамъ.
Всички сте недоволни, всички трѣбва да приложимъ Любовьта. Учительтъ трѣбва да люби ученицитѣ си съ всичкото си сърдце, като себе си. Свещеникътъ трѣбва да люби своитѣ пасоми, но не както онзи свещеникъ, който яде кокошка въ дома, а вънъ да минава за благочестивъ, но той трѣбва да люби тия пасоми, не привидна любовь. Трѣбва да имаме искреность, абсолютно никаква лъжа! – Туй е, което проповѣдвамъ: абсолютно никаква лъжа!
към беседата >>
Имам рецепта, с която мога да помогна и на
съдията
, и на свещеника, и на учителя.
(втори вариант)
– Виждам, че си болен, искам да ти помогна. Друг пък е нещастен, не живее добре с жена,си; и на него искам да помогна. Казвам му: Братко, имам начин да ти помогна, да подобря твоя живот. Имам специална рецепта за това. Казвам същото и на жената, и на децата.
Имам рецепта, с която мога да помогна и на
съдията
, и на свещеника, и на учителя.
– Каква е тази рецепта? В какво се състои тя? – В любовта, мъдростта и истината. Учителят трябва да обича учениците си като себе си. Свещеникът трябва да обича своите пасоми, като себе си; да бъде истинолюбив.
към втори вариант >>
64.
Дерзайте, Аз съм
,
НБ
, София, 13.5.1923г.,
Че си професор,
съдия
, учител – всички сте впрегнати на работа.
Като използувате труда на животните, те ще кажат: „Какво искат тия хора от нас? “ Ще им кажете, че и те трябва да вземат участие във вашата култура. Както вие използувате низшите същества, така и вас използуват висшите същества. Те ви впрягат на работа, а вие мислите, че сте свободни. Аз виждам какви тежки хомоти носите.
Че си професор,
съдия
, учител – всички сте впрегнати на работа.
Кажете ми: Кой от вас е свободен? Какво става с човека като остарее? – Краката и ръцете му почват да треперят. Това не е ли впрягане, не е ли ограничение? Влезеш в една гостилница, усещаш миризмата на печена пуйка, но кесията ти е празна.
към беседата >>
65.
Речи само реч
,
НБ
, София, 8.7.1923г.,
Ако
съдията
не реши делото правилно, това не говори ли против държавата?
Сабята не им е дадена да убиват с нея, но за ред и порядък. Така трябва да се възпитават младите. Те трябва да служат на Бога, т.е. на Любовта. Мнозина идат отвън да слушат беседите ми с цел да разберат дали не говоря нещо против държавата.
Ако
съдията
не реши делото правилно, това не говори ли против държавата?
Ако служителите на държавата не прилагат правилно законите ѝ, това не говори ли против нея? Значи злото иде отвътре, а не отвън. Всички хора трябва да прилагат Любовта в своя живот по нов начин. Казва се, че хората на Любовта са глупави. – Не са глупави те, но малцина разбират Любовта, за която аз говоря.
към беседата >>
66.
Здравият ум / Черни връх
,
(втори вариант)
,
НБ
,
ИБ
, Витоша, 26.8.1923г.,
", а той ги вземе, седне у дома си, па ги нареди едно до друго, направи пак полицата, казва: "Г-н
съдия
, той скъса полицата, хвърли я, но аз събрах листчетата."Тия, които имат да вземат, по Мойсеевия закон събират листчетата.
(втори вариант)
И веднага болестта ще мине, и ти ще почувствуваш едно особено състояние на душата и една особена светлина, която тъй ще разшири душата ти, че всичките неща тъй ще се претълкуват, съвършено ще се изменят и ще почувствуваш една вътрешна благост, един вътрешен тих глас, който ти приказва. Някой ден се разгневиш, този глас ти казва: "Не го прави това нещо, не е хубаво." Пак те остави гласът, но като ти заговори 3-4 пъти, ти почнеш да мислиш. Дойде някой, на когото имаш да плащаш, ти вземеш и скъсаш полицата. Законът ще те хване - има свидетели. Ти скъсаш полицата, но той събере тия листчета, казваш: „Защо ги събира тия листчета, виж глупак!
", а той ги вземе, седне у дома си, па ги нареди едно до друго, направи пак полицата, казва: "Г-н
съдия
, той скъса полицата, хвърли я, но аз събрах листчетата."Тия, които имат да вземат, по Мойсеевия закон събират листчетата.
Имаш да даваш, честно ще го платиш. Ако не можеш, ще идеш при Господа, да ти кредитира. Гласът ще ти каже: "Внимавай, толкова пъти си лъгал, дошел си до това положение." Предупреди те, отидеш си. Богатството, което Бог ти е дал, с него веднага можеш да изплатиш кармата си и станеш от съвършените, пък ако не, ще дойде другият закон, с който ще се увеличи кармата. Та при сегашните условия, както светът се развива, понеже сме слезли в дъното на ада, дето материята е най-гъста, всичкият наш минал живот изпъква в съзнанието ни.
към втори вариант >>
67.
