НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
199
резултата в
88
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Разговор пети - Въздигане Душа и Дух
,
ИБ
, , 18.7.1900г.,
Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго Мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му; когато злобата и похотливостта престават да хвърлят
сянка
на душевния му живот и той с ново самосъзнание, като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят, съвсем друг по естество, и да го вълнуват неща и мисли от съвсем други род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и света благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
Без нея ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие – да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно как може някой да познае кога е роден от Бога.
Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго Мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му; когато злобата и похотливостта престават да хвърлят
сянка
на душевния му живот и той с ново самосъзнание, като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят, съвсем друг по естество, и да го вълнуват неща и мисли от съвсем други род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и света благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
Ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика Истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си.
към беседата >>
2.
Трите неща. Разговор с Духа Господен
,
ИБ
, Нови Пазар, 14.10.1900г.,
Те са привидения,
сянка
, която няма нищо зад себе си.
И какво ти е нужно за Живота? – Здраве, храна, облекло. Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо добро Своите чада. Това е толкова вярно и истинно, колкото Слънцето на деня. Що са тревогите, смущенията на тоя живот?
Те са привидения,
сянка
, която няма нищо зад себе си.
Измени мислите си – ще се измени и настроението ти; и обратно, измени настроението си – ще се изменят и мислите ти. Не е ли най-после сърцето двигателят на всичко, според посоката на мисълта, според стремлението и настроението. Какво те смущава, бъдещето? Добре, остави го настрани. Защо ти е, когато ти причинява вреда?
към беседата >>
3.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г.
,
СБ
, Варна, 22.8.1908г.,
А нещо, което няма
сянка
, няма с какво да го сравним.
И някои от тези духове съдържат повече от Божествената есенция, а някои – по-малко, и така отива, докато се слезе до материята. Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, и човек може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак. Вие ще попитате как може това. Известни лъчи ще минат по права линия. Бог е съвършен в Себе Си и всичките духове, които Го гледат, не могат да схванат тия лъчи.
А нещо, което няма
сянка
, няма с какво да го сравним.
Винаги във Вечния живот първо се заражда желание да [се] живее, да [се] съществува, да [се] създава. Ще забележите децата например: вземат нещо, строшават го и после се мъчат да го направят. Значи те се упражняват да творят, а това е предназначението на човека при сътворението му – да твори. Тази материя, която ние ще изработим, ще я изпратим на Бога, а Той ще я препрати на бъдещите светове – в по-висока вселена. И вие сте хората, които копаете от Божествената рудница, а тези, които дойдат в бъдещите светове, ще се ползват.
към беседата >>
На вас ви трябва да имате Абсолютна вяра в Бога – вяра, която няма нито
сянка
от съмнение.
И вие искахте, но освен че нищо не сте получили, но се влошиха работите ви. Вашата несполука ето где се дължи: мнозина от вас не сте включили вашите токове, гдето трябва – вместо да ги включите в Божествените токове, включили сте ги там, гдето не трябва. Вие сте искали от човеци, а не от Бога. Ако молитвите ви не отидат най-малко десет километра над Земята, то ги възприемат хората и те чувстват, че някой е искал нещо. Молитвата, която получава отговор, трябва да бъде от всичкото желание и отговорът тогава е моментален.
На вас ви трябва да имате Абсолютна вяра в Бога – вяра, която няма нито
сянка
от съмнение.
И тогава ще видите как действа законът. И когато се молим, отговорът се дава не за наше достойнство, а защото Господ е благ и в границите на възможността удовлетворява всякога. Но разни теории има за молитвата и затова се разколебавате и не знаете как да се молите. Истинска молитва е онази молитва, в която душата и умът се сливат заедно – на такава именно молитва се отговаря. Господ казва: „Опитайте ме в ден скръбен.“ Но как ще Го опитаме?
към беседата >>
4.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1909г.,
Във физическия свят човек вижда
сянката
на нещата, а в Духовния вижда тяхната същност.
И Павел присъства, понеже той е един от любимите духове на Казакова, която обичаше неговите послания, та затова той я придружава. Сега аз ще предам някои мисли от г-жа Казакова: „Мъчно е – казва г-жа Казакова – да предам своята опитност, понеже има една съществена разлика между вашата обстановка и моята. Човек в тяло на Земята схваща света по един начин, а извън тялото – по друг. Във физическия свят човек гледа опакото на нещата, в Духовния – тяхното лице.
Във физическия свят човек вижда
сянката
на нещата, а в Духовния вижда тяхната същност.
Няма съмнение, моята деятелност между вас е известна, всичките погрешки – също, но тия погрешки имате и вие, както и аз. Но понеже аз бях по-активна, погрешките ми излизаха, а вашите са скрити, понеже вие не сте толкова активни. Скрити са, казвам, вътре във вашите души, във вашите умове, при все че вие не съзнавате и не искате да го изповядате. Но когато дойдете в моето положение, и вие ще направите същата изповед. Що е бил моят живот между вас, каква полза съм принесла?
към беседата >>
Първоначалното състояние на света, състоянието на материята е било едно състояние, което не е хвърляло никаква
сянка
зад себе си.
Защо ще иска Той да се индивидуализират нещата, щом Бог е личност? Моето възрение е, че Бог съществува във вид на два Принципа. Всичките души съществуват в Него, имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях, т.е. от тях Той се принуждава да твори световете. Да дойдем до първоначалното състояние на света.
Първоначалното състояние на света, състоянието на материята е било едно състояние, което не е хвърляло никаква
сянка
зад себе си.
Материята е била съвършено ефирна, прозрачна, а в такава прозрачна материя нищо не е могло да се развива73. Следователно Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти. По принцип как именно е създаден светът? Ако четете разни окултни книги, там има разни възгледи, но ето какво мисля аз: всичката Божествена енергия се движи по една права линия, следователно в това движение никакъв резултат74 не може да произлезе. Но понеже Бог, веднъж като се прояви, образува се едно пречупване на линиите в ъгъл, линиите почват да се прекръстосват и се образува волутната теория75, т.е.
към беседата >>
5.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1912г.,
Реалността е зад изменчивостта и затова не може да се каже, че реалността е
сянка
.
— За синята краска хората още не са готови, а само когато са в нещастие, тогава гледат. Синята краска е на Духа и истината. Само синята краска е, която може да ни даде понятие за хубавото и тия, които притежават тая краска, обичат хубавото. Само чрез синята краска вие ще можете да изпълните стиха: „Което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е доброхвално — това размишлявайте! “ Има неща положителни в тоя свят и затова вие трябва да ги гледате, защото под думата „реален“ аз считам нещо изменчиво, а нещо което се изменява, то не е реално.
Реалността е зад изменчивостта и затова не може да се каже, че реалността е
сянка
.
Сянката е нещо временно. Ние сме носители на желанията на природата. Щом ние й противодействуваме, ние получаваме също противодействия и злото винаги произвежда лоши отпечатъци. Не може да имаш лоши чувства и да очакваш да станеш красив. За да станеш красив, трябва да имаш най-благородни чувства и разположения.
към беседата >>
Сянката
е нещо временно.
Синята краска е на Духа и истината. Само синята краска е, която може да ни даде понятие за хубавото и тия, които притежават тая краска, обичат хубавото. Само чрез синята краска вие ще можете да изпълните стиха: „Което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е доброхвално — това размишлявайте! “ Има неща положителни в тоя свят и затова вие трябва да ги гледате, защото под думата „реален“ аз считам нещо изменчиво, а нещо което се изменява, то не е реално. Реалността е зад изменчивостта и затова не може да се каже, че реалността е сянка.
Сянката
е нещо временно.
Ние сме носители на желанията на природата. Щом ние й противодействуваме, ние получаваме също противодействия и злото винаги произвежда лоши отпечатъци. Не може да имаш лоши чувства и да очакваш да станеш красив. За да станеш красив, трябва да имаш най-благородни чувства и разположения. Тук, например, четем: „Очите ти ще видят Царя на красотата.“ Защо ние страдаме в тоя свят?
към беседата >>
Който има нужда от нещо, да иска от Господа и нито
сянка
от съмнение да не става в душата ви нито за минута.
Ние сега слизаме от планината отпри Господа, отиваме да работим в света, та благословенията да се пръснат. Защото Господ иска да ни направи проводници на тия благословения, та да се благословят и свещениците, и учителите, и всички. Ние не сме секта, а сме партия на доброто и няма нищо по-добро от тази идея. Затова, като се върнете по домовете си, нека дойде Христос между вас, да благослови вас, децата ви и всичките ваши домашни. За нуждите ви Господ ще промисли.
Който има нужда от нещо, да иска от Господа и нито
сянка
от съмнение да не става в душата ви нито за минута.
Искайте от Господа всичко: ако умът ви се смущава, искайте помощ от Господа; ако душата ви копнее, искайте, всичко искайте. Последователите на много съвременни учения не искат да се кланят Господу, а пък за себе си правят дълги прошения до разни министри за служби и работи. А ние нека сме умни да се обръщаме към Господа, Който е първият наш брат и знае и познава и нашите радости, и униния. Господ се радва и когато се радва, радваме се и ние. Ако не наскърбяваме Господа, ние винаги ще бъдем радостни и весели.
към беседата >>
6.
Делението
,
ИБ
, , 8.12.1913г.,
". Следователно, докато имате този лозунг, нещастието ще върви подир вас тъй, както
сянката
върви след господаря си.
"Разделяй и владей" – това е девизът на съвременния свят, това е девизът на всеки дом, на всяка майка, на всеки баща, на всяка дъщеря, на всеки син, на всеки началник, на всеки цар, на всеки народ и на всяка култура. Ако някой ме пита кои са причините, за които човечеството страда, ще кажа Лозунгът "Разделяй и владей!
". Следователно, докато имате този лозунг, нещастието ще върви подир вас тъй, както
сянката
върви след господаря си.
Христос казва "Всяко царство, всеки организъм, живот, всеки организиран народ разделя ли се, няма да устои ". Ще ви докажа защо именно няма да устои. Всеки дом подразбира условията, от които изтичат благата, защото царството се съгражда върху дома. Христос казва "Ако царството се раздели, и домът няма да устои ". Следователно и царството, и домът ще пропаднат заедно, или на търговски език казано – ще фалират.
към беседата >>
7.
Житното зърно
,
НБ
, София, 5.4.1914г.,
Всяко нещо си има
сянката
, и по нея ние можем да намерим предмета.
Ние тогава ще дойдем в съприкосновение с ония по-висши същества, които са напреднали и които наричаме светии. Като влезем в свръзка с тях, нашият ум ще се просвети, както учениците се просветяват между своите учители. Светиите са учители на човечеството, и ние всинца трябва да се ръководим от тях – те учат света как трябва да живее. Но ще кажете вие: „Къде са тия учители; на кое място са? Ние им виждаме образите в черква“.
Всяко нещо си има
сянката
, и по нея ние можем да намерим предмета.
Вашите желания в света са една сянка, вашите стремежи – също; вие искате да разберете същността, трябва да вървите по закона – от сърцето нагоре, към вашия ум, да мислите за Бога. Как да си представим Бога? Ние можем да си Го представим като най-добър, съвършен Човек, в Когото няма никаква злоба, никаква омраза, Който обича хората, както истински баща обича децата си – такова е отношението на Бога спрямо нас. Как мислите вие, Той слуша ли ни сега, или не? Той слуша и работи в нашите умове.
към беседата >>
Вашите желания в света са една
сянка
, вашите стремежи – също; вие искате да разберете същността, трябва да вървите по закона – от сърцето нагоре, към вашия ум, да мислите за Бога.
Като влезем в свръзка с тях, нашият ум ще се просвети, както учениците се просветяват между своите учители. Светиите са учители на човечеството, и ние всинца трябва да се ръководим от тях – те учат света как трябва да живее. Но ще кажете вие: „Къде са тия учители; на кое място са? Ние им виждаме образите в черква“. Всяко нещо си има сянката, и по нея ние можем да намерим предмета.
Вашите желания в света са една
сянка
, вашите стремежи – също; вие искате да разберете същността, трябва да вървите по закона – от сърцето нагоре, към вашия ум, да мислите за Бога.
Как да си представим Бога? Ние можем да си Го представим като най-добър, съвършен Човек, в Когото няма никаква злоба, никаква омраза, Който обича хората, както истински баща обича децата си – такова е отношението на Бога спрямо нас. Как мислите вие, Той слуша ли ни сега, или не? Той слуша и работи в нашите умове. Разположението, което имаме всеки ден, се дължи Нему.
към беседата >>
8.
Любовта
,
НБ
, София, 19.7.1914г.,
И ние си казваме: „Любов – това са илюзии на живота, празни мечти на младите и зелени моми и момци, които гонят неуловимата
сянка
на живота“.
Но ще ми кажете: „Това са неща отвлечени“. – Не са отвлечени; това са четири велики истини, които ви показват тесния път – пътя на Божията мисъл. Той е тесен – вярно; но за това нещо има дълбоки причини, които сега не мога да обяснявам. Те лежат извън границите на тоя свят. Но да се върна на думата „любов“, която хората са обезсолили, извратили; потъпкали са нейната доброта, нейната красота и са развалили нейната звучна хармония дотолкоз, че сега са останали само нейните дрезгави звуци, които дращят ухото ни.
И ние си казваме: „Любов – това са илюзии на живота, празни мечти на младите и зелени моми и момци, които гонят неуловимата
сянка
на живота“.
Да, сянка; но зад тая сянка има реалност, от която произтича сокът на живота, от който душата постоянно утолява своята жажда, както утруденият пътник при студения и бистър планински извор. Какво неоценимо богатство, какви знания са скрити в тая едничка дума! И ако хората знаеха как да я произнасят правилно, тъй, както тя е произнесена първоначално от Божествената уста, всичко наоколо им щеше да се усмихва и с умиление да слуша тоя небесен зов. Те щяха да имат магическия жезъл на древните мъдреци, пред силата на който всичко се е прекланяло за добро. Мнозина ще кажат: „Какво щастие е човек да притежава тоя жезъл!
към беседата >>
Да,
сянка
; но зад тая
сянка
има реалност, от която произтича сокът на живота, от който душата постоянно утолява своята жажда, както утруденият пътник при студения и бистър планински извор.
– Не са отвлечени; това са четири велики истини, които ви показват тесния път – пътя на Божията мисъл. Той е тесен – вярно; но за това нещо има дълбоки причини, които сега не мога да обяснявам. Те лежат извън границите на тоя свят. Но да се върна на думата „любов“, която хората са обезсолили, извратили; потъпкали са нейната доброта, нейната красота и са развалили нейната звучна хармония дотолкоз, че сега са останали само нейните дрезгави звуци, които дращят ухото ни. И ние си казваме: „Любов – това са илюзии на живота, празни мечти на младите и зелени моми и момци, които гонят неуловимата сянка на живота“.
Да,
сянка
; но зад тая
сянка
има реалност, от която произтича сокът на живота, от който душата постоянно утолява своята жажда, както утруденият пътник при студения и бистър планински извор.
Какво неоценимо богатство, какви знания са скрити в тая едничка дума! И ако хората знаеха как да я произнасят правилно, тъй, както тя е произнесена първоначално от Божествената уста, всичко наоколо им щеше да се усмихва и с умиление да слуша тоя небесен зов. Те щяха да имат магическия жезъл на древните мъдреци, пред силата на който всичко се е прекланяло за добро. Мнозина ще кажат: „Какво щастие е човек да притежава тоя жезъл! “ Вярно, най-голямото щастие, което човек може да добие на земята.
към беседата >>
9.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
Тия църкви, които виждате, не са нищо друго, освен
сянка
на миналото.
И когаго Христос възкръсне заедно със светиите, които Го чакат, тогава ще дойдат и елините, между които Христос ще се прослави, защото те разбират Неговите пътища. Сега, питам ви аз – готови ли сте да слушате тези елини? Но где ще ги намерите? В църквата ли? Не. Те са във вашите сърца, във вашия ум и човек, който не се чисти и не въздига своя ум, не може да почита никаква църква.
Тия църкви, които виждате, не са нищо друго, освен
сянка
на миналото.
Тия свещеници, патриарси и владици трябва да се върнат на своето място – в сърцето и в ума на човека; тези кандилници и тамяни трябва да эаседнат в човешкия ум и сърце. С тези именно, тамян и кандилница в ума и сърцето, вие трябва да кадите дявола и само тогава той ще може да излезе. Вашия ум, сърце и воля трябва да зъдържите за кандилницата, която е завързана за Божествената воля. Съединете вашата кандилница с Небето и я движете напред, за да гори успешно положеният в нея тамян. Сега, ние казваме на Христа, че тия елини са дошли в Европа и някои хора се плашат от техните книги, но няма защо да се плашим от тях.
към беседата >>
Дават ви форма, която може да има значение, в смисъл, да бъде и една
сянка
, а и да бъде една дълбока наука.
" А то, какво се оказа? Оказа се просто човек, накичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та в живота, ние, когато носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе, или просто носим обявленията на някоя компания; и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул." Сега, всеки човек може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте, и я проучете. Така вас може да ви направят свещеник, офицер, чиновник и пр.
Дават ви форма, която може да има значение, в смисъл, да бъде и една
сянка
, а и да бъде една дълбока наука.
Преди две хиляди години имаме изказани много прикрити работи, когато обществото не е било готово да приеме Христа. Даже и съвременното общество не е готово да Го възприеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всякой го интересува това, което засяга неговия живот. Така, ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобиване на пари, вам веднага ще ви се ококорят очите. Затова, когато искаш да бъдат будни хората, говори им за пари, а когато искаш да ги приспиваш, говори им за Небето.
към беседата >>
10.
Необходимостта да познаваме Бога
,
НБ
, София, 4.10.1914г.,
Казвам ви: Това не е познание, това е понятие за външната
сянка
на нещата.
Не, Той не умря, а възкръсна и се показа на Своите любими. Когато вие умрете, ще възкръснете ли да се явите на своите? Ето важният въпрос за вас. Вие може да имате понятие за Бога на някой философ, на някой пантеист, на някой материалист, на някой църковник, но то няма да внесе във вас вечния живот – онова вечно начало, онова вечно благо, към което се стремим, което съставлява нашата цел. Вън от това вие ще бъдете в положението на болен, който нощно време се припича на луната и очаква тя да го стопли; или на гладен, който отдалеч наблюдава хубавите самуни, или на жаден, който отдалеч си въобразява, че пие бистра вода, и си казва: „Аз я познавам“.
Казвам ви: Това не е познание, това е понятие за външната
сянка
на нещата.
Когато придобиете истинското „познание за Бога“, вечният живот ще бъде осъществен във вашата душа; тогава ще посрещате смъртта като тоя млад овчар. И над вашия гроб няма да стои надписът: „Тук е заровен млад и зелен, когото смъртта покоси“. Но да се върна пак на предмета и да поясня въпроса с една малка аналогия. Всяко живо същество иска среда и условия, при които може да живее: за растенията е необходима почва, влага, светлина; за рибите е потребна водата, извън която те не могат да живеят; за птиците, млекопитаещите, човека, средата за техния живот е въздухът. Тази аналогия е вярна и по отношение на човешките външни чувства.
към беседата >>
11.
В начало бе
,
НБ
, София, 21.11.1914г.,
Но лъжата е
сянка
на Истината.
Ако имахте време, аз бих се спрял на въпроса за падане на плода. Мнозина ме подканят: „Поговори ни къде сме били едно време”. Зная къде и какво сте били, мога да ви говоря, но зная ли какво ще ми кажете? Ще рече някои: „Ако това е истина, голяма лъжа е”. А когато го разкажат на някого вън, той ще каже: „Това е голяма лъжа”.
Но лъжата е
сянка
на Истината.
Можеш да лъжеш, докато имаш истина, т.е. за да излъжеш някого, трябва да го излъжеш за известна истина. Лъжата е спътница на Истината – където има Истина, има и лъжа и обратното. Но да се повърна на въпроса. Как трябва да приложим този разумен принцип в нас?
към беседата >>
12.
Учителите
,
НБ
, София, 20.12.1914г.,
Учител в пълния смисъл на думата трябва да бъде чист като кристална вода, образец във всичко; в него не трябва да има нито
сянка
от колебание, двоумение и неверие.
Законът е друг – за да възпитате другиго, първо трябва да възпитате себе си. Лош ли си, всички наоколо са лоши. Една майка, която зачене и почне да се нервира и злослови, аз мога да ѝ предскажа последствията и да опиша напълно характера и съдбата на младенеца, какво ще стане в бъдеще с него. Майката, която се нервира, не бива да мисли, че детето, което ще роди, ще бъде светия, да я гледа на старини; то един ден ще си отмъсти и ще ѝ рече: „По-добре би било да не си ме раждала“. Също тъй и ученикът ще каже на учителя: „По-добре да не си ме учил“.
Учител в пълния смисъл на думата трябва да бъде чист като кристална вода, образец във всичко; в него не трябва да има нито
сянка
от колебание, двоумение и неверие.
Христос, като дава това указание, иска да ни посочи голямата опасност, на която се излагаме, и голямата отговорност, която поемаме пред Него за осакатяването на някои души. Всяка майка, всеки учител, които не знаят да възпитават, ще бъдат наказани. Сега, възгледите, които съвременните хора имат за Божиите закони, за Небето, за ангелите, са смътни и погрешни; те нямат никаква пресдстава за тия закони и за Небето. Небето, на първо място, е организирано твърде умно и знае какво прави, а между ангелите и човеците има известни съотношения тъй, както между нас и растенията и животните. Понеже не знаем как да възпитаваме, ние стоварваме с нашия остен и нашата тояга 40–50 удара върху животното, с което орем нивата, и с това мислим, че изпълняваме своя дълг.
към беседата >>
13.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915
,
СБ
, В.Търново, 17.8.1915г.,
Разбира се, това, което вършим тук, на земята, е само една
сянка
, то не може да даде онова величие на духовния живот.
Тогава ние ще прославим Господа. И понеже Христос знаете през какви страдания имаше да мине, каза: "Готов съм да понеса тия страдания, нека се прослави Името Ти". Ако беше се отказал да страда, ние нямаше да бъдем тук. Страданията и Любовта са, които съединяват човешките души. Сега, вземете и размислете какво ще бъде положението на вашите души в бъдеще, какво място ще вземете, когато отидете на Небето.
Разбира се, това, което вършим тук, на земята, е само една
сянка
, то не може да даде онова величие на духовния живот.
А "духовен живот" разбира хора живи, не хора мъртви. Колкото е пo-живо, по-силно съзнанието във вас в това отношение, толкоз и вие по се доближавате до славата Божия. Сега, необходимо е да се запознаем с това Име, чрез което се спасява. Всички стари мистици –кабалисти никога не са произнасяли това Име, човешкият език не е толкова гъвкав да го произнася правилно, всякога са Го съзерцавали и са се чудили. Например Любовта: обичате човека, но щом му се изкаже, изгубва своята сила.
към беседата >>
14.
Милосърдието
,
НБ
, София, 17.9.1916г.,
Само в Милосърдието няма
сянка
, само в Божественото милосърдие няма раздвояване.
Някои от вас, вярвам, я разбират, но трябва да я разберете повече. Любовта винаги носи след себе си омраза: ако обичаш Доброто, ще мразиш злото; ако обичаш злото, ще мразиш Доброто. Следователно, Любовта сама по себе си не може да разреши въпроса и да донесе спасение на хората, ако не е придружена с постоянно отбягване на нейната противоположност. Тогава кой ще спаси света? – Ангелът на Любовта, придружен от Ангела на Милосърдието.
Само в Милосърдието няма
сянка
, само в Божественото милосърдие няма раздвояване.
Трябва да се учим на закона на Милосърдието. Затова дойде този Ангел при Корнилия – да го научи на закона на Милосърдието. И когато хората в света се научат да бъдат милосърдни и приложат Милосърдие навсякъде, тогава всички ще се примирят. Истината прави човека свободен, учи го кое е добро и кое е зло, кой е глупав, кой е мъдър, но тя няма в себе си елемента да примирява хората. И Любовта сама не може да примири нещата.
към беседата >>
15.
Поради радостта
,
НБ
, София, 8.10.1916г.,
Скръбта е
сянка
на Радостта.
В началото Бог създаде Небето и Земята. “Жена, кога ражда, на скръб е”. Това е законът за очистване на човешката душа. Скръбта е Земята, а Радостта е Небето. Скръбта всякога носи след себе си Радост, а Радостта всякога носи след себе си скръб – този закон е неизменяем.
Скръбта е
сянка
на Радостта.
Христос на Небето е велик с това, че носи греховете на всички хора. Той пренесе греховете на цялото човечество не само на времето си, но и днес Той носи човешките страдания. Човек, който не може да носи страдания, е една муха, амеба, микроб, а човек, който съзнателно страда, е велик човек, макар и да е прост. Всеки, който страда и носи мъжки страданията си, е Христос на Земята. Жена или мъж, който страда най-много и носи своето страдание най-леко, е Христос.
към беседата >>
16.
Спаси ни
,
НБ
, София, 17.12.1916г.,
А причината беше тази, че очите й са малко изпъкнали и хвърлят
сянка
при различните ъгли на осветление... По същия начин и вие, щом видите някаква
сянка
, започвате да мислите, че сте големи грешници, че нищо няма да излезе от вас.
Така и човешкият живот не може да се състои само от върхове, а трябва да има и долини. Долините са тъмни места, сенки. Понякога очите ви не са добре. Преди няколко седмици при мен дойде една госпожица, която си беше внушила, че долните й клепачи са почернели. Беше си втълпила това и не можеше да се освободи от тази мисъл.
А причината беше тази, че очите й са малко изпъкнали и хвърлят
сянка
при различните ъгли на осветление... По същия начин и вие, щом видите някаква
сянка
, започвате да мислите, че сте големи грешници, че нищо няма да излезе от вас.
