НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
1000
резултата в
174
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Влиянието на музиката / Влияние на музиката
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 22.6.1922г.,
сега влизате в живота; като пеете „ре“, ще мислите, че трябва да събирате материал за оформяване на живота; при „ми“ ще мислите за разпределянето на материала; при „
фа
“ – за неговото съчетание и приложение в работите ви; при „сол“ ще мислите как да съградите къщата си; при „ла“ – за замазването ѝ, при „си“ – за поставяне на врати и прозорци.
(втори вариант)
2.
И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 7.1.1923г.,
Той ще прескочи и "ми" и "
фа
", но ще се върне и към тях.
(втори вариант)
Като взема "ми" и "
фа
", прескача "до".
(втори вариант)
3.
Четирите съзнания
,
МОК
, София, 25.4.1923г.,
Тя не знае какво нещо са тоновете до, ре, ми,
фа
, сол, ла, си.
4.
Окултната музика в живота
,
ООК
, София, 19.12.1923г.,
Вижте – между всички певци, музиканти все спор се води, че този не взел правилно тона
фа
, че онзи не взел добре тона ми, че трети не взел бемола хубаво и т. н.
5.
Четирите проекции
,
ООК
, София, 14.5.1924г.,
Какъв е тонът
фа
– мъжки или женски?
Тонът до е бащата, ре е синът, ми е неговата възлюблена, а
фа
е вече роденото детенце.
6.
Каляване на материята
,
СБ
, Мусала, 12.8.1924г.,
В тона ре има качване, в тона ми – равнина; във
фа
– слизане надолу; в сол – равнина, в ла – качване; в си – равнина, в до – слизане.
7.
Общи въпроси
,
СБ
,
ИБ
, Мусала, 12.8.1924г.,
В тона "ре" има качване, в тона "ми" - равнина; във "
фа
" - надолу; в "сол" - равнина; в "ла" - качване; в "си" - равнина; в "до" - слизане.
8.
Една стъпка
,
ООК
, София, 13.4.1927г.,
За пример, сърцето представлява тона „до“, дихателната система – „ре“, черният дроб – „ми“, бъбреците – „
фа
“, далакът – „сол“, жлъчката – „ла“, храносмилателната система – „си“.
9.
Общи упътвания
,
ООК
, София, 18.5.1927г.,
Сега, да направим следното упражненение: ръцете се поставят на гърдите, с допрени пръсти (с дланите навътре), като пеете тона '''до''' (долно); разтваряне ръцете настрана — пеене тона '''ре'''; ръцете горе, със събрани пръсти при върха — пеене тона '''ми'''; ръцете напред — '''
фа
;''' ръцете долу — '''сол'''; ръцете нагоре — '''ла'''; ръцете — настрана — '''си'''; ръцете горе, с допрени върхове на пръстите —''' до''' (горно).
10.
Проява, връзка и причина
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 16.7.1930г.,
В последните
фа
зи на живота той се учи в по-високите полета.
(втори вариант)
11.
Вътрешното богатство
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 25.12.1931г.,
Например, тонът „до” има червен цвят, „си” – виолетов, „ла” – син цвят, „сол” – светлосин, „
фа
” – зелен, „ми” – жълт, „ре” – портокалов.
Например, ако тонът „ми” има надмощие в човека, той пожълтява; ако „ре” има надмощие, лицето на човека става оранжево; при тона „до”, лицето става червено; при „
фа
”, лицето позеленява.
Който разсъждава така, той се намира в тона „
фа
”, в зеления цвят, в материята.
Всички животни се намират в тона „
фа
” – при зеления цвят, при тревата.
Говедото пасе тревата, пее „
фа
”.
– Между „
фа
” и „до”.
фа
– зелен цвят
(втори вариант)
Ако
фа
вземе надмощие, тогава човек става зелен, позеленява.
(втори вариант)
– Той е при
фа
, при зеления цвят.
(втори вариант)
Всичките животни са се спрели при тревата, при
фа
-то, зелена е тревата.
(втори вариант)
Всяко говедо пее
фа
, пасе тревата и казва
фа
.
(втори вариант)
А тревопасните на
фа
.
(втори вариант)
– Между
фа
и до.
(втори вариант)
12.
Проява на живата светлина
,
НБ
, София, 31.1.1932г.,
Първият мъдрец бил Хазур-Мен, вторият - Азон-
фа
, третият - Киярон-Ра.
13.
Ми бемол и фа диез / 'Ми бемол' и 'фа диез'
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 9.3.1932г.,
От тоя тон можем да съставим гама с един бемол – “ми” бемол и с един диез – “
фа
”.
Тая гама е миньорна, но в нея има едно несъответствие – присъствието на “
фа
” диез.
Като почувствувал едно нарушение на равновесието между ума и сърцето си, той внесъл в музиката “
фа
” диез – едно повишаване.
Тонът “
фа
” има зелен цвят – цветът на растенето, на храненето във физичния свят.
Сега, изпейте гамата: до, ре, ми бемол,
фа
диез, сол.
Той започва от “до”, взима два пъти “ре”, отива до “ми бемол”, качва се на “
фа
диез” и спира на “сол”.
В коя гама влизат ми бемол и
фа
диез?
Защо на нотата “ми” да няма бемол, а на “
фа
” – диез?
Песента с “ми бемол” и “
фа
диез” представя една несрета, която се дължи на факта, че първоначално българинът не е разбирал живота.
Като ви наблюдавам, виждам, че и вие имате много “ми” бемоли и “
фа
” диези.
Вие се нуждаете от чисто “ми” и чисто “
фа
”.
Песен- тa, както започва от "дo", изведнъж два пъти повтаря "ре"-то, след това "ми бемол", след това качва се на "
фа
диез" и "сол", и пак се връща назад, и пак повтаря същото - пак започва от "до".
(втори вариант)
Някои от вас, които са музиканти, да кажат към коя гама спада "ми бемол" и "
фа
диез".
(втори вариант)
И дойдеш до една дума, която има зелен цвят - "
фа
", и тогава туриш диез, в тебе има користолюбие.
(втори вариант)
Пък защо на "ми" да няма бемол и защо на "
фа
"-то да не турим диез?
(втори вариант)
Тази песен първата ("ми бемол" и "
фа
диез") изразява една несрета.
(втори вариант)
После и на "
фа
" имате много диези.
(втори вариант)
Казвам, трябва ви чисто "
фа
" и чисто "ми".
(втори вариант)
Сега както е картината, това е "
фа
диез", а след тези отворени очи ще дойде непременно "ми бемол".
(втори вариант)
Служим с много тънка критика - "ми бемол" и "
фа
диез".
(втори вариант)
Сега тук има несъответствие - "ми бемол" и "
фа
диез".
(втори вариант)
И българинът е дошъл и турил "ми бемол" - едно спиране на българската интелигентност и след това той усеща едно нарушение на равновесието, и той турга "
фа
диез", повишава.
(втори вариант)
А "
фа
", това е зеленият цвят, това е храненето на физическото поле.
(втори вариант)
Изпейте сега тази песен: "До, ре, ре, ми бемол,
фа
диез, сол".
(втори вариант)
14.
Естествената гама
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 11.3.1932г.,
Ако някоя от тия песни има ми бемол и
фа
диез, сърцето на българина ще унищожи бемола и диеза с бекар.
Първият българин, който написал хороводните и старинни български песни с ми бемол и
фа
диез, бил гениален.
Тонът „
фа
” казва на българина: Не ти трябва много.
фа
– ди до – па
Но засвири му една стара песен, тази песен да е на ми бемол или
фа
диез, веднага ще си вземе шапката и ще си трепне сърцето.
(втори вариант)
Първият българин, който е измислил тази песен с ми бемол и
фа
диез, е бил гениален, че е намерил ключа да отвори сърдцето на българина.
(втори вариант)
Като му засвириш малко хороводна песен, тогава той казва: Повече мисли, повече мисли, мисли, мисли, мисли, с ми бемол и
фа
диез се изразява това.
(втори вариант)
Фа
ти казва, не ти трябва много, малко ти трябва.
(втори вариант)
фа
– ди
(втори вариант)
15.
Музикален път
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 9.12.1932г.,
Например „до – ми“е една терца; „ре –
фа
“- друга терца; „ми – сол“- трета.
16.
Терцата в живота / Една терца (Първата терца на живота)
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 16.12.1932г.,
Малка терца е „ре –
фа
“, а голяма – „до – ми“.
При „
фа
“въпросите имат две разрешения: вътрешно и външно.
А „ре -
фа
“?
(втори вариант)
При „
фа
“, ако означава един вътрешен музикален подтик или едно външно музикално изражение, има две разширения на въпроса.
(втори вариант)
17.
Общи и частни положения
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 17.3.1933г.,
Например, имате на виолин ключ три ноти: долно „до“, „
фа
“ на петолинието и горно „до“, с такт 4/4.
Тонът „
фа
“ има зелен цвят.
Ако не вземеш верно тона „
фа
“, това показва, че не си израсъл правилно.
Я вземете сега „до“, „ми“, „
фа
“, „ла“, „до“.
(втори вариант)
Изпейте сега („до“-„
фа
“-горно „до“), да видим що ще излезе.