Отвори им умовете
,
НБ
, София, 4.11.1923г.,
Ще ви приведа примера за един български
съдия
, председател на окръжния съд, в когото една мома така се беше влюбила, че трябваше непременно да се съберат, не можеха един без друг.
И сега ние, съвременните хора, слизаме от колата и я спираме с ръцете, вследствие на това и ние, и колата отиваме. Спирачките са развалени. Ами че вземете една жена от съвременния живот, която е избягала от бащиния си дом и се влюбила в някого, какъв ще е нейният живот? – Кола без спирачка, която се движи по наклон. Много такива примери има.
Ще ви приведа примера за един български
съдия
, председател на окръжния съд, в когото една мома така се беше влюбила, че трябваше непременно да се съберат, не можеха един без друг.
Ако не се съберяха, без друго щяха да умрат. Такава любов! И действително, ожениха се, 10 години живяха заедно и най-после тия хора се разоставиха. Е, питам сега: Как стана тази работа, че се развали тяхната любов? Някой ще каже: „Друга някоя жена е влязла под кожата на мъжа“.
към беседата >>
68.
Скръб и радост
,
НБ
, София, 23.12.1923г.,
Казват: „Еди-кой си
съдия
дошъл и осъдил някого“.
Ние се оплакваме от съдбата, оплакваме се от обществото, оплакваме се от Бога, от всичко се оплакваме, всеки индивид плаче и пъшка. Питам тогава: Кой е виновният? Някой път ще посочат еди-кой си министър. Не е той виноват. Чудни са тези хора!
Казват: „Еди-кой си
съдия
дошъл и осъдил някого“.
Да, но преди него бившият съдия също осъждал. Преди този министър имаше друг, преди този генерал имаше друг, и всички, които са дошли след тях, вървят по един и същ път. Кой е основният принцип? Казват: „Бацил влязъл, предизвикал тази болест“. Не, не, отде дойдоха тези бацили?
към беседата >>
Да, но преди него бившият
съдия
също осъждал.
Питам тогава: Кой е виновният? Някой път ще посочат еди-кой си министър. Не е той виноват. Чудни са тези хора! Казват: „Еди-кой си съдия дошъл и осъдил някого“.
Да, но преди него бившият
съдия
също осъждал.
Преди този министър имаше друг, преди този генерал имаше друг, и всички, които са дошли след тях, вървят по един и същ път. Кой е основният принцип? Казват: „Бацил влязъл, предизвикал тази болест“. Не, не, отде дойдоха тези бацили? Как се създадоха условия, за да се явят тези бацили?
към беседата >>
69.
Мъртвите и живите линии
,
ООК
, София, 8.1.1924г.,
Вие сте
съдия
, съдите го.
То значи: ще ги оставя свободни една-две години, без да им искам наем. Туй значи да се уединиш – да не ги смущаваш. И следователно светиите са учили в пустинята туй изкуство – да не смущават хората. Сега мнозина от вас сте рентиери. Всяка вечер седите и казвате: „Този ученик там има някакъв си недъг.“ Значи той има да ви дава.
Вие сте
съдия
, съдите го.
Хиляда лева глоба да се наложи на Драган Стоянов. Налагате му глобата. Критикувате го. И тъй, нареждате този-онзи, на всички туряте глоба. Питам: кой ще изпълни вашите присъди?
към беседата >>
70.
Що е това?
,
НБ
, София, 24.2.1924г.,
Мъжът може да го приложи; жената може да го приложи; синът може да го приложи; дъщерята може да го приложи; стражарят може да го приложи;
съдията
може да го приложи.
Втори път господарят натоварва магарето с вълна. Минава през реката, клеква във водата, иска да се дигне, не може, товарът станал много тежък. Е, приятелю, един път дяволът ще те натовари със сол, друг път с вълна. Умен човек е онзи, който има само един възвишен морал и може да го приложи във всичките отношения в живота си. Такъв морал може още сега да се приложи.
Мъжът може да го приложи; жената може да го приложи; синът може да го приложи; дъщерята може да го приложи; стражарят може да го приложи;
съдията
може да го приложи.
Какво ни пречи да приложим този закон на Любовта? Нима онези съдии, които съдят света, са много справедливи? – Обръщат законите. Съдията има възможност да обърне закона. Нима мислите, че аз, ако съм подсъдим, и дам на съдията 1,000 английски лири, той няма да реши делото в моя полза?
към беседата >>
Съдията
има възможност да обърне закона.
Такъв морал може още сега да се приложи. Мъжът може да го приложи; жената може да го приложи; синът може да го приложи; дъщерята може да го приложи; стражарят може да го приложи; съдията може да го приложи. Какво ни пречи да приложим този закон на Любовта? Нима онези съдии, които съдят света, са много справедливи? – Обръщат законите.
Съдията
има възможност да обърне закона.