Това са издатини и вдлъбнатини, които само произвеждат сенки. Господ ви е пратил да служите някому – например, да наглеждате няколко сирачета, а вие искате да заемете първо място, да станете министър-председател и да управлявате България. Кажете ми кой министър е оправил България, кой министър е оправил Германия, Англия или други? Когато вашият Господ се събуди, тогава всички бури ще утихнат, и вие с Него заедно ще имате тази сила и власт. Без Христа нищо не може да се направи.
към беседата >>
17.
Братът на най-малките
,
ИБ
НБ
, София, 1.1.1917г.,
Както е казано, така ще бъде, нямам
сянка
от съмнение.
Доста са страданията на миналото. Нека отсега нататък дойде радостта и благословението между човечеството. Това, което днес ви говоря, навсякъде го говорят: говори го Бог, казват го ангелите, проповядват го всички техни служители на земята. Това говори и Христос. И аз вярвам, че това ще бъде.
Както е казано, така ще бъде, нямам
сянка
от съмнение.
Един ден всички ще се срещнем, разбира се, не при такава обстановка, както днешната, при десет пъти по-добра обстановка и то пак на земята. След десет години ще бъдем сто пъти по-добре от сега; след още десет години ще бъдем хиляда пъти по-добре; след други десет години ще бъдем десет хиляди пъти по-добре; след още десет години – сто хиляди пъти по-добре; след други десет години – милион пъти по-добре; след още десет години – десет милиона пъти по-добре; след други десет години – сто милиона пъти по-добре, а в края на този период или в началото на новия ще бъдем с Бога наедно. „Моят мир да бъде с вас! “
към беседата >>
18.
Растете в благодат! / Растене и познание
,
НБ
, , 7.1.1917г.,
„Познавам този човек.“ Познавате неговата
сянка
.
От земята ние можем да предполагаме и едното, и другото, но когато човек стане духовен, той ще бъде в състояние да провери истината за това растене, за което Павел говори. Искаш да знаеш, има ли живот горе на месечината или не, има ли вода или не, ще вземеш торбичката си и билет, и в няколко часа ще може да провериш тази истина. Така може да се отиде и до слънцето, да се провери какво е то. А сега ние изучаваме нещата само чрез отражение, тъй както то става, но отраженията не са всякога верни. В едно отражение има външна и вътрешна страна; вие имате само външната, а вътрешната за вас е скрита.
„Познавам този човек.“ Познавате неговата
сянка
.
– Казвате: „Неговите очи са черни“. Това е неговата сянка. – „Бяла му е брадата.“ Това е сянка. – „Красив е.“ Всичко е сянка. Този човек, който ви се вижда денем красив, вечер е черен.
към беседата >>
Това е неговата
сянка
.
Така може да се отиде и до слънцето, да се провери какво е то. А сега ние изучаваме нещата само чрез отражение, тъй както то става, но отраженията не са всякога верни. В едно отражение има външна и вътрешна страна; вие имате само външната, а вътрешната за вас е скрита. „Познавам този човек.“ Познавате неговата сянка. – Казвате: „Неговите очи са черни“.
Това е неговата
сянка
.
– „Бяла му е брадата.“ Това е сянка. – „Красив е.“ Всичко е сянка. Този човек, който ви се вижда денем красив, вечер е черен. Ако в известно отношение се измени светилникът, ще се измени и светлината на човека. Това е растене на сенките, защото и сенките растат; една сянка може да се намали и да се изгуби; например сутрин, като изгрява слънцето, сянката е по-голяма, а към обед сянката съвсем се смалява, а като залезе слънцето, съвсем изчезва.
към беседата >>
– „Бяла му е брадата.“ Това е
сянка
.
А сега ние изучаваме нещата само чрез отражение, тъй както то става, но отраженията не са всякога верни. В едно отражение има външна и вътрешна страна; вие имате само външната, а вътрешната за вас е скрита. „Познавам този човек.“ Познавате неговата сянка. – Казвате: „Неговите очи са черни“. Това е неговата сянка.
– „Бяла му е брадата.“ Това е
сянка
.
– „Красив е.“ Всичко е сянка. Този човек, който ви се вижда денем красив, вечер е черен. Ако в известно отношение се измени светилникът, ще се измени и светлината на човека. Това е растене на сенките, защото и сенките растат; една сянка може да се намали и да се изгуби; например сутрин, като изгрява слънцето, сянката е по-голяма, а към обед сянката съвсем се смалява, а като залезе слънцето, съвсем изчезва. Аз ви правя тази аналогия, защото сте хора на сенките – изучавате нещата на кинематографа.
към беседата >>
– „Красив е.“ Всичко е
сянка
.
В едно отражение има външна и вътрешна страна; вие имате само външната, а вътрешната за вас е скрита. „Познавам този човек.“ Познавате неговата сянка. – Казвате: „Неговите очи са черни“. Това е неговата сянка. – „Бяла му е брадата.“ Това е сянка.
– „Красив е.“ Всичко е
сянка
.
Този човек, който ви се вижда денем красив, вечер е черен. Ако в известно отношение се измени светилникът, ще се измени и светлината на човека. Това е растене на сенките, защото и сенките растат; една сянка може да се намали и да се изгуби; например сутрин, като изгрява слънцето, сянката е по-голяма, а към обед сянката съвсем се смалява, а като залезе слънцето, съвсем изчезва. Аз ви правя тази аналогия, защото сте хора на сенките – изучавате нещата на кинематографа. Ако ви говоря другояче, вие ще кажете: „Докажи това нещо“.
към беседата >>
Това е растене на сенките, защото и сенките растат; една
сянка
може да се намали и да се изгуби; например сутрин, като изгрява слънцето,
сянката
е по-голяма, а към обед
сянката
съвсем се смалява, а като залезе слънцето, съвсем изчезва.
Това е неговата сянка. – „Бяла му е брадата.“ Това е сянка. – „Красив е.“ Всичко е сянка. Този човек, който ви се вижда денем красив, вечер е черен. Ако в известно отношение се измени светилникът, ще се измени и светлината на човека.
Това е растене на сенките, защото и сенките растат; една
сянка
може да се намали и да се изгуби; например сутрин, като изгрява слънцето,
сянката
е по-голяма, а към обед
сянката
съвсем се смалява, а като залезе слънцето, съвсем изчезва.
Аз ви правя тази аналогия, защото сте хора на сенките – изучавате нещата на кинематографа. Ако ви говоря другояче, вие ще кажете: „Докажи това нещо“. Но за да ви го докажа, ще трябва да ви взема билет, да дойдете с мене, да отидем на слънцето, на месеца. Вие сте хора на сенките, вие сте същества фиктивни, а не реални. След 50 години вие сами ще видите, че сте фиктивни.
към беседата >>
Някой път ви се навява лоша мисъл – това е
сянка
.
А в сенките няма никаква реалност. То е един приятен живот, но в него няма никакъв растеж, няма никакъв Божествен процес. И тъй, под думата „растене“ подразбирам: Духът да расте и се развива – само реалното, неизменното. Може да стават милиони, вечни промени в тази субстанция, която е вложена в нас, тя се изменя сама по себе си. Това е велик, Божествен закон.
Някой път ви се навява лоша мисъл – това е
сянка
.
Казвате: „Аз мразя някого, например, мразя Иван“. Как може да го мразиш, като не го познаваш? Също как можеш да искаш пари от човека, ако никога не си му давал? Сенките в света съществуват само по една необходимост, да може битието на нещата да изпъкне. Колкото повече сенки имаме в света, толкова повече нашият ум ще изпъкне и ще бъде основа за познаване на нещата, защото без сенки знание не може да съществува.
към беседата >>
Вие казвате, че страдате – това е една
сянка
, за да изучите себе си.
Казвате: „Аз мразя някого, например, мразя Иван“. Как може да го мразиш, като не го познаваш? Също как можеш да искаш пари от човека, ако никога не си му давал? Сенките в света съществуват само по една необходимост, да може битието на нещата да изпъкне. Колкото повече сенки имаме в света, толкова повече нашият ум ще изпъкне и ще бъде основа за познаване на нещата, защото без сенки знание не може да съществува.
Вие казвате, че страдате – това е една
сянка
, за да изучите себе си.
Умирате – това е една сянка, за да изучите условията на новия живот. Следователно растежът е причина на всички промени, които сега стават и вътре, и вънка. И тъй, като разберем живота, ние ще дойдем до самата реалност, т.е. да проверим нещата. Когато едно учение е съгласно със самата реалност на битието, или е съгласно със законите, които Бог е вложил в света, всякога може да се направи опит.
към беседата >>
Умирате – това е една
сянка
, за да изучите условията на новия живот.
Как може да го мразиш, като не го познаваш? Също как можеш да искаш пари от човека, ако никога не си му давал? Сенките в света съществуват само по една необходимост, да може битието на нещата да изпъкне. Колкото повече сенки имаме в света, толкова повече нашият ум ще изпъкне и ще бъде основа за познаване на нещата, защото без сенки знание не може да съществува. Вие казвате, че страдате – това е една сянка, за да изучите себе си.
Умирате – това е една
сянка
, за да изучите условията на новия живот.
Следователно растежът е причина на всички промени, които сега стават и вътре, и вънка. И тъй, като разберем живота, ние ще дойдем до самата реалност, т.е. да проверим нещата. Когато едно учение е съгласно със самата реалност на битието, или е съгласно със законите, които Бог е вложил в света, всякога може да се направи опит. Дойде един лекар и казва: „Аз имам едно лекарство, което може да лекува тази болест“; ако това лекарство е истинско, трябва, щом се даде, да излекува болния; ако то не стане, то не е лекарство, и този лекар заблуждава.
към беседата >>
“ Често някои се оплакват, че ги нападнали лоши духове; но аз им казвам: Тези лоши духове не искат да знаят нищо за вас, те не искат да знаят за вашето съществуване; те под
сянката
на вашето дърво само са се спрели да разговарят, а вие сте ги подслушали.
На учениците не е позволено да се месят в работите на учителя. А лошите и добрите духове са велики учители. Нямате право да съдите, вие трябва само да слушате. Законът е такъв. Ако се намесите в тая работа, ще ви бият; ще ви кажат: „Слушай, ти си едно бебе, не трябва да се месиш, а да слушаш!
“ Често някои се оплакват, че ги нападнали лоши духове; но аз им казвам: Тези лоши духове не искат да знаят нищо за вас, те не искат да знаят за вашето съществуване; те под
сянката
на вашето дърво само са се спрели да разговарят, а вие сте ги подслушали.
Вие сте бебета, още не сте се родили. „Казват ми лошите духове това и онова да правя.“ Те не го казват на тебе, а на себе си, и ти си казваш: „Чакай да го направя“. Затова апостол Павел казва: „Растете в благодатта Христова, за да познавате духовете“. Досега светът все заклинания отправя към злите духове, църквата с Василиевите молитви все заклинания изпраща към тях, а те все пак си съществуват. Затова казва Христос: „Не противи се злому“.
към беседата >>
Казвате: „Познавам този човек." Познаваш неговата
сянка
.
(втори вариант)
Искаш да знаеш има ли живот горе на месечината, или не, има ли вода, или не - ще вземеш торбичката си и билет, и в няколко часа ще може да провериш това нещо. Така може да се отиде и до слънцето - да се провери какво е то. А сега ние изучаваме нещата само чрез отражение, тъй както те стават; но отраженията не всякога са верни. В едно отражение има външна и вътрешна страна, вие имате само външната, а вътрешната за вас е скрита. Вие всички виждате само външната страна.
Казвате: „Познавам този човек." Познаваш неговата
сянка
.
Казвате: „Неговите очи са черни." Това е неговата сянка. „Бяла му е брадата." Това е сянка. „Черна е брадата му, красив е." Всичко е сянка. Този човек, който е денем красив, той вечер е черен. Ако в известно отношение се измени светлината, ще се измени и светлината на човека.
към втори вариант >>
Казвате: „Неговите очи са черни." Това е неговата
сянка
.
(втори вариант)
Така може да се отиде и до слънцето - да се провери какво е то. А сега ние изучаваме нещата само чрез отражение, тъй както те стават; но отраженията не всякога са верни. В едно отражение има външна и вътрешна страна, вие имате само външната, а вътрешната за вас е скрита. Вие всички виждате само външната страна. Казвате: „Познавам този човек." Познаваш неговата сянка.
Казвате: „Неговите очи са черни." Това е неговата
сянка
.
„Бяла му е брадата." Това е сянка. „Черна е брадата му, красив е." Всичко е сянка. Този човек, който е денем красив, той вечер е черен. Ако в известно отношение се измени светлината, ще се измени и светлината на човека. Следователно в това растене на сенките, защото и сенките растат - една сянка може да се намали и да се изгуби.
към втори вариант >>
„Бяла му е брадата." Това е
сянка
.
(втори вариант)
А сега ние изучаваме нещата само чрез отражение, тъй както те стават; но отраженията не всякога са верни. В едно отражение има външна и вътрешна страна, вие имате само външната, а вътрешната за вас е скрита. Вие всички виждате само външната страна. Казвате: „Познавам този човек." Познаваш неговата сянка. Казвате: „Неговите очи са черни." Това е неговата сянка.
„Бяла му е брадата." Това е
сянка
.
„Черна е брадата му, красив е." Всичко е сянка. Този човек, който е денем красив, той вечер е черен. Ако в известно отношение се измени светлината, ще се измени и светлината на човека. Следователно в това растене на сенките, защото и сенките растат - една сянка може да се намали и да се изгуби. Например сутрин като изгрява слънцето, сянката е по-голяма, после към обяд сянката почти умира, а като залезе слънцето - сянката изчезва.
към втори вариант >>
„Черна е брадата му, красив е." Всичко е
сянка
.
(втори вариант)
В едно отражение има външна и вътрешна страна, вие имате само външната, а вътрешната за вас е скрита. Вие всички виждате само външната страна. Казвате: „Познавам този човек." Познаваш неговата сянка. Казвате: „Неговите очи са черни." Това е неговата сянка. „Бяла му е брадата." Това е сянка.
„Черна е брадата му, красив е." Всичко е
сянка
.
Този човек, който е денем красив, той вечер е черен. Ако в известно отношение се измени светлината, ще се измени и светлината на човека. Следователно в това растене на сенките, защото и сенките растат - една сянка може да се намали и да се изгуби. Например сутрин като изгрява слънцето, сянката е по-голяма, после към обяд сянката почти умира, а като залезе слънцето - сянката изчезва. Аз ви правя тази аналогия, защото всички сте хора на сенките - изучавате нещата на кинематограф.
към втори вариант >>
Следователно в това растене на сенките, защото и сенките растат - една
сянка
може да се намали и да се изгуби.
(втори вариант)
Казвате: „Неговите очи са черни." Това е неговата сянка. „Бяла му е брадата." Това е сянка. „Черна е брадата му, красив е." Всичко е сянка. Този човек, който е денем красив, той вечер е черен. Ако в известно отношение се измени светлината, ще се измени и светлината на човека.
Следователно в това растене на сенките, защото и сенките растат - една
сянка
може да се намали и да се изгуби.
Например сутрин като изгрява слънцето, сянката е по-голяма, после към обяд сянката почти умира, а като залезе слънцето - сянката изчезва. Аз ви правя тази аналогия, защото всички сте хора на сенките - изучавате нещата на кинематограф. Ако ви говоря другояче, вие ще кажете: „Докажи това нещо." Ако искам да ви го докажа, ще трябва да ви взема един билет и да дойдете с мене - да отидем на слънцето, на месеца. Вие сте хората на сенките, вие сте хората, които зависите от съществуването на една круша и една ябълка. И вие, като ви гледам тук, сте същества фиктивни, а не реални.
към втори вариант >>
Например сутрин като изгрява слънцето,
сянката
е по-голяма, после към обяд
сянката
почти умира, а като залезе слънцето -
сянката
изчезва.
(втори вариант)
„Бяла му е брадата." Това е сянка. „Черна е брадата му, красив е." Всичко е сянка. Този човек, който е денем красив, той вечер е черен. Ако в известно отношение се измени светлината, ще се измени и светлината на човека. Следователно в това растене на сенките, защото и сенките растат - една сянка може да се намали и да се изгуби.
Например сутрин като изгрява слънцето,
сянката
е по-голяма, после към обяд
сянката
почти умира, а като залезе слънцето -
сянката
изчезва.
Аз ви правя тази аналогия, защото всички сте хора на сенките - изучавате нещата на кинематограф. Ако ви говоря другояче, вие ще кажете: „Докажи това нещо." Ако искам да ви го докажа, ще трябва да ви взема един билет и да дойдете с мене - да отидем на слънцето, на месеца. Вие сте хората на сенките, вие сте хората, които зависите от съществуването на една круша и една ябълка. И вие, като ви гледам тук, сте същества фиктивни, а не реални. След петдесет години вие сами ще видите, че сте фиктивни.
към втори вариант >>
Може да кажете, че ви е влязла лоша мисъл - това е
сянка
.
(втори вариант)
То е един приятен живот, но в него няма никакъв растеж, няма никакъв Божествен процес, а само механически. И тъй, под думата „растене" подразбирам, че духът расте. Растат и се развиват само реалните, неизменните неща. Може да стават милиони промени, вечни промени в тази субстанция, която е вложена в нас - тя се изменя сама по себе си. Това е велик Божествен закон.
Може да кажете, че ви е влязла лоша мисъл - това е
сянка
.
Казвате: „Аз мразя някого, например мразя Ивана." Как може да го мразиш, като не го познаваш? Как можеш да искаш пари от човека, ако никога не си му давал? Сенките в света съществуват само по една причина - за да може битието на нещата да изпъкне. Колкото повече сенки имаме в света, толкова повече нашият ум ще изпъкне и ще бъде основа за познаване на нещата, защото без сенки знание не може да съществува. И следователно сенките са една необходимост за познаване реалността на нашето битие.
към втори вариант >>
Това е една
сянка
- да учиш себе си.
(втори вариант)
Как можеш да искаш пари от човека, ако никога не си му давал? Сенките в света съществуват само по една причина - за да може битието на нещата да изпъкне. Колкото повече сенки имаме в света, толкова повече нашият ум ще изпъкне и ще бъде основа за познаване на нещата, защото без сенки знание не може да съществува. И следователно сенките са една необходимост за познаване реалността на нашето битие. Вие казвате, че страдате.
Това е една
сянка
- да учиш себе си.
Умирате - това е една сянка, за да изучите условията на новия живот. Следователно растежът е причина на всички промени, които сега стават и вътре, и вънка. И тъй, като разберем живота, ние ще дойдем до самата реалност, тоест - да се проверят нещата. Когато едно учение е съгласно със самата реалност на битието или е съгласно със законите, които Бог е вложил в света, всякога може да се направи опит. Дойде един лекар и казва: „Аз имам едно лекарство, което може да лекува тази болест." Ако това лекарство е истинско, трябва, щом се даде, да излекува болния; ако това не стане, то не е лекарство, употребено на мястото си, и този лекар се заблуждава.
към втори вариант >>
Умирате - това е една
сянка
, за да изучите условията на новия живот.
(втори вариант)
Сенките в света съществуват само по една причина - за да може битието на нещата да изпъкне. Колкото повече сенки имаме в света, толкова повече нашият ум ще изпъкне и ще бъде основа за познаване на нещата, защото без сенки знание не може да съществува. И следователно сенките са една необходимост за познаване реалността на нашето битие. Вие казвате, че страдате. Това е една сянка - да учиш себе си.
Умирате - това е една
сянка
, за да изучите условията на новия живот.
Следователно растежът е причина на всички промени, които сега стават и вътре, и вънка. И тъй, като разберем живота, ние ще дойдем до самата реалност, тоест - да се проверят нещата. Когато едно учение е съгласно със самата реалност на битието или е съгласно със законите, които Бог е вложил в света, всякога може да се направи опит. Дойде един лекар и казва: „Аз имам едно лекарство, което може да лекува тази болест." Ако това лекарство е истинско, трябва, щом се даде, да излекува болния; ако това не стане, то не е лекарство, употребено на мястото си, и този лекар се заблуждава. Дойде един човек и каже: „Аз имам едно учение и вие, като го приемете, ще се подигнете." Ако то те подигне, то е истинско.
към втори вариант >>
Често някои се оплакват, че ги нападнали лоши духове, но аз им казвам: тези лоши духове не искат да знаят нищо за тебе, те не искат да знаят за твоето съществуване - те под твоето дърво, под твоята
сянка
са се разговаряли, а ти си подслушал.
(втори вариант)
Когато има спор между два духа, вие ги само слушайте. Спорът е разговор между двата духа. На учениците не е позволено да се месят в работите на учителя, а лошите и добрите духове са велики учители. Нямате право вие да съдите - вие сте слушатели. Законът е такъв: ако вие се намесите в тази работа, ще ви бият, ще ви кажат: „Слушай, ти си едно бебе - не трябва да се месиш."
Често някои се оплакват, че ги нападнали лоши духове, но аз им казвам: тези лоши духове не искат да знаят нищо за тебе, те не искат да знаят за твоето съществуване - те под твоето дърво, под твоята
сянка
са се разговаряли, а ти си подслушал.
Ти си едно бебе и не си се още родил. „Казват ми лошите духове: това и онова да направиш." Те не го казват на тебе, а на себе си и ти си казваш: „Чакай да го направя." Затова апостол Петър казва: „Растете в благодатта Христова, да познавате духовете." Досега светът все заклинания отправя към злите духове, църквата с василевите молитви все заклинания изпраща към тях, а те все пак си съществуват. Затова казва Христос: „Не противи се злому." Лошите духове си имат своя работа. Когато те си вършат работата, остави ги - нека си я вършат. Слушам също някои християни да се карат често помежду си: „Ти си невежа, аз зная всичко, аз съм свършил университет." Ако си научил нещо, ако си свършил университет, ти ще мълчиш, защото в мълчанието има разговор - то е сила, растене.
към втори вариант >>
19.
Марта и Мария
,
НБ
, , 14.1.1917г.,
Българите стоят по-високо даже и от Шопенхауер: у всички има тази
отсянка
на песимизъм; българинът скоро се обезсърчава, отчайва, и тогава дохожда философията на Шопенхауер – дохожда Марта.
Когато научим този велик закон, отношенията между нас ще дойдат в нормалния си път. Аз следя хората: разположен ли си, всички хора ти са приятни; неразположен ли си, станал ли си неправилно, излязъл ли си с краката навън, през целия ден хората са ти криви. Това състояние може да продължи седмица, месец; него ние наричаме нова философия – песимизъм, а хората – песимисти. За да оправдаете неговия недостатък, казвате: „Той е песимист“ – според думите на Шопенхауер. Всички сте философи.
Българите стоят по-високо даже и от Шопенхауер: у всички има тази
отсянка
на песимизъм; българинът скоро се обезсърчава, отчайва, и тогава дохожда философията на Шопенхауер – дохожда Марта.
Аз казвам само едно: Ти си длъжен да се подчиниш на Бога, не му слугуваш, и затова всички тези неща са те сполетели. Никаква друга съдба няма в света, и в деня, когато ти се подчиниш на Бога, на съдбата си, всички други ще ти се подчинят. Това е учението за Мария и Марта. Мария – това е Небето, Марта – земята. Мария – това е висшето в сърцето, Марта – низшето в сърцето.
към беседата >>
20.
Двамата господари
,
НБ
, , 21.1.1917г.,
Дето се проявява Любовта, ще се прояви и първият принцип, който остава само една
сянка
–
сянка
на битието.
Обаче в съграждането на нашия живот Христос не търпи разединение. Щом сте разделени в себе си, трябва да се дигнете над туй разединение и да работите вътре в Бога. Само тогава ще разберете вътрешния смисъл на тия сили, които действат във вселената. Онези, които са тръгнали в Пътя, посветените, имат по-голяма опитност. Защо? Те страдат повече, отколкото светските, защото в християнството едновременно с първия принцип се усилва и вторият.
Дето се проявява Любовта, ще се прояви и първият принцип, който остава само една
сянка
–
сянка
на битието.
Под „сянка“ разбирам принцип, който умъртвява. Първият принцип сам по себе си е тъмен и носи тъмнина, а вторият принцип всякога носи светлина на ума. Щом дойде първият принцип, усещате голяма скръб, безсмисленост в живота, дойде ли вторият принцип, веднага се разполагате, подигате се. В първия принцип търсите изход, и ако не го намерите, дохожда ви мисълта на скорпиона – да се самоубиете, за да се освободите от неблагоприятните условия на живота, които сами сте си създали. И тъй, първият принцип е крайно алчен, ненаситен, в него желанията нямат граница.
към беседата >>
Под „
сянка
“ разбирам принцип, който умъртвява.
Щом сте разделени в себе си, трябва да се дигнете над туй разединение и да работите вътре в Бога. Само тогава ще разберете вътрешния смисъл на тия сили, които действат във вселената. Онези, които са тръгнали в Пътя, посветените, имат по-голяма опитност. Защо? Те страдат повече, отколкото светските, защото в християнството едновременно с първия принцип се усилва и вторият. Дето се проявява Любовта, ще се прояви и първият принцип, който остава само една сянка – сянка на битието.
Под „
сянка
“ разбирам принцип, който умъртвява.
Първият принцип сам по себе си е тъмен и носи тъмнина, а вторият принцип всякога носи светлина на ума. Щом дойде първият принцип, усещате голяма скръб, безсмисленост в живота, дойде ли вторият принцип, веднага се разполагате, подигате се. В първия принцип търсите изход, и ако не го намерите, дохожда ви мисълта на скорпиона – да се самоубиете, за да се освободите от неблагоприятните условия на живота, които сами сте си създали. И тъй, първият принцип е крайно алчен, ненаситен, в него желанията нямат граница. Какъв живот може да има в това, което е ненаситно?
към беседата >>
21.
Блажените
,
НБ
, , 4.2.1917г.,
Твоята жена на земята е
сянка
на Любовта.
А Любовта – тя е много хубава и нежна: тя не вижда хорските погрешки. Пред нея каквото и да направиш, даже и най-лошото, тя ще те целуне, поглади, очисти, преоблече и ще те заведе у дома си. Мъже и жени трябва да се любят. Някои казват: „Жена ми не ме люби“. Не си намерил онази, която те люби.