(втори вариант)
Времето зависи от вас, защото в дадения случай „
фа
“ е зеленият цвят.
(втори вариант)
18.
Перпендекулярно отношение
,
МОК
, София, 1.12.1933г.,
Това са сега ми и ре това са
фа
и ми.
19.
Закон за музиката
,
МОК
, София, 29.12.1933г.,
Творчеството на българската музика седи в тоновете ми и
фа
.
Българинът е разбрал от музиката само ла и
фа
.
А пък
фа
у българина означава неговият материален живот.
И понеже
фа
преобладава, всякога у българина има една скръб.
Той, като вземе
фа
, запее за това, което не е постигнал.
Пее: „Заплакала е гората, гората и планината." И когато дойде до някои песни, които разрешават донякъде въпроса, той вземе
фа
хомеопатично и ми прозвучи.
Взема по малко
фа
и, където е тропането, то е слизането от ла към
фа
.
Ми,
фа
, ми,
фа
.
Ми е по-ниско от
фа
.
В тонално отношение
фа
е по-горе.
Но щом минете в по-горна гама, вземате долно
фа
и горно ла.
Изпейте тогава горно ми и долно
фа
. (Изпяхме.)
[
фа
] вземете хомеопатично.
20.
Радост, която никой няма да отнеме
,
УС
, София, 31.12.1933г.,
Вашият живот е преплетен с тона „
фа
“, а пък тон „
фа
“ е тон на Сатурн: Всеки един иска да стане господар, но за да стане господар, трябва да има блага, богатство, сила.
Трябва да знаете, че целият български народ е построен върху два тона: „ми“ и „
фа
“.
Всичките му хороводни и други песни започват от „ми“ и „
фа
“.
Той не може да се справи с „
фа
“.
„
Фа
“ е материалният живот.
Българите има да се справят с „
фа
“.
Ще научите музиката, като вземете „
фа
“ само като едно украшение, като орнамент.
21.
Обичайте я!
,
НБ
, София, 21.1.1934г.,
Представете си, че известна песен започва от „до мажор“, вие искате да вземете „
фа
“, питам: следующата нота в какво трябва да бъде – в секунда, в терца, в кварта или в квинта?
Ако първото отношение на „
фа
“, понеже има възходящо и низходящо положение, понеже [е] в терца, тогава следващия момент на „
фа
“-то пак трябва да вземете, след като вземете другия момент, в кварта ли трябва да го вземете?
Но „
фа
“-то как трябва да го вземете?
„
Фа
“-то в дадения момент показва всичките материални условия, при които твоят живот трябва да се развива.
Ако вземеш повече от „
фа
“-то, веднага ще спънеш песента.
22.
Ключ за постижения
,
ООК
, София, 28.2.1934г.,
Друг тон е на човешките стремежи, на материалните стремежи, забогатяване – „
фа
“, после тон на човешката амбиция – „сол“.
23.
Мистичната чаша. Хигиена на душата
,
ООК
, София, 21.3.1934г.,
Ти казваш: „Аз мисля, че зная.“ Я ми изпейте „
фа
“.
(Всички пеят „
фа
“) Вземете „до“.
(Всички пеят „до“) Във вашето „
фа
“, което вземате, имате понижение с две трептения.
„
Фа
“ е понижено.
За да повишите „
фа
“, произволно не може.
Тогаз ако имате огъване, „ми“ и „ла“ ще се понижат, а „
фа
“ ще се повиши.
С повишението на „
фа
“ имате вече тониране на вашия ум.
За да се тонирате умствено, непременно трябва да повишите „
фа
“.
Но когато пък ти искаш да тонираш сърцето си, тогава е обратната посока, ще повишиш „ми“ и „ла“, а пък ще понижиш „
фа
“.
Тогаз имате „
фа
“ в естествената гама.
Ще понижите „
фа
“.
Той е понижавал „
фа
“, музикално е понижавал.
Между „ми“ и „
фа
“ има цял тон, също така и между „си“ и „до“.
Защото сега, в сегашната гама „
фа
“ е понижено.
В сегашната гама вие „
фа
“ не може да го понижите, но може да го повишите.
А пък щом понижите „
фа
“, ще имате „ми“.
Следователно, за да уравновесите, за да може да излезете от това противоречие на живота от една понижена мисъл или от едно понижено чувство, за да излезете вие от това трудно положение в музикално отношение, трябва да повишите „
фа
“ с половин тон.
И тогаз ще имате, според тази гама, „
фа
“ диез.
А пък „
фа
“ представлява днес материалния свят.
„
Фа
“ е ученика на материалното му състояние, например, той изразява, как е облечен ученикът, има ли пари и пр.
„
Фа
“ подразбира, в дадения случай, че той трябва да учи.
„
Фа
“ е ученика, облечен в материалния свят.
Когато говорим, че ти трябва да повишиш своето състояние, трябва да повишиш „
фа
“, в материалния свят.
24.
Влиянието на музиката
,
МОК
, София, 11.5.1934г.,
Или ре,
фа
или ми, сол.
Или ако вземете до,
фа
, вие ще произведете различен резултат.
Или във
фа
.
25.
Практическо приложение на музиката
,
МОК
, София, 25.5.1934г.,
Но ако ви кажа изведнъж да вземете сол или ре, или
фа
, или си?
26.
Дишането и вътрешният живот
,
ООК
, София, 27.6.1934г.,
При „
фа
“-то ще издишате, при „сол“ ще приемете, а при „ла“ ще издишате.
При „
фа
“ прибиране на ръцете пред гърдите.
При пеене, на „
фа
“ ще издишате и т.н.
27.
Търпение, чистота и приложение
,
ООК
, София, 22.8.1934г.,
„
Фа
“ е придобивката, защото във всяка мисъл трябва да има придобивка.
„
Фа
“ показва какво си придобил в твоята мисъл или в твоята любов.
Между „ми“ и „
фа
“ има полутон.
Значи, щом дойдеш при материалното (
фа
) вече не ти трябва цял тон.
Като дойдеш до „
фа
“, направиш цял тон.
(–
Фа
)
Или някоя песен започваш от „
фа
“ или „сол“.
Същото се отнася и за тоновете „
фа
“, „сол“, „ла“, „си“.
„До“ и „ре“ са за живота; „ми“, „
фа
“ – за ума, „сол“, „ла“ са за старостта.
28.
Живият квадрат на човешките отношения
,
МОК
, София, 9.11.1934г.,
(Всички пеем сол.) Вземете тона
фа
.
(Всички пеем
фа
.) Вземете тона ла.
29.
Механическо и органическо пеене
,
ООК
, София, 14.11.1934г.,
(Учителят изпя „
фа
".) Не е правилно изпято.
Като пееш „
фа
", значи имаш нещо натоварено, нещо материално натоварено, „
фа
" е вече мъчнотия, търсиш начин да разрешиш.
Ти изучаваш външното пеене: „до", „ре", „ми", „
фа
" и прочие.
30.
Действието на музиката
,
ООК
, София, 21.11.1934г.,
(Учителят пее тоновете „ре”, „ми, „
фа
”.) Вярно ли е?
Например аз мога да дойда до „
фа
” по разни пътища.
Мога да започна с други ноти и после да дойда до „
фа
”, да не започна с „
фа
”.
Сега вземете „
фа
”.
Например някой автор е написал някоя песен, но той не е дал на „
фа
” много място - само на едно място е турил „
фа
”.
Няма какво да се безпокоим, „
фа
” ще го намерим на неговото място.
Какво означава „
фа
” в живота?
„
Фа
” има пет качества.
„
фа
” има качеството на „у”, „о”, „а”, „е”, „и”.
Всички изпейте „
фа
”.
(Всички изпяхме „
фа
”.) Сега вземете терца на тона „
фа
”.
(Всички изпяхме „
фа
” - „ла”.) Да ви дам една картина, какво означават „
фа
” и „ла”.
Това е „
фа
”.
При „
фа
” баницата я носиш, топла е, но не я ядеш, но при „ла” я ядеш.
„
Фа
” е направената баница, а пък „ла” означава хубавото място, гдето тя може да се яде.
Ако не пеете „
фа
” правилно, никакъв дар няма.
Вземете „
фа
” и „ла”.
Сега да изпеем думата „добро” само чрез „
фа
”.
(Изпяваме.) Сега да изпеем думата „добро” в обратна терца - „ла” и „
фа
”.
„
фа
” може да го повишите, но не може да го понижите.
Това е „
фа
”.
Основният тон на земята сега е „
фа
”.
Днешният живот е основан на „
фа
”.
При „
фа
” не можеш да имаш понижение, а повишение.
Ти искаш да забогатееш, светия искаш да станеш, учен искаш да станеш - това е „
фа
”.
Когато не забогатееш, значи не си взел истинското „
фа
”.
31.
Причини и условия
,
МОК
, София, 23.11.1934г.,
Ще повишите
фа
, за да поправите до мажор, защото до мажор, това е живот, подтик.
Но за да ви даде ре това, трябва да повишите
фа
с половин тон.
А пък
фа
диез показва, че материалните условия трябва да се подобрят.
Ще повишите
фа
, значи ще подобрите материалните условия.