Нима мислите, че аз, ако съм подсъдим, и дам на съдията 1,000 английски лири, той няма да реши делото в моя полза? Той ще каже: „Този човек е благороден, неговото прегрешение не е толкова голямо“, и така ще смекчи моите прегрешения. И днес парите смекчават всяко престъпление. Но има един закон, който не смекчава. Той еднакво действа и спрямо богати, и спрямо бедни.
към беседата >>
Нима мислите, че аз, ако съм подсъдим, и дам на
съдията
1,000 английски лири, той няма да реши делото в моя полза?
Мъжът може да го приложи; жената може да го приложи; синът може да го приложи; дъщерята може да го приложи; стражарят може да го приложи; съдията може да го приложи. Какво ни пречи да приложим този закон на Любовта? Нима онези съдии, които съдят света, са много справедливи? – Обръщат законите. Съдията има възможност да обърне закона.
Нима мислите, че аз, ако съм подсъдим, и дам на
съдията
1,000 английски лири, той няма да реши делото в моя полза?
Той ще каже: „Този човек е благороден, неговото прегрешение не е толкова голямо“, и така ще смекчи моите прегрешения. И днес парите смекчават всяко престъпление. Но има един закон, който не смекчава. Той еднакво действа и спрямо богати, и спрямо бедни. Този закон е абсолютно справедлив.
към беседата >>
71.
Господи, да прогледам!
,
НБ
, София, 9.3.1924г.,
Този
съдия
като съди, трябва да знае кому да отдаде правото.
И сега ние казваме: „Е, който и да е, каквото ще да става! “ Не, не, за в бъдеще ние ще имаме за учители кои? – Само онзи, който люби децата. За съдии ще имаме кои? – Само онзи, който люби Правдата.
Този
съдия
като съди, трябва да знае кому да отдаде правото.
За адвокати ще бъдат кои? – Само онзи, който разбира съдопроизводството, та като вземе едно дело, да каже: „Господине, туй дело не мога да го защитавам“. За лекари ще викаме кои? – Само онзи лекар, който като дойде да лекува и види пред себе си един престъпник, да му каже: „Господине, аз тебе не мога да те лекувам“. За свещеници ще бъдат кои?
към беседата >>
72.
Каквото попросите
,
НБ
, София, 4.5.1924г.,
Само чрез страданията можем да намерим Господа – било като свещеник, като учител,
съдия
, войник и др.
В нея е бъдещата наука, която всички ще изучават. – Може ли да се придобие тази пръчица? – Може, но за това е нужна абсолютна вяра. В миналото някои са прекарвали по 30 – 40 години в горите, други са живели в пустините, но и там не са намерили пръчицата. Сега хората трябва да живеят в света, там да придобият истинското знание.
Само чрез страданията можем да намерим Господа – било като свещеник, като учител,
съдия
, войник и др.
Страданията – това е гъстата материя, в която дойде Мойсей да изведе израелския народ. В тази материя той направи чудеса. Следователно, всеки, който може да извади човечеството от материалния живот, т. е. от гъстата материя, и той ще прави такива чудеса, каквито не сте виждали. Наистина, сегашният учен свят се съмнява в чудесата; ще пита, как е възможно да стават днес такива чудеса.
към беседата >>
73.
Противоречията като необходимост при всяко растене
,
МОК
, София, 18.5.1924г.,
Някой
съдия
седи, мисли, прави своята резолюция, но ще каже истината наполовина.
Най-първо хората нямат искреност. Учените хора, духовните хора трябва да имат съвест, да не лъжат. Те, обаче, нямат смелост, у тях е развит страхът. Има много учени хора, много богослови, даже хора на новото учение, които имат страх и вследствие на това не могат да изкажат рязко една истина. Те ще се спрат и наполовина ще я кажат.
Някой
съдия
седи, мисли, прави своята резолюция, но ще каже истината наполовина.
Та първото нещо: ще знаете, че всички хора имат слабости. Затова вие в себе си ще се стремите да разсъждавате правилно. Туй, което градите, то е заради вас. Ако направите една погрешка, тя не е заради мене, вие ще пострадате. Пък ако направите едно добро, то е за ваша полза.
към беседата >>
74.
Онези дни ще се съкратят
,
НБ
, София, 25.5.1924г.,
Ако
съдията
осъжда на доживотен затвор престъпника, в
съдията
ли е вината?
– Само Божественото се радва. Някога в затворите, така наречени женитби, има големи изтезания, големи страдания. Майката роди дете, и след известно време идат бирниците да й го вземат. Тя плаче, страда, пита, как е възможно да вземат детето й. Най-после се примирява и казва: Така е наредила природата, такава е волята Божия.
Ако
съдията
осъжда на доживотен затвор престъпника, в
съдията
ли е вината?
Който убива и върши престъпления, трябва да бъде готов да носи последствията. Молете се да дойдат избраните, да поставят живота на друга основа, дето всичко ще бъде хиляди пъти по-добро от сегашната женитба. Отношенията между мъжете и жените ще бъдат много по-хубави от сегашните. Днес, ако погледнеш една жена, ще те обвинят в нечистота. – Аз гледам на жената от такава висота, каквато хората не могат да си представят.