Твоята жена на земята е
сянка
на Любовта.
Жената казва: „Ще го взема, ще се оженя за него, защото е богат, има 10,000 лева приход, и къща“. Тази жена взема, но не дава, тя не може да направи мъжа си щастлив. Мъжът казва: „Аз се ожених за нея, защото е богата, макар и да е грозна“. И този мъж не може да направи жена си щастлива, защото всяко учение, което взема, а не дава, не може да прави хората щастливи. В основата на християнското учение е самопожертването.
към беседата >>
Някои казват: „Жена ми не ме люби." Ти не си намерил тази жена, която те люби, а твоята жена на земята е
сянка
на тази любов.
(втори вариант)
Аз съм срещал Божествената правда - тя е много красива жена, но строга; тя не прощава погрешките. Но ще кажете: „Аз бях слаб." „Слаб или силен, ти не трябваше това да направиш -това е заповедта на моя Баща." А любовта - тя е много хубава, тя не вижда хорските погрешки. Пред нея каквото и да направиш, даже най-лошото, тя ще те целуне, поглади, очисти, преоблече и ще те заведе у дома си. Жива е тя. Сега мъже и жени трябва да се любят.
Някои казват: „Жена ми не ме люби." Ти не си намерил тази жена, която те люби, а твоята жена на земята е
сянка
на тази любов.
Жената казва: „Ще го взема, ще се оженя за него, защото той е богат - има десет хиляди лева, къща." Тази жена взема, но не дава - тя не може да направи мъжа си щастлив. Мъжът казва: „Аз се ожених за нея, защото е богата, макар и да е грозна." И този мъж не може да те направи щастлива. И така, всяко учение, което взима, а не дава, не може да те направи щастлив. Основното учение в християнството е самопожертването. Има два вида жертви - или сам ще се пожертваш, или ще те пожертват.
към втори вариант >>
22.
Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено
,
НБ
, София, 18.2.1917г.,
Това се познава по
сянката
ви.
(втори вариант)
Това са въпроси, които съществуват само между хора с обикновено съзнание. Когато не се познават, хората са готови да се съмняват едни в други. Всеки търси в ближния си задни мисли. Как познаваме, кой човек се е обърнал с лице към Бога, и кой стои далеч от Него? Направете опит първо със себе си, да знаете, с лице към Бога ли сте, или стоите далеч от Него.
Това се познава по
сянката
ви.
Когато сянката ви пада зад вас, вие сте близо до Бога, с лице към Него. Когато сянката пада пред вас, вие сте далеч от Бога. Не е въпрос да нямате сенки, но те трябва да бъдат зад вас. Всеки трябва да проверява, къде е сянката на неговия ум, на неговото сърце – зад него, или пред него, и да си дава отчет за положението, в което се намира. Изобщо, сянката трябва да пада зад вас, за да изпъква лицето ви.
към втори вариант >>
Когато
сянката
ви пада зад вас, вие сте близо до Бога, с лице към Него.
(втори вариант)
Когато не се познават, хората са готови да се съмняват едни в други. Всеки търси в ближния си задни мисли. Как познаваме, кой човек се е обърнал с лице към Бога, и кой стои далеч от Него? Направете опит първо със себе си, да знаете, с лице към Бога ли сте, или стоите далеч от Него. Това се познава по сянката ви.
Когато
сянката
ви пада зад вас, вие сте близо до Бога, с лице към Него.
Когато сянката пада пред вас, вие сте далеч от Бога. Не е въпрос да нямате сенки, но те трябва да бъдат зад вас. Всеки трябва да проверява, къде е сянката на неговия ум, на неговото сърце – зад него, или пред него, и да си дава отчет за положението, в което се намира. Изобщо, сянката трябва да пада зад вас, за да изпъква лицето ви. Когато човек греши, сянката му пада отпред.
към втори вариант >>
Когато
сянката
пада пред вас, вие сте далеч от Бога.
(втори вариант)
Всеки търси в ближния си задни мисли. Как познаваме, кой човек се е обърнал с лице към Бога, и кой стои далеч от Него? Направете опит първо със себе си, да знаете, с лице към Бога ли сте, или стоите далеч от Него. Това се познава по сянката ви. Когато сянката ви пада зад вас, вие сте близо до Бога, с лице към Него.
Когато
сянката
пада пред вас, вие сте далеч от Бога.
Не е въпрос да нямате сенки, но те трябва да бъдат зад вас. Всеки трябва да проверява, къде е сянката на неговия ум, на неговото сърце – зад него, или пред него, и да си дава отчет за положението, в което се намира. Изобщо, сянката трябва да пада зад вас, за да изпъква лицето ви. Когато човек греши, сянката му пада отпред. Щом изправи погрешката си, тя веднага отива назад.
към втори вариант >>
Всеки трябва да проверява, къде е
сянката
на неговия ум, на неговото сърце – зад него, или пред него, и да си дава отчет за положението, в което се намира.
(втори вариант)
Направете опит първо със себе си, да знаете, с лице към Бога ли сте, или стоите далеч от Него. Това се познава по сянката ви. Когато сянката ви пада зад вас, вие сте близо до Бога, с лице към Него. Когато сянката пада пред вас, вие сте далеч от Бога. Не е въпрос да нямате сенки, но те трябва да бъдат зад вас.
Всеки трябва да проверява, къде е
сянката
на неговия ум, на неговото сърце – зад него, или пред него, и да си дава отчет за положението, в което се намира.
Изобщо, сянката трябва да пада зад вас, за да изпъква лицето ви. Когато човек греши, сянката му пада отпред. Щом изправи погрешката си, тя веднага отива назад. Който обича, който говори истината, сянката му е отзад; който мрази и не говори истината, сянката му е отпред. Казано е в Писанието: „Делата им ходят пред тях”.
към втори вариант >>
Изобщо,
сянката
трябва да пада зад вас, за да изпъква лицето ви.
(втори вариант)
Това се познава по сянката ви. Когато сянката ви пада зад вас, вие сте близо до Бога, с лице към Него. Когато сянката пада пред вас, вие сте далеч от Бога. Не е въпрос да нямате сенки, но те трябва да бъдат зад вас. Всеки трябва да проверява, къде е сянката на неговия ум, на неговото сърце – зад него, или пред него, и да си дава отчет за положението, в което се намира.
Изобщо,
сянката
трябва да пада зад вас, за да изпъква лицето ви.
Когато човек греши, сянката му пада отпред. Щом изправи погрешката си, тя веднага отива назад. Който обича, който говори истината, сянката му е отзад; който мрази и не говори истината, сянката му е отпред. Казано е в Писанието: „Делата им ходят пред тях”. От този стих вадим заключение, че делата на някои хора вървят след тях.
към втори вариант >>
Когато човек греши,
сянката
му пада отпред.
(втори вариант)
Когато сянката ви пада зад вас, вие сте близо до Бога, с лице към Него. Когато сянката пада пред вас, вие сте далеч от Бога. Не е въпрос да нямате сенки, но те трябва да бъдат зад вас. Всеки трябва да проверява, къде е сянката на неговия ум, на неговото сърце – зад него, или пред него, и да си дава отчет за положението, в което се намира. Изобщо, сянката трябва да пада зад вас, за да изпъква лицето ви.
Когато човек греши,
сянката
му пада отпред.
Щом изправи погрешката си, тя веднага отива назад. Който обича, който говори истината, сянката му е отзад; който мрази и не говори истината, сянката му е отпред. Казано е в Писанието: „Делата им ходят пред тях”. От този стих вадим заключение, че делата на някои хора вървят след тях. Как познавате, кога сенките ви са пред вас и кога – зад вас?
към втори вариант >>
Който обича, който говори истината,
сянката
му е отзад; който мрази и не говори истината,
сянката
му е отпред.
(втори вариант)
Не е въпрос да нямате сенки, но те трябва да бъдат зад вас. Всеки трябва да проверява, къде е сянката на неговия ум, на неговото сърце – зад него, или пред него, и да си дава отчет за положението, в което се намира. Изобщо, сянката трябва да пада зад вас, за да изпъква лицето ви. Когато човек греши, сянката му пада отпред. Щом изправи погрешката си, тя веднага отива назад.
Който обича, който говори истината,
сянката
му е отзад; който мрази и не говори истината,
сянката
му е отпред.
Казано е в Писанието: „Делата им ходят пред тях”. От този стих вадим заключение, че делата на някои хора вървят след тях. Как познавате, кога сенките ви са пред вас и кога – зад вас? Ако дойде в ума ви една лоша мисъл, или в сърцето ви – лошо желание, и веднага ги превърнете в благородни, сянката ви е зад вас. И обратно, ако светлата мисъл и благородното чувство превърнете в неблагородни, сянката ви е пред вас.
към втори вариант >>
Ако дойде в ума ви една лоша мисъл, или в сърцето ви – лошо желание, и веднага ги превърнете в благородни,
сянката
ви е зад вас.
(втори вариант)
Щом изправи погрешката си, тя веднага отива назад. Който обича, който говори истината, сянката му е отзад; който мрази и не говори истината, сянката му е отпред. Казано е в Писанието: „Делата им ходят пред тях”. От този стих вадим заключение, че делата на някои хора вървят след тях. Как познавате, кога сенките ви са пред вас и кога – зад вас?
Ако дойде в ума ви една лоша мисъл, или в сърцето ви – лошо желание, и веднага ги превърнете в благородни,
сянката
ви е зад вас.
И обратно, ако светлата мисъл и благородното чувство превърнете в неблагородни, сянката ви е пред вас. Желая ви да се обичате и познавате. Това значи, сенките ви да бъдат зад вас, а не пред лицето ви. Прилагайте любовта в живота си, като велик, основен закон на Битието. Това иска Бог от всички хора и от всички народи на земята.
към втори вариант >>
И обратно, ако светлата мисъл и благородното чувство превърнете в неблагородни,
сянката
ви е пред вас.
(втори вариант)
Който обича, който говори истината, сянката му е отзад; който мрази и не говори истината, сянката му е отпред. Казано е в Писанието: „Делата им ходят пред тях”. От този стих вадим заключение, че делата на някои хора вървят след тях. Как познавате, кога сенките ви са пред вас и кога – зад вас? Ако дойде в ума ви една лоша мисъл, или в сърцето ви – лошо желание, и веднага ги превърнете в благородни, сянката ви е зад вас.
И обратно, ако светлата мисъл и благородното чувство превърнете в неблагородни,
сянката
ви е пред вас.
Желая ви да се обичате и познавате. Това значи, сенките ви да бъдат зад вас, а не пред лицето ви. Прилагайте любовта в живота си, като велик, основен закон на Битието. Това иска Бог от всички хора и от всички народи на земята. „Никой не познава Сина, освен Отец”.
към втори вариант >>
В заключение ще ви дам следното правило: Ако искате да знаете, дали сте близо до Бога, или далеч от Него, вижте, къде е
сянката
ви.
(втори вариант)
Това значи, да разбере човек вътрешния смисъл на живота. Желая ви да познаете Сина и Отца, не както хората ви учат, но според вашата вътрешна опитност. Можете ли да кажете, че хлябът е доброкачествен, ако не сте го опитали? Опитайте го сами и тогава се произнасяйте. И в Писанието даже е казано: „Всичко опитвайте, доброто дръжте”.
В заключение ще ви дам следното правило: Ако искате да знаете, дали сте близо до Бога, или далеч от Него, вижте, къде е
сянката
ви.
Ако е зад гърба ви, вие сте близо до Бога; ако е пред лицето ви, тогава сте далеч от Него. Стремете се да познаете Христа като лоза, като жив хляб, като врата, като пастир, като Син Человечески, като Учител и наставник.
към втори вариант >>
23.
Оправдание и спасение
,
ИБ
,
БС
, София, 5.4.1917г.,
Когато ви питат защо спите, вие отговаряте: „За да отиваме при Господа.” Когато кажете: „Добре спах”, то е защото сте били горе, но впечатлението, което сте придобили от там, е загладено, от него остава само една
сянка
на приятност.
Ако мъжът слиза, жената се качва; ако жената се качва, мъжът слиза. Вие сега, като вървите, хвърляте една котва, улавяте мъжа и го сваляте така, че нито той върви нагоре, нито вие. Спирате се на едно място и се гледате. Такива са съвременните жени – спират своите мъже и не ги пускат да се качват. Тази е причината, поради която вие спите – понеже не можете да отидете на другия свят, не можете да слизате и да се качвате.
Когато ви питат защо спите, вие отговаряте: „За да отиваме при Господа.” Когато кажете: „Добре спах”, то е защото сте били горе, но впечатлението, което сте придобили от там, е загладено, от него остава само една
сянка
на приятност.
Някой път казвате: „Лошо спах, лоши сънища сънувах” – това значи, че си спряла мъжа си някъде. Това неестествено положение понякога произлиза от крайното користолюбие, което съществува у жените. Користолюбието ражда користолюбие, нещастието ражда нещастие, скръбта ражда скръб. Когато говоря за страданията и нещастията, аз разбирам скръбта като обвивка на Божествената Истина. А съвременните хора обвиват скръбта в радост и следователно те я подслаждат отвън.
към беседата >>
Да няма никаква
сянка
от съмнение, защото това, което казвам, може да се направи от всекиго.
Знам много хора, които по навик от време на време си гълтат по някое хапче аспирин или хинин, за да не заболяват. С това те си внушават мисълта, че може да заболеят. Всеки ден си казвайте по една дума, която да е положителна. С това вашето положение ще се подобри. Всички, които ме слушате, направете следния малък опит, за който ви давам срок една година, след което време вие ще сте свободни: първите шест месеца ще бъдат положителни – ще орете, ще сеете, ще жънете, а другите шест месеца ще бъдете пасивни – ще берете нова енергия.
Да няма никаква
сянка
от съмнение, защото това, което казвам, може да се направи от всекиго.
Смешно е да казвате, че не можете. Някой ден ще събера малките деца и с тях ще направя опит и ще докажа, че това, което не можете да направите, малките деца ще го направят, защото вярата у тях е по- голяма. Ще кажете: „Може да се излъжем.” Може да се излъжете първата година, но втората година няма да се излъжете. Ще изпъдите тази мисъл, че ще се излъжете. Там, дето Господ работи, няма лъжа и ще знаете този стих: „Всичко, което ще се случи с онези, които любят Господа, е за тяхно добро.” Ще си турите това като мото: „Всичко, което ще се случи с нас, Господ ще го обърне за Добро.” И след това нека дойдат всички лоши мисли, лоши желания, нека се опълчат всички лоши хора – вие не се бойте!
към беседата >>
24.
Радвайте се
,
НБ
, София, 15.4.1917г.,
Лъжата е
сянка
на истината.
Някои проверяват нещата и вярват в тях, но какво ще кажат онези, които проверяват и не вярват? Те пипат нещата и пак не признават, че са реални. В Евангелието се говори за неверни Тома, че след като видял възкресението на Христа, пак не повярвал. Трябвало да си тури ръката между ребрата на Христа, да напипа отворената дупка и тогава да повярва. Като не разбира Божествените закони, човек всякога може да бъде излъган.
Лъжата е
сянка
на истината.
Както сянката е признак за съществуването на даден предмет, така и лъжата е признак за съществуването на истината. Съмнението пък, е признак за съществуването на някаква реалност. Съмнение без причина не може да съществува. Отричането на Бога показва, че Той съществува. Не можеш да отричаш нещо, което не съществува.
към беседата >>
Както
сянката
е признак за съществуването на даден предмет, така и лъжата е признак за съществуването на истината.
Те пипат нещата и пак не признават, че са реални. В Евангелието се говори за неверни Тома, че след като видял възкресението на Христа, пак не повярвал. Трябвало да си тури ръката между ребрата на Христа, да напипа отворената дупка и тогава да повярва. Като не разбира Божествените закони, човек всякога може да бъде излъган. Лъжата е сянка на истината.
Както
сянката
е признак за съществуването на даден предмет, така и лъжата е признак за съществуването на истината.
Съмнението пък, е признак за съществуването на някаква реалност. Съмнение без причина не може да съществува. Отричането на Бога показва, че Той съществува. Не можеш да отричаш нещо, което не съществува. Следователно, човек отрича само това, което съществува.
към беседата >>
25.
Божията воля / Волята Божия
,
НБ
, София, 22.4.1917г.,
–
Сянка
на истината,
сянка
на цялото Битие.
Едно от двете: или добро, или зло; или истината да ви говоря, или да скрия истината от вас. Ако скрия истината, това показва, че живея в свят на безпорядък; ако говоря истината живея в съгласие с Божията воля. Какво печели човек, ако служи на злото и на лъжата? Не само че нищо не печели, но губи всичко и се разрушава. Какво нещо е лъжата?
–
Сянка
на истината,
сянка
на цялото Битие.
Лъжата е подобна на фалшивите скъпоценни камъни. Един търговец идел от Мала-Азия. Той носел торба, пълна със скъпоценни камъни, които продавал евтино. Един евреин, също търговец, пожелал да купи всичките камъни, но мислел, че не може да ги вземе, защото нямал много пари. Обаче, търговецът на скъпоценните камъни му казал: Приятелю, продавам цялата торба за десет хиляди лева.
към беседата >>
26.
Съчетанието (Което Бог е съчетал)
,
ИБ
,
БС
, София, 3.5.1917г.,
Турете правото напред, а кривото да остане негова
сянка
.
Ще кажете, че такива неща у вас няма. Законът е такъв. За да го избегнете, ще прилагате всякога противното. Ще кажете, че това е криво учение. Ако е криво, няма какво да се говори за него.
Турете правото напред, а кривото да остане негова
сянка
.
От всичко това можете да се научите как да изправяте настроението на мъжа си и как да поправяте вашето настроение. А вие какво правите? Обърнете се към Бога и се молите: „Боже, вземи този мъж или мен вземи, за да се освободя от него! ” Но вие не знаете, че и тогава няма да сте свободни, защото ако той замине, за вас ще бъде още по-лошо. От спиритизма има много примери, които потвърждават това.
към беседата >>
27.
Бог е Дух / Богъ е Духъ
,
НБ
, София, 3.6.1917г.,
В това време му се доспало, легнал под
сянката
на дървото и заспал.
Професорът го погледнал и му казал: Когато Бог иска да създаде една тиква, определя й срок - шест месеца; когато иска да създаде един дъб, определя му - сто години. Значи, ако искате да узреете в шест месеца, тиква ще бъдете; ако искате да узреете, в продължение на сто години, дъб ще бъдете. „С дух и истина." Работете върху тази мисъл, да извадите соковете, които се съдържат в нея. Така ще дойдете до вътрешно познаване на себе си и на своя ближен. Не можете ли да извадите сладките сокове на тази мисъл, постоянно ще се съмнявате в себе си и ще приличате на онзи българин, на име Стоян, който спрял под едно дърво, да си почине и завързал магарето си за дървото.
В това време му се доспало, легнал под
сянката
на дървото и заспал.
Няколко деца се доближили до дървото, развързали магарето и тихо се отдалечили настрана. Щом се събудил, Стоян погледнал към магарето и като видял, че го няма, казал: Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар. Той се усъмнил в себе си и се запитал: Стоян ли съм, или не? За да не изгуби магарето си, той не трябваше да спи. Следователно, когато Бог иде при вас, трябва да ви намери будни, както момъкът, който очаква своята възлюбена.
към беседата >>
28.
Трите положения
,
НБ
, София, 7.7.1918г.,
Значи, една
сянка
събудила ревността му и го накарала да се ожени.
Млад, добър момък обичал една богата американка, но не се решавал да й направи предложение за женитба. За да го застави да направи това, тя облякла един манекен в мъжки дрехи и го турила в стаята си пред огледалото така, че отражението му в огледалото да се вижда отвън. Това тя правела, когато възлюбеният й минавал край прозореца на нейната стая. Като поглеждал в стаята и виждал, че човек стои там, ревността се пробудила в него, и той започнал да си представя страшни неща. Това го заставило по-скоро да направи предложение на момата.
Значи, една
сянка
събудила ревността му и го накарала да се ожени.
Едно трябва да се знае: само един момък е определен за една мома, и само една мома е определена за един момък. Ако мъжът е недоволен от жена си, и жената – от мъжа си, това показва, че те са се оженили за сенките на някой образ, а не за самия образ. Всеки може да провери тази истина. И хората, и животните се лъжат от сенките. Често свинята се излежава под сянката на някоя круша.
към беседата >>
Често свинята се излежава под
сянката
на някоя круша.
Значи, една сянка събудила ревността му и го накарала да се ожени. Едно трябва да се знае: само един момък е определен за една мома, и само една мома е определена за един момък. Ако мъжът е недоволен от жена си, и жената – от мъжа си, това показва, че те са се оженили за сенките на някой образ, а не за самия образ. Всеки може да провери тази истина. И хората, и животните се лъжат от сенките.
Често свинята се излежава под
сянката
на някоя круша.
Както лежи, вижда някаква круша на земята и веднага скача да я изяде, но остава излъгана. Това било сянката на някоя круша, отражение на реалността, а не самата круша. Христос не се лъжеше със сенките. Той казваше: „Човек може да се храни и да поддържа живота си с всяко Слово, което излиза от Бога”. Какъв е ефектът от това Слово?
към беседата >>
Това било
сянката
на някоя круша, отражение на реалността, а не самата круша.
Ако мъжът е недоволен от жена си, и жената – от мъжа си, това показва, че те са се оженили за сенките на някой образ, а не за самия образ. Всеки може да провери тази истина. И хората, и животните се лъжат от сенките. Често свинята се излежава под сянката на някоя круша. Както лежи, вижда някаква круша на земята и веднага скача да я изяде, но остава излъгана.
Това било
сянката
на някоя круша, отражение на реалността, а не самата круша.
Христос не се лъжеше със сенките. Той казваше: „Човек може да се храни и да поддържа живота си с всяко Слово, което излиза от Бога”. Какъв е ефектът от това Слово? Който се храни с Божието Слово, има Живот в себе си. Той изпитва вътрешен мир, подем на силите си и енергия.
към беседата >>
29.
В истия час
,
НБ
, София, 14.7.1918г.,
По едно време се почувствал малко уморен и решил да си почине под
сянката
на едно дърво.
Духът следва всяка стъпка на хората, но повечето от тях са слепци, не Го виждат; някои Го напипват само, а малцина Го виждат. Дето Светлината на Духа прониква, там има мисъл, разсъждение, виждане. Там е изключено всякакво съмнение и подозрение, всякакво колебание. Трябва ли сегашният човек да се блъска в стените на съмненията и да се заблуждава? Един млад момък, на име Стоян, отивал от селото си за града.
По едно време се почувствал малко уморен и решил да си почине под
сянката
на едно дърво.
Той вързал магарето с юлара за дървото, облегнал се и задремал спокойно на сянка. През това време няколко немирни деца се приближили до дървото, развързали магарето, оставили само юлара и си отишли. Като се събудил, Стоян видял, че магарето го няма, само юларът останал вързан за дървото. Той се замислил и си казал: „Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар.” Някои философи изпадат в положението на Стоян и си казват: „Ако сме истински философи, изгубихме магарето; ако не сме философи, спечелихме един юлар.” Човек не трябва да се заблуждава, нито да се съмнява в себе си. Ако е Стоян, изгубил е магарето; ако не е Стоян, пак нищо не е спечелил.
към беседата >>
Той вързал магарето с юлара за дървото, облегнал се и задремал спокойно на
сянка
.
Дето Светлината на Духа прониква, там има мисъл, разсъждение, виждане. Там е изключено всякакво съмнение и подозрение, всякакво колебание. Трябва ли сегашният човек да се блъска в стените на съмненията и да се заблуждава? Един млад момък, на име Стоян, отивал от селото си за града. По едно време се почувствал малко уморен и решил да си почине под сянката на едно дърво.
Той вързал магарето с юлара за дървото, облегнал се и задремал спокойно на
сянка
.
През това време няколко немирни деца се приближили до дървото, развързали магарето, оставили само юлара и си отишли. Като се събудил, Стоян видял, че магарето го няма, само юларът останал вързан за дървото. Той се замислил и си казал: „Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар.” Някои философи изпадат в положението на Стоян и си казват: „Ако сме истински философи, изгубихме магарето; ако не сме философи, спечелихме един юлар.” Човек не трябва да се заблуждава, нито да се съмнява в себе си. Ако е Стоян, изгубил е магарето; ако не е Стоян, пак нищо не е спечелил. Какво ще прави само с юлара без магаре?
към беседата >>
30.
Радостни и търпеливи
,
НБ
, София, 21.7.1918г.,
Каквото е отношението между светлината и
сянката
, такова е отношението между радостта и скръбта.
Има реални неща, които съществуват временно, а не вечно. Те са преходни реалности. Например, сенките на предметите са реални само при слънчева или лунна светлина, но не и в тъмна, мрачна нощ. Значи, светлината има известно отношение към сенките, защото те съществуват само при нея. Щом светлината се губи, и сенките изчезват.
Каквото е отношението между светлината и
сянката
, такова е отношението между радостта и скръбта.
Колкото повече расте скръбта, толкова по-малка е радостта; колкото по-голяма е радостта, толкова по-малка става скръбта – това е закон. Значи, радостта и скръбта в Живота са временни, преходни реалности. Обаче, има реалности, които са вечни, абсолютни. „В надежда бивайте радостни”. Надеждата има отношение към физическия свят, към всички форми, които създават радости и удоволствия на хората.
към беседата >>
31.
Да Го посрещнат
,
НБ
, София, 8.9.1918г.,
Да обърнете човека, значи, така да го поставите, че той да хвърли
сянка
, т.е.
Ако ги обърнете, може; ако не ги обърнете, не може. Какво трябва да направите, ако мъжът и жената не могат да живеят добре? Да обърнете поне единия от тях. Ако можете да направите това, те ще се разберат, и противоречията между тях ще изчезнат. Какво означава обръщането?
Да обърнете човека, значи, така да го поставите, че той да хвърли
сянка
, т.е.