Понеже вие искате да дадете подтик на живота, то ще повишите два пъти
фа
и до.
Казваме, че
фа
е на материалните условия, а до на какво е?
В дадения случай с повишението на
фа
, условията се подобряват, но имате повишение и на самия живот вътре.
Повишението на
фа
е външно повишение, а с повишението на до имате вътрешно повишение.
32.
Помни го
,
МОК
, София, 7.12.1934г.,
Един музикант има 7 тона: до, ре, ми,
фа
, сол, ла, си.
33.
Философия на трептенията
,
МОК
, София, 14.12.1934г.,
Фа
е четири лева.
Човек, ако иска да успява в материалните работи, трябва да вземе вярно тона
фа
.
Да вземете вярно тона
фа
, това е мярка.
Скъса ви професорът − не може да вземете
фа
вярно.
Щом издържите изпита, ще видите, че можете да вземете
фа
вярно.
34.
Погрешка и спънка
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 4.1.1935г.,
Някой не може да вземе верен тон, или "
фа
", или "ми" не може да вземе вярно.
Някой не може да вземе верен тон − или
фа
, или ми не може да вземе вярно.
(втори вариант)
35.
Практическа философия
,
МОК
, София, 22.2.1935г.,
(Червен.) (Учителя свири на цигулката и ние пеем следните тонове: сол,
фа
, до, ми, ре, до, ми, сол, до, ми, ла, сол, ми, ре, ре (горно), ре.
(долно), сол, си, ла, сол, ми,
фа
, сол, ла, си, ла, сол, си, ла, си, ла, сол,
фа
, ми, ре (долно), до (горно).
36.
И отиде, та се представи
,
НБ
, София, 10.3.1935г.,
Ако сте малко разсеян, разточителен, не обичате материалните работи, изпейте тона „
фа
“ 75 пъти.
37.
Трите правила. Път за освобождение
,
ООК
, София, 20.3.1935г.,
Защо от „до" до „ре" е цял тон, от „ре" до „ми" е цял тон, а от „ми" до „
фа
" е полутон?
После от „
фа
" до „сол" е цял тон, от „сол" до „ла" е цял тон, от „ла" до „си" е цял тон, а от „си" до „до" е половин тон.
38.
Двете силни точки
,
ООК
, София, 10.4.1935г.,
То е „
фа
" мажор.
39.
Органически, духовни и умствени сили в човека
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 10.5.1935г.,
(Тонът
фа
).
То е българското
фа
.
Аз вземам:
фа
бемол и
фа
диез ,сол бемол и сол диез ,и ла диез.
(Тонът
фа
) То е българското
фа
.
(втори вариант)
Аз вземам
фа
бе (бемол) и
фа
ди (диез).
(втори вариант)
40.
Фа–фа диез / Фа и фа диез
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 31.5.1935г.,
Не е
фа
диез.
Излизането е
фа
диез.
Искам да ви наведа на следното: щом известна работа във вас не върви, ще знаете, че
фа
диез не е верен, не го пеете правилно.
Вземете сега естественото
фа
.
(Брат Иван, след малко обмисляне, взема
фа
.) Я проверете сега, камертон имате ли?
(-Верен е тонът.) Вземете сега
фа
диез.
Може ли да излезете с това
фа
от една мъчнотия?
Ако знаеш как да вземаш
фа
диез и
фа
, целият ти живот ще се оправи!
Какво ще ми допринесе
фа
-то?
Въздухът там е задушен, с години съм живял като затворник и най-после един ден казват: "От този замък ще можеш да излезеш само ако вземеш
фа
диез." Обикалям наоколо аз и пея си,
фа
,
фа
диез.
Обикалям, чакам
фа
диез.
И този човек, като дойде в голямо нещастие, блъсне си главата в един камертон, а този камертон започва с тона
фа
.
И като каже
фа
, веднага каже
фа
диез.
Той, като си блъсне главата, чува
фа
и гледа – вратата се отваря.
Значи
фа
диез с какво се отличава?
– Докато ти не си блъснеш главата о естествения камертон на живота, а то е, като дойде крайното отчаяние, това не е нищо друго освен
фа
и като вземеш тона верен ще излезеш от това състояние.
Като ти дойде едно желание да работиш, щом вземеш
фа
-то правилно в тебе, тия органи, които могат правилно да вземат, почнат да функционират и в даден случай може да ти помогнат.
" Ти
фа
-то не можеш да вземеш,
фа
диез не можеш да вземеш.
Пей
фа
,
фа
диез!
(Учителят взема
фа
и
фа
диез.) Вярно ли е?
При вярното положение, ти най-първо оперираш с известни органи, а
фа
диез е крайната точка.
Радиусът АВ е
фа
диез.
Но от
фа
диез повече не може да идеш, ако минеш повече, ще намериш сол.
Аз се спирам върху
фа
като изходен пункт.
Затуй в съвременния живот хората казват: "Без хляб не може, без пари не може, без това-онова не може." Без всичко онова, без което не може, това е
фа
.
Фа
-то не се взема естествено.
Значи не може без
фа
.
С хляб може, а то значи правилно вземане
фа
диез; с вода може, вземането на водата е
фа
диез.
С пари може, но парите това е
фа
диез, с мисъл може.
При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на тона
фа
диез.
Как ще вземете
фа
диез, когато имате парите, как ще пеете?
Той е един профан, той не знае да пее
фа
, затова е сиромах.
"Искам да пея, казва, но нямам учител, да ме учи." Казвам: Добре, ще си блъскаш главата с камертона
фа
.
Аз съм виждал някой, като не може нещо да успее и ще си блъсне главата, а то е: дано чуе някой тон
фа
.
Дайте най-верния тон
фа
!
Вземете сега
фа
!
Фа
,
фа
диез.
Сега усилвайте и отслабвайте
фа
-то.
Същото и с
фа
диез.
Сега на
фа
-то казваме: Ставам.
Едно положение – излизането е
фа
диез.
Ставам във
фа
-то е едно положение – развиване.
Значи от центъра се явява този радиус –
фа
.
Фа
диез е взет правилно – излизам на работа.
Вземете сега думите: "излизам с
фа
диез". Из-ли-зам.
Фа
диез.
И вземете: "ставам с
фа
-то".
(Всички пеят:
фа
,
фа
,
фа
, и после
фа
диез,
фа
диез,
фа
диез.) Правилен ли е тонът?
(Учителят взема с цигулката си
фа
– ставам, излизам.
Фа
диез.) Намира се малко в дисонанс с времето с първото, както взех тона.
В дадения случай вие с
фа
трябва да вземете изражението вярно.
Всичката сила на
фа
е да се отвори вратата.
Досега
фа
ви е помогнало само да отворите вратата.
Щом си отворите вратата, вие с
фа
всичко не може да постигнете.
Чрез
фа
-то се постига само отварянето на вратата.
Щом излезете навън от врата, то е
фа
диез.
С
фа
вие не може да постигнете, кой тон ще вземете?
Учителят свири.)
Фа
само отваря вратата.
Ще пееш една песен, на която основата е
фа
диез, да излезеш навън.
Вземете тогава
фа
диез!
Аз го казвам
фа
- ди, от
фа
диез.
Излиза професорът и казва: "Неспособен сте." От
фа
-то не можете да излезете.
Я, вземете
фа
диез!
Най-първо ти не можеш да вземеш
фа
диез, докато не знаеш
фа
-то какво е, защото
фа
диез е половин тон повече от
фа
.
Фа
е естественото положение, а
фа
диез изключително положение на
фа
, то е крайния предел, където се свързват с
фа
диез.
И ти
фа
не можеш да увеличиш повече от половин тон.
Тогава, ако намалиш "сол" с половин тон, ще имаш
фа
диез.
Ако го намалиш още с половин тон, ще имаш
фа
.
"А" в дадения случай е
фа
, естественият тон.
Фа
диез е разширение на този тон.
Вие имате: "Всичко в живота е постижимо", когато добре знаете
фа
-то да вземате и когато знаете ре-то как да вземете.
То е
фа
.
От
фа
трябва да започнем.
(-От "до" започва.) Като излезеш от "
фа
" ще дойдеш до "до".
Най-първо с този камертон, тъй както сега пеят
фа
, аз съм наблюдавал, много малко хора съм срещнал, които да вземат
фа
-то вярно.
За да вземеш
фа
-то вярно, най-първо в тебе трябва да се роди едно движение нагоре.
За да вземеш
фа
, ще се роди едно движение нагоре и едно малко движение напред.
Ако тия двете движения нямаш,
фа
-то не е вярно.
Ако седиш и нямаш движение нагоре и движение напред,
фа
-то не е вярно.
Но в органическия е
фа
.
Имаш едно
фа
на камертона, на онова естествено положение, с което можеш да работиш, то е един резултат.
Ако
фа
-то не може да вземете, вие не може да работите.
Че без
фа
ти никъде не можеш да идеш.
Вземете
фа
диез.
Фа
е свещта, която гори, вечерно време къде ще идеш без свещта?
Фа
-то в света това са своите очи, къде ще идеш без очи?
Вземете
фа
по-ниско от преди.
Фа
-то са твоите ръце, какво ще правиш без
фа
?