към беседата >>
Тогава хората ще знаят, отде са дошли и къде отиват; защо са дошли на земята; какво е предназначението им, и всеки човек ще изпълни своето задължение като майка или баща, като брат или сестра, като учител, свещеник,
съдия
и др.
Хората се нуждаят от любов. Между мъже и жени трябва да има абсолютно безкористна любов. Тогава те няма да говорят за своята любов, но за проявената Божия Любов чрез тях. Всеки трябва да пожелае да постъпва като Бога, да проявява Божията Любов. „Но заради избраните, онези дни ще се съкратят." Когато избраните дойдат на земята, със своето ново разбиране за живота, те ще помогнат на хората да разрешат въпросите си правилно.
Тогава хората ще знаят, отде са дошли и къде отиват; защо са дошли на земята; какво е предназначението им, и всеки човек ще изпълни своето задължение като майка или баща, като брат или сестра, като учител, свещеник,
съдия
и др.
Те ще си отговорят сами, трябва ли да се женят. Женитбата е временен въпрос, но човек постепенно отива от временното към вечното. Не е важно, дали ще се жениш, или не; важно е, този въпрос да се разреши правилно. Ако майката и бащата раждат, децата им трябва да са разумни. Първо, родителите трябва да са доволни от децата си и да благодарят на Бога, че им е дал добри и разумни деца.
към беседата >>
75.
Право ходене
,
ООК
, София, 4.6.1924г.,
Съдията
седи, решава едно дело цял ден.
Ако всичко е определено, ние не сме свободни.“ Аз съм съгласен с вас. Когато станеш слуга на някой господар, свободен ли си? Дойде рано сутринта господарят, похлопа: „Иване, вземи ралото и хайде на нивата! “ Онзи, който се е определил за проповедник, свободен ли е? Не, не е свободен, той получава 4-5 хиляди лева месечно.
Съдията
седи, решава едно дело цял ден.
Свободен ли е? – Заповядват му онези, които са му дали петте хиляди лева. Ако не му се плащаше, щеше ли да решава това дело? Онзи професор астроном седи над телескопа по цели часове, наблюдава небето. Защо? – Пари ще получи.
към беседата >>
76.
Да възлюбиш / Да възлюбиш Господа
,
(втори вариант)
,
МС
, София, 6.7.1924г.,
Мислите ли, че решенията, които
съдията
издава с любов, са по-слаби от тия, които не са издадени с любов?
За такива хора не е извинение, че не могат да водят добър живот. За такива хора не е оправдано, че не могат да приложат любовта в живота си. Божията Любов е приложима навсякъде и на всяко време. Мислите ли, че орачът, който оре нивата си с любов, ще има по-малко плод от другите ниви? Не само че нивата му ще даде повече плод, но плодът ѝ ще бъде благословен.
Мислите ли, че решенията, които
съдията
издава с любов, са по-слаби от тия, които не са издадени с любов?
Неговите решения са по-силни от решенията, издадени без любов. Професорът, който работи върху научните си трудове с любов, стои по-високо в умствено отношение от всички учени и философи, които не работят с любов. Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувстват и действат правилно. Без любов никакъв живот не съществува. Каквото и да прави, човек трябва да го прави с любов.
към беседата >>
Мислите ли, че онзи
съдия
, който издава решения за своите дела с любов, че тия решения ще бъдат по слаби?
(втори вариант)
Мнозина са укрепнали и за тях не е извинение, че са малки деца. Не, не, може да се живее в този свят по закона на Любовта Божия. Може да се живее смислено. Нима мислите, че онзи орач, който оре нивата си с любов, че тя ще даде по-малко плод от другите ниви? Не, тя ще даде повече плод и този плод ще бъде благословен.
Мислите ли, че онзи
съдия
, който издава решения за своите дела с любов, че тия решения ще бъдат по слаби?
Не, сто пъти по-силни ще бъдат тия решения. Мислите ли, че онзи професор, който разрешава своите учени трудове с любов, че ще бъде по-слаб умствено от другите? - Не. Любовта е единствения потик, който подтиква хората да мислят, да чувствуват и да действуват. Каквото правят хората в света, все за любов говорят.
към втори вариант >>
77.
Добрата постъпка
,
ООК
, София, 22.10.1924г.,
Например военният, докато носи шашка, е силен, но без шашка е малодушен; банкерът, докато кесията му е пълна, той е силен; писателят, докато има перо, е силен;
съдията
, докато носи гердана със знака на правосъдието на врата си, е силен; пълководецът, докато има войници зад него, е силен, но остане ли сам, без никаква армия зад себе си, е малодушен, няма сила.
От тази вечер започнете да се приготвяте да направите утре едно добро. Хайде да видим колко души от вас ще направят утре по едно малко добро. Една голяма спънка за учениците е тяхното малодушие. То произтича от едно физическо заблуждение. Човек, който е владеел грамадно физическо благо, той често се самозаблуждава да мисли, че е силен.