той да излезе на лице, да изпъкне. Дали човек е зад сянката си, или пред нея, между него и сянката му няма никакво противоречие. Сянката е преходна, а човек е вечен. Следователно, между преходните и вечните неща никога не може да има противоречие. Например, цветът е сянка на плода; малкият плод е сянка на големия.
към беседата >>
Дали човек е зад
сянката
си, или пред нея, между него и
сянката
му няма никакво противоречие.
Да обърнете поне единия от тях. Ако можете да направите това, те ще се разберат, и противоречията между тях ще изчезнат. Какво означава обръщането? Да обърнете човека, значи, така да го поставите, че той да хвърли сянка, т.е. той да излезе на лице, да изпъкне.
Дали човек е зад
сянката
си, или пред нея, между него и
сянката
му няма никакво противоречие.
Сянката е преходна, а човек е вечен. Следователно, между преходните и вечните неща никога не може да има противоречие. Например, цветът е сянка на плода; малкият плод е сянка на големия. Всички преходни неща, през които човек минава, са сенки на неговия Живот. Следователно, нямате право да казвате, че от вас нищо не може да излезе.
към беседата >>
Сянката
е преходна, а човек е вечен.
Ако можете да направите това, те ще се разберат, и противоречията между тях ще изчезнат. Какво означава обръщането? Да обърнете човека, значи, така да го поставите, че той да хвърли сянка, т.е. той да излезе на лице, да изпъкне. Дали човек е зад сянката си, или пред нея, между него и сянката му няма никакво противоречие.
Сянката
е преходна, а човек е вечен.
Следователно, между преходните и вечните неща никога не може да има противоречие. Например, цветът е сянка на плода; малкият плод е сянка на големия. Всички преходни неща, през които човек минава, са сенки на неговия Живот. Следователно, нямате право да казвате, че от вас нищо не може да излезе. Да мислите така, това значи, че пътят, по които вървите, няма да ви изведе към определената цел.
към беседата >>
Например, цветът е
сянка
на плода; малкият плод е
сянка
на големия.
Да обърнете човека, значи, така да го поставите, че той да хвърли сянка, т.е. той да излезе на лице, да изпъкне. Дали човек е зад сянката си, или пред нея, между него и сянката му няма никакво противоречие. Сянката е преходна, а човек е вечен. Следователно, между преходните и вечните неща никога не може да има противоречие.
Например, цветът е
сянка
на плода; малкият плод е
сянка
на големия.
Всички преходни неща, през които човек минава, са сенки на неговия Живот. Следователно, нямате право да казвате, че от вас нищо не може да излезе. Да мислите така, това значи, че пътят, по които вървите, няма да ви изведе към определената цел. Ако е така, ще измените пътя си. – „От мене нищо няма да стане.” – За човека е така, от нищо не може да излезе нещо, но не и за Бога.
към беседата >>
32.
Двата полюса
,
НБ
, София, 13.10.1918г.,
Здравето е постоянно явление в човешкия живот, то е нагласяване на силите в човешкия организъм, а болестта е
сянка
на Живота.
Ние ще възкръснем, и тя ще възкръсне заедно с нас. Тогава и животните, и растенията ще проговорят. Ще се запитате какво отношение имат тези неща към вас. Какво отношение има болният от трийсет и осем години към вас? Аз говоря за болестта като за временно състояние.
Здравето е постоянно явление в човешкия живот, то е нагласяване на силите в човешкия организъм, а болестта е
сянка
на Живота.
Цигуларят свири само на здрава, добре нагласена цигулка. И Духът се проявява само чрез онзи, на когото умът, сърцето и волята са здрави и добре нагласени. Стремете се да придобиете здравето си още днес, в този живот. Не отлагайте нещата за друг живот. В днешния ден, в сегашния живот са вложени условията за вашето повдигане.
към беседата >>
33.
Двете заповеди
,
НБ
, София, 27.10.1918г.,
Някой живее под
сянката
на дърво, чиито клони са израсли от парите, от милионите на света и мисли, че може да бъде щастлив.
Черният дроб е разстроен. На много хора цветът на лицето им е черен. Защо? Защото живеят в тъмнина, под големи сенки. При това положение, те ще бъдат болни. Опасни са сенките на големите дървета.
Някой живее под
сянката
на дърво, чиито клони са израсли от парите, от милионите на света и мисли, че може да бъде щастлив.
Казвам: братко, ако мислиш, че с милионите на света ще бъдеш щастлив, знай, че и в десет живота не можеш да изкупиш греховете, които си направил с тези милиони. Помнете: спасението на човека се заключава в истинското творчество, в истинския градеж. Това значи, да съгради своето Астрално тяло, своето Умствено тяло и тялото на своята душа. Няма ли връзка между ума, сърцето и душата, тялото започва да боледува. Щом боледува тялото, Духът не може да се прояви.
към беседата >>
34.
Изобилният живот
,
НБ
, София, 1.12.1918г.,
Тогава ще дам друго обяснение: аз съм аз, буки –
сянка
.
Мнозина искат да видят и познаят Христа, преди да са Му приготвили място в себе си. Ако знаете азбуката – аз, буки, веди, глаголи – това е достатъчно за вас. Какво означават буквите? Аз означава човека; буки – Божествената книга; веди – изучавам, чета, обръщам тази книга; глаголи – говоря ви за крадеца. Ще кажете, че не ви се харесва разговора за крадеца.
Тогава ще дам друго обяснение: аз съм аз, буки –
сянка
.
И това не ви харесва. Тогава казвам: приложете огъня на алхимиците, за да отделяте с него чистото от нечистото. Така ще се домогнете до истинското богатство, което се равнява на богатството, скрито в житното зърно. За предпочитане е да имаш едно житно зрънце, отколкото богатствата на целия свят. Житното зрънце съдържа голяма сила в себе си.
към беседата >>
Спрете ли се под
сянката
на някой човек, да търсите отдих и разхлада при него, вие сте изгубени.
Няма да остане гънка в човешката душа, която да не се освети от този поглед. „Аз дойдох да им дам живот." Стремете се към Онзи, Който дава Живот, като единствено неизменно и реално нещо. Влезе ли тази Реалност във вас, всичко придобивате. Напусне ли ви, всичко изгубвате. Това е Правото учение, това е Правият път в Живота.
Спрете ли се под
сянката
на някой човек, да търсите отдих и разхлада при него, вие сте изгубени.
Сенките могат да дадат отдих и разхлада за два-три часа, но не и за цял живот. Сенките не носят щастие на човека. Човек човека не може да ощастливи. Няма случай в живота, мъжът да е направил жена си щастлива, или жената да е направила мъжа си щастлив. Бог в човека може да направи и жената, и мъжа щастливи, но човек – никога.
към беседата >>
35.
Разделено царство
,
НБ
, София, 8.12.1918г.,
Следователно, докато имате този лозунг, нещастието ще върви подир вас тъй, както
сянката
върви след господаря си.
„Разделяй и владей“, това е девизът на съвременния свят, това е девизът на всеки дом, на всяка майка, на всеки баща, на всяка дъщеря, на всеки син, на всеки началник, на всеки цар, на всеки народ и на всяка култура. Ако някой ме пита кои са причините, по които човечеството страда, ще кажа: лозунгът „разделяй и владей“.
Следователно, докато имате този лозунг, нещастието ще върви подир вас тъй, както
сянката
върви след господаря си.
Христос казва: „Всяко царство, всеки организиран живот, всеки организиран народ, раздели ли се, няма да устои“. Ще ви докажа защо именно няма да устои. Всеки дом подразбира условията, от които изтичат благата, защото царството се съгражда върху дома. Христос казва: „Ако царството се раздели, и домът няма да устои“. Следователно и царството, и домът ще пропаднат заедно, или на търговски език казано – ще фалират.
към беседата >>
Ако има разделяне между вас, вие ще видите само гърба на Бога, гърба на царството,
сянката
на нещата.
Бих предпочел да ям на открито, всред природата, при някой чист извор, отколкото да съм в най-хубавата гостилница в София. Домът е всред природата и тогава той е по-близо до Бога. Като казва, че всяко царство, разделено против себе си, няма да устои, Христос подразбира, че всяко насилническо царство, всеки насилнически дом ще се раздели, ще изчезне. Следователно това престъпно учение трябва да се отхвърли, и за в бъдеще между вас да няма разделение. Ако има разделение между вас, вие ще видите само гърба на живота, защото той ще върви в една посока, а вие в друга.
Ако има разделяне между вас, вие ще видите само гърба на Бога, гърба на царството,
сянката
на нещата.
Не се делете, а събирайте се по няколко сестри помежду си и привличайте хората при себе си. Сега, аз ви виждам, вие се делите на партии. Щом ви видя, аз ви познавам, кой е радославист, кой – демократ, кой – радикал. По какво познавам? – По главите ви, които имат народняшка, радославистка и други форми.
към беседата >>
36.
И рече баща му
,
НБ
, София, 15.12.1918г.,
Лошавината е
сянка
на Живота.
Колко пъти учениците са изкарвали учителите си от търпение! Няма човек на земята, който да не греши, да не прави погрешки, особено когато учи. Kогато се произнасяме за някого, че е по-грешен от окръжаващите, това се дължи на факта, че той хвърля повече сенки от тях. За да разберем напълно човека, трябва да разгледаме живота му във всяко отношение. Казват за едного, че е добър, а за друг, че е лош.
Лошавината е
сянка
на Живота.
Без сенки не може. Художникът туря сенки на картината си, за да изпъкне ясно идеята, която е вложил в нея. Значи, образът, идеята на картината представлява Доброто, а сенките – злото. Има философи, писатели, учени, които турят също сенки на своите произведения, за да изпъкнат главните и съществени мисли. Тъй щото, кажете ли, че някое произведение е хубаво, това показва, че има сенки в него.
към беседата >>
37.
Великите условия на живота
,
НБ
, София, 12.1.1919г.,
Който отрича истината, живее в
сянка
, в тъмнина.
Бог е Любов, която се проявява чрез Сина. Бащата познава любовта, която е вложил в сина си. Затова Христос казва: „Както ме познава Отец, така и аз Го познавам.“ Не може синът да не познава любовта, която бащата е вложил в него. Казано е в писанието: „Бог е възлюбил истината в човека.“ Който съзнава това, той е носител на истината, той никога не отпада, никога не лъже. Истинолюбивият живее в светлина.
Който отрича истината, живее в
сянка
, в тъмнина.
Тази е причината за погрешките, на които постоянно се натъкваме. Невъзможно е човек да търси нещата в тъмнината и да ги намери. Невъзможно е да се движиш в тъмнина и да не правиш погрешки. В Божествения свят всяко нещо е на своето място. В човешкия свят нещата са разбъркани.
към беседата >>
Ръцете й са черни и груби, но тя вдига и слага мотиката, а дъщерята седи на
сянка
в къщи с бяло лице и меки ръце, но в края на краищата, душата на майката става красива и благородна, а душата на дъщерята остава груба, необработена.
Красива и добра е вашата майка, но, като не я познавате, намирате, че е черна и груба. Черна и груба е земята, защото постоянно работи за своите деца. Тя се грижи за малките тревици, за всички растения и дървета, за всички живи същества, които пълзят по нея. Не прави ли същото и майката? По цял ден работи за децата си, да ги отхрани и отгледа.
Ръцете й са черни и груби, но тя вдига и слага мотиката, а дъщерята седи на
сянка
в къщи с бяло лице и меки ръце, но в края на краищата, душата на майката става красива и благородна, а душата на дъщерята остава груба, необработена.
Често срещате културни хора, християни, с гладки и меки лица и ръце, с благочестив вид, но външно, само по форма. Делата им не са благочестиви. В противоположност на тях срещаш някой груб селянин, с обгоряло лице, но благороден по душа. Той пийнал повече, отколкото трябва, едва се държи на краката, но, като види някой почтен човек, веднага се опомва и казва: Извини ме, братко, напих се като магаре. С това той иска да каже, че е направил нещо, което не е съгласно с Божиите закони.
към беседата >>
38.
Като себе си
,
НБ
, София, 2.2.1919г.,
Всъщност, смъртта е
сянка
на живота.
Щом има живот, има и смърт; щом има смърт, има и живот. Казано е в Писанието, че ние живеем и се движим в Бога. Следователно, докато си свързан с Бога, всякога ще живееш, безразлично, дали си на този, или на онзи свят. Заминаването на човешката душа за онзи свят наричат смърт; обаче, в абсолютния смисъл на думата, смърт не съществува. Че човек умира и изчезва, това е крив възглед, останал от деди и прадеди.
Всъщност, смъртта е
сянка
на живота.
В горещи, летни дни, човек се крие под сянката на дърветата. Умрял ли е той? Не, скрил се е само под сянка. Казано е в Свещените книги, че смъртта е почивка. Значи, който е работил и работи, има право да седне под сянката на някое дърво да си почине.
към беседата >>
В горещи, летни дни, човек се крие под
сянката
на дърветата.
Казано е в Писанието, че ние живеем и се движим в Бога. Следователно, докато си свързан с Бога, всякога ще живееш, безразлично, дали си на този, или на онзи свят. Заминаването на човешката душа за онзи свят наричат смърт; обаче, в абсолютния смисъл на думата, смърт не съществува. Че човек умира и изчезва, това е крив възглед, останал от деди и прадеди. Всъщност, смъртта е сянка на живота.
В горещи, летни дни, човек се крие под
сянката
на дърветата.
Умрял ли е той? Не, скрил се е само под сянка. Казано е в Свещените книги, че смъртта е почивка. Значи, който е работил и работи, има право да седне под сянката на някое дърво да си почине. Каже ли се, че някой умрял, това подразбира, че той се е скрил на сянка, да си почине.
към беседата >>
Не, скрил се е само под
сянка
.
Заминаването на човешката душа за онзи свят наричат смърт; обаче, в абсолютния смисъл на думата, смърт не съществува. Че човек умира и изчезва, това е крив възглед, останал от деди и прадеди. Всъщност, смъртта е сянка на живота. В горещи, летни дни, човек се крие под сянката на дърветата. Умрял ли е той?
Не, скрил се е само под
сянка
.
Казано е в Свещените книги, че смъртта е почивка. Значи, който е работил и работи, има право да седне под сянката на някое дърво да си почине. Каже ли се, че някой умрял, това подразбира, че той се е скрил на сянка, да си почине. Според мнозина, смъртта е конвулсия, гърчене, агония, мъчение и т.н. Това са фиктивни неща.
към беседата >>
Значи, който е работил и работи, има право да седне под
сянката
на някое дърво да си почине.
Всъщност, смъртта е сянка на живота. В горещи, летни дни, човек се крие под сянката на дърветата. Умрял ли е той? Не, скрил се е само под сянка. Казано е в Свещените книги, че смъртта е почивка.
Значи, който е работил и работи, има право да седне под
сянката
на някое дърво да си почине.
Каже ли се, че някой умрял, това подразбира, че той се е скрил на сянка, да си почине. Според мнозина, смъртта е конвулсия, гърчене, агония, мъчение и т.н. Това са фиктивни неща. Физическата дреха на човека се отделя от духовната, но това не е смърт. Може да внушите на някой човек, че умира, и той ще преживее всички прояви на агонизиращия, без да умре в действителност.
към беседата >>
Каже ли се, че някой умрял, това подразбира, че той се е скрил на
сянка
, да си почине.
В горещи, летни дни, човек се крие под сянката на дърветата. Умрял ли е той? Не, скрил се е само под сянка. Казано е в Свещените книги, че смъртта е почивка. Значи, който е работил и работи, има право да седне под сянката на някое дърво да си почине.
Каже ли се, че някой умрял, това подразбира, че той се е скрил на
сянка
, да си почине.
Според мнозина, смъртта е конвулсия, гърчене, агония, мъчение и т.н. Това са фиктивни неща. Физическата дреха на човека се отделя от духовната, но това не е смърт. Може да внушите на някой човек, че умира, и той ще преживее всички прояви на агонизиращия, без да умре в действителност. Като се освободи от чуждата мисъл, той сам ще се убеди, че е жив и здрав.
към беседата >>
Който е силен, само той има право понякога да се излежава под
сянката
на смъртта и омразата.
Любовта е сила, която повдига човека. Както едно престъпление може да опорочи живота на човека, така в един момент любовта може да го очисти и повдигне. Както смъртта в един момент може да окоси хиляди глави, така и животът в един момент може да възстанови падналите глави. Животът е по-силен от смъртта, а любовта – по-силна от омразата. Като знаете това, поддържайте страната на живота и на любовта.
Който е силен, само той има право понякога да се излежава под
сянката
на смъртта и омразата.
Външно омразата е грозна, страшна като вълк, а вътре има нещо благородно, меко. Който мрази, той може и да обича. Който не мрази, не може да обича. Омразата е пак любов, облечена с чужда дреха, с цел да изпита какво се крие в човешкото сърце. Просякът хлопа на вратите на хората, за да изпита тяхното милосърдие.
към беседата >>
39.
Детето растеше
,
НБ
, София, 30.3.1919г.,
Само така ще разбереш, че физическия свят представя
сянка
на нещата, а духовният и умственият – тяхната реалност.
Така ми е добре и приятно. Яденето има отношение и към физическия, и към духовния живот. Следователно, както ядеш за стомаха си, така ще храниш ума и сърцето си и ще благодариш, че си ги задоволил. Ще възприемаш чисти мисли и чувства, ще ги асимилираш, без да преяждаш. Само така ще разбереш, че между физическия, духовния и умствения свят има тясна, неразривна връзка.
Само така ще разбереш, че физическия свят представя
сянка
на нещата, а духовният и умственият – тяхната реалност.
Физическия свят е външна форма на предмета, той преминава през различни промени; духовният свят е съдържанието, а умственият или Божественият е смисълът на нещата. Силата им се крие в тяхното съдържание и смисъл, а не във формата. „А детето растеше и укрепваше се духом и се изпълваше с мъдрост.“ Естественото растене е това, когато човек върви последователно от стъпка в стъпка, както детето минава от едно отделение в друго, от един клас в друг. Такъв е пътят на човешкото развитие. Който се опитва да прескочи една стъпка, той се натъква на големи мъчнотии.
към беседата >>
Неразбирането показва, че са попаднали в
сянка
.
Обаче, вижда го един милосърден човек и го взима под свое покровителство: храни го добре, облича го с топли, хубави дрешки, занимава се с него. В скоро време, момиченцето се поправя, разхубавява се, става весело, жизнерадостно. Който го види, спира се и му се радва. Много естествено, любовта е озарила вече това дете и то започва да цъфти и да се развива правилно. Много неща се говорят на съвременните хора, върху много въпроси разискват, но в края на краищата, все ще се намери нещо, което не разбират.
Неразбирането показва, че са попаднали в
сянка
.
Когато цветето расте близо да някое дърво, то не може да цъфне – сянката му е голяма. Затова и на вас казвам: Не стойте близо до богати хора. Големи къщи не градете. Бъдете на разстояние от учени хора, философи и проповедници. Когато някой ви каже да седите близо до него, той има предвид да ви обере.
към беседата >>
Когато цветето расте близо да някое дърво, то не може да цъфне –
сянката
му е голяма.
В скоро време, момиченцето се поправя, разхубавява се, става весело, жизнерадостно. Който го види, спира се и му се радва. Много естествено, любовта е озарила вече това дете и то започва да цъфти и да се развива правилно. Много неща се говорят на съвременните хора, върху много въпроси разискват, но в края на краищата, все ще се намери нещо, което не разбират. Неразбирането показва, че са попаднали в сянка.
Когато цветето расте близо да някое дърво, то не може да цъфне –
сянката
му е голяма.
Затова и на вас казвам: Не стойте близо до богати хора. Големи къщи не градете. Бъдете на разстояние от учени хора, философи и проповедници. Когато някой ви каже да седите близо до него, той има предвид да ви обере. Неговата кесия е празна, а вашата – пълна.
към беседата >>
40.
Кога се молиш
,
НБ
, София, 27.4.1919г.,
Волята, умът, сърцето ще се проявят с всичката си сила - никакво недоволство, никаква
сянка
няма да се яви на лицето ви.
Като не дойде той, дохожда един беден, скромен момък. Тя го поглежда и казва: Княжеският син закъсня. Няма повече да го чакам, ще взема бедния момък. Помнете: Докато сте вън от стаичката си, никога няма да разберете Христовото учение. Влезете ли в стаичката си, истината, правдата, любовта ще царуват във вас.
Волята, умът, сърцето ще се проявят с всичката си сила - никакво недоволство, никаква
сянка
няма да се яви на лицето ви.
Питате: Вън ли съм, или вътре в стаичката? – Вън сте, всички сте вън. Някога правите опит, влезете вътре, постоите десетина секунди и пак излизате вън. Доброто и възвишено настроение, което понякога имате, както и желанието ви да помогнете, да простите на ближния си, да повдигнете падналия, това се дължи на момента, който сте прекарали в тайната си стаичка. – Нали сме правоверни?
към беседата >>
Никакво недоволство, никаква
сянка
няма да се яви на лицето ви.
(втори вариант)
Тя го поглежда и казва: „Княжеският син закъсня. Няма повече да го чакам, ще взема бедния момък." Помнете: докато сте вън от стаичката си, никога няма да разберете Христовото учение. Влезете ли в стаичката си, истината, правдата, любовта ще царуват във вас. Волята, умът, сърцето ще се проявят с всичката си сила.
Никакво недоволство, никаква
сянка
няма да се яви на лицето ви.
Питате: „Вън ли съм, или вътре в стаичката? " Вън сте, всички сте вън. Някога правите опит, влезете вътре, постоите десетина секунди и пак излизате вън. Доброто и възвишено настроение, което понякога имате, както и желанието ви да помогнете, да простите на ближния си, да повдигнете падналия, това се дължи на момента, който сте прекарали в тайната си стаичка. „Нали сме правоверни?
към втори вариант >>
41.
Изгряващото слънце
,
НБ
, , 4.5.1919г.,
–
Сянката
му.
Виделината е една от формите на Любовта. Христос казва: „Аз“, т.е. „Духът“, но не това, което виждате, защото виждате само сенките на нещата, просто отражението на светлината от повърхнината на телата. Казваш: „Видях един човек на пътя“. Какво видя?
–
Сянката
му.
Отражението на неговото тяло влиза в очния нерв, прави сътресение, произвежда впечатление, проектира сянка навън и после казваш, че си срещнал еди-кой си господин. Просто неговата сянка ви е срещнала. Питам ви: Когато изгрява слънцето, вие ли го посрещате, или то вас? Който привлича, или който се привлича, посреща? Това е философия.
към беседата >>
Отражението на неговото тяло влиза в очния нерв, прави сътресение, произвежда впечатление, проектира
сянка
навън и после казваш, че си срещнал еди-кой си господин.
Христос казва: „Аз“, т.е. „Духът“, но не това, което виждате, защото виждате само сенките на нещата, просто отражението на светлината от повърхнината на телата. Казваш: „Видях един човек на пътя“. Какво видя? – Сянката му.
Отражението на неговото тяло влиза в очния нерв, прави сътресение, произвежда впечатление, проектира
сянка
навън и после казваш, че си срещнал еди-кой си господин.
Просто неговата сянка ви е срещнала. Питам ви: Когато изгрява слънцето, вие ли го посрещате, или то вас? Който привлича, или който се привлича, посреща? Това е философия. Когато някой каже, че се движи, искам да зная дали той се привлича или той привлича.
към беседата >>
Просто неговата
сянка
ви е срещнала.
„Духът“, но не това, което виждате, защото виждате само сенките на нещата, просто отражението на светлината от повърхнината на телата. Казваш: „Видях един човек на пътя“. Какво видя? – Сянката му. Отражението на неговото тяло влиза в очния нерв, прави сътресение, произвежда впечатление, проектира сянка навън и после казваш, че си срещнал еди-кой си господин.
Просто неговата
сянка
ви е срещнала.
Питам ви: Когато изгрява слънцето, вие ли го посрещате, или то вас? Който привлича, или който се привлича, посреща? Това е философия. Когато някой каже, че се движи, искам да зная дали той се привлича или той привлича. Като се движиш, ти може да си привличан, а и да привличаш.
към беседата >>
Ако искам да си почина, да седна под
сянката
на някое гъсто, сенчесто дърво, при някой извор, ще бъда духовен.
Това са понятия на хората. Следователно светлината и тъмнината са два процеса за разбиране на всички съществуващи отношения. Светлината е ясно понятие, а тъмнината смътно, забъркано понятие за нещата. Сега мнозина между вас минават за светски хора. В някои отношения бих желал да бъда светски човек, а в други – духовен.
Ако искам да си почина, да седна под
сянката
на някое гъсто, сенчесто дърво, при някой извор, ще бъда духовен.
А ако съм с мотика в ръка, ще бъда светски човек, защото на много червейчета ще прережа главите. Затуй духовните хора не вземат мотики и носят прозвището мързеливци, а светските – работни. Светските хора разрешават въпросите с острието на меча си, а хората на идеите – с перото си. Светските хора са чернорабочи, пролетарии, а духовните хора – буржоа. Не е лошо човек да бъде буржоа.
към беседата >>
Човек, който е на тъмнина, е на почивка, той дава наставление на младите; той ще бъде писател, поет, княз и ще стои под
сянката
долу.
Когато тия форми се съчетаят и дадат израз на една по-велика форма, казвам, че животът е еднороден, т.е. всички форми имат еднакъв стремеж към проявлението на една по-висша форма. Но по отношение на тази велика форма, която е еднородна – това не значи, че тя е сама, с нея има още такива форми, които се съединяват и образуват други светове. Като изучаваме природата, виждаме, че съществува този велик закон за еднородство и на разнообразие. Това обаче не бива да ни спъва.
Човек, който е на тъмнина, е на почивка, той дава наставление на младите; той ще бъде писател, поет, княз и ще стои под
сянката
долу.
А щом е пролетарият, ще работи само когато има светлина. Следователно Господ създаде света не за буржоата, а за пролетарията, т.е. за работниците, които прогресират. Ще уподобим богатите хора на събрано богатство от миналото, а бедните хора – на богатство, което сега се събира. Тъй че богатите хора са на миналото, а бедните хора са на бъдещето.