Фа
-то са твоите крака, къде ще идеш без крака, без
фа
?
Аз сега ви изнасям какво е
фа
в живота.
Фа
е един тон, който може да туриш в действие в живота.
Не можеш ли правилно да вземеш
фа
-то, не знаеш как да използуваш очите си, не знаеш да пееш
фа
.
Сега разбирате ли какво нещо е
фа
?
Това е
фа
, също без ръце и с ръце, това е
фа
.
Ако можеш да работиш, ти вече имаш
фа
.
Естественото зрение започва от
фа
.
В туй отношение, при сегашните условия, при които сега се намирате, органически вашето зрение започва от
фа
.
Но туй сегашното положение е започнало от
фа
.
Следователно ти ще искаш да вземеш
фа
-то много вярно.
Казвам, истината е
фа
.
Фа
диез и
фа
бемол има – понижение.
Според моята система
фа
- бе има ли?
Казваш: "Откъде накъде от
фа
-то да зависят моите очи?
Невежият, профанът казва: "Разправят ми, че от
фа
зависело моите очи да виждат, откъде накъде е това?
Фа
-то ние го пеем." Пеят го много хора, но не могат да го пеят.
Щом се разгневиш, ако вземеш вярно
фа
, веднага всичкият гняв се поглъща във
фа
.
Какво означава
фа
диез?
Фа
диез значи: отиваш при вратата, излизаш навън за работа.
Това е
фа
диез.
Давам сега
фа
, като метод за отваряне, то е от философията на музиката.
Фа
– ти си намерил вратата, това е туй полутоние.
Фа
диез – ти отваряш тази врата и отиваш на работа.
Казваш: "
фа
" – ти си при вратата, намираш вратата, но като кажеш
фа
диез, отваряш вратата и излизаш навън.
А не можеш ли да вземеш
фа
диез, целия ден ще обикаляш като кон и ще кажеш: "През днешния ден нищо не стана.
Сега ще се спрете и ще остане да разсъждавате върху
фа
-то, да го приложите, за следующия път ще видим
фа
-то.
Не можеш да вземеш
фа
диез.
Затуй българинът, който има много голяма любов към
фа
-то, не може да вземе
фа
диез.
Като дойде там
фа
-то, той го взема, присърце му е, но обича външната страна.
И българинът взема
фа
само като си е свършил работите.
Той се е учил да пее
фа
и
фа
диез само при свършена работа, а когато започва една работа, много нервно взема тона.
Защото в музиката изходният пункт е
фа
диез.
Излезнахте, но през
фа
-то не може да се върнете.
Като си блъсне главата, той чува
фа
и гледа − вратата се отваря.
(втори вариант)
Значи
фа
диез с какво се отличава?
(втори вариант)
Това не е нищо друго, освен
фа
и като вземеш тона верен, ще излезеш от това състояние.
(втори вариант)
Като ти дойде желание да работиш, щом вземеш
фа
-то правилно, в тебе тия органи, които могат правилно да го вземат, почват да функционират и в даден случай може да ти помагат.
(втори вариант)
“ − Ти
фа
-то не можеш да вземеш,
фа
диез не можеш да вземеш.
(втори вариант)
Пей
фа
,
фа
диез!
(втори вариант)
(Учителя взема
фа
и
фа
диез.) Вярно ли е?
(втори вариант)
При вярното положение ти най-първо оперираш с известни органи, а
фа
диез е крайната точка.
(втори вариант)
1) е
фа
диез.
(втори вариант)
Но от
фа
диез повече не може да идеш; ако минеш повече, ще намериш сол.
(втори вариант)
Аз се спирам върху
фа
като изходен пункт.
(втори вариант)
“ Без всичко онова, без което не може, това е
фа
.
(втори вариант)
„Без което не може“, значи
фа
-то не се взема естествено.
(втори вариант)
Значи не може без
фа
.
(втори вариант)
А то значи правилно вземане на
фа
ди.
(втори вариант)
Вземането на вода е
фа
ди, диез; с пари може, но парите това е
фа
диез; с мисъл може.
(втори вариант)
При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на
фа
диез.
(втори вариант)
Добре, как ще вземете сега
фа
диез, да кажем, когато имате парите, как ще пеете?
(втори вариант)
Той е един профан, той не знае да пее
фа
, затова е сиромах.
(втори вариант)
„Искам да пея, казва, но нямам учител да ме учи.“ − Казвам: Добре, ще си блъскаш главата с камертона
фа
!
(втори вариант)
Аз съм виждал, когато някой не може да успее в нещо, ще си блъсне главата; а то е дано чуе тона
фа
.
(втори вариант)
Дайте най-верния тон
фа
!
(втори вариант)
Вземете сега
фа
,
фа
,
фа
.
(втори вариант)
Фа
диез!
(втори вариант)
Сега усилвайте и отслабвайте
фа
-то.
(втори вариант)
Същото е с
фа
диез.
(втори вариант)
(Усилване и отслабване.) Сега на
фа
-то казваме: Ставам.
(втори вариант)
Излизането е
фа
диез.
(втори вариант)
Ставам във
фа
-то е едно положение − развиване.
(втори вариант)
Значи от центъра се явява този радиус
фа
.
(втори вариант)
Фа
диез е взет правилно − излизам на работа.
(втори вариант)
Вземете сега думата „излизам“ с
фа
диез.
(втори вариант)
Из-ли-зам −
фа
диез.
(втори вариант)
И вземете „ста-вам“ с
фа
-то.
(втори вариант)
(Всички пеят
фа
,
фа
,
фа
и после
фа
диез,
фа
диез.) Правилен ли е тонът?
(втори вариант)
(Учителя взема с цигулката си
фа
,
фа
, ставам и излизам с
фа
диез.) Намира се малко в дисонанс с времето, с първото − както вие взехте тона.
(втори вариант)
В дадения случай вие с
фа
трябва да вземете изражението вярно.
(втори вариант)
Всичката сила на
фа
е да се отвори вратата.
(втори вариант)
Значи, щом в ума на човека прозира известна идея, известен път, че някои неща може да се постигат, вие сте вече на път да вземете този тон
фа
вярно.
(втори вариант)
Досега
фа
ви е помогнало само да отворите вратата.
(втори вариант)
Щом си отворите вратата, вие с
фа
всичко не може да постигнете.
(втори вариант)
С
фа
-то се постига само отварянето на вратата.
(втори вариант)
Щом излизате навън от вратата, то е
фа
диез.
(втори вариант)
С
фа
вие не може да постигнете.
(втори вариант)
(Ми.) (Учителя свири.)
Фа
само отваря вратата.
(втори вариант)
Тогава вие имате
фа
.
(втори вариант)
Вземете
фа
диез.
(втори вариант)
Аз го казвам „
фа
ди“, от
фа
диез.
(втори вариант)
“ − От
фа
-то не можете да излезете.
(втори вариант)
Я вземете
фа
диез!
(втори вариант)
Най-първо ти не можеш да вземеш
фа
диез, докато не знаеш
фа
-то какво е.
(втори вариант)
Защото
фа
диез е половин тон повече от
фа
.
(втори вариант)
Фа
е естественото положение, а
фа
диез е изключително положение на
фа
, то е крайният предел, до където от центъра А можеш да минеш.
(втори вариант)
Крайният предел се свързва с
фа
диез.
(втори вариант)
И ти
фа
не можеш да увеличиш повече от половин тон; ако го увеличиш, ще имаш вече сол.
(втори вариант)
Ще пееш една песен, на която основата е
фа
диез − да излезнеш навънка.
(втори вариант)
Тогава, ако намалиш сол с половин тон, ще имащ
фа
диез.
(втори вариант)
Ако го намалиш още с половин тон, ще имаш
фа
, значи един тон.
(втори вариант)
А в даден случай е
фа
, естественият тон.
(втори вариант)
Фа
диез е разширение на този тон.
(втори вариант)
Аз съм наблюдавал сега как пеят
фа
и съм срещнал много малко хора, които вземат
фа
вярно.
(втори вариант)
За да вземеш
фа
вярно, Най-първо в тебе трябва да се роди едно движение нагоре.
(втори вариант)
За да вземеш
фа
, ще се роди едно движение нагоре и едно малко движение напред.
(втори вариант)
Вие имате: „Всичко в живота е постижимо.“ Когато добре знаеш да вземеш
фа
-то и когато знаеш ре-то как да вземеш.
(втори вариант)
Ако нямаш тия две движения,
фа
-то не е вярно.
(втори вариант)
Ако седиш и нямаш движение нагоре и движение напред,
фа
-то не е вярно.
(втори вариант)
Имаш едно
фа
на камертона.
(втори вариант)
Как ще вземете: „Всичко в живота е постижимо.“ То е
фа
.
(втори вариант)
От
фа
трябва да започнем.
(втори вариант)
Че без
фа
ти никъде не можеш да идеш.
(втори вариант)
(От до започва.) Когато излезеш от
фа
, ще дойдеш до до.
(втори вариант)
Фа
е свещта, която гори; вечерно време къде ще идеш без свещта?
(втори вариант)
Фа
-то в свещта, това са твоите очи; къде иде идеш без очи?