Например военният, докато носи шашка, е силен, но без шашка е малодушен; банкерът, докато кесията му е пълна, той е силен; писателят, докато има перо, е силен;
съдията
, докато носи гердана със знака на правосъдието на врата си, е силен; пълководецът, докато има войници зад него, е силен, но остане ли сам, без никаква армия зад себе си, е малодушен, няма сила.
Значи ние се самозаблуждаваме от нещо външно. Някой казва: „Аз мога да направя това добро, но чакай да видя има ли някой, който ще поддържа моето мнение.“ Не се заблуждавайте! Доброто, което вие ще направите, Бог го поддържа. Това е важното. Аз не гледам дали хората поддържат това добро, но за мене е важно да направя туй, което Бог иска.
към беседата >>
78.
Раздай всичко!
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 26.10.1924г.,
Ами когато някой стане или
съдия
, или правник, или учител, или професор, или какъв и да е, по какво се различават те?
(втори вариант)
Един спиритист има душа, и един теософ има душа, един спиритист има дух, и един теософ има дух; един спиритист има ум, и един теософ има ум; един спиритист има сърце, и един теософ има сърце; един спиритист има воля, и един теософ има воля. Има ли някакво съществено различие между тях? Вие лесно можете да направите един теософ спиритист, и един спиритист теософ. Аз наричам това „закон на боядисване“. Аз мога да направя когото и да е от вас, какъвто искам: син, зелен, червен – мога да му дам каквато краска искам.
Ами когато някой стане или
съдия
, или правник, или учител, или професор, или какъв и да е, по какво се различават те?
– По нищо. Това е само една боя, един етикет, който като се смени, нищо не остава от него. Следователно, когато започнете да разрешавате истински въпросите, вие ще снемете всички етикети. Вие ще се поставите в онова първоначално състояние, в което се намира вашия дух, вашата душа, вашия ум и вашето сърце. Вие ще отстраните всички онези отношения, който съществуват между хората и вас.
към втори вариант >>
79.
Родените
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 2.11.1924г.,
Трябва да намерим
съдията
вътре в себе си, в своята душа, и там се съдим – пред Бога.
(втори вариант)
Има един вътрешен глас, който претегля всичко и ми казва: Толкова липсва на твоята постъпка. Аз зная всека своя грешка.Човек никога не трябва да се оправдава за грешките си, а трябва да се осъжда. Една крива постъпка изнесена пред самия себе си, е равносилно на това, че пред Бога се съдиш, а не пред хората. Сега, някой дойде при тебе, пита те: Ти мислиш ли, че аз постъпих право? Няма какво да се турят хората за съдии.
Трябва да намерим
съдията
вътре в себе си, в своята душа, и там се съдим – пред Бога.
Когато дойде някой и ми каже, че съм постъпил много зле, ще му кажа: В мене има един съдия, много по-добър, отколкото си ти. В какво седи моята погрешка? Той казва: Снощи дойде в дома ти един брат, и ти не го прие. Да, ако не съм постъпил добре, този вътрешен глас ще ми каже: Снощи един брат дойде при тебе, и ти не се отнесе с него тъй, както трябваше. Този вътрешен глас, туй Божественото постоянно говори в нас.
към втори вариант >>
Когато дойде някой и ми каже, че съм постъпил много зле, ще му кажа: В мене има един
съдия
, много по-добър, отколкото си ти.
(втори вариант)
Аз зная всека своя грешка.Човек никога не трябва да се оправдава за грешките си, а трябва да се осъжда. Една крива постъпка изнесена пред самия себе си, е равносилно на това, че пред Бога се съдиш, а не пред хората. Сега, някой дойде при тебе, пита те: Ти мислиш ли, че аз постъпих право? Няма какво да се турят хората за съдии. Трябва да намерим съдията вътре в себе си, в своята душа, и там се съдим – пред Бога.
Когато дойде някой и ми каже, че съм постъпил много зле, ще му кажа: В мене има един
съдия
, много по-добър, отколкото си ти.
В какво седи моята погрешка? Той казва: Снощи дойде в дома ти един брат, и ти не го прие. Да, ако не съм постъпил добре, този вътрешен глас ще ми каже: Снощи един брат дойде при тебе, и ти не се отнесе с него тъй, както трябваше. Този вътрешен глас, туй Божественото постоянно говори в нас. Не съм го приел, това е едната страна; но, ако този брат, който идва отвън, постоянно хлопа по прозорците, и иска да му отворят, мислите ли, че той е от онези Божествени братя, който са пратени от Бога?
към втори вариант >>
80.
Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 16.11.1924г.,
Те ги посплашват тъй, както онзи стражар ги посплашва с тояжката си, както онзи войник с пушката си, както онзи законник със законите си, както онзи
съдия
с властта си.
(втори вариант)
Той дълго време е водил един безпорядъчен живот, и като последствие на това идват болестите. Ако някой човек дълго време е живял в разкош, изгубва най-после своето богатство. Значи, последствията идват отпосле. Но какво е целил апостолът, като е цитирал този стих? Често проповедниците взимат този и нему подобни стихове, за да посплашат малко хората.