към беседата >>
Ние носим греха като
сянка
, и всеки, който иска да се освободи от него, трябва да стане човек на бъдещето; иначе той ще носи греха си тъй, както змията носи кожата си.
Настоящето е само един преходен момент, то е точка и не заема никакво пространство. Бъдете, прочее, хора на бъдещето. И тъй, Христос казва: „Аз дойдох да дам светлина на хората; на бедните – хората на бъдещето, – за да не ходят в тъмнина, по пътя на богатите, т.е. на миналото“. Всички грехове са грехове на миналото.
Ние носим греха като
сянка
, и всеки, който иска да се освободи от него, трябва да стане човек на бъдещето; иначе той ще носи греха си тъй, както змията носи кожата си.
Когато някой каже, че иска да живее в бъдеще, разбирам, че той иска да живее без грях. Когато някой иска да бъде богат, разбирам, че той иска да греши. И тъй, бедните хора са на доброто и на светлината, а богатите хора са на греха и тъмнината. Може да ви се видят тия думи горчиви, но нека излезе някой да докаже, че това не е истина. Аз не считам богат човек само оня, който има пари, но и този, който има знания и сила, употребява това не за доброто на своите ближни, а за тяхното спъване в зло.
към беседата >>
Започнал да живее като всички прасета, ровил се из нечистотиите, излежавал се на
сянка
и тлъстеел.
Докато сме на сцената, ние сме облечени във форми, актьори сме; слезем ли от сцената, ние сме вече братя. Като отидем на небето, ще се посмеем на тази борба, като си припомним разните случаи от живота си на земята. С един пример ще ви изясня положението, в което се намирате. Един индуски бог, като се наситил на хубавия си живот на небето, пожелал да му се позволи да слезе на земята, да си поживее. Позволили му, и той си избрал формата на свиня и затова се въплътил в едно младо прасенце.
Започнал да живее като всички прасета, ровил се из нечистотиите, излежавал се на
сянка
и тлъстеел.
По едно време се оженил, родили му се дечица около 10–15;, живеел си мирно и щастливо. Почакали го на небето година, две, три, десет, той не се връща. Повикали го оттам, но той не искал да се върне. „Мене ми е тук много добре“, казвал. Решили да му вземат прасенцата, та да го принудят да се върне, но и при това нещастие пак не искал да се върне.
към беседата >>
42.
Гредата
,
НБ
, , 18.5.1919г.,
Не е все едно при това, отде се туря
сянката
, дали отдясно или отляво, това показва, че художникът, когато е рисувал, е бил обърнат към запад, т.е.
В съвременния свят всичко е така. За съществени работи нищо не се пише, а за несъществени – цели томове се посвещават. Тъй че тези маловажни въпроси, по които е толкова писано, представляват сенки по отношение на съществените, важните въпроси. Сенките са нужни само тогава, когато важното нещо е определено, тогава има някакъв смисъл. Когато някой велик художник ще рисува някое лице, той поставя сенки на това лице, за да може лицето добре да изпъкне.
Не е все едно при това, отде се туря
сянката
, дали отдясно или отляво, това показва, че художникът, когато е рисувал, е бил обърнат към запад, т.е.
слънцето е било на залязване. От това ще съдя, че животът на този художник е бил на залязване или, с други думи, той слиза в материалния свят. Ако сянката на предмета е хвърлена от дясна страна, то значи, че художникът е рисувал своята картина, когато слънцето е изгряло. Ето защо за глупавите хора е безразлично откъде пада сянката, а за умните не е. Важно е откъде пада сянката върху вашето лице.
към беседата >>
Ако
сянката
на предмета е хвърлена от дясна страна, то значи, че художникът е рисувал своята картина, когато слънцето е изгряло.
Сенките са нужни само тогава, когато важното нещо е определено, тогава има някакъв смисъл. Когато някой велик художник ще рисува някое лице, той поставя сенки на това лице, за да може лицето добре да изпъкне. Не е все едно при това, отде се туря сянката, дали отдясно или отляво, това показва, че художникът, когато е рисувал, е бил обърнат към запад, т.е. слънцето е било на залязване. От това ще съдя, че животът на този художник е бил на залязване или, с други думи, той слиза в материалния свят.
Ако
сянката
на предмета е хвърлена от дясна страна, то значи, че художникът е рисувал своята картина, когато слънцето е изгряло.
Ето защо за глупавите хора е безразлично откъде пада сянката, а за умните не е. Важно е откъде пада сянката върху вашето лице. Защо казва Христос, че трябва да се извади гредата на вашето око? – Защото тази греда хвърля сянката си навътре, а у човека, който иска да наблюдава живота, сянката трябва да бъде навън. Ще ме попитате: „Защо трябва да е така?
към беседата >>
Ето защо за глупавите хора е безразлично откъде пада
сянката
, а за умните не е.
Когато някой велик художник ще рисува някое лице, той поставя сенки на това лице, за да може лицето добре да изпъкне. Не е все едно при това, отде се туря сянката, дали отдясно или отляво, това показва, че художникът, когато е рисувал, е бил обърнат към запад, т.е. слънцето е било на залязване. От това ще съдя, че животът на този художник е бил на залязване или, с други думи, той слиза в материалния свят. Ако сянката на предмета е хвърлена от дясна страна, то значи, че художникът е рисувал своята картина, когато слънцето е изгряло.
Ето защо за глупавите хора е безразлично откъде пада
сянката
, а за умните не е.
Важно е откъде пада сянката върху вашето лице. Защо казва Христос, че трябва да се извади гредата на вашето око? – Защото тази греда хвърля сянката си навътре, а у човека, който иска да наблюдава живота, сянката трябва да бъде навън. Ще ме попитате: „Защо трябва да е така? “ – Ако сянката е вътре във вашия живот, вие няма да разберете смисъла му.
към беседата >>
Важно е откъде пада
сянката
върху вашето лице.
Не е все едно при това, отде се туря сянката, дали отдясно или отляво, това показва, че художникът, когато е рисувал, е бил обърнат към запад, т.е. слънцето е било на залязване. От това ще съдя, че животът на този художник е бил на залязване или, с други думи, той слиза в материалния свят. Ако сянката на предмета е хвърлена от дясна страна, то значи, че художникът е рисувал своята картина, когато слънцето е изгряло. Ето защо за глупавите хора е безразлично откъде пада сянката, а за умните не е.
Важно е откъде пада
сянката
върху вашето лице.
Защо казва Христос, че трябва да се извади гредата на вашето око? – Защото тази греда хвърля сянката си навътре, а у човека, който иска да наблюдава живота, сянката трябва да бъде навън. Ще ме попитате: „Защо трябва да е така? “ – Ако сянката е вътре във вашия живот, вие няма да разберете смисъла му. А това е много естествено.
към беседата >>
– Защото тази греда хвърля
сянката
си навътре, а у човека, който иска да наблюдава живота,
сянката
трябва да бъде навън.
От това ще съдя, че животът на този художник е бил на залязване или, с други думи, той слиза в материалния свят. Ако сянката на предмета е хвърлена от дясна страна, то значи, че художникът е рисувал своята картина, когато слънцето е изгряло. Ето защо за глупавите хора е безразлично откъде пада сянката, а за умните не е. Важно е откъде пада сянката върху вашето лице. Защо казва Христос, че трябва да се извади гредата на вашето око?
– Защото тази греда хвърля
сянката
си навътре, а у човека, който иска да наблюдава живота,
сянката
трябва да бъде навън.
Ще ме попитате: „Защо трябва да е така? “ – Ако сянката е вътре във вашия живот, вие няма да разберете смисъла му. А това е много естествено. Например, ако вашата къща остане тъмна, а улиците бъдат осветлени, вие ще знаете какво става по улиците, кой е минал, как е облечен и т.н., но няма да знаете какво става в стаята ви. Следователно, ако тази греда е във вашето око, то смисълът на вашия вътрешен живот ще остане неразбран.
към беседата >>
“ – Ако
сянката
е вътре във вашия живот, вие няма да разберете смисъла му.
Ето защо за глупавите хора е безразлично откъде пада сянката, а за умните не е. Важно е откъде пада сянката върху вашето лице. Защо казва Христос, че трябва да се извади гредата на вашето око? – Защото тази греда хвърля сянката си навътре, а у човека, който иска да наблюдава живота, сянката трябва да бъде навън. Ще ме попитате: „Защо трябва да е така?
“ – Ако
сянката
е вътре във вашия живот, вие няма да разберете смисъла му.
А това е много естествено. Например, ако вашата къща остане тъмна, а улиците бъдат осветлени, вие ще знаете какво става по улиците, кой е минал, как е облечен и т.н., но няма да знаете какво става в стаята ви. Следователно, ако тази греда е във вашето око, то смисълът на вашия вътрешен живот ще остане неразбран. Вие може да станете реформатор, моралист, да морализирате другите хора, да поправяте къщите, градовете, но не ще може да промените техния вътрешен живот. Христос казва: „Извадете тази греда“.
към беседата >>
И всеки от вас може да провери
сянката
си, навън ли е или навътре.
Следователно, ако тази греда е във вашето око, то смисълът на вашия вътрешен живот ще остане неразбран. Вие може да станете реформатор, моралист, да морализирате другите хора, да поправяте къщите, градовете, но не ще може да промените техния вътрешен живот. Христос казва: „Извадете тази греда“. Как се е образувала тя? – Тя се е образувала от навика в човешкия ум, придобит от много векове.
И всеки от вас може да провери
сянката
си, навън ли е или навътре.
Христос казва: „Извади“, а не казва: „Събирай“. Събирането и изваждането са два първоначални процеса. Първият процес е събиране, а вторият – изваждане. Досега вие сте събирали, образували сте тази греда, която е резултат на миналото. Тъй че a+b=c; c е гредата.
към беседата >>
Мъжът ви, това е неговата
сянка
, но душата му, мисълта му е отвън.
“ Не, досега то е било опасно: колко сълзи са били проливани за това, че мъжът на някоя жена, нейната собственост, не я обичал! Знаете ли колко този мъж е твоя собственост? В една къща има много кираджии, тъй че и твоят мъж е един от тези кираджии, на които нямаш никакво право. Турците казват: „Ахмед бурад, акъл дишарда“, т.е. Ахмед е тук, но умът му е навън.
Мъжът ви, това е неговата
сянка
, но душата му, мисълта му е отвън.
Най-после, как ще искаш да те обича той, когато и ти не си в къщата си; твоята къща е пълна с кираджии. Днес ние сме излезли в частната собственост, за да завладеем света, а с това сме изгубили висшето. И затова Христос казва: „Който намери частната собственост, ще изгуби себе си, живота си, а който изгуби частната собственост, ще придобие живота си“. Който е напуснал учението на частната собственост, той се приближава към Бога и към бъдещата култура, а който вярва в частната собственост, той се отдалечава от Бога. И вие ще вървите по този път; смело ще вървите, юнашки ще разрешавате този въпрос.
към беседата >>
43.
Отхвърленият камък
,
НБ
, , 1.6.1919г.,
То е
сянката
на светлината, която се състои от билиони трептения.
Имате благороден син, чист като девица, и вие не сте пожалили никакви средства, за да го възпитате и образовате. Обаче някоя мома вторачила очи към него и иска да се съедини с него, защото двойката без единицата е отражение на единицата. Всяко число има свое отражение. Когато изучавате астрономията, ще видите, че и там има известни отражения. Във физиката също има отражения, например светлината на земята е отражение.
То е
сянката
на светлината, която се състои от билиони трептения.
Вие изучавате сега само тия неща, в които има трептения, т.е. вие изучавате само сенките на отраженията. Дето има движения, там е мястото на сенките. Не казвам, че сенките не са реални неща, но са неща преходни. Една сянка може да ни послужи временно, но вие не можете да я направите основа на вашия живот.
към беседата >>
Една
сянка
може да ни послужи временно, но вие не можете да я направите основа на вашия живот.
То е сянката на светлината, която се състои от билиони трептения. Вие изучавате сега само тия неща, в които има трептения, т.е. вие изучавате само сенките на отраженията. Дето има движения, там е мястото на сенките. Не казвам, че сенките не са реални неща, но са неща преходни.
Една
сянка
може да ни послужи временно, но вие не можете да я направите основа на вашия живот.
И защо именно числата 2 и 5 имат еднакво отношение към нас? Числото 5 е сбор от произведението 2 по 2 плюс 1. Следователно човешкият ум не е нищо друго, освен две жени, оженени за един мъж. Човешкият ум се разговаря с двете си жени, като се спогажда с едната си жена, а с другата не може. Това е държава с две партии, от които едната е консервативна, а другата – демократическа.
към беседата >>
44.
Мировата Любов
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1919г.,
Вие можете да разбирате много добре всеки закон, може да сте философ, държавник и т.н.; то е само изкуството на двамата художници,
сянката
на нещата, не е същността на Живота.
Двама гръцки скулптори искали да покажат своето изкуство, кой по-добре го разбира. Единият от тях изваял грозд, толкова естествен, че привлякъл и самите птици, а другият изработил богиня, толкова красива, и метнал отгоре й воал, толкова деликатно, че другият му рекъл: "Я вдигни воала да я видя по- хубаво! ". Този пример показва, че оня, който изваял богинята, е бил по-изкусен. Но питам ви: и тези двама художници не умряха ли? - Умряха.
Вие можете да разбирате много добре всеки закон, може да сте философ, държавник и т.н.; то е само изкуството на двамата художници,
сянката
на нещата, не е същността на Живота.
Същността на Живота е да влезем в хармония с него. А ние още не сме влезли в тази хармония. Аз оспорвам твърдението на съвременните хора, че те живеят истински Живот. Те не живеят такъв, а страдат и се мъчат. Според мен има мъчение, труд и работа.
към беседата >>
45.
Живот вечен
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1919г.,
Като минете покрай някое дърво, спрете се под неговата
сянка
, помилвайте го малко и кажете: „Колко е хубаво при тебе, под твоята
сянка
!
Когато отивате някъде, вие запитвате: „Мога ли да вляза? “ Така трябва да постъпвате и с дърветата. Ако постъпвате така, това показва, че вие сте започнали да развивате Божествената Любов в себе си – да любите Бога с всичката си душа, ум и сърце. Като се научим да разбираме въпросите така, тогава ще разберем великото Христово учение. Ако искате да станете културни, трябва да започнете от дърветата, от растенията.
Като минете покрай някое дърво, спрете се под неговата
сянка
, помилвайте го малко и кажете: „Колко е хубаво при тебе, под твоята
сянка
!
“
към беседата >>
46.
Методи за лекуване
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1919г.,
Най-малката
сянка
от неразположение у мъжа се отразява и върху детето.
Когато майката кърми детето си, тя трябва да има най-добро разположение, да не се гневи. Мъжете не обръщат никакво внимание върху разположението на майката през този период. Когато жената е бременна, трябва да бъде заобиколена с най-хубави образи, за да бъде в добро разположение на духа. Старите гърци са знаели това и са създавали на бременната изкуствено такава обстановка. Когато жената е бременна, мъжът трябва да бъде с нея в добри отношения и да е винаги справедлив.
Най-малката
сянка
от неразположение у мъжа се отразява и върху детето.
През този период мъжът трябва да бъде за жената идеал, да вижда тя в него най-хубави качества, защото породи ли се и най-малкото съмнение в нея, то се отразява зле върху детето. Като зачене, тя не трябва да бъде недоволна от него, че я направил нещастна, защото и детето ще бъде нещастно – нейното състояние ще се отрази и на него. Възпитанието на детето трябва да се засегне много издълбоко. Ние сме изопачили действията на Природата и се мъчим с невежество да изправим грешки. Така не може.
към беседата >>
47.
Аз съм онзи човек
,
НБ
, София, 28.9.1919г.,
Който не понася тия удари, търси
сянка
.
„Аз съм онзи човек, който видях скръб от жезъла на Неговата ярост.” Блажен е тоя пророк, защото се е удостоил да изпита Божията тояга на гърба си. Това е голяма привилегия не само за пророка, но и за царя. От такъв бой човек се намагнетисва и оживява. Всеки, който страда по тоя начин, той се благославя. Слънчевата енергия не е нищо друго, освен ударите на тая тояга.
Който не понася тия удари, търси
сянка
.
От тия постоянни удари плодовете узряват. Тия удари вървят ритмично. Първо те са слаби, постепенно се усилват, на обяд са най-силни, и след обяд постепенно се намаляват. Същият закон се прилага и при страданията. Ето защо, когато Бог иска да повдигне човека, Той го прекарва през екватора, дето стават големи бури.
към беседата >>
Който не понася тия удари, търси
сянка
.
(втори вариант)
„Аз съм онзи човек, който видях скръб от жезъла на Неговата ярост." Блажен е тоя пророк, защото се е удостоил да изпита Божията тояга на гърба си. Това е голяма привилегия не само за пророка, но и за царя. От такъв бой човек се намагнетисва и оживява. Всеки, който страда по тоя начин, той се благославя. Слънчевата енергия не е нищо друго, освен ударите на тая тояга.
Който не понася тия удари, търси
сянка
.
От тия постоянни удари плодовете узряват. Тия удари вървят ритмично. Първо те са слаби, постепенно се усилват, на обяд са най-силни и след обяд постепенно се намаляват. Същият закон се прилага и при страданията. Ето защо, когато Бог иска да повдигне човека, Той го прекарва през екватора, дето стават големи бури.
към втори вариант >>
48.
Бог е говорил
,
НБ
, София, 9.11.1919г.,
– Вие познавате историческата
сянка
на Христа.
Едни се наричат баптисти, други съботяни, трети православни и т. н. Въпреки това, влезте, в сърцата на тия хора, да видите, дали вътре е написано името на Христа. Всички казват: „Мойсея познаваме, но Тоя отде е, не знаем.” Право казват евреите, че не познават Христа защото не можеш Да познаеш истината, докато не я опиташ. Учението на Христа, в широк смисъл, е учение на опита, но не на обикновения опит. Ще възразите: Ние познаваме Христа.
– Вие познавате историческата
сянка
на Христа.
Знаете, че някога се е родил човек – Христос, от еврейско произхождение. Чели сте Евангелието, познавате Христа, но и това познаване на Евангелието не е истинско. Вие познавате сянката на Евангелието. Ако мъжете и жените познаваха Христа и. Евангелието, домовете им щяха да бъдат другояче устроени.
към беседата >>
Вие познавате
сянката
на Евангелието.
Учението на Христа, в широк смисъл, е учение на опита, но не на обикновения опит. Ще възразите: Ние познаваме Христа. – Вие познавате историческата сянка на Христа. Знаете, че някога се е родил човек – Христос, от еврейско произхождение. Чели сте Евангелието, познавате Христа, но и това познаване на Евангелието не е истинско.
Вие познавате
сянката
на Евангелието.
Ако мъжете и жените познаваха Христа и. Евангелието, домовете им щяха да бъдат другояче устроени. Питам: Как си обяснявате стиха, в който Христос казва да любите враговете си? Как си обяснявате стиха, в който Христос казва: „Ако не се отречете от себе си, не можете да бъдете мои ученици”? Как си обяснявате стиха: „Който обича баща ги и майка си повече от мене, не е достоен да ме следва?
към беседата >>
– Ще си представиш, че бият твоята
сянка
, твоята къща отвън, а не самия тебе.
Аз казвам: Не противи се на злото. Ако те ударят по едната страна, обърни и другата.” Ще кажете, че Христовото учение е неприложимо в живота. Как така, да ме ударят по едната страна, а аз да дам и другата! Ако те хванат здраво и започнат да те бият, като истински християнин, ти трябва да останеш тих и спокоен, да не викаш за помощ, да покажеш, че си герой. – Може ли да търпиш толкова?
– Ще си представиш, че бият твоята
сянка
, твоята къща отвън, а не самия тебе.
Какво ще правите, ако започнат да ви бият? Ще се молите, ще коленичите, да престане боят. Значи, познавате Мойсея и му се молите. Като дойде Христос, казвате: Ние сме учени хора, трябва да критикуваме, за да не изпаднем в заблуждение. Вие и без това сте в заблуждение.
към беседата >>
Ще възразите: „Ние познаваме Христа." Вие познавате историческата
сянка
на Христа.
(втори вариант)
Мъже и жени от целия свят се наричат християни - на Негово име. Едни се наричат баптисти, други - съботяни, трети - православни и т.н. Въпреки това влезте в сърцата на тия хора, да видите дали вътре е написано името на Христа. Всички казват: „Мойсея познаваме, но Тоя отде е, не знаем." Право казват евреите, че не познават Христа, защото не можеш да познаеш истината, докато не я опиташ. Учението на Христа в широк смисъл е учение на опита, но не на обикновения опит.
Ще възразите: „Ние познаваме Христа." Вие познавате историческата
сянка
на Христа.
Знаете, че някога се е родил човек - Христос, от еврейско произхождение. Чели сте Евангелието, познавате Христа, но и това познаване на Евангелието не е истинско. Вие познавате сянката на Евангелието. Ако мъжете и жените познаваха Христа и Евангелието, домовете им щяха да бъдат другояче устроени. Питам: как си обяснявате стиха, в който Христос казва да любите враговете си?
към втори вариант >>
Вие познавате
сянката
на Евангелието.
(втори вариант)
Всички казват: „Мойсея познаваме, но Тоя отде е, не знаем." Право казват евреите, че не познават Христа, защото не можеш да познаеш истината, докато не я опиташ. Учението на Христа в широк смисъл е учение на опита, но не на обикновения опит. Ще възразите: „Ние познаваме Христа." Вие познавате историческата сянка на Христа. Знаете, че някога се е родил човек - Христос, от еврейско произхождение. Чели сте Евангелието, познавате Христа, но и това познаване на Евангелието не е истинско.
Вие познавате
сянката
на Евангелието.
Ако мъжете и жените познаваха Христа и Евангелието, домовете им щяха да бъдат другояче устроени. Питам: как си обяснявате стиха, в който Христос казва да любите враговете си? Как си обяснявате стиха, в който Христос казва: „Ако не се отречете от себе си, не можете да бъдете Мои ученици." Как си обяснявате стиха: „Който обича баща си и майка си повече от Мене, не е достоен да Ме следва." Как прилагате тия стихове? В заключение, всички казвате: „Ние знаем Мой- сея, на когото Бог е говорил. Но Тоя отде е, не знаем." Въпрос е, доколко познавате Мойсея.
към втори вариант >>
Ще си представиш, че бият твоята
сянка
, твоята къща отвън, а не самия тебе.
(втори вариант)
Аз казвам: не противи се на злото. Ако те ударят по едната страна, обърни и другата." Ще кажете, че Христовото учение е неприложимо в живота. Как така да ме ударят по едната страна, а аз да дам и другата! Ако те хванат здраво и започнат да те бият, като истински християнин ти трябва да останеш тих и спокоен, да не викаш за помощ, да покажеш, че си герой. Може ли да търпиш толкова?
Ще си представиш, че бият твоята
сянка
, твоята къща отвън, а не самия тебе.
Какво ще правите, ако започнат да ви бият? Ще се молите, ще коленичите, да престане боят. Значи познавате Мойсея и му се молите. Като дойде Христос, казвате: „Ние сме учени хора, трябва да критикуваме, за да не изпаднем в заблуждение." Вие и без това сте в заблуждение. Бих желал да срещна хора, които не са заблудени.
към втори вариант >>
49.
Двамата свидетели
,
НБ
, София, 16.11.1919г.,
То е, според моето схващане, едно криво определение на съвременния наш живот, защото ако Синът е проявление, то е една
сянка
.
Ако се движим отгоре надолу, ние трябва да имаме предвид топлината и светлината, понеже те са отражение на Божествения свят; следователно нашият ум трябва да бъде всякога в съгласие със светлината, а сърцето с топлината. Там, дето няма светлина, умът не мисли, а там, дето няма топлина, сърцето не бие. Това не са само положения, твърдения, но велик закон. И когато ни запитат коя е мярката или кое е доказателството, с което ние можем да докажем известни истини в природата, ще употребим светлината и топлината; ако доказваме истини в човешкия живот, ще употребим ума и сърцето; ако доказваме истини в духовния свят, ще си послужим с духа и душата; ако доказваме истини в Божествения свят, ще се отнесем към Отца и към Сина. Не си бъркайте умовете с онези философско-богословски заключения, които казват, че Синът е проявление на Отца.
То е, според моето схващане, едно криво определение на съвременния наш живот, защото ако Синът е проявление, то е една
сянка
.
Да се прояви нещо, то е външната страна, а Синът е нещо повече от проявление. Сърцето не може да бъде проявление на ума, нито пък умът – проявление на сърцето. Те могат да си съдействат в проявленията, но това са вариации, пермутации и комбинации – нареждания, размествания и съчетания. Мисълта още не ви е ясна: сега се снове платното и не виждате нищо изтъкано. Христос се обръща и казва, че и във вашия закон свидетелството на двама души е вярно.
към беседата >>
50.
Мъчението
,
ИБ
,
ООК
, , 5.2.1920г.,
Нали и псалмопевецът казва: „Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под
сянката
на Всемогъщаго", и по-нататък: „Тисяща ще падат от страната ти и десет тисящи от дясно ти" – как ще примирите туй противоречие?
Мъжът само като опне лъка си, или само като профучи край нея из лъка стрелата, тя завиква. Ако вие разберете изкуството на мъчението, Царството Божие ще дойде във вас. Когато влезете в известна окултна школа, ще ви поставят до стената и ще ви пращат стрели – ще ви турят на мъчение. Аз бих ви попитал: защо именно онези, които повярваха в Христа, трябваше да бъдат подложени на толкова мъчения и позор в римските арени? Тези хора, като се обръщат към Бога, той трябваше, именно, да ги защити.
Нали и псалмопевецът казва: „Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под
сянката
на Всемогъщаго", и по-нататък: „Тисяща ще падат от страната ти и десет тисящи от дясно ти" – как ще примирите туй противоречие?