(втори вариант)
Фа
-то са твоите ръце, какво ще правиш без
фа
?
(втори вариант)
Фа
-то са твоите крака, къде ще идеш без крака, без
фа
!
(втори вариант)
Но в органическия е
фа
.
(втори вариант)
Аз сега ви изнасям какво е
фа
в живота,
фа
е един тон, който можеш да туриш в действие в живота.
(втори вариант)
Ако не можете да вземете
фа
-то, вие не можете да работите.
(втори вариант)
Вземете
фа
диез!
(втори вариант)
Не можеш ли правилно да вземеш
фа
-то, не знаеш как да използуваш очите си, не знаеш да пееш
фа
.
(втори вариант)
Вземете тогава „Всичко в живота е постижимо.“ От
фа
вземете пак
фа
, но по-ниско от преди.
(втори вариант)
Сега разбирате ли какво нещо е
фа
?
(втори вариант)
Това е
фа
; също без ръце и с ръце, това е
фа
.
(втори вариант)
Ако можеш да работиш, ти вече имаш
фа
.
(втори вариант)
Естественото зрение започва от
фа
, не го предшествува.
(втори вариант)
В туй отношение при сегашните условия, при които се намирате, органически вашето зрение започва от
фа
.
(втори вариант)
Но сегашното положение е започнало от
фа
.
(втори вариант)
Следователно ти ще искаш да вземеш
фа
-то много вярно.
(втори вариант)
Казвам, причината е
фа
.
(втори вариант)
Не знаеш да пееш −
фа
-бе има.
(втори вариант)
Фа
диез и
фа
бемол − има понижение.
(втори вариант)
Според моята система
фа
-бе има ли?
(втори вариант)
Фа
е естественото положение на един орган, който в даден случай може да функционира; естественото положение, в което природата го е турила.
(втори вариант)
Казваш: „Окъде накъде от
фа
-то да зависят моите очи?
(втори вариант)
Невежият, профанът, казва: „Разправят ми, че от
фа
зависи моите очи да виждат.
(втори вариант)
Фа
-то ние го пеем.“ Пеят го много хора, но не могат да го пеят.
(втори вариант)
Щом се разгневиш, ако вземеш вярно
фа
, веднага всичкият гняв се поглъща във
фа
.
(втори вариант)
Какво означава
фа
диез?
(втори вариант)
−
Фа
диез значи отиваш при вратата, излизаш навън за работа, нищо повече!
(втори вариант)
Това е
фа
диез.
(втори вариант)
Давам сега
фа
като метод, философия на музиката.
(втори вариант)
Фа
− ти си намерил вратата; това е туй полутоние.
(втори вариант)
Фа
диез − ти отваряш тази врата и отиваш на работа.
(втори вариант)
Казваш „
фа
“ − ти си при вратата, намираш вратата, но като кажеш
фа
диез, отваряш вратата, излизаш навън.
(втори вариант)
А не можеш ли да вземеш
фа
диез, целия ден ще обикаляш като кон и ще кажеш: „През днешния ден нищо не стана.
(втори вариант)
Не можеш да вземеш
фа
диез.
(втори вариант)
Сега ще се спрете, ще остане да разсъждавате върху
фа
-то, да го приложите.
(втори вариант)
За следващия път ще видим как ще изпеете
фа
-то.
(втори вариант)
Затуй българинът, който има много голяма любов към
фа
-то, не може да вземе
фа
диез.
(втори вариант)
Като дойде там, той взема
фа
-то, присърце му е, но обича външната страна.
(втори вариант)
И българинът взема
фа
само като си е свършил работата.
(втори вариант)
Той се е учил да пее
фа
и
фа
диез само при свършена работа, а когато започва една работа, много невярно взема тона.
(втори вариант)
Защото в музиката изходният пункт е
фа
диез.
(втори вариант)
Излезнахте, но през
фа
-то не може да се върнете.
(втори вариант)
Не е
фа
диез.
(втори вариант)
Излизането е
фа
диез.
(втори вариант)
Сега искам да ви наведа на следното: щом известна работа във вас не върви, ще знаете, че
фа
диез не е верен, не го пеете правилно.
(втори вариант)
Вземете сега естественото
фа
.
(втори вариант)
(Брат Иван, след малко обмисляне, взема тона
фа
.) Я проверете сега.
(втори вариант)
(Тонът е верен.) Вземете сега
фа
диез.
(втори вариант)
Може ли да излезете с това
фа
от една мъчнотия?
(втори вариант)
А с музиката ще имаш малко, ако знаеш как да вземеш
фа
диез и
фа
.
(втори вариант)
Какво ще ви допринесе
фа
-то?
(втори вариант)
Въздухът там е задушен, с години сте живял като затворник и най-после, един ден казвате: „Обикалям наоколо и си пея
фа
,
фа
,
фа
диез, обикалям, чакам
фа
диез.“ Няма изходен пункт.
(втори вариант)
И този човек, като дойде в голямо нещастие, блъсне си главата в камертона, а този камертон започва с
фа
.
(втори вариант)
И като каже
фа
, веднага каже
фа
диез.
(втори вариант)
41.
Тонът Фа / Няма да бъда излъган
,
(втори вариант)
,
УС
, София, 2.6.1935г.,
Тонът
фа
има отношение към материалния свят.
Да вземеш правилно тона
фа
, това значи, да повдигнеш мислите си, да внесеш разширяване в чувствата си и движение в постъпките си.
Ако изпеете тона
фа
правилно, вие внасяте известна хармония в живота си.
Следователно, като се обезсърчите, пейте такива песни, в които тонът
фа
се среща няколко пъти.
Ако искате да знаете, обичате ли даден човек, изпейте тона
фа
няколко пъти.
Следователно, който е послушен, той всякога взима правилно тона
фа
.
Щом вземе правилно
фа
и останалите тонове ще взима правилно.
За да изправиш кривото, пей, докато започнеш да взимаш тона
фа
правилно.
Някой не може да взима
фа
чисто, а се заел да изправя великите произведения на видни музиканти.
Приложете послушанието, пейте тона
фа
и не се смущавайте.
Ако взимате правилно тона
фа
, имате вяра.
И тъй, мислите за тона
фа
, както мислите за Бога.
Думата "Фала" е образувана от два тона:
фа
и ла.
Ако вземете тона
фа
за основен, ще образувате акорда:
фа
, ла, до.
Засега работете главно върху тона
фа
, а после ще работите върху останалите.
Ето защо, за да се оправят работите ви, трябва да пеете правилно тона
фа
.
Днес е денят, в който трябва да вземете правилно тона
фа
, без никакво повишаване или понижаване.
Правилният тон
фа
води към щастието, към придобиване на Божиите блага.
Или другояче взето, тонът „
фа
“ в резюме означава, че послушание трябва.
(втори вариант)
Дотогава, докато ти не вземеш едно парче, докато не изпееш тона „
фа
“ правилно, и да слушаш, че има някакъв отзвук на него, дотогава ти не можеш да пееш.
(втори вариант)
Кой ще му търси тона „
фа
“?
(втори вариант)
Да взимаш правилно тона „
фа
“.
(втори вариант)
Аз взимам „
фа
“ за основен тон.
(втори вариант)
В моите опити, в органическия свят аз съм работил и с „ми“, и с „до“, и с „
фа
“.
(втори вариант)
Как разбирате вие какво нещо е „
фа
“?
(втори вариант)
На „
фа
“ съм открил качествата.
(втори вариант)
Сега тези неща се отнасят до музиката, но мислете за тона „
фа
“, тъй както мислите за Бога.
(втори вариант)
Ето българите например казват: „фала Богу.“ Значи имате „
фа
“ и
(втори вариант)
Ако ти не можеш да пееш правилно това „
фа
“ и „ла“, не можеш да пееш правилно.
(втори вариант)
И когато взимаш правилно тона „
фа
“, всякога в тебе има един импулс да се повдигнеш, има едно разширение на чувствата, разширение на твоята мисъл и движение на твоите постъпки.
(втори вариант)
Това значи „
фа
ла Богу“.
(втори вариант)
Значи, щом вземеш правилно „
фа
“, ти изпитваш едно хармонично състояние в себе си.
(втори вариант)
Затова, щом се обезсърчиш, вземи да пееш една песен пет, десет до петнайсет пъти, но такава песен, в която тонът „
фа
“ да се повтаря много пъти.
(втори вариант)
Ако вземете „
фа
“ за основен тон, тогава ще имате „
фа
“, „ла“, „до“.
(втори вариант)
Сега оставете другите тонове, но спрете се върху „
фа
“.
(втори вариант)
Запример на физическия свят вие функционирате с тона „
фа
“.
(втори вариант)
Ако не може да вземете тона „
фа
“ вярно или да проверите „
фа
“, вие не може да успявате.
(втори вариант)
Ако и ти не мислиш като мене, ще останеш будала.“ „А, туй не е вярно.“ Щом каже това, аз започна да му пея тона „
фа
“.
(втори вариант)
Как ще вземете правилно тона „
фа
“?
(втори вариант)
“ „Когато се научиш да пееш „
фа
“–то.“ „Може ли?