Те ги посплашват тъй, както онзи стражар ги посплашва с тояжката си, както онзи войник с пушката си, както онзи законник със законите си, както онзи
съдия
с властта си.
Всеки човек все ще апелира към някаква сила. Сега, важното е, отгде е дошло злото в света, как се е вмъкнало то, защо човек е склонен и към злото, и към доброто? Често, вие се поставяте на пътя на злото, изпитвате неговото влияние, усещате неговите последствия, но да ви попитат, какво нещо е само по себе си злото, нищо не можете да кажете. Когато злото дойде да действа в света, човек се намира в положението на едно живо агне, което не заколват изведнъж, а бавно го пекат на шиш. Попекат, попекат го малко на огъня, след това го извадят от шиша, отрежат едно парче от бута му и го оставят да зарасне малко.
към втори вариант >>
81.
Да угоди на народа
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 23.11.1924г.,
Той беше отличен
съдия
, и в негова власт беше да освободи Христа, или да Го разпне.
(втори вариант)
Дойде някой момък, и той се излъже – продаде дъщеря си, отгоре на това даде ѝ 40–50,000 лева, за да я бие този момък по три пъти на ден. Ти, като си стар, умен човек, защо даде дъщеря си да я бият по три пъти на ден, а отгоре на това даде ѝ 40–50,000 лева зестра? Значи, ние сме майки и бащи, които продаваме дъщерите си, за да ги бият по три пъти на ден. Така и еврейският народ предаде Христа в ръцете на Пилат, да Го разпне. Пилат произведе съдебната процедура.
Той беше отличен
съдия
, и в негова власт беше да освободи Христа, или да Го разпне.
Аз мисля, че всички сегашни съдии приличат на Пилат, поизмият си ръцете според еди-кой си закон, и свалят от себе си всякаква отговорност. Аз ви говоря символично. Има такива примери в света. Отиде някой търговец при началника на гарата, помоли го да му отпусне един вагон, за да изнесе стоката си. Началникът на гарата не отпуска вагон, отказва му.
към втори вариант >>
82.
Азъ Те познахъ / Аз Те познах
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 1.2.1925г.,
Ако съм
съдия
, ето как ще го осъдя.
(втори вариант)
И когато Божията Любов ни измени вътрешно, когато съвършено ни преобрази и превърне от положението на буба в пеперуда, и добием свойството, да не се храним със сдъвкана храна, тогава ще турим едно мерило, един знак в света. А сега питам: Как ще се поправи света? – Като се приложи този закон, хората ще видят, как ще се поправи света. Този закон може да се приложи даже още сега в България. Някой апаш откраднал пари.
Ако съм
съдия
, ето как ще го осъдя.
В продължение на три месеца ще го заставя да се храни само с топла водица и сухо жито, по 100 грама на ден – никаква друга храна. След три месеца ще го пуснат от затвора, и ще видите тогава, ще краде ли този човек повече. Някой мъж бил жена си, изпъдил я. Няма защо да го съдят. Дайте му да яде сухо жито в продължение на един месец само, и ще го видите, колко мекичък ще стане.
към втори вариант >>
83.
Равностранният триъгълник
,
ООК
, София, 11.3.1925г.,
После, имате отношения между онзи, който взема пари, и онзи, който дава; отношения между
съдията
и подсъдимия.
Тия отношения спадат към пермутациите. Ако тия букви са установени, то като ги смените, ще имат ли едно и също значение? Ако ви кажа например: отношенията на майката към дъщерята са такива, каквито са отношенията на бащата към сина; или пък отношенията на учителя към ученика са такива, каквито са отношенията на лекаря към болния. Тук имате два различни процеса, в които обаче отношенията са същите. При отношенията на учителя към ученика имате здравословни отношения на растене, а при отношенията на лекаря към болния имате съвсем друг процес.
После, имате отношения между онзи, който взема пари, и онзи, който дава; отношения между
съдията
и подсъдимия.
Както виждате, това са все отношения, но различни едни от други. Питам тогава: какви могат да бъдат нашите отношения към Бога? – Те могат да бъдат такива, каквито са отношенията на сина към бащата или както отношенията на дъщерята към майката, или както тия на ученика към учителя, или както тия на болния към лекаря. Кои отношения са най-хубави от всички изброени? Сега някой може да каже: „Аз зная тия отношения.“ – Да, вие ги знаете, но според мен това не е знание.
към беседата >>
84.
Отмерените прояви
,
ООК
, София, 8.4.1925г.,
Как наричате това нещо в правните науки, когато повереникът има някакво право, а
съдията
не му го отдава?
Вярно е, няма човек в света, който да не е обременен. Покажете ми едно същество от сегашната еволюция на Земята, което да няма бреме. Всички хора имат по едно малко бреме поне. Тъй щото Природата е предрешила този въпрос. Защо е турила това бреме, тя си има своето право.
Как наричате това нещо в правните науки, когато повереникът има някакво право, а
съдията
не му го отдава?