Кой е онзи, който живее под покрива на Всевишния? Който е готов да го стрелят и да изтърпи всички мъчения. Изтърпите ли всички мъчения, Господ ще каже: „Ти може да бъдеш под моя покрив". Това значение има стихът в псалом 91. Както виждате, то е велика наука, не наука на чувства и екзалтиране: „Аз имам вяра"; не, не – опитност, опитност, опитността на великата Любов!
към беседата >>
51.
Молитвата
,
НБ
,
ИБ
, София, 8.2.1920г.,
Ако някой попита кой е баща ви, вие всички бихте описали вашите пастроци, ще кажете: “Моят баща е със сини очи, носът му е дълъг, веждите му са дебели, брадата му черна, мускулест, строг, взискателен.” Други ще опишат: “Моят баща е деликатен, мустаците му са възмалки, веждите му са тънки, косите му са къдрави.” Всеки ще опише баща си, но това е
сянката
на Онзи Велик баща.
Да не мислите, че искам да ви обидя. Вземам виното като символ, това, което отклонява нашата мисъл от правата посока. Христос казва: “А ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, Който е в тайно, и Отец, Който види в тайно, ще ти въздаде наяве.” Ще влезеш, казва Христос, в тайната си стаичка и ще се помолиш Отцу твоему. Това е разумното, великото в света, което обединява всички хора в едно, което обмисля нашите желания, нашите мисли, нашите действия, което дава подтик на нашия растеж, това, което възкресява мъртвата човешка душа. Забравили ли сте го?
Ако някой попита кой е баща ви, вие всички бихте описали вашите пастроци, ще кажете: “Моят баща е със сини очи, носът му е дълъг, веждите му са дебели, брадата му черна, мускулест, строг, взискателен.” Други ще опишат: “Моят баща е деликатен, мустаците му са възмалки, веждите му са тънки, косите му са къдрави.” Всеки ще опише баща си, но това е
сянката
на Онзи Велик баща.
Ще ви дам едно изяснение, каква е тази сянка. Ако вземете един слънчев лъч да го прекарате през 10 огледала, по закона на отражението, какви сили ще има в последното й отражение този лъч? Тази слънчева светлина, която се отразява от месечината, има ли сила да възраства? Тя е изгубила своята сила при първото отражение. И тъй, ако вие искате да се запознаете с Бога по закона на отражението, вие ще имате светлината само на месечината.
към беседата >>
Ще ви дам едно изяснение, каква е тази
сянка
.
Вземам виното като символ, това, което отклонява нашата мисъл от правата посока. Христос казва: “А ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, Който е в тайно, и Отец, Който види в тайно, ще ти въздаде наяве.” Ще влезеш, казва Христос, в тайната си стаичка и ще се помолиш Отцу твоему. Това е разумното, великото в света, което обединява всички хора в едно, което обмисля нашите желания, нашите мисли, нашите действия, което дава подтик на нашия растеж, това, което възкресява мъртвата човешка душа. Забравили ли сте го? Ако някой попита кой е баща ви, вие всички бихте описали вашите пастроци, ще кажете: “Моят баща е със сини очи, носът му е дълъг, веждите му са дебели, брадата му черна, мускулест, строг, взискателен.” Други ще опишат: “Моят баща е деликатен, мустаците му са възмалки, веждите му са тънки, косите му са къдрави.” Всеки ще опише баща си, но това е сянката на Онзи Велик баща.
Ще ви дам едно изяснение, каква е тази
сянка
.
Ако вземете един слънчев лъч да го прекарате през 10 огледала, по закона на отражението, какви сили ще има в последното й отражение този лъч? Тази слънчева светлина, която се отразява от месечината, има ли сила да възраства? Тя е изгубила своята сила при първото отражение. И тъй, ако вие искате да се запознаете с Бога по закона на отражението, вие ще имате светлината само на месечината. Ще я опишете тъй, както я описват поетите.
към беседата >>
Учителят трябва да каже: “Драганчо, нарисувай
сянката
на един вол на книга, за да видя как рисуваш “сенки”.
Аз не изяснявам надълбоко този въпрос, а само рисувам, турям една точка, нарисувам едно око, после – друга точка – другото око, след това една линия, която представя устата, ето един цял човек. Някой нарисувал един вол. Може ли да се нарисува вол на книга? Учителят на отделенията казва: “Драганчо, я нарисувай един вол! ” Може ли цял вол да се нарисува на книга?
Учителят трябва да каже: “Драганчо, нарисувай
сянката
на един вол на книга, за да видя как рисуваш “сенки”.
Някое дете нарисува сянката на едно магаре, а майката казва: “Моето дете отлично рисува магаре.” Ако твоето дете можеше да рисува магаре, то щеше да бъде отличен човек, а то не знае. Ако аз мога да нарисувам една гарга, да й дам криле, да й направя белите дробове, стомаха и тя да си хвръкне, това е истинска гарга. И днес в живота ние се занимаваме със сенки. Някой казва: “Аз записах 1000 лв. за бедните.” Всички хора заговорват: “Еди-кой си записал 1000 лв.
към беседата >>
Някое дете нарисува
сянката
на едно магаре, а майката казва: “Моето дете отлично рисува магаре.” Ако твоето дете можеше да рисува магаре, то щеше да бъде отличен човек, а то не знае.
Някой нарисувал един вол. Може ли да се нарисува вол на книга? Учителят на отделенията казва: “Драганчо, я нарисувай един вол! ” Може ли цял вол да се нарисува на книга? Учителят трябва да каже: “Драганчо, нарисувай сянката на един вол на книга, за да видя как рисуваш “сенки”.
Някое дете нарисува
сянката
на едно магаре, а майката казва: “Моето дете отлично рисува магаре.” Ако твоето дете можеше да рисува магаре, то щеше да бъде отличен човек, а то не знае.
Ако аз мога да нарисувам една гарга, да й дам криле, да й направя белите дробове, стомаха и тя да си хвръкне, това е истинска гарга. И днес в живота ние се занимаваме със сенки. Някой казва: “Аз записах 1000 лв. за бедните.” Всички хора заговорват: “Еди-кой си записал 1000 лв. за бедните.” Друг казва: “Аз записах 10 000 лв.
към беседата >>
52.
Девети март (22 март)
,
ИБ
, , 9.3.1920г.,
Според мене мързелът не е грях, а това показва, че сте стояли дълго време под
сянка
и сте станали буржоа.
Пеят песента „Настана вече ден тържествен“) Тези, които пеят долу, това са българите, символ на онези, които затвориха школата. И тъй, аз ви поздравлявам с 9 март и ви пожелавам всички да имате воля. Най-малкото добро, което ви желая да направите през тази година – поне на двама стари хора да вържете връзките на обувките и да имате взаимни почитания помежду си и между другите хора, да се надпреварвате в услуги. Когато Господ, Христос видят, че вие доброволно се почитате, заобичате, това им е приятно. Ако седна да ви нахокам, че сте това-онова, нищо няма да излезе, и аз ви казвам, че вие сте много богати, но мързеливи.
Според мене мързелът не е грях, а това показва, че сте стояли дълго време под
сянка
и сте станали буржоа.
Сега иде слънцето, нарами мотика и рало и стани работник. Сега сте работници. Христос иска от вас тая година воля, воля. Помнете, че идната година вече няма да се говори за воля. Тогава ще бъдеш 100 години напред от сегашното си състояние.
към беседата >>
53.
Законът и пророците
,
НБ
, София, 28.3.1920г.,
Реалното всякога може да създаде една
сянка
, а идеалното – една реалност.
В Божественото няма нито промяна, нито измяна, а в реалното има промяна, но няма измяна. В реалността има еволюция. В реалността няма сенки, но вън от нея сенките съществуват като нещо несъществено и неосезаемо. Идеалното, т.е. Божественото се основава на реалното, а реалното – на сенките.
Реалното всякога може да създаде една
сянка
, а идеалното – една реалност.
Отношението между идеалното, реалното и сенките на живота е различно. Идеалното, като форма на живота, е вътрешното начало във вас, което възприемате чрез душата си. То е основа на душата. Реалното е проява на външния, обективния свят, който не се променя, но се изменя. Така човешкият дух и човешката душа се усъвършенствуват.
към беседата >>
54.
По предание
,
НБ
, София, 2.5.1920г.,
Съществува един неоспорим закон, който гласи: Всяка права мисъл, право чувство и право действие не произвеждат никакво раздвояване, не хвърлят никаква
сянка
в човешкия ум, в човешкото съзнание.
Изчислено с също, че трептенията на червената светлина, в един квадратен сантиметър, образуват около 70 хиляди вълни, портокалената светлина – около 69,720 вълни и т.н. Тези изчисления могат да се оспорват. Това са все хипотези. И аз мога да излеза с ред изчисления, малко или много противоречиви, с тези на сегашните учени. Как ще ги опровергаят?
Съществува един неоспорим закон, който гласи: Всяка права мисъл, право чувство и право действие не произвеждат никакво раздвояване, не хвърлят никаква
сянка
в човешкия ум, в човешкото съзнание.
Всеки може да провери този закон. Срещате един човек за пръв път и казвате, че ви прави добро впечатление. Говорите с него, и разговорът ви не причинява никакво съмнение във вас. Живеете с него десетина години и запазвате първото си впечатление за него. – Какво показва това?
към беседата >>
55.
Щастието е в человека
,
ИБ
, Бургас, 27.6.1920г.,
За да обичаме един човек, нека си създадем условието, че той е една необходимост за нас; а кога го понамразиш, ще се отдалечиш на
сянка
, както по обед от слънцето.
Престъплението на съвременния морал не е престъпление. Престъпление е само да не обичаш човека. Ама било мъчно! Не е мъчно. Слънцето мъчно ли е да обичаш?
За да обичаме един човек, нека си създадем условието, че той е една необходимост за нас; а кога го понамразиш, ще се отдалечиш на
сянка
, както по обед от слънцето.
Който люби, той и мрази. Който мрази, той и люби. Омразата в нашия живот е да създаде условия за капките, които ще паднат върху нас. Тя е бурята, вихрите в живота, за да се дезинфекцирате. Знанията, които има един человек, не трябва да ги оставя, а трябва върху тях да гради новото учение.
към беседата >>
56.
Сутрешен наряд, 20 август и Мерило за правилно разбиране
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1920г.,
Не забравяйте, че според Божествения закон за развитието тези хора са необходими за нас, както
сянката
, за да изпъкне светлината.
Казва се: „Идете да учите хората в името на Отца и Сина, и Светия Дух.“ Така е написано в Евангелието, а никъде не е казано изрично: „Идете да учите хората в името на троеличния Бог.“ Нека свещениците отидат на което и да е място в Индия, за да видят, че там прераждането е фактически доказано – там има хиляди деца, които помнят своите прераждания. И в Търново имаше едно шестгодишно дете, което казваше на майка си: „Мамо, аз по-рано правех обуща в Габрово.“ Тя му отговаряше: „Я не говори такива глупости! “ В закона за прераждането не може да има две мнения, но понеже не искам да споря, не го правя на въпрос. А дали го приемат или не – това не е важно.
Не забравяйте, че според Божествения закон за развитието тези хора са необходими за нас, както
сянката
, за да изпъкне светлината.
Попитайте ги каква е ползата от страданията и те ще ви отговорят: „Такава е Волята Божия.“
към беседата >>
57.
Работа върху чистотата и самообладанието
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1920г.,
Онези хора, които не са готови за духовен живот, се ожесточават, а започне ли човек да живее в
сянка
, става като молец, като бухал.
Например, как ще познаете ценността на хляба? Ако някой гладува пет-шест дни в пустинята и после му дадат сто грама хляб и една чаша вода, той ще каже: „Сега разбрах цената на хляба.“ От вас се изисква абсолютна чистота на сърцето! Ако влезе нечист човек в стаята, където е живата картина, ще получи удар, а ако влезе чист човек, той ще излезе подмладен. За здравите хора слънчевите лъчи са приятни, а болните получават удар от тях – противодействието на светлината произвежда слънчев удар.
Онези хора, които не са готови за духовен живот, се ожесточават, а започне ли човек да живее в
сянка
, става като молец, като бухал.
В бъдеще ще живеете според принципи, а не според закони. В законите има противоречия – Божественият Свят се изявява според принципи, ангелският – според закони, а човешкият – според факти. Например, еди-кой си извършил престъпление – това е факт, а законът е да бъде наказан за това престъпление. Така ние съединяваме фактите със законите и тогава има връзка. Когато пък извършите добро, никой не ви хвали – вие изучавате законите на ангелите само в техния негативен смисъл и затова не успявате.
към беседата >>
58.
Когато посрещате
,
НБ
, В.Търново, 10.10.1920г.,
„Видях човека“ – казва някой, но това е само илюзия – външната форма,
сянка
на проявлението му, а истинският човек е невидим.
Йерусалим е видимото в света, което има форма, която съвременните хора наричат реалност. Но хората сами си противоречат. Питам ви, виждал ли е някой любовта? Не, хората се стремят към нея, изобщо към невидимото. На това, което се вижда, хората скоро му се насищат.
„Видях човека“ – казва някой, но това е само илюзия – външната форма,
сянка
на проявлението му, а истинският човек е невидим.
„Срещнах Ивана“ – казва някой, но това е само илюзия. Какво си видял? Ти си видял дебелия Иван и т.н., но това не е човек; вие Ивана не сте видели, вие сте видели неговото проявление. Ако учителят каже на ученика: „Напиши (нарисувай) ми един вол“, ами че истинският вол може ли да се напише? Това не е възможно, а трябва да каже: „Нарисувай ми образа“, т.е.
към беседата >>
И хората излезли да видят
сянката
на Христа от любопитство.
Това не е възможно, а трябва да каже: „Нарисувай ми образа“, т.е. иконата на вола. И хората отиват в църквата и искат да видят Исуса. Исус е централната личност и точка, която се стремят да видят, защото е пратеник Божий, дошъл да спаси и изцели болните. Иконите са образи и сенки, а същината е невидима.
И хората излезли да видят
сянката
на Христа от любопитство.
Любопитството е един подтик в живота. Виждали ли сте болни с какво нетърпение и интерес очакват лекаря? И този еврейски народ в душата си така очакваше изцеление от Христа; значи в душата на този народ Христос не е само едно любопитство, а излезли да Го посрещнат от обич. Когото обичат, само него посрещат в тоя свят. И еврейският народ е имал любов към Исуса, а първосвещециците като видели, че народът отива да посреща Исуса, те се възпротивяват и замислят зло срещу Него.
към беседата >>
59.
Само хляб
,
ИБ
, В.Търново, 12.10.1920г.,
Това са основните черти, а другите са
сянка
.
Трябва да дружите млад с млад. Ако са млад със стар, то младият да вземе каруца и впрегне коня си, да вози стария. Когато човек разбере Божествените пътища, той започва да се радва. Ако някой философ срещне някой беден, той ще започне да му обяснява причините за беднотията по силата на законите за кармата – ти в миналото си бил такъв и такъв. Аз ще му кажа: Ти трябва да бъдеш беден, за да научиш кои ти са приятелите.
Това са основните черти, а другите са
сянка
.
Защо трябва да бъда беден? За да намериш приятелите си, защото те ти са потребни. За да намериш Господа, трябва да сме бедни. Богатият не може да намери Господа, той прилича на натоварена камила, която, като дойде при иглените уши, трябва да се разтовари. Бедният в едно отношение е онзи, който е изпразнил хамбарите си за новото жито и е измил бъчвите за новото вино.
към беседата >>
60.
Закон за правда
,
ИБ
, В.Търново, 24.10.1920г.,
Людете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма виделина: Които седяха в земя на смъртна
сянка
, виделина възсия върху тях.“ (9:1–2)
Когато унижи земята Завулон и земята Нефталим: а в последните ще направя славен Пътя на морето, оттам Йордан, Галилея езическа.
Людете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма виделина: Които седяха в земя на смъртна
сянка
, виделина възсия върху тях.“ (9:1–2)
„Господ проводи слово на Якова: и то падна връх Израиля. И всичките люде ще познаят това, – Ефрем и жителите на Самария, които говорят горделиво и с надигнато сърце.“ (9:8–9) Аз няма да говоря за закона. Правдата е закон за чистене. Всяка сръчна жена си има закон за себе си.
към беседата >>
61.
Кротките
,
НБ
,
ИБ
, , 25.1.1921г.,
Всяко нещо, което се къса като паяжина, не е старост, а
сянка
на нещата.
Обаче, слонът набърже минал тази паяжина, след което те почнали да изчисляват, какво сътресение са направили вътре в слона. Какво сътресение може да произведе една паяжина на слона? Той нищо не почувствал. Някой казва: "Старото." – Кое е старо? – Само истината е стара.
Всяко нещо, което се къса като паяжина, не е старост, а
сянка
на нещата.
Казва Христос: "Кротките ще наследят земята." Земята, в този смисъл, подразбира всички условия, при които человекът се развива. Буквата З означава числото, което не признава никакви закони. Думата "зло", както се пише на български с три букви, значи, че не се подчинява на никакви закони. Това е злото. Всички сили, следователно, които не се подчиняват на никакви закони, наричаме ги хаос в живота.
към беседата >>
62.
Вярата
,
НБ
, София, 6.3.1921г.,
Черните коси, черните очи показват, че тези хора са още в
сянка
, светлината още не е проникнала в тях.
Питате: Защо остаряваме? — Ами въглищата, които са изгорели, нали трябва да нагорещят желязото? Значи, енергията от въглищата минава в желязото. Затова трябва да донесем малко въглища. Не мислете, че е лошо да имате черни коси.
Черните коси, черните очи показват, че тези хора са още в
сянка
, светлината още не е проникнала в тях.
Такива хора не са грешници, но в тях има складирана енергия, която отпосле ще се прояви. Те очакват в бъдеще да цъфнат и узреят. А хората с бели коси показват, че са цъфнали и узрели. Любовта, това е началото на живота. Мисленето — това е възрастният човек, който е разбрал смисъла на живота и затова неговата глава е почнала да побелява.
към беседата >>
Черните коси, черните очи показват, че Тези хора са още в
сянка
, светлината още не е проникнала в тях.
(втори вариант)
Питате, защо остарявате. Ами въглищата, които са изгорели, нали трябва да нагорещат желязото? Значи, енергията от въглищата минава в желязото. Затова трябва да донесем малко въглища. Не мислете, че е лошо да имате черни коси.
Черните коси, черните очи показват, че Тези хора са още в
сянка
, светлината още не е проникнала в тях.
Такива хора не са грешници, но в тях има складирана енергия, която отпосле ще се прояви, те очакват в бъдеще да цъвнат и узреят. А хора с бели коси показват, че са цъвнали и узрели. Млад, стар, умирания, раждания, това, казано в друг смисъл, значи: да любиш и да мислиш. Любовта това е началото на живота. Мисленето - това е възрастният човек, който е разбрал смисъла на живота, и затова неговата глава е почнала да побелява.
към втори вариант >>
63.
В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ
,
НБ
, София, 24.4.1921г.,
Молитвата е реалност, а не
сянка
.
Както хората ядат по три пъти на ден, така и Данаил се молеше по три пъти на ден. Значи законът за яденето е същият, както и законът за молитвата. Когато се лишава от ядене, човек усеща някаква липса; когато душата се лишава от молитва, също усеща някаква липса. Молитвата не е механичен процес, но вътрешна нужда на душата. Тя е общение на душата с Бога.
Молитвата е реалност, а не
сянка
.
Това, което в даден момент дава сила на ума, на сърцето, на душата и на духа, е реално. Вън от човека реалност не съществува. Който разбира вътрешния закон на реалността, той гледа еднакво на всички неща. Ако не разбира тоя закон, човек вижда нещата ту в една, ту в друга форма; ту по-мъчни, ту по-лесни за прилагане. От погледа на човека към реалността се определят отношенията му към Първата Причина на нещата.
към беседата >>
64.
Живата енергия / Хлѣбътъ и живата енергия
,
НБ
, София, 22.5.1921г.,
Виждате една кокошка, която е готова да бяга от
сянката
си – страхлива е.
Когато намерите същественото в живота, вие разрешавате някои въпроси индивидуално, а именно: отде идете, какво ще правите, де ще отидете, какви сили носите в себе си, как можете да се развивате правилно и т.н. Казвате: „Майката създава детето, тя си има грижа за него“. Ако ви кажа, че обратното е вярно, какво ще възразите на това? Според мене детето създава майката, то я заставя да работи. Наблюдавайте проявите на природата.
Виждате една кокошка, която е готова да бяга от
сянката
си – страхлива е.
Щом има пиленца, веднага става безстрашна, цяла настръхва. Достатъчно е да се приближи някой до нея, за да се хвърли срещу него. И волът бяга от нея. Отде тая смелост у кокошката? Друго заблуждение.
към беседата >>
65.
Двете жени / Двѣтѣ жени
,
НБ
, София, 12.6.1921г.,
Преди няколко дни бях с приятели в Борисовата градина, на
сянка
под дърветата.
Ще кажете, че учението Му е написано. – Това, което е написано, съставя малка, микроскопическа част от казаното от Христа. – Де ще намерим това, което Христос е казал? – Във великата разумна природа. Да влезем във връзка с тая природа и да изучаваме нейната книга.
Преди няколко дни бях с приятели в Борисовата градина, на
сянка
под дърветата.
Погледнах едно дърво и казах: В 1911 година времето е било също така влажно, както тази година. – Отде позна? – От дървото. Това е написано на него. В бъдеще, когато хората научат езика на природата, те ще четат от нейната книга и ще придобиват направо знанията без да ги търсят наготово в библиотеките, както правят днес.
към беседата >>
66.
Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1921г.,
И ако тази форма не може да произведе у вас този ефект, това означава, че Духът го няма там, означава, че вие имате само
сянката
на Духа.
както ни е бил описван – като нещо нереално, етерно, въздухообразно. За душата, за духа ние нямаме една ясна и реална представа. Е, хубаво, когато сте болни и при вас дойде някой човек, хване ви за ръката и с това хващане вие веднага оздравеете, като умът ви добива също здраве и яснота, питам: на какво се дължи това оздравяване, причинено само от допирането с този човек? То се дължи на Духа, на реалната проява на Духа. Това е тази реална форма.
И ако тази форма не може да произведе у вас този ефект, това означава, че Духът го няма там, означава, че вие имате само
сянката
на Духа.
Следователно от проявлението на нашия ум, на нашето сърце и на нашата душа в даден момент ще се познае доколко реално нашият дух се проявява. Ние в себе си трябва да знаем доколко той е реален, или не. Трябва да знаем това. После, аз искам вашите представи за Бога да бъдат ясни. За Бога трябва непременно да имате една много ясна, реална представа, в която да не остава никакво съмнение и според тази представа всякога да Го познавате, където и да отидете, да знаете, че Той е, а не друг.
към беседата >>
– Видял съм нещо – една
сянка
мина покрай мене.
– С ангелите разговарял ли си? – Не съм. – Със светиите разговарял ли си? – Не съм. – Е, тогава?
– Видял съм нещо – една
сянка
мина покрай мене.
– Е, какво, каза ли ти нещо? – Нищо не ми каза, само се усмихна. А тази усмивка знаете ли как я тълкуват турците? Когато им се усмихне някоя жена, те си казват: „Работата е наред – тя казва: „Само за мен мисли той“.“ Това е погрешно схващане на нещата. Тази сянка се била усмихнала – туй усмихване трябва да изтълкувате в друг смисъл.
към беседата >>
Тази
сянка
се била усмихнала – туй усмихване трябва да изтълкувате в друг смисъл.
– Видял съм нещо – една сянка мина покрай мене. – Е, какво, каза ли ти нещо? – Нищо не ми каза, само се усмихна. А тази усмивка знаете ли как я тълкуват турците? Когато им се усмихне някоя жена, те си казват: „Работата е наред – тя казва: „Само за мен мисли той“.“ Това е погрешно схващане на нещата.
Тази
сянка
се била усмихнала – туй усмихване трябва да изтълкувате в друг смисъл.
Има усмивка и усмивка. Сянката погледне някак сериозно, ти казваш: „Искаше да ми каже нещо.“ Какво искаше да ти каже? Когато човек само се усмихне, мускулите на устните се повдигат, а очите са ясни, огнени, няма мекота в тях. Какво показва всичко това? Такава усмивка показва: „Аз ще те изям!
към беседата >>
Сянката
погледне някак сериозно, ти казваш: „Искаше да ми каже нещо.“ Какво искаше да ти каже?
– Нищо не ми каза, само се усмихна. А тази усмивка знаете ли как я тълкуват турците? Когато им се усмихне някоя жена, те си казват: „Работата е наред – тя казва: „Само за мен мисли той“.“ Това е погрешно схващане на нещата. Тази сянка се била усмихнала – туй усмихване трябва да изтълкувате в друг смисъл. Има усмивка и усмивка.
Сянката
погледне някак сериозно, ти казваш: „Искаше да ми каже нещо.“ Какво искаше да ти каже?
Когато човек само се усмихне, мускулите на устните се повдигат, а очите са ясни, огнени, няма мекота в тях. Какво показва всичко това? Такава усмивка показва: „Аз ще те изям! “ А когато една усмивка излиза отвътре, в очите има божествена светлина, има мекота, нежност. Този човек казва: „Аз съм готов да ти помогна, аз любя Господа.“ Следователно за мен усмивките веднага разрешават въпроса.
към беседата >>
Когато покрай мене мине една
сянка
и ми се усмихне, гледам очите ѝ остри ли са и иска ли да ме изяде, или са меки и нежни, и иска да ми помогне.
Когато човек само се усмихне, мускулите на устните се повдигат, а очите са ясни, огнени, няма мекота в тях. Какво показва всичко това? Такава усмивка показва: „Аз ще те изям! “ А когато една усмивка излиза отвътре, в очите има божествена светлина, има мекота, нежност. Този човек казва: „Аз съм готов да ти помогна, аз любя Господа.“ Следователно за мен усмивките веднага разрешават въпроса.