(втори вариант)
Ако може да вземете тона „
фа
“ правилно, вие го обичате.
(втори вариант)
Ако взимате тона „
фа
“ правилно, то във вашите чувства, във вашите постъпки, във вашата любов ще има нещо нормално.
(втори вариант)
Този е денят, в който ще вземете тона „
фа
“.
(втори вариант)
Ако не може да вземете тона „
фа
“ и го вземете с половин тон по–нагоре и по– надолу, не ще можете да излезете от вашия живот.
(втори вариант)
Значи „
фа
“ е намерил една врата, „
фа
диез“ е отворил тази врата и излязъл в простора на Божиите блага.
(втори вариант)
Тъй щото научете се да взимате правилно тона „
фа
“.
(втори вариант)
„
Фа
диез“.
(втори вариант)
Щом вземете тона „
фа
“, веднага мисълта ви става светла, чувствата ви стават светли, всичко се изправя.
(втори вариант)
42.
Правилното пеене
,
ООК
, София, 5.6.1935г.,
Между "
фа
" и "до" подобие.
"
Фа
" се повишава, не може да се понижи.
43.
Комплексни понятия
,
ООК
, София, 19.6.1935г.,
„До" може да го турите на мястото на „ми", „
фа
", но да го турите в отношението, което сега има.
44.
Скъпоценото камъче / Скъпоценното камъче под езика
,
(втори вариант)
,
УС
, София, 15.9.1935г.,
Или започнеш някоя гама да пееш от „
фа
“, или от „ла“, или „си“, или от „ре“.
(втори вариант)
45.
Новото верую
,
ООК
, София, 25.9.1935г.,
Някой казва: "Аз знам какво нещо е пеенето." Хубаво, знаеш, я ми изпей
фа
-диез.
Фа
вече го знаеш, но
фа
-диез?
Ако си музикант, като кажеш
фа
този тон трябва да звучи вече в ума ти.
А ти го търсиш: ще вземеш основния тон до, ще вземеш от до нагоре: до – ми – сол, и чак тогава
фа
.
Не, истинският музикант, като му се каже
фа
-диез, сол-диез, сол-бемол – веднага всяко едно от тях звучи в него.
46.
Новото учение
,
ООК
, София, 2.10.1935г.,
Имате обикновените тонове: до, ре, ми,
фа
.
47.
Самопознание и самовъзпитание
,
ООК
, София, 16.10.1935г.,
Не е едно и също, ако започнете една песен с до и минете на
фа
, или от до минете на ми или на ре.
Като кажеш
фа
, да звучи
фа
в ума ти.
Фа
дава съдържанието, условията, при които животът може да се развива.
Между ми и
фа
има полутон.
Защо между ми и
фа
в гама до мажор има полутон?
48.
Великите музиканти
,
МОК
, София, 18.10.1935г.,
РЕ-то трябва да отстъпи на
ФА
.
ФА
седи малко по-горе от РЕ.
В гамата, последователно както са наредени тоновете по трептения,
ФА
има по-високи трептения.
РЕ в следната гама е по-високо от
ФА
, но
ФА
със същата гама е пак по-високо от РЕ.
Сега, като заменим РЕ-то с
ФА
, ще спечелим ли или ще изгубим[?
ФА
-то вече е един малък компромис.
Щом заменим РЕ-то с
ФА
, ние вече имаме един компромис.
С
ФА
се внася известна мекота, то е политика – изглаждаш.
Добре, ама ако пеете с РЕ, веднага ще ви осъдят на десет години тъмничен затвор, пък ако турите
ФА
, няма да ви осъдят.
Сега без никакво разлагане ще турим
ФА
и без легато и ще вървим напред.
Някои от вас, като сте сами, пейте го по стария начин, [а] в общото ще турим
ФА
и без легато ще вървим напред.
Тъй щото, узаконявам
ФА
-то.
Щом РЕ-то не може да свърши работа, ще ангажираме
ФА
.
/Всички изпяхме песента с
ФА
./ В пеенето силен човек е този, който прави погрешки и веднага ги изправя.
Ние може отгоре на РЕ-то да турим
ФА
и който обича РЕ да пее, който обича
ФА
да пее.
/Един брат свири песента, както беше първоначално дадена и после с новото изменение./ РЕ-то като заменим с
ФА
, ударението намести ли се [?
] РЕ-то е прогресивно,
ФА
-то задържа на едно място – да спечели нещо.
[
ФА
] – отиваш при някого, почерпят те с кафе и той ти плати.
ФА
-то на коя планета е?
49.
Роденото от плътта
,
НБ
, София, 10.11.1935г.,
Някои предмети дават тона „до“, други – тона „ре“, трети – „ми“, четвърти – „
фа
“, пети – „сол“, шести – „ла“, седми – „си“.
50.
Подядане и ощетяване
,
МОК
, София, 22.11.1935г.,
– /„Няма“./ – Ако имате РЕ мажор, имате два диеза:
ФА
диез и ДО диез.
Че от ДО до РЕ имате цял тон, от РЕ до МИ – цял тон, от МИ до
ФА
– половин тон, имате всичко два тона и половина.
От РЕ до МИ – цял тон, от МИ до
ФА
– половин тон, всичко тон и половина.
– /„
ФА
диез“./ Между МИ и
ФА
ще направите цял тон.
Защо между МИ и
ФА
има половин тон, а между РЕ и МИ има цял тон?
От МИ до
ФА
, то е най-мъчното положение, понеже
ФА
е тежко да се носи, затова направили този интервал наполовина.
Ти като изходиш положението от ДО до РЕ и от РЕ до МИ и като изходиш от МИ до
ФА
, – то е същото положение.
ФА
е тежко, затова там интервалът е половин тон.
Здравето на човек седи между МИ и
ФА
.
Ако не можеш да вземеш
ФА
, ти ще боледуваш.
Което нагълта зърната, е
ФА
.
Във втория потик е вече РЕ, в третия – МИ, в четвъртия –
ФА
и в петия – СОЛ, в шестия – ЛА и в седмия – СИ.
51.
Закхее, сляз скоро
,
НБ
, София, 24.11.1935г.,
За да яде хубаво, трябва да изпее тона „
фа
“.
52.
Моралът
,
МОК
, София, 29.11.1935г.,
Между ДО и МИ е терца, между ДО и
ФА
– кварта.
Ако вземете ДО и
ФА
, в природата се създава съдържанието на нещата.
ФА
е хубавата храна, с която може да се нахраните.
ФА
е хубавата, здравословна храна.
В мажорната гама между МИ и
ФА
се влиза в другия свят.
53.
Неразбраното
,
МОК
, София, 13.12.1935г.,
Имате между МИ и
ФА
полутон, къде е тъгата?
54.
Естественият език – музикалният език
,
ООК
, София, 25.12.1935г.,
Вземате я празна; после я съкратите с първия пръст и имате ми, съкратите я с втория пръст и имате
фа
.
После взимате четвъртата струна, тя е ми, когато я вземате празна, съкратите я с първия пръст –
фа
, с втория пръст – сол, с третия пръст – ла.
55.
Съзнателно говорене
,
МОК
, София, 27.12.1935г.,
/Учителят изпя сол, ла, си, до./ Вземете сега
фа
диез.
56.
Музикално състояние
,
МОК
, София, 24.1.1936г.,
Може да вземете „до“ и „ре“, „ми“ и „
фа
“.
Ако той, да кажем, вземе „до“, веднага прескача на „
фа
“, връща се на „ре“, прескача на „ми“, какви са съображенията?
Започва някое музикално парче от „ре“ или „
фа
“, какви са съображенията?
57.
Три категории храни. Първото обещание
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 29.1.1936г.,
Знаем, че обикновено под първата линия на петолинието се пише тона ре, на първа линия – ми, в първата междина –
фа
и т.н.
В първата междина е турила три ноти
фа
, но на разни височини.
Значи тонът
фа
може да бъде понижен и повишен.
Така тя е поставила в първото междулиние три ноти
фа
, но идеята е на този, който й е диктувал.
В обикновената музикална система те ще бъдат само
фа
, а тук аз виждам, че едното
фа
е понижено, другото е обикновено, а третото е повишено.
Как ще свирите тези три
фа
?
Някой път едно
фа
от обикновената музика, на същата височина, на някое място ще го вземете понижено, а на друго място повишено.
Но онзи, който се занимава с естествената музика, той най-първо трябва да се научи да свири
фа
-то както си е в естествено положение.
Какво ще стане, ако някой тури не само един бемол на
фа
, но два бемола?
На първа линия „ми“, на първата междина „
фа
“ и т.н.
(втори вариант)
Знам, че на първа линия седи „ми“, а в първото междулиние е „
фа
“.
(втори вариант)
Тя е турила в първата междина три ноти „
фа
“, но на разни височини.
(втори вариант)
Значи тонът „
фа
“ може да бъде понижен и повишен.
(втори вариант)
Така тя е поставила три ноти „
фа
“, но идеята е на този, който й е диктувал.
(втори вариант)
Аз виждам, че едното „
фа
“ е понижено, другото е обикновено, а третото „
фа
“ е повишено.
(втори вариант)
В обикновената музикална система, те ще бъдат само „
фа
“, обикновено „
фа
“.