Отговор: Оспоримо право. Съдията не оспорва по форма правото на повереника. Защитникът му го защитава, обаче от всички аргументи съдията изважда съвсем друго заключение. По някой път заключенията на съдията може да са по вътрешно схващане, а някога може да има външно влияние. Има три вида влияния върху човека.
към беседата >>
Съдията
не оспорва по форма правото на повереника.
Всички хора имат по едно малко бреме поне. Тъй щото Природата е предрешила този въпрос. Защо е турила това бреме, тя си има своето право. Как наричате това нещо в правните науки, когато повереникът има някакво право, а съдията не му го отдава? Отговор: Оспоримо право.
Съдията
не оспорва по форма правото на повереника.
Защитникът му го защитава, обаче от всички аргументи съдията изважда съвсем друго заключение. По някой път заключенията на съдията може да са по вътрешно схващане, а някога може да има външно влияние. Има три вида влияния върху човека. Обаче ние трябва да имаме правилни разбирания. Под „правилни разбирания“ смятам ония състояния на нашето съзнание, които Бог ви е дал.
към беседата >>
Защитникът му го защитава, обаче от всички аргументи
съдията
изважда съвсем друго заключение.
Тъй щото Природата е предрешила този въпрос. Защо е турила това бреме, тя си има своето право. Как наричате това нещо в правните науки, когато повереникът има някакво право, а съдията не му го отдава? Отговор: Оспоримо право. Съдията не оспорва по форма правото на повереника.
Защитникът му го защитава, обаче от всички аргументи
съдията
изважда съвсем друго заключение.
По някой път заключенията на съдията може да са по вътрешно схващане, а някога може да има външно влияние. Има три вида влияния върху човека. Обаче ние трябва да имаме правилни разбирания. Под „правилни разбирания“ смятам ония състояния на нашето съзнание, които Бог ви е дал. Сега ние сме недоволни от живота си.
към беседата >>
По някой път заключенията на
съдията
може да са по вътрешно схващане, а някога може да има външно влияние.
Защо е турила това бреме, тя си има своето право. Как наричате това нещо в правните науки, когато повереникът има някакво право, а съдията не му го отдава? Отговор: Оспоримо право. Съдията не оспорва по форма правото на повереника. Защитникът му го защитава, обаче от всички аргументи съдията изважда съвсем друго заключение.
По някой път заключенията на
съдията
може да са по вътрешно схващане, а някога може да има външно влияние.
Има три вида влияния върху човека. Обаче ние трябва да имаме правилни разбирания. Под „правилни разбирания“ смятам ония състояния на нашето съзнание, които Бог ви е дал. Сега ние сме недоволни от живота си. Невидимият свят ви казва: „Дайте вие една програма за живота, да видим какъв трябва да бъде той.“ Каква програма ще дадете вие, не зная, но казвам ви, че вашият живот е в съчетание със законите на великата Природа.
към беседата >>
85.
Истинната лоза
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 14.6.1925г.,
Някой си древен
съдия
, наречен Хари Хамзибенами, осъжда двама учени, дворцови хора, престъпници, на смъртно наказание.
(втори вариант)
Или, казано на друг език, човек ще влезе в онази Божествена светлина, която ще озари душата му. Тогава отношенията, които съществуват между хората, ще бъдат ясни. Важното положение, което съществува в света, при условията на сегашното ни развитие е това, дето Христос казва: „Аз съм истинната лоза“. Ние не успяваме всякога в живота си, защото избираме методи, които не съответстват на нашето сегашно развитие. Сега ще ви приведа една аналогия, един разказ.
Някой си древен
съдия
, наречен Хари Хамзибенами, осъжда двама учени, дворцови хора, престъпници, на смъртно наказание.
Но понеже в тази държава не съществувало смъртно наказание, той ги осъжда на следното до живот наказание: да се движат тия двама души заедно в своя живот, без да се спират някъде, защото според тамошните закони не могло да се затварят хората в затвори. На единия престъпник било определено да носи на гърба си 100 кг жито без да го сваля, на другия било определено да носи на главата си една въшка, без да я сваля. Повикват двамата престъпници и им прочитат присъдата, като ги оставят свободни, всеки да си избере, което иска от двете наказания. По-ученият, по-умният си избира по-лекото наказание, а именно, да носи на главата си въшката, без да я свали до края на живота си. За втория вече нямало избор.
към втори вариант >>
86.
Силовите линии на доброто и злото
,
ООК
, София, 15.7.1925г.,
Представете си, че вие сте осъдени на смърт и
съдията
пише на вашата присъда следното: „Ако можете да изпеете тази песен хубаво, с чувство, ще възвърнем живота ви – смъртната присъда ще се отмени.“ Как ще я пеете?
благото на живота – светлия прав път на чистите души, измити във водите на Любовта! Понякога вие се срамувате да пеете за Любовта, а търсите Любовта. Вие трябва да заучите това упражнение добре и да пеете като певци.
Представете си, че вие сте осъдени на смърт и
съдията
пише на вашата присъда следното: „Ако можете да изпеете тази песен хубаво, с чувство, ще възвърнем живота ви – смъртната присъда ще се отмени.“ Как ще я пеете?