Когато покрай мене мине една
сянка
и ми се усмихне, гледам очите ѝ остри ли са и иска ли да ме изяде, или са меки и нежни, и иска да ми помогне.
Някой казва: „Аз видях една сянка – не видях лицето ѝ, а само гърба ѝ.“ Какво искаше тя да ти покаже със своя гръб? По време на галското духовно движение в Англия през 1905 година жената, която водела движението, придружавана от огнени кълба, като се връщала една вечер от събрание, казала на един свой близък приятел да я чака отвън. По едно време тя видяла да върви пред нея един господин с черна пелерина, помислила, че това е приятелят ѝ, и забързала, за да го настигне. Извикала го по име, но той не обърнал лицето си. По едно време той се доближил до нея със забулено лице и поклатил заканително пръста си.
към беседата >>
Някой казва: „Аз видях една
сянка
– не видях лицето ѝ, а само гърба ѝ.“ Какво искаше тя да ти покаже със своя гръб?
Какво показва всичко това? Такава усмивка показва: „Аз ще те изям! “ А когато една усмивка излиза отвътре, в очите има божествена светлина, има мекота, нежност. Този човек казва: „Аз съм готов да ти помогна, аз любя Господа.“ Следователно за мен усмивките веднага разрешават въпроса. Когато покрай мене мине една сянка и ми се усмихне, гледам очите ѝ остри ли са и иска ли да ме изяде, или са меки и нежни, и иска да ми помогне.
Някой казва: „Аз видях една
сянка
– не видях лицето ѝ, а само гърба ѝ.“ Какво искаше тя да ти покаже със своя гръб?
По време на галското духовно движение в Англия през 1905 година жената, която водела движението, придружавана от огнени кълба, като се връщала една вечер от събрание, казала на един свой близък приятел да я чака отвън. По едно време тя видяла да върви пред нея един господин с черна пелерина, помислила, че това е приятелят ѝ, и забързала, за да го настигне. Извикала го по име, но той не обърнал лицето си. По едно време той се доближил до нея със забулено лице и поклатил заканително пръста си. Тя веднага се досетила, че това не е нейният приятел, и поискала да узнае кой е той.
към беседата >>
67.
Законът на самопожертването
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1921г.,
Когато Христос се яви на учениците си, те се уплашиха и казаха: „Това да не е
сянка
?
Какво го интересува всичко това? Нищо не го интересува. Но ако му кажа, че като ходил в странство, този министър донесъл много семена от някоя плодна култура, той ще каже: „Да, това е добре.“ Аз бих желал да използвате всички дарби, които имате. Бих желал всички да разговаряте с духове, бих желал всички да бъдете ясновидци, да виждате тези духове и да ги попипвате.
Когато Христос се яви на учениците си, те се уплашиха и казаха: „Това да не е
сянка
?
“ „Опитайте Ме“ – каза им Той. В Него имаше пулс. Вие казвате: „Като неверни Тома ще бъдем.“ Аз харесвам Тома. Вие казвате: „Не трябва да изкушаваме Господа.“ Не, понякога трябва да турим пръста си в тялото Му. Някои казват: „Докато не туря пръста си в раната Му, тъй да опитам, не искам да се самозаблуждавам.“ Не с този физически пръст, а с духовния си пръст да опитаме раните на Христа, да влезем във връзка с Него, да преживеем Неговия минал живот.
към беседата >>
68.
Целувание не Ми даде / Целувание ми не даде
,
НБ
, София, 8.1.1922г.,
Ще ме извините, аз нямам ни
сянка
от умисъл да вземам някоя от вас.
Целунете я, но като я целунете, казвате, че не е тя. После у вас се явява едно отвращение, една омраза. Най-напред дяволът те е излъгал да я целунеш, после идва Господ и казва: „Не е тя“. – „Като не е тя, ще взема ножа, хайде ще я пробода.“ Господ пак казва: „Няма да я прободеш“. Представете си сега една съвременна жена или мъж, които са извършили такова престъпление като тази блудница.
Ще ме извините, аз нямам ни
сянка
от умисъл да вземам някоя от вас.
Да си представите за момент една такава жена, която е извършила едно престъпление, взима, че целува краката на мъжа си и казва: „Зарад тебе направих всичките грехове“. Какво би направил един съвременен мъж? Ще каже: „Махни се оттук, ти ме опозори! “ И ако се намери един мъж, който да прости на жена си и каже: „Хайде, от мене да мине“, всички вестници ще пишат – доблестен мъж! Но Христос другояче постъпи с нея, друго нещо имаше – тъй е писано в Евангелието.
към беседата >>
69.
В дома на Отца
,
НБ
, София, 5.3.1922г.,
Но когато разрушим нещо хубаво, което Той е направил, в Него се хвърля една
сянка
, и Той дойде и те отхвърли с пръста си, и ти втори път няма да помислиш да разрушиш едно Божествено дело.
Аз мога да имам едно морално страдание, но аз съм вън от картината. Направя някоя къща, може да съм вън от къщата и може да съм вътре в къщата. И когато кажем: „Бог е направил света“, подразбираме, че Господ е във всяко едно камъче. И ако туй камъче се разруши и Бог се разрушава, то е лъжливо схващане. Бог по този начин не присъства в нещата, Той е извън материалния свят, и ние не можем да го засегнем.
Но когато разрушим нещо хубаво, което Той е направил, в Него се хвърля една
сянка
, и Той дойде и те отхвърли с пръста си, и ти втори път няма да помислиш да разрушиш едно Божествено дело.
Сега много учени хора има, ще напише някой от тях някоя книга, да докаже, че нямало Господ, и тогава Господ какво прави? – Почне да го изсушава, докато остане само кости и мозък, и тогава го питат: „Има ли Господ или няма? “ Този огън е Любовта. Той скача и казва: „Няма Господ“. Хубаво, усилва се този огън, докато се разтопи тази форма в него и тогава казва: „Има Господ“.
към беседата >>
70.
Качества и проявление на волята
,
МОК
, София, 15.3.1922г.,
За туй високите планински върхове трябва да седят далеч от градовете, да не хвърлят
сянка
.
Като попипнеш главата, да знаеш, че тя може да решава разумно всички въпроси. За туй ще се пазите, да не се демагнитизира мозъка ви. В известни случаи мозъкът изгубва своите сили – при силни сътресения. Тия сътресения може да бъдат ментални, астрални и физически. Примерът, дето един руски цигулар, като чул друг един виртуоз, това не му послужило за импулс, а се обезсърчил.
За туй високите планински върхове трябва да седят далеч от градовете, да не хвърлят
сянка
.
Или с други думи казано, големите авторитети в света спъват малките хора. Човек да се основава на известен авторитет в света, може. Но този авторитет да може да събужда мисъл и да дава свобода, но щом те спъва, тогава не може да мислиш. Такъв авторитет може да бъде само Бог – никой друг. А виждаме, че Бог се е скрил тъй, че не го знаем къде е.
към беседата >>
Това показва, че високите планински върхове трябва да стоят далеч от градовете, да не хвърлят
сянка
.
(втори вариант)
Главата може разумно да решава всички въпроси. Ето защо, човек трябва да пази мозъка си, да не се демагнетизира. При големи сътресения мозъкът може да изгуби силите си. Причините за тези сътресения могат да бъдат от умствен, от сърдечен или от физически характер. Такъв пример имаме с един руски цигулар, който като слушал един знаменит цигулар да свири, вместо да се импулсира повече, той се обезсърчил.
Това показва, че високите планински върхове трябва да стоят далеч от градовете, да не хвърлят
сянка
.
С други думи казано: Големите авторитети, великите хора трябва да стоят далеч от обикновените хора, за да не ги засенчват, да не ги спъват. Човек може да уповава на известен авторитет, да се импулсира от него; той трябва да събужда мисълта му, като същевременно не го ограничава. Ако в присъствието на някой учен не мислите свободно, този учен не може да бъде авторитет за вас. Само Бог може да бъде истински авторитет за хората. Въпреки това, Той така се е скрил, че нийде не може да се намери.
към втори вариант >>
71.
Прави правете Неговите пътеки!
,
НБ
, София, 2.4.1922г.,
В Божествения кодекс абсолютно няма
сянка
от смъртно наказание!
Тъй както всяка сутрин аз трябва да излизам да опитвам слънцето, да излагам гърба си, то да ме грее, да опитвам неговата сила, по същия начин всяко същество, колкото и да е малко, дали е във формата на един човек или муха, комар и бълха, в каквато и да е форма – аз вземам тия форми в първичния им смисъл, – имат право да опитат тия слънчеви лъчи, за да възприемат колкото и да е малко живот от тях, да изпитат сладчината на това слънце. И когато някой човек намери някоя въшка на главата си, чукне я между двата нокътя, като се е покачила, тя не знае, че туй е едно културно същество, тя е един голям простак. И като е изследвала света, влезнала е в една философска глава и почнала да я чопли и да разглежда какво е това. И философът казва: „На криво място правиш своите изследвания, и аз съм изследовател“, затуй той я чуква, не че въшката трябва да умре, но понеже се е качила на тази философска глава, тя се осъжда на смъртно наказание, както всеки престъпник, щом престъпи държавния закон, или го обесват, или го застрелват. И тогава хората ще кажат: „Тъй било писано в Божествения закон, понеже го престъпи“.
В Божествения кодекс абсолютно няма
сянка
от смъртно наказание!
И смъртното наказание, това е една измама, фалшификация само на човешкия ум. Казват: „Нямаме ли ние право зарад народа си да убием някого! “ За народа си можеш да убиеш някого, но за Бога нямате право да убивате. Следователно за вашия народ ще го осъдите, а заради Бога ще го оправдаете. И в бъдеще ще кажете: „Ние те осъждаме за престъплението, което ти направи спрямо нашия народ, но понеже ние имаме и друг закон за нашия Бог, ще те оправдаем и ще те пуснем – ти си свободен“.
към беседата >>
72.
Христа разпят
,
НБ
, София, 23.4.1922г.,
В деня, в който вие повярвате, че Любовта всичко може да направи заради вас – не сегашната любов, вие тази любов не сте опитвали, вие сте опитвали предисловието,
сянката
само, – но в деня, в който вие повярвате в Божията Любов, във вас ще стане едно велико преобразувание и вие ще кажете като слепия: „Сляп бях едно време, не виждах, но сега виждам: тази Любов в мене произведе онова, което аз исках“.
Грехота е човек да остави своя ум, своето сърце и душа да се терзаят, да остави своята воля да се атрофира. Сега е време благоприятно и сгодно вече за нова култура. Условията на земята са трудни, аз го признавам, но ще живеете в тия условия, тъй както растението живее и постоянно се трансформира. Така и ние хората ще живеем при най-лошите условия и пак ще се трансформираме. Искам да ви кажа: Вложете вяра в Любовта!
В деня, в който вие повярвате, че Любовта всичко може да направи заради вас – не сегашната любов, вие тази любов не сте опитвали, вие сте опитвали предисловието,
сянката
само, – но в деня, в който вие повярвате в Божията Любов, във вас ще стане едно велико преобразувание и вие ще кажете като слепия: „Сляп бях едно време, не виждах, но сега виждам: тази Любов в мене произведе онова, което аз исках“.
И аз не искам да останете като онзи американец: двама души учени американци пътували с един трен. Единият бил вярващ, а другият безверен. И двамата спорят: единият доказва, че има Господ, а другият доказва, че няма Господ, и привеждат най-силни аргументи, да се покажат кой е по-учен. Като минавали през един мост, мостът пада и двамата се удавят. Питам: Решиха ли въпроса?
към беседата >>
73.
Проява на кармическия закон / Закон на кармата
,
МОК
, София, 26.4.1922г.,
В тази школа, в която сте абсолютно, разбирате ли, ни помен, ни
сянка
от тунеядство.
Следователно, кармическият закон може да се урегулира само чрез закона на самопожертвуването, т.е. да станеш слуга на другите, да отдадеш правото на всекиго. Правото, което искаш за себе си, туй право да дадеш и на другите; благото, което искаш за себе си, туй благо да го имат и другите. Правото, което искаш в своя ум, в своето сърце и в своята воля, туй същото право дали си ученик, слуга или господар; тия права всички трябва да ги имате еднакво, защото по този начин, в школата сега, в окултната школа има друга една опасност, от тъй наречения вампиризъм, разбирате ли вие. Вампиризъм – черпене на жизнените сокове на окръжаващия чрез тия окултни закони, нещо, което е абсолютно забранено.
В тази школа, в която сте абсолютно, разбирате ли, ни помен, ни
сянка
от тунеядство.
Сега другите школи учат, че силата на човека е в неговата мисъл. Силата на човека е само временно в неговата мисъл; тя не седи нито в неговата воля, нито в неговото чувство, нито в неговата мисъл. Малко по-ясно. Да вземем известна проява на Любовта, тази Любов може да се яви по форма, по съдържание и по смисъл. 1.
към беседата >>
Сега, понеже вие сте дошли в Школата да учите, не трябва да има ни помен, ни
сянка
от лъжа.
(втори вариант)
Това е проява на Любовта по смисъл. Питам: мислите ли, че след като сте подали ръка на давещия се или след като сте нахранили гладния, или след като сте дали знания на невежия, Животът се е проявил напълно? Не, Животът, както и Любовта, могат да се проявят напълно само когато човек започне да живее в Причинния свят, където един живее за всички и всички живеят за един - в този свят благото на едного е благо за всички и благото на всички е благо на едного. Въз основа на този закон деятелността, както и радостите и скърбите на едно същество, колкото и малко да е то, трябва да бъдат за вас свещени; това същество може да бъде муха, но и на нея трябва да гледате като на човек - само по този начин Бог може да се весели. Обаче само Бог може да спира погледа си на дребните, на малките неща; хората обръщат внимание повече на големите работи.
Сега, понеже вие сте дошли в Школата да учите, не трябва да има ни помен, ни
сянка
от лъжа.
Единственото нещо, което не се прощава на учениците от тази Школа, е лъжата; всичко може да се извини, но лъжата - никога! Щом дойде до лъжата, пазете се от нея като от огън; тя е принцип, който може да заведе човека в противоположностите на Живота, от които мъчно може да се избави. Като изпадне в трудно, в безизходно положение, човек веднага прибягва до лъжата и казва: „Без лъжа не може"; не, без Истина не може, а без лъжа може. Тъй щото напишете си следните няколко изречения като ценни правила в Живота: Без Любов не може, но без омраза може.
към втори вариант >>
74.
Окултни правила / Правила за живота
,
ООК
, София, 27.4.1922г.,
Не е позволено на ученика да се спира под
сянката
на дърветата и да почива.
Обаче неразумният, несправедливият, лошият, злосторникът се движи бавно. Ако ускори движението си, той първо ще причини вреда на себе си, а после на окръжаващите. Когато умът и сърцето работят заедно и вървят в права посока, човек среща на пътя си големи препятствия. Колкото по-големи стават мъчнотиите и препяствията му, той трябва да знае, че е на прав път, и да върви напред, без да се спира. Спре ли се, като уморен пътник под някое дърво или при някой извор да си почине, той ще се простуди и ще закъснее в пътя си.
Не е позволено на ученика да се спира под
сянката
на дърветата и да почива.
Обаче той има право да изложи гърба си на слънце и да се пече. Светлината събужда човешката мисъл и я прави светла, ясна. Не е достатъчно само да се ползвате от благата на природата, но трябва да ѝ благодарите по някакъв начин. Как ще ѝ благодарите? – Ще украсите с нещо нейните цветни и плодни градини.
към беседата >>
Не е позволено на ученика да се спира под
сянката
на дърветата и да почива.
Обаче неразумният, несправедливият, лошият, злосторникът се движи бавно. Ако ускори движението си, той първо ще причини вреда на себе си, а после на окръжаващите. Когато умът и сърцето работят заедно и вървят в права посока, човек среща на пътя си големи препятствия. Колкото по-големи стават мъчнотиите и препяствията му, той трябва да знае, че е на прав път, и да върви напред, без да се спира. Спре ли се, като уморен пътник под някое дърво или при някой извор да си почине, той ще се простуди и ще закъснее в пътя си.
Не е позволено на ученика да се спира под
сянката
на дърветата и да почива.
Обаче той има право да изложи гърба си на слънце и да се пече. Светлината събужда човешката мисъл и я прави светла, ясна. Не е достатъчно само да се ползвате от благата на природата, но трябва да ѝ благодарите по някакъв начин. Как ще ѝ благодарите? – Ще украсите с нещо нейните цветни и плодни градини.
към беседата >>
75.
Методи за чистене
,
МОК
, София, 17.5.1922г.,
Дохождате до края на града, спирате се пред една чешма и сядате на
сянка
да си починете; почивате и размишлявате върху разни философски въпроси - как е създаден светът, от колко години съществуват звездите и Слънцето, как ще се разрешат социалните въпроси и т.н.
(втори вариант)
Когато се подложи на един от тия два метода, човек започва вече да проглежда. Опасно е обаче, когато той дойде в застой, където не става нито филтриране, нито изпаряване - в обществото този процес се нарича индиферентност. Някой казва, че е индиферентен, че не иска да знае какво ще му се случи; не, човек трябва да се интересува от това, което става вън и вътре в него, той даже трябва да знае, да предвижда какво може да му се случи. Сега, като говоря за кармата, има няколко положения, които човек трябва да знае - например има кармически страдания, които идват като последствия на миналото, но има страдания, които днес, по непредвиждане на известни положения, човек сам си създава. Представете си, че слагате в джоба си едно празно шише за вода и тръгвате да се разхождате.
Дохождате до края на града, спирате се пред една чешма и сядате на
сянка
да си починете; почивате и размишлявате върху разни философски въпроси - как е създаден светът, от колко години съществуват звездите и Слънцето, как ще се разрешат социалните въпроси и т.н.
В това време вие забравяте да напълните шишето с вода и тръгвате назад за дома си. Денят е летен, горещ и вие чувствате голяма жажда; изваждате шишето и виждате, че е празно - в размишленията си вие сте пропуснали да го напълните от чешмата. Следователно в случая вашите страдания се дължат на факта, че сте се увлекли в мисълта си и сте забравили да напълните шишето си с вода. Друг пример за кармата: вземате една голяма кошница и слагате в нея седемдесет-осемдесет килограма хляб, който трябва да носите на гърба си, но пътят ви е дълъг четиридесет- петдесет километра. За да не плащате на някой човек да ви помогне, от желание за повече печалби, вие се нагърбвате сами да носите кошницата с хляб.
към втори вариант >>
76.
Необятната любов / Необятната любов
,
ООК
, София, 18.5.1922г.,
Неразбирането на нещата внася
сянка
.
Тя обича всички, но едно от тях обича най-много. Обичта на майката към това дете става причина да се яви омразата в дома. Значи дето е Любовта, там се явява и омразата. Ако децата разбираха защо майката обича това дете повече, нямаше да се яви омразата. Това показва, че омразата е резултат на неразбраната любов.
Неразбирането на нещата внася
сянка
.
Как ще се примирят децата помежду си? Като се махнат сенките на Любовта, т.е. когато несъвършената любов се превърне в съвършена. Любов, която има сенки, е несъвършена. Любов без сенки е съвършена.
към беседата >>
Неразбирането на нещата внася
сянка
.
Тя обича всички, но едно от тях обича най-много. Обичта на майката към това дете става причина да се яви омразата в дома. Значи дето е Любовта, там се явява и омразата. Ако децата разбираха защо майката обича това дете повече, нямаше да се яви омразата. Това показва, че омразата е резултат на неразбраната любов.
Неразбирането на нещата внася
сянка
.
Как ще се примирят децата помежду си? Като се махнат сенките на Любовта, т.е. когато несъвършената любов се превърне в съвършена. Любов, която има сенки, е несъвършена. Любов без сенки е съвършена.
към беседата >>
77.
Страхът и съмнението. Обичта / Противоречията в живота
,
МОК
, Витоша, 24.5.1922г.,
Това, което наричате обич, е
сянка
на Обичта, следователно нито вашата обич, нито тази на ближните ви може да се нарече реалност.
(втори вариант)
Колкото и правилен отговор да дадете на темата, вие още не можете да бъдете на правия път. Не е достатъчно човек само да напише нещо вярно за Любовта, той трябва да я преживява; следователно, който пише за Любовта, той непременно трябва да люби и да чувства, че го любят. Това показва, че е мъчно да се пише върху същността на нещата. Като давам тази тема, обръщам вниманието ви на това, че ще пишете върху неща, които не знаете - защо? Защото досега вие нито сте обичали, нито сте били обичани.
Това, което наричате обич, е
сянка
на Обичта, следователно нито вашата обич, нито тази на ближните ви може да се нарече реалност.
Казвате: „Възможно ли е нашата обич да е сянка на Любовта? ". Това може да се провери. Ако ви подложат на изпит - да видите каква е любовта ви, вие веднага ще пропаднете. Вие имате любов, но не такава, за каквато ви говоря. В Божията Любов, за която ви говоря, няма никакво поляризиране; достатъчно е само за един момент Любовта да проникне в душата на човека, за да придобие той просветление на ума си и да дойде в хармония със Съществата на цялата Земя, с целия Космос - това може да изпита всеки, който люби и когото любят.
към втори вариант >>
Казвате: „Възможно ли е нашата обич да е
сянка
на Любовта?
(втори вариант)
Не е достатъчно човек само да напише нещо вярно за Любовта, той трябва да я преживява; следователно, който пише за Любовта, той непременно трябва да люби и да чувства, че го любят. Това показва, че е мъчно да се пише върху същността на нещата. Като давам тази тема, обръщам вниманието ви на това, че ще пишете върху неща, които не знаете - защо? Защото досега вие нито сте обичали, нито сте били обичани. Това, което наричате обич, е сянка на Обичта, следователно нито вашата обич, нито тази на ближните ви може да се нарече реалност.
Казвате: „Възможно ли е нашата обич да е
сянка
на Любовта?
". Това може да се провери. Ако ви подложат на изпит - да видите каква е любовта ви, вие веднага ще пропаднете. Вие имате любов, но не такава, за каквато ви говоря. В Божията Любов, за която ви говоря, няма никакво поляризиране; достатъчно е само за един момент Любовта да проникне в душата на човека, за да придобие той просветление на ума си и да дойде в хармония със Съществата на цялата Земя, с целия Космос - това може да изпита всеки, който люби и когото любят. Това значи да проникнете във вътрешния смисъл на Любовта.
към втори вариант >>
Сега, като казвам, че вашата любов е
сянка
на реалната Любов, с това искам да кажа, че вие не сте преживели още тази Любов, нямате опитност за нея и не я познавате.
(втори вариант)
В Божията Любов, за която ви говоря, няма никакво поляризиране; достатъчно е само за един момент Любовта да проникне в душата на човека, за да придобие той просветление на ума си и да дойде в хармония със Съществата на цялата Земя, с целия Космос - това може да изпита всеки, който люби и когото любят. Това значи да проникнете във вътрешния смисъл на Любовта. Хиляди години наред ще изучавате Любовта, докато разберете какво всъщност представлява; ред съществувания трябва да минете, за да разберете отчасти поне реалността на нещата. Ако още днес Любовта посети някой човек, той няма да издържи на нейния ток - ще изгуби съзнание, ще падне на земята, дишането и пулсът му ще престанат; за него не остава нищо друго, освен да желае да се върне в първото си положение. Нервната система, както и целият организъм на съвременния човек, не са достатъчно калени, за да издържат на силните вибрации, на силните токове на Любовта; ето защо окултната наука препоръчва на учениците ред методи и упражнения за каляване на ума, сърцето и волята им с цел силите на техния организъм да се нагласят съобразно природните сили и течения.
Сега, като казвам, че вашата любов е
сянка
на реалната Любов, с това искам да кажа, че вие не сте преживели още тази Любов, нямате опитност за нея и не я познавате.
Ако накарате някой млад момък да опише своята любов, той ще каже: „Аз и говорих за моята любов, но тя не ме разбра". Момата пък ще каже: „Аз го обичах, а той ми изневери". Човек може да изневерява и без да е бил обичан. Когато обичате някого, тогава именно възможността за изневеряване е най- малка - невъзможно е да ви изневери онзи, когото обичате, никъде в Живота това не се случва; ако има изключения, те са вън от Божията Любов, вън от Божията Мъдрост - в Божията Любов и Мъдрост абсолютно няма условия за изне- веряване. Щом се говори за изневеряване, трябва да подразбираме човешката любов, т.е.
към втори вариант >>
78.
Трите основни закона: Любов, Мъдрост и Истина / Основни закони
,
ООК
, София, 7.7.1922г.,
Бъдете служители на абсолютната Истина, в която няма
сянка
от лъжа и измама.
Сега си поживей, на стари години ще учиш, има време за учене“. Значи да ядеш и да пиеш, да се обличаш, да се жениш и развеждаш е в реда на нещата, а за учене не е време още. Вие не се нуждаете от съветите на астралните същества, а от съветите на разумните същества, които посочват истинския път на човека. Който следва този път, той върви от сила в сила, от слава в слава и от знание в знание. Стремете се към тази светлина, под която цъфтят и зреят всички плодове, която възраства не едно житно зрънце, но житото на целия свят, за да се радват и веселят всички хора, всички живи същества по лицето на земята.
Бъдете служители на абсолютната Истина, в която няма
сянка
от лъжа и измама.
Това не значи да говорите истината пред хората, но да я изповядвате в себе си, в своята душа. Хоризонтът на вашата душа да бъде ясен, чист, без никакви облаци. Само така умът и сърцето ви ще бъдат свободни, и вие ще мислите и ще чувствате право. Бъдете служители на абсолютната Мъдрост, която носи знание и светлина за човешкия ум. Който служи на Мъдростта, изпитва непреодолима жажда за знание.
към беседата >>
Бъдете служители на абсолютната Истина, в която няма
сянка
от лъжа и измама.