(втори вариант)
В една междина има три „
фа
“.
(втори вариант)
Как ще свирите тези три „
фа
“?
(втори вариант)
Някой път едновременно едно „
фа
“ в обикновената музика, на същата височина, в някое място ще го вземете понижено, а на друго място повишено.
(втори вариант)
Може. Но онзи, който се занимава с естествената музика, той най-първо трябва да се научи да свири „
фа
“-то, както си е в естественото положение.
(втори вариант)
Какво ще стане, ако някой тури не само един бемол на „
фа
“, но два бемола?
(втори вариант)
Два пъти ще го понижиш, а може и три пъти да понижиш „
фа
“-то.
(втори вариант)
Едно „
фа
“ понижено може да се вземе, но два пъти не може да го понижиш.
(втори вариант)
Едно „
фа
“, два пъти повишено, е „сол“.
(втори вариант)
58.
Придобиване на енергия
,
МОК
, София, 31.1.1936г.,
„
Фа
“-то можеш да го вземеш вярно, когато можеш да спечелиш нещо.
Ако не можеш да вземеш правилно „
фа
“, не можеш да спечелиш.
Имаш урок да учиш, ако можеш да научиш урока, трябва да вземеш „
фа
“-то.
Щом вземеш „
фа
“-то правилно, непременно можеш да научиш урока.
Ако е с повишение, тогава ще имате „
фа
“.
Вземете „и“-то с „ми“, а „ди“ с „
фа
“.
59.
Царят, богатият и момата
,
МОК
, София, 6.3.1936г.,
Значи пееш само „до“, „ре“ не можеш да вземеш, „ми “ не можеш да вземеш, „
фа
“ не можеш да вземеш, „сол“ не можеш да вземеш, „ла“ не можеш да вземеш, „си“ не можеш да вземеш, горно „до“ не можеш да вземеш.
60.
Тониране
,
ООК
, София, 12.2.1936г.,
После, хубави са „ми“ и „
фа
“.
61.
Лесният и мъчният път
,
ООК
, София, 19.2.1936г.,
„Истина“ - имате три тона: „ми“, „
фа
“, „сол“.
62.
Божественото огледало. Трите области
,
ООК
, София, 8.4.1936г.,
След като напишеш музикалната гама, ще започнеш с „до", „ре", „ми", „
фа
", „сол", „ла", „си", „до".
63.
Стара и нова българска песен
,
МОК
, Витоша, 1.5.1936г.,
(Свири тъжен български мотив.) Българинът всякога погрешно, имате грешка в „ми“ и „
фа
“.
Той, като турил „
фа
“, „
фа
“-то е крайният предел.
На богатите ще започнеш да пееш от „
фа
“ или повишено или чисто, ще дойдеш до „сол“, после до „ла“.
64.
До мажор и ре мажор
,
МОК
, София, 8.5.1936г.,
Отива „ми“ мажор, „
фа
“ мажор, връща се мисли, че всичко е свършил.
Този светия до „
фа
“ мажор дошъл.
Туй желание може да се поддържа, да се отхрани само с „
фа
“ мажор.
„
Фа
“ мажор се отличава по това, че не можеш да понижиш „
фа
“-то.
И „
фа
“ мажор, не е естествено положение.
„
Фа
“-то може само да повишите.
Сега вие имате „
фа
“-мажор и го повишавате и го понижавате.
“ Значи, не се стреми да повишиш гамата „ми“, а реализирането на целта е в гамата „
фа
“ мажор.
Във „
фа
“ мажор целият свят пее.
А какъв е цветът на „
фа
“ мажор?
Защото съвременните хора, като пеят „
фа
“ мажор, те са се отровили от цвета на „
фа
“ мажор.
– „Пари нямам.“ Пей „
фа
“ мажор!
65.
Първата светлина
,
МОК
, София, 11.9.1936г.,
Българинът „
фа
“ го взема вярно.
Всеки българин, като дойде до „
фа
“-то се усмихне.
Казва: „Тази работа е трудна.“ „
Фа
“-то и „си“-то само за изяснение се различават.
„
Фа
“-то дава нещо, „си“-то взема нещо.
66.
Реалните неща в Любовта / Реалното в Любовта
,
(втори вариант)
,
УС
, София, 11.10.1936г.,
Например, тонът „
фа
“ има отношение към материалните работи.
И ще забележите запример в 7 - те тона, ако пееш, някой човек не може да взема правилно
фа
- то.
(втори вариант)
67.
Грозота и красота
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 29.1.1937г.,
Някои от вас ще вземат вярно „сол“, някои ще вземат „си“, някой могат да вземат вярно „до“, други – „ре“, някои могат да вземат „ми“, някои могат да вземат „
фа
“, някои – „ла“.
Онзи, който иска да забогатее в света, взема вярно „
фа
“.
Някои от вас вземат вярно “сол”, някои може да вземете “си”, някои може да вземете вярно “до”, други – “ре”, някои може да вземете “ми”, някои може да вземете “
фа
”, някои – “ла”.
(втори вариант)
Който иска да богатее в света, да стане богат, “
фа
” взима правилно.
(втори вариант)
68.
Музикална забава
,
ООК
, София, 10.2.1937г.,
От „до“ може, от „до“ от „ре“, „ми“, „
фа
“.
69.
Разумният музикален живот
,
ООК
, София, 5.5.1937г.,
Ако вземете в сегашната музика един тон, ако вземете „
фа
“ по-плътно, по-мощно е.
Казваше ми една сестра, че като дойде „
фа
“-то, не може да го вземе.
Тези, които са материалисти, много лесно взимат „
фа
“-то.
– „Ми“, „
фа
“, „сол“.
Имате „
фа
“, „сол“, „ла“, „
фа
“.
Защото във „
фа
“-то вие искате да въплотите.
Вие не можете да въплотите една идея без „
фа
“.
„
Фа
“-то дава материал.
„
Фа
“-то носи боите на художника.
70.
Първото място
,
(втори вариант)
,
УС
, София, 16.5.1937г.,
Но първо ще се упражняваш като вземеш гамата до, ре, ми,
фа
, сол, ла, си, до.
(втори вариант)
После назад: до, си, ла, сол,
фа
, ми, ре, до.
(втори вариант)
Няма да вземеш „до, ре, ми", но ще вземеш „до, ми", после ще вземеш „ре,
фа
, ми, сол“.
(втори вариант)
Ще вземеш „до,
фа
, ре, сол“ и пр.
(втори вариант)
71.
Правилно приемане
,
ООК
, София, 2.6.1937г.,
В българските песни, българинът е майстор на „
фа
“.
72.
Отношение на нещата
,
ООК
, София, 9.6.1937г.,
Никога не понижавайте „
фа
“-то.
В понижаването на „
фа
“-то, ти изгубваш Любовта.
Щом понижиш „
фа
“-то, ти си изгубил Любовта, щом понижиш „
фа
“-то изгубил си Вярата, изгубил си Надеждата си.
Между „
фа
“ и „ми“, между „си“ и „до“ има две врати.
Той отношението между „ми“ и „
фа
“ не е разбрал.
Може аз да пиша „ми“, „
фа
“.
„Ми“ е това и „
фа
“ е това, ще го взема на пианото“.
73.
Стани
,
(втори вариант)
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 23.7.1937г.,
” Казва: “
Фа
-то ми допада.
(втори вариант)
Всичко около “
фа
” се върти.” Рекох: “Ти си българин.” И действително, всяка една погрешка на всеки един българин се ражда от това, че обича повече материалното от духовното и Божественото.
(втори вариант)
74.
Четирите правила
,
(втори вариант)
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 13.8.1937г.,
Минал съм от “до”, “ре”, “ми”, “
фа
”, “сол”, “ла”, “си”.
(втори вариант)
75.
Божественият порядък
,
МОК
, София, 3.9.1937г.,
Например, в западноевропейската музика за основни се приемат тоновете до или си, а в гръцката музика пеенето е започвало от
фа
.
Ще дойде и тонът
фа
- банкерът, който ще ти покаже средствата, с които ще разполагаш.
76.
Камъчето под езика
,
ООК
, София, 15.9.1937г.,
Или да вземете „
фа
“, „
фа
“ е за сърцето.
Българинът винаги като вземе своите песни, намалява „ми“-то, а увеличава „
фа
“-то.
„
Фа
“-то винаги го увеличава, а „ми“-то намалява.
77.
Ценностите в живота
,
ООК
, София, 6.10.1937г.,
Той е „
фа
мажор“.
78.
Подобно е на невод
,
НБ
, София, 10.10.1937г.,
Ти не можеш да станеш богат, ако не знаеш правилно да вземеш тона „
фа
“.
Онези, които са станали богати, пеят добре тона „
фа
“.
79.
Разумните движения
,
МОК
, София, 15.10.1937г.,
Тонът на яденето е „
фа
“.
Вземете тона „
фа
“, вие до сега се тона „
фа
“ пеете.
С какво трябва да смените „
фа
“-то?
Някой казва: „Лоши са условията“ – „
Фа
“.
„Добри са условията“ – „
Фа
“.
Добри и лоши условия за яденето то е все „
фа
“.
80.