– Ще пеете, а гласът ви ще трепери. Вие ще се молите и ще пеете. Всеки човек, който пее, трябва да знае, че решава един много важен въпрос. В пеенето помага и цигулката. Тя не се влияе от хората.
към беседата >>
87.
Двете свещени положения
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1925г.,
И
съдията
е съгласен с него, осъжда ви: ако не изплатите навреме дълга си, ще ви затворят 20 години в затвор.
Има някои неща, мъчни за разбиране. Например аз няма да се спра да ви разправям за степените на Любовта, но ще ви дам обяснение какво нещо е радостта. Или ще ви покажа степените на радостта. Има една радост в света, тя е следната. Представете си, че вие имате да плащате някому 200 000 лева златни, но кредиторът ви е такъв кожодер, не чака да се улесните и тогава да му ги платите, но ви осъжда.
И
съдията
е съгласен с него, осъжда ви: ако не изплатите навреме дълга си, ще ви затворят 20 години в затвор.
Един ваш приятел ви обещава до това време да ви даде парите. Обаче времето наближава, остава още един час. Вашият приятел го няма. Само една минута остава още. Но законът е толкова строг, че ако тия пари не дойдат навреме, вие сте изгубен.
към беседата >>
88.
Късият път!
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1925г.,
Задачата на
съдията
не е да затвори този-онзи, а да възстанови Правдата.
Второто пришествие е настанало вече на Земята. Вашият ред иде сега. Някои мислят, че съдбата ще дойде да накаже хората. Не, съдбата няма да дойде да наказва хората, но ще дойде, за да се възстанови всяка Божия Правда. Някого обрали.
Задачата на
съдията
не е да затвори този-онзи, а да възстанови Правдата.
Евангелистите казват: „Съдбата иде след смъртта.“ – Не, съдията ще дойде при тебе още докато си жив и ще ти каже: „Дай парите на онзи човек там! “ Съдбата ще дойде, за да се възстанови ред и порядък, радост и веселие в живота на хората. Като дойде съдбата, ще те повика и ще ти каже: „Я донеси онова, което си взел от брата си без право! “ Ти ще почнеш да трепериш. Тя ще ти каже: „Върни на брата си всичко, каквото си взел!
към беседата >>
Евангелистите казват: „Съдбата иде след смъртта.“ – Не,
съдията
ще дойде при тебе още докато си жив и ще ти каже: „Дай парите на онзи човек там!
Вашият ред иде сега. Някои мислят, че съдбата ще дойде да накаже хората. Не, съдбата няма да дойде да наказва хората, но ще дойде, за да се възстанови всяка Божия Правда. Някого обрали. Задачата на съдията не е да затвори този-онзи, а да възстанови Правдата.
Евангелистите казват: „Съдбата иде след смъртта.“ – Не,
съдията
ще дойде при тебе още докато си жив и ще ти каже: „Дай парите на онзи човек там!
“ Съдбата ще дойде, за да се възстанови ред и порядък, радост и веселие в живота на хората. Като дойде съдбата, ще те повика и ще ти каже: „Я донеси онова, което си взел от брата си без право! “ Ти ще почнеш да трепериш. Тя ще ти каже: „Върни на брата си всичко, каквото си взел! “ А на този твой брат ще каже: „Ти иди да целунеш брата си, прости му всичко.“ Мъчнотията ще бъде именно в това, че всичко, което си взел от брата си, сам ще го носиш, няма да търсиш слуги.
към беседата >>
89.
Великият закон
,
(втори вариант)
,
НБ
, Русе, 11.10.1925г.,
Не е въпросът
съдията
непременно да осъди престъпника.
(втори вариант)
Не, има нещо пропуснато в този стих: „Всяка праведна власт е от Бога дадена“. Че и болшевиките в Русия имат власт! Ще кажете, че вашата власт е от Бога а тяхната не е. Не, законът е следният: всяка праведна власт е от Бога дадена. Във всяка праведна власт влиза законът на Любовта.
Не е въпросът
съдията
непременно да осъди престъпника.
У турците имаше един добър закон. Дойде обвиняемият и съдията го пита: ти имаш ли да даваш на този човек? – Имам. Върни, каквото му дължиш. Такова разрешение на споровете по турския закон е много добро.
към втори вариант >>
Дойде обвиняемият и
съдията
го пита: ти имаш ли да даваш на този човек?
(втори вариант)
Ще кажете, че вашата власт е от Бога а тяхната не е. Не, законът е следният: всяка праведна власт е от Бога дадена. Във всяка праведна власт влиза законът на Любовта. Не е въпросът съдията непременно да осъди престъпника. У турците имаше един добър закон.
Дойде обвиняемият и
съдията
го пита: ти имаш ли да даваш на този човек?
– Имам. Върни, каквото му дължиш. Такова разрешение на споровете по турския закон е много добро. А сега отлагат делото, мине година, две, докато най-после казват: де е правото? – Няма никакво право.
към втори вариант >>
НАГОРЕ