Сега си поживей, на стари години ще учиш, има време за учене“. Значи да ядеш и да пиеш, да се обличаш, да се жениш и развеждаш е в реда на нещата, а за учене не е време още. Вие не се нуждаете от съветите на астралните същества, а от съветите на разумните същества, които посочват истинския път на човека. Който следва този път, той върви от сила в сила, от слава в слава и от знание в знание. Стремете се към тази светлина, под която цъфтят и зреят всички плодове, която възраства не едно житно зрънце, но житото на целия свят, за да се радват и веселят всички хора, всички живи същества по лицето на земята.
Бъдете служители на абсолютната Истина, в която няма
сянка
от лъжа и измама.
Това не значи да говорите истината пред хората, но да я изповядвате в себе си, в своята душа. Хоризонтът на вашата душа да бъде ясен, чист, без никакви облаци. Само така умът и сърцето ви ще бъдат свободни, и вие ще мислите и ще чувствате право. Бъдете служители на абсолютната Мъдрост, която носи знание и светлина за човешкия ум. Който служи на Мъдростта, изпитва непреодолима жажда за знание.
към беседата >>
79.
Превръщане на енергиите / Превръщане на енергиите
,
ООК
, София, 4.8.1922г.,
Тя е
сянка
на Любовта.
Човек трябва да знае законите, чрез които да превръща отрицателните енергии в положителни, разрушаващите в съграждащи. За това е нужно знание и съзнателна работа върху себе си, т.е. приложение на знанието. Като се говори за омразата, мнозина питат, не може ли без омраза в света. Засега не може без омраза.
Тя е
сянка
на Любовта.
Колкото по-силна е омразата, толкова по-силна е Любовта. Обаче Любовта ще се прояви в най-голяма сила, когато изчезне омразата. По омразата, като сянка на Любовта, съдим за степента и направлението на Любовта. Който мрази, той е активен човек. По какъвто начин да прояви омразата си към някого, той все взима нещо от онзи, когото мрази.
към беседата >>
По омразата, като
сянка
на Любовта, съдим за степента и направлението на Любовта.
Като се говори за омразата, мнозина питат, не може ли без омраза в света. Засега не може без омраза. Тя е сянка на Любовта. Колкото по-силна е омразата, толкова по-силна е Любовта. Обаче Любовта ще се прояви в най-голяма сила, когато изчезне омразата.
По омразата, като
сянка
на Любовта, съдим за степента и направлението на Любовта.
Който мрази, той е активен човек. По какъвто начин да прояви омразата си към някого, той все взима нещо от онзи, когото мрази. Значи, който мрази, взима; който люби, дава нещо от себе си. Изучавайте произхода на омразата и на Любовта; изучавайте ги и като състояния. Първоначално омразата е била естествено състояние, но днес минава за неестествена проява в човешкия живот.
към беседата >>
Тя е
сянка
на Любовта.
Човек трябва да знае законите, чрез които да превръща отрицателните енергии в положителни, разрушаващите в съграждащи. За това е нужно знание и съзнателна работа върху себе си, т.е. приложение на знанието. Като се говори за омразата, мнозина питат, не може ли без омраза в света. Засега не може без омраза.
Тя е
сянка
на Любовта.
Колкото по-силна е омразата, толкова по-силна е Любовта. Обаче Любовта ще се прояви в най-голяма сила, когато изчезне омразата. По омразата, като сянка на Любовта, съдим за степента и направлението на Любовта. Който мрази, той е активен човек. По какъвто начин да прояви омразата си към някого, той все взима нещо от онзи, когото мрази.
към беседата >>
По омразата, като
сянка
на Любовта, съдим за степента и направлението на Любовта.
Като се говори за омразата, мнозина питат, не може ли без омраза в света. Засега не може без омраза. Тя е сянка на Любовта. Колкото по-силна е омразата, толкова по-силна е Любовта. Обаче Любовта ще се прояви в най-голяма сила, когато изчезне омразата.
По омразата, като
сянка
на Любовта, съдим за степента и направлението на Любовта.
Който мрази, той е активен човек. По какъвто начин да прояви омразата си към някого, той все взима нещо от онзи, когото мрази. Значи, който мрази, взима; който люби, дава нещо от себе си. Изучавайте произхода на омразата и на Любовта; изучавайте ги и като състояния. Първоначално омразата е била естествено състояние, но днес минава за неестествена проява в човешкия живот.
към беседата >>
80.
Изпитвайте Писанията!
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1922г.,
Онази кокошка, която и от
сянката
си бяга, след като има пиленца, става смела и решителна.
Няма да ви кажа каква ви е работата. Искам да опитате великия закон, който настанява всички неща. Вие ще забележите, че има един разумен закон в света, който настанява нещата. Онази птичка, която храни децата си, кой я учи да ги храни? – Този вътрешен закон.
Онази кокошка, която и от
сянката
си бяга, след като има пиленца, става смела и решителна.
Кой я прави смела? – Този вътрешен закон, който, като се пробуди, прави я смела и решителна. Тя има една идея вътре в себе си, че има пилци. Следователно какво ни дава идеята на човек, който се страхува? – Той е кокошка без пилци.
към беседата >>
81.
Аз съм вратата на овцете / Вратата на овцете
,
НБ
,
СБ
, В.Търново, 10.9.1922г.,
Посейте едно цвете на
сянка
, да видите, какво ще излезе от него!
(втори вариант)
Какъв брак е този? Какви деца ще се родят? – Престъпници. – Защо? – Защото се раждат без любов.
Посейте едно цвете на
сянка
, да видите, какво ще излезе от него!
То няма да се развива добре, ще бъде слабо, хилаво. Мислите ли, че и детето може да расте и да се развива без любов? В душата на майката трябва да гори Божията Любов. Тя трябва да предаде тази любов на детето си и тогава да очаква нещо от него. В душата на всички проповедници и свещеници също трябва да гори Божията Любов.
към втори вариант >>
82.
Ще ви науча / Дух Свети ще ви научи
,
НБ
, В.Търново, 24.9.1922г.,
Ти можещ да уловиш нещо и с железарски клещи; фотографията пък може да улови образа и
сянката
на даден предмет.
(втори вариант)
Следователно, ние виждаме дрехата. Там, където Духът действа, има Светлина; където Духът не действа, няма Светлина. Когато говорят за Божественото, хората питат: "Можем ли да го уловим? " Те мислят, че само това, което могат да уловят, е реално. Разбира се, че това, което можеш да уловиш с ръцете си, е реално, но можеш да уловиш нещо и с духа си.
Ти можещ да уловиш нещо и с железарски клещи; фотографията пък може да улови образа и
сянката
на даден предмет.
Някой пита какво нещо е реалното в света. Улавяш с ръка един предмет и казваш, че си го хванал. Ти си докоснал този предмет и осезанието, което имаш, се предава чрез твоите нерви и ти придобиваш впечатление, възприемаш образ. Уловил си един предмет, но не знаеш какво е той, не можеш да го обясниш. Казваш, че си хванал кокошка, но какво нещо е тя?
към втори вариант >>
83.
Влияние на музиката, пеенето и движенията
,
ООК
, София, 15.10.1922г.,
Под
сянка
няма да спиш, под някоя канара на северна страна – никога!
Ще направите опит. Много певици изгубват гласа си от невнимание. Излязат навън, умът им не присъства в гърлото, дойде някоя електрическа вълна и те изгубват гласа си. Така и много сестри са изгубили гласа си. Излезеш ли навън, умът ти да е съсредоточен в гърлото; стопли ли се много хубаво, дойдат ли слънчевите лъчи, тогава можеш да се разположиш, но седнеш ли под някое сенчесто дърво, пак на стража.
Под
сянка
няма да спиш, под някоя канара на северна страна – никога!
Туй са предохранителни мерки, които трябва да спазвате, ако искате да се научите, понеже ще ставате ученици. Та за в бъдеще аз искам от вас да изкарам музикални ученици. Сега младите да пеят, разбирам, но старите, 60-годишните, аз искам да пеят, да пресъздадем нашия ларинкс. После, ние ще употребим окултната музика и в друг случай. Понеже ние навлизаме в една обстановка прекомерно активна, там ще срещнем известни невидими същества, които се укротяват само с музика, затова тя там е необходима.
към беседата >>
84.
Станете да отидем!
,
НБ
, София, 29.10.1922г.,
В този смисъл, светът е
сянка
на Бога.
Следователно, всяко нещо, за което нямаш представа, не може нито да се отказва, нито да се доказва. Всеки, който се опитва да докаже несъществуването на Бога, той е започнал да работи с отрицателната истина. Можеш да започнеш с отрицателна мисъл, но, в края на краищата, ще докажеш положителната мисъл. Какво се разбира под думите „Бог не съществува"? Това означава, че Бог не е в сенките на нещата.
В този смисъл, светът е
сянка
на Бога.
Значи, Бог не съществува в своята сянка. Това не показва, че извън сянката си дървото не съществува. И без сянката си дървото съществува и се проявява. Сянката зависи от дървото, но не и дървото от сянката. Като говоря за сянката на дървото и самото дърво, нямам намерение да доказвам съществуването на Бога.
към беседата >>
Значи, Бог не съществува в своята
сянка
.
Всеки, който се опитва да докаже несъществуването на Бога, той е започнал да работи с отрицателната истина. Можеш да започнеш с отрицателна мисъл, но, в края на краищата, ще докажеш положителната мисъл. Какво се разбира под думите „Бог не съществува"? Това означава, че Бог не е в сенките на нещата. В този смисъл, светът е сянка на Бога.
Значи, Бог не съществува в своята
сянка
.
Това не показва, че извън сянката си дървото не съществува. И без сянката си дървото съществува и се проявява. Сянката зависи от дървото, но не и дървото от сянката. Като говоря за сянката на дървото и самото дърво, нямам намерение да доказвам съществуването на Бога. Не е важно доказването на нещата, но човек трябва да има ясна представа за истината.
към беседата >>
Това не показва, че извън
сянката
си дървото не съществува.
Можеш да започнеш с отрицателна мисъл, но, в края на краищата, ще докажеш положителната мисъл. Какво се разбира под думите „Бог не съществува"? Това означава, че Бог не е в сенките на нещата. В този смисъл, светът е сянка на Бога. Значи, Бог не съществува в своята сянка.
Това не показва, че извън
сянката
си дървото не съществува.
И без сянката си дървото съществува и се проявява. Сянката зависи от дървото, но не и дървото от сянката. Като говоря за сянката на дървото и самото дърво, нямам намерение да доказвам съществуването на Бога. Не е важно доказването на нещата, но човек трябва да има ясна представа за истината. Да поддържа съществуването на Бога, това значи, че приемаш нещата близо до себе си, в съзнанието си.
към беседата >>
И без
сянката
си дървото съществува и се проявява.
Какво се разбира под думите „Бог не съществува"? Това означава, че Бог не е в сенките на нещата. В този смисъл, светът е сянка на Бога. Значи, Бог не съществува в своята сянка. Това не показва, че извън сянката си дървото не съществува.
И без
сянката
си дървото съществува и се проявява.
Сянката зависи от дървото, но не и дървото от сянката. Като говоря за сянката на дървото и самото дърво, нямам намерение да доказвам съществуването на Бога. Не е важно доказването на нещата, но човек трябва да има ясна представа за истината. Да поддържа съществуването на Бога, това значи, че приемаш нещата близо до себе си, в съзнанието си. Да Го отричаш, това значи, да приемаш нещата далеч от себе си, от своето съзнание.
към беседата >>
Сянката
зависи от дървото, но не и дървото от
сянката
.
Това означава, че Бог не е в сенките на нещата. В този смисъл, светът е сянка на Бога. Значи, Бог не съществува в своята сянка. Това не показва, че извън сянката си дървото не съществува. И без сянката си дървото съществува и се проявява.
Сянката
зависи от дървото, но не и дървото от
сянката
.
Като говоря за сянката на дървото и самото дърво, нямам намерение да доказвам съществуването на Бога. Не е важно доказването на нещата, но човек трябва да има ясна представа за истината. Да поддържа съществуването на Бога, това значи, че приемаш нещата близо до себе си, в съзнанието си. Да Го отричаш, това значи, да приемаш нещата далеч от себе си, от своето съзнание. Човек допуща в съзнанието си само онова, което вижда и разбира.
към беседата >>
Като говоря за
сянката
на дървото и самото дърво, нямам намерение да доказвам съществуването на Бога.
В този смисъл, светът е сянка на Бога. Значи, Бог не съществува в своята сянка. Това не показва, че извън сянката си дървото не съществува. И без сянката си дървото съществува и се проявява. Сянката зависи от дървото, но не и дървото от сянката.
Като говоря за
сянката
на дървото и самото дърво, нямам намерение да доказвам съществуването на Бога.
Не е важно доказването на нещата, но човек трябва да има ясна представа за истината. Да поддържа съществуването на Бога, това значи, че приемаш нещата близо до себе си, в съзнанието си. Да Го отричаш, това значи, да приемаш нещата далеч от себе си, от своето съзнание. Човек допуща в съзнанието си само онова, което вижда и разбира. Щом не вижда и не разбира нещо, той не го приема в съзнанието си.
към беседата >>
Той е извън човека, както дървото е извън своята
сянка
.
– Защо? – Защото чрез тях протича животът. Затова Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът." Ако Бог се проявява и в най-малките същества, кой има право да ги убива? - Като казвам, че Бог е във всичко живо, разбирам, че Той се проявява като възможност. Възможностите на Бога са в човека, но не и самият Бог.
Той е извън човека, както дървото е извън своята
сянка
.
Сянката е далечно копие на нещата. Тя е скрита в самия предмет, както възможностите на Бога са скрити в човешките мисли и чувства. Мислите се изявяват чрез ума, чувствата – чрез сърцето, а постъпките – чрез волята. Питам: Какъв трябва да бъде умът, какво трябва да бъде сърцето и каква – волята, за да се изяви Бог чрез тях? Като ви говоря, вие казвате: Учителят не е прав в случая; има нещо, което не ни е ясно.
към беседата >>
Сянката
е далечно копие на нещата.
– Защото чрез тях протича животът. Затова Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът." Ако Бог се проявява и в най-малките същества, кой има право да ги убива? - Като казвам, че Бог е във всичко живо, разбирам, че Той се проявява като възможност. Възможностите на Бога са в човека, но не и самият Бог. Той е извън човека, както дървото е извън своята сянка.
Сянката
е далечно копие на нещата.
Тя е скрита в самия предмет, както възможностите на Бога са скрити в човешките мисли и чувства. Мислите се изявяват чрез ума, чувствата – чрез сърцето, а постъпките – чрез волята. Питам: Какъв трябва да бъде умът, какво трябва да бъде сърцето и каква – волята, за да се изяви Бог чрез тях? Като ви говоря, вие казвате: Учителят не е прав в случая; има нещо, което не ни е ясно. – Защо не ви е ясно?
към беседата >>
85.
Нагласяване на силите
,
МОК
, София, 1.11.1922г.,
Общественият строй е само
сянка
на живота.
Казано е в Господнята молитва: „Да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята". Значи земята има възможност да изпълни волята Божия. Всичко, което се посади в нея, може да расте и да се развива. Понеже хората представят земята, те могат да изпълнят волята Божия. Някои мислят, че като дойде нов обществен строй хората ще могат да изпълнят волята Божия.
Общественият строй е само
сянка
на живота.
Следователно сянката е нещо, което се мени, а изпълнението на волята Божия не седи в променливите величини. Всеки предмет хвърля сянка, но сянката не е абсолютна величина — тя се явява и изчезва. Щом е така, и общественият строй, като сянка на живота, може да съществува, може и да не съществува. Запример вечер сянката на някой предмет е най-голяма, на обед — по-малка, а сутрин — съвсем малка или почти не съществува. Човек представя реалността на нещата, а всички други неща са фиктивни.
към беседата >>
Следователно
сянката
е нещо, което се мени, а изпълнението на волята Божия не седи в променливите величини.
Значи земята има възможност да изпълни волята Божия. Всичко, което се посади в нея, може да расте и да се развива. Понеже хората представят земята, те могат да изпълнят волята Божия. Някои мислят, че като дойде нов обществен строй хората ще могат да изпълнят волята Божия. Общественият строй е само сянка на живота.
Следователно
сянката
е нещо, което се мени, а изпълнението на волята Божия не седи в променливите величини.
Всеки предмет хвърля сянка, но сянката не е абсолютна величина — тя се явява и изчезва. Щом е така, и общественият строй, като сянка на живота, може да съществува, може и да не съществува. Запример вечер сянката на някой предмет е най-голяма, на обед — по-малка, а сутрин — съвсем малка или почти не съществува. Човек представя реалността на нещата, а всички други неща са фиктивни. Ще кажете, че икономическите условия влияят на човека.
към беседата >>
Всеки предмет хвърля
сянка
, но
сянката
не е абсолютна величина — тя се явява и изчезва.
Всичко, което се посади в нея, може да расте и да се развива. Понеже хората представят земята, те могат да изпълнят волята Божия. Някои мислят, че като дойде нов обществен строй хората ще могат да изпълнят волята Божия. Общественият строй е само сянка на живота. Следователно сянката е нещо, което се мени, а изпълнението на волята Божия не седи в променливите величини.
Всеки предмет хвърля
сянка
, но
сянката
не е абсолютна величина — тя се явява и изчезва.
Щом е така, и общественият строй, като сянка на живота, може да съществува, може и да не съществува. Запример вечер сянката на някой предмет е най-голяма, на обед — по-малка, а сутрин — съвсем малка или почти не съществува. Човек представя реалността на нещата, а всички други неща са фиктивни. Ще кажете, че икономическите условия влияят на човека. Питам: Преди икономическите условия съществуваше ли човек?
към беседата >>
Щом е така, и общественият строй, като
сянка
на живота, може да съществува, може и да не съществува.
Понеже хората представят земята, те могат да изпълнят волята Божия. Някои мислят, че като дойде нов обществен строй хората ще могат да изпълнят волята Божия. Общественият строй е само сянка на живота. Следователно сянката е нещо, което се мени, а изпълнението на волята Божия не седи в променливите величини. Всеки предмет хвърля сянка, но сянката не е абсолютна величина — тя се явява и изчезва.
Щом е така, и общественият строй, като
сянка
на живота, може да съществува, може и да не съществува.
Запример вечер сянката на някой предмет е най-голяма, на обед — по-малка, а сутрин — съвсем малка или почти не съществува. Човек представя реалността на нещата, а всички други неща са фиктивни. Ще кажете, че икономическите условия влияят на човека. Питам: Преди икономическите условия съществуваше ли човек? Да, човек е съществувал нреди всякакви условия.
към беседата >>
Запример вечер
сянката
на някой предмет е най-голяма, на обед — по-малка, а сутрин — съвсем малка или почти не съществува.
Някои мислят, че като дойде нов обществен строй хората ще могат да изпълнят волята Божия. Общественият строй е само сянка на живота. Следователно сянката е нещо, което се мени, а изпълнението на волята Божия не седи в променливите величини. Всеки предмет хвърля сянка, но сянката не е абсолютна величина — тя се явява и изчезва. Щом е така, и общественият строй, като сянка на живота, може да съществува, може и да не съществува.
Запример вечер
сянката
на някой предмет е най-голяма, на обед — по-малка, а сутрин — съвсем малка или почти не съществува.
Човек представя реалността на нещата, а всички други неща са фиктивни. Ще кажете, че икономическите условия влияят на човека. Питам: Преди икономическите условия съществуваше ли човек? Да, човек е съществувал нреди всякакви условия. Човек сам създаде условията.
към беседата >>
86.
Никаква лъжа
,
ООК
, София, 5.11.1922г.,
Сега за един окултист този факт е ясен, но за вас ще хвърли една
сянка
и вие ще кажете: „Разбрахме работата“.
И тия възможности ще ги имате предвид. Всичко се допуща. Някои хора отиват даже дотам, че казват: „Господ, като Господ, и Той прави погрешки“. Е, тогава, вие ще изкарате там един стих от Писанието, който казва: „И разкая се Господ, че направи човека“. Е, какво показва туй?
Сега за един окултист този факт е ясен, но за вас ще хвърли една
сянка
и вие ще кажете: „Разбрахме работата“.
Тогава вие ще съдите право и ще си кажете: „Ако Учителят направи една погрешка, тя ще е такава, че с микроскоп да се търси“. А вашата с метри може да я мерите. Затуй Учителят трябва да се пази. Всичките тия погрешки ще ги махнем. Ще си поставите за правило вътре в Школата: в себе си, в съзнанието си не допущайте никаква лъжа!
към беседата >>
87.
Музика и пеене,средство за постигане на Божественото
,
ООК
, София, 12.11.1922г.,
Положителното учение, окултното учение се изразява в радостта, а другото е само
сянка
.
Едно от положенията: всякога трябва да бъдем весели! Туй е здравото състояние. Забележете, като четем Библията, виждаме, че навсякъде хората са били весели, радостни. Животът е хубав, когато е весел. А скръбните състояния, те са негативни, те не са библейски работи, те са извън Библията.
Положителното учение, окултното учение се изразява в радостта, а другото е само
сянка
.
Следователно и в скръб, и в страдания, и в мъчнотии – всякога трябва да се радваме. Аз ще направя една малка забележка, но на вас правя забележка. Такъв е законът. Когато изнесете един болен човек на някой планински връх, какво става с него? – Оздравява.
към беседата >>
Казват някои, че земята била юдол,
сянка
на смъртта.
Ще си хвърлите всичките ваши патерици. Патерици не ни трябват! Без патерици! Горе е широко, простор е там. Туй е смисълът.
Казват някои, че земята била юдол,
сянка
на смъртта.
Не е тъй. За човек, който не знае Божиите закони, земята е един юдол на смъртта, сянка на смъртта. Но за този, който разбира законите, за него земята е място на радост и веселие. Аз искам да ви освободя от всички предубеждения, които имате. Защото едно от големите заблуждения, които ви внушава черната ложа, е, че не трябва да пеете, не трябва да се веселите.
към беседата >>
За човек, който не знае Божиите закони, земята е един юдол на смъртта,
сянка
на смъртта.
Без патерици! Горе е широко, простор е там. Туй е смисълът. Казват някои, че земята била юдол, сянка на смъртта. Не е тъй.
За човек, който не знае Божиите закони, земята е един юдол на смъртта,
сянка
на смъртта.
Но за този, който разбира законите, за него земята е място на радост и веселие. Аз искам да ви освободя от всички предубеждения, които имате. Защото едно от големите заблуждения, които ви внушава черната ложа, е, че не трябва да пеете, не трябва да се веселите. „Пеене не трябва, ще мълчиш.“ Туй е едно. После те казват: „Много няма да ядеш“, „Няма да се молиш, не ти трябва молитва“.
към беседата >>
88.
Да наследя
,
НБ
, София, 19.11.1922г.,
Слугите обикаляли около шишето, поглеждали го и топвали с хляб от
сянката
, която хвърляло шишето, и казвали: Отлично е това масло!
Като получавал масло, всякога си сипвал в чинийка и топвал в него хляб. Хапвал си с удоволствие и казвал: Отлично масло! Слугите му гледали и само преглъщали. Господарката запушвала шишето и казвала на слугите: Никой да не бута това шише! То е само за господаря.
Слугите обикаляли около шишето, поглеждали го и топвали с хляб от
сянката
, която хвърляло шишето, и казвали: Отлично е това масло!
По-горните слуги предавали впечатлението си от маслото на по-долните, които също казвали, че маслото е хубаво. Значи, има три мнения, т. е. три разбирания. Кое мнение е право, вие сами знаете. Има и три рода слушатели: Едни топят направо от маслото, вторите – отвън, около шишето, а трети – от сянката на шишето.
към беседата >>
Има и три рода слушатели: Едни топят направо от маслото, вторите – отвън, около шишето, а трети – от
сянката
на шишето.
Слугите обикаляли около шишето, поглеждали го и топвали с хляб от сянката, която хвърляло шишето, и казвали: Отлично е това масло! По-горните слуги предавали впечатлението си от маслото на по-долните, които също казвали, че маслото е хубаво. Значи, има три мнения, т. е. три разбирания. Кое мнение е право, вие сами знаете.
Има и три рода слушатели: Едни топят направо от маслото, вторите – отвън, около шишето, а трети – от
сянката
на шишето.
Защо чорбаджията не иска и другите да вкусят направо от маслото, това е ясно. Той иска да запази маслото само за себе си. Ако всички го опитват, в няколко дни маслото ще се свърши и за него няма нищо да остане. Какво ще кажете за слугите, които топят само около шишето и от сянката му? – Ще кажете, че те са глупави.
към беседата >>
Какво ще кажете за слугите, които топят само около шишето и от
сянката
му?
Кое мнение е право, вие сами знаете. Има и три рода слушатели: Едни топят направо от маслото, вторите – отвън, около шишето, а трети – от сянката на шишето. Защо чорбаджията не иска и другите да вкусят направо от маслото, това е ясно. Той иска да запази маслото само за себе си. Ако всички го опитват, в няколко дни маслото ще се свърши и за него няма нищо да остане.
Какво ще кажете за слугите, които топят само около шишето и от
сянката
му?
– Ще кажете, че те са глупави. Който топи масло от стените на шишето, наистина, е глупав. Той трябва да отвори шишето и да си сипе малко масло. Какво ще кажете и за онези хора, които се стремят да станат царе, да управляват своя народ? Не е ли все едно, да топиш масло от стените на шишето?
към беседата >>
Казваш: Колко е глупав този, който е топил масло отвън на шишето, или от неговата
сянка
!
Не е ли все едно, да топиш масло от стените на шишето? Да бъдеш цар, това значи, да топиш масло от стените на шишето. Само господарят има право да яде масло от шишето. Ти си такъв господар, който напълнил бинлика с масло, стоиш пред него и си казваш: Аз съм цар, аз ще управлявам отлично. – На ума си само говориш.
Казваш: Колко е глупав този, който е топил масло отвън на шишето, или от неговата
сянка
!
– Ами ти, който топиш по същия начин, не си ли глупав? Ти искаш да бъдеш цар. Та не си ли цар на себе си? Аз зная, кое е най-хубавото царство в света. Това е твоето сърце, твоят ум, твоята душа и твоят дух.
към беседата >>
НАГОРЕ