Съгласуване
,
МОК
, София, 12.11.1937г.,
След туй за „ла“ може да се подобрят условията на „ми“, иде „
фа
“.
„
Фа
“ – значи малко пари, малко масълце да се намаже оста, за да върви по-лесно.
Когато правилно можеш да вземеш „
фа
“, ти правилно може да разрешиш мъчнотиите на „
фа
“ и т.н.
81.
Организиран и неорганизиран свят
,
МОК
, София, 19.11.1937г.,
„
Фа
“-то ще го вземете.
82.
Аз ще оздравея
,
ООК
, София, 24.11.1937г.,
От „
фа
“ до „
фа
“; от „ла“ до „ла“; от „си“ до „си“.
От „
фа
“ трябва да имаш някакъв капитал.
Ти си болен човек, не можеш да започнеш от „
фа
“ до „
фа
“.
Ти, ако искаш да бъдеш здрав, трябва да изучаваш от „
фа
“ до „
фа
“.
83.
Недоизказаното
,
ООК
, София, 8.12.1937г.,
Между първото и второто „до“ има „ре“, „ми“, „
фа
“, „сол“, „ла“, „си“, имате колко ноти?
Туриш друга основа, пак „до, ре, ми,
фа
, сол, ла, си, до“, но то са две творения в две гами.
84.
Законът на хармонията в тялото
,
МОК
, София, 4.2.1938г.,
Какъв тон е „
фа
“?
„
Фа
“-то носи качества на „ми“-то, носи качества и на „сол“.
„Ми“, „
фа
“, „ми“, „
фа
“, „
фа
“, „сол“, „ла“, „си“, „си“, „до“, горно „ре“.
85.
Явих ви го!
,
НБ
, София, 6.2.1938г.,
„
Фа
“ е основен тон.
86.
Страдание и учение
,
ООК
, София, 9.2.1938г.,
Тогава като погледнеш „ми“ – малкият пръст да мислиш; „
фа
“ – да събираш парички в кесията; третият пръст да бъдеш художник, да туриш ред и порядък.
Ако нямаш пари, пей „
фа
“.
На втората линия е „сол“, между тях „
фа
“.
Имате ключът „
фа
“, това е ухото.
87.
Божественият глас
,
ООК
, София, 16.2.1938г.,
Първата, най-дългата струна е „
фа
“-диез.
(Учителят удари струната „
фа
диез“.) Туй са четири струни.
88.
Програмата в живота
,
МОК
, София, 18.2.1938г.,
Тревата изниква, това е „
фа
“.
89.
Обич и любов
,
МОК
, София, 25.2.1938г.,
И „ре“ да остане доволно от мене, и „ми“ да остане доволно от мене, и господин „
фа
“ да остане доволен, и господин „сол“, и господин „ла“, и господин „си“ – всички да останат доволни от мене.
90.
Радвайте се и веселете се
,
НБ
, София, 6.3.1938г.,
Изкарва цялата гама, до, ре, ми,
фа
, сол, ла, си.
91.
О, любов неизказана! Музикално упражнение
,
ООК
, София, 16.3.1938г.,
„
Фа
“ доставя материалите, от които ще се съгради цветът.
92.
Законът на музиката
,
МОК
, София, 25.3.1938г.,
„Ми“ може да постигне своята цел, само когато влезе в пътя на „
фа
“.
„
Фа
“ може да постигне своята цел, само когато влезе в пътя на „сол“.
„Ми“ се освобождава чрез „
фа
“.
„
Фа
“ се освобождава чрез „сол“.
„
Фа
“ е възможността за „ми“.
93.
Добрата круша
,
НБ
, София, 27.3.1938г.,
Не може ли да бъде „
фа
“, или „ми“, или „ре“.
94.
Няколко въпроса
,
МОК
, София, 22.4.1938г.,
Имате „ре“ /на/ междулинията, „
фа
“ е /на/ междулинието, „ла“, също „до“.
„
Фа
“ ще разреши мъчнотията на „ми“.
95.
Божественият импулс
,
ООК
, София, 27.4.1938г.,
„До“, „ре“, „ми“, „
фа
“, „сол“.
96.
Честност и справедливост
,
МОК
, София, 13.5.1938г.,
За да се изясни тонът „до“, има отношение към „ре“, към „ми“, към „
фа
“, към „сол“, към „ла“, към „си“.
На „
фа
“ са още по-далеч.
97.
Опорна точка
,
МОК
, София, 20.5.1938г.,
Онези от вас, които сте цигулари, ако вземете при сегашното измерване на метричната система, ако вземете разстоянието между струната „ре“ и „ми“, между „ми“ и „
фа
“, и „
фа
“ и „сол“, може да измерите да видите какво е разстоянието.
98.
Правата линия
,
МОК
, София, 3.6.1938г.,
Музикантът и той по същия начин, и той като художника вземе една черта от „до“, запример, от „ре“, от „
фа
“, от „ми“.
99.
И прослави Бога
,
НБ
, София, 26.6.1938г.,
Малцина от вас могат да вземат този долен тон, в бас, в ключ
фа
.
100.
Основа на здравето
,
ООК
, София, 29.6.1938г.,
Трябват ти удобства (Учителят пее „ми“, след това пее „
фа
“).
Като пееш „
фа
“, значи има смисъл да пееш.
Ти пееш „
фа
“ и „ми“, но нищо не излиза.
101.
Да Му служим без страх
,
НБ
, София, 18.9.1938г.,
„
Фа
“-то или „Ф“ е закон да превъзмогнеш всички мъчнотии, музикално да ги превъзмогнеш.
102.
Посещение на Бога
,
ООК
, София, 19.10.1938г.,
Ако вземете вярно тона „
фа
“, то всичките ви материални работи ще се оправят.
Ако материалните ви работи не се оправят, това показва, че не можете да изпеете правилно „
фа
“.
103.
Добро и зло
,
МОК
, София, 11.11.1938г.,
Имате „
фа
“, още повече, имате „сол“, повече се усилват, имате „ла“, „си“, това е първата октава.
Някой път вие си правите опити, запример, вземате „си“ от първата октава и вземате „
фа
“ от втората октава.
104.
Сухота и влага
,
МОК
, София, 2.12.1938г.,
Да изпеем един музикален солфеж: До ре, до ми, до
фа
, до сол, до си и обратно.
„
Фа
“-то е работа на светлината.
Туй, което работи в нас, е „
фа
“.
Това, което измисля нещата, дава съдържание, да се материализират нещата, то е „
фа
“.
Ти като мислиш, ако не знаеш да мислиш за „
фа
“-то, идеята няма да придобие живот.
Музикално трябва да знаеш да пееш „
фа
“.
Не само механическо пеене, не разбирайте, като се свири на цигулката, то е външната страна, но вътрешно има едно „
фа
“ в сърцето, има едно „
фа
“ в мисълта, пък има и едно „
фа
“ на физическото поле.
Но сега се запознаваме с „
фа
“-то на сърцето и с „
фа
“-то на ума.
Като кажеш „
фа
“, в сърцето да усетиш хубава, мека топлина.
Като кажеш „
фа
“, да усетиш онова, което светлината прави в тебе, да почувствуваш онова, което светлината прави в тебе, да почувствуваш светлина в себе си.
Светне ти, то е „
фа
“.
Казвам: Сега на вас ви трябва само едно „
фа
“.
„
Фа
“-то в сърцето не го вземате.
„
Фа
“-то както и да го вземете, то е вярно.
Или „
фа
“-то не е вярно.
Ще поправите „
фа
“-то.
Българинът е майстор на „
фа
“.
Българинът много добре взема „
фа
“.
/Учителят пее „
фа
“./ Парици има, хлебец има.
/Учителят пее „
фа
“./ Деца има.
/Учителят пее „
фа
“./ Къщица има.
„
Фа
,
фа
,
фа
“.
Вие като вземете „
фа
“, трябва да мислите, че всичко имате.
105.
Физически, духовни и умствени нужди
,
ООК
, София, 28.12.1938г.,
Всичките нещастия на българите произтичат от тона „
фа
“, когато понижават и повишават тона „
фа
“.
Щом пееш „
фа
“-то много хубаво, все надолу ще слизаш.
За да се избавиш от „
фа
“-то трябва да пееш „сол“.
Ако не започнеш да възприемаш и да даваш, „сол“ да вземеш с „
фа
“, животът не е само във „
фа
“.
106.
Скръб и радост
,
МОК
, София, 30.12.1938г.,
Пооперил се, е „
фа
“.
Във „
фа
“ слизаш и в „си“ слизаш.
„
Фа
“-то и „си“-то са две врати, през които се влиза и излиза.
107.
Малкият брат
,
ИБ
, София, 1.1.1939г.,
Като дойде професорът, започваш да учиш другите тонове — ре, ми,
фа
, сол, ла, си и стигаш до горно до, т. е.
108.
Организиран и неорганизиран живот
,
МОК
, София, 27.1.1939г.,
Има тук съдържание – „
фа
“.
109.
Основен тон
,
МОК
, София, 3.2.1939г.,
Между Меркурий и Слънцето е „
фа
“.
„
Фа
“ е между Меркурий и Слънцето.
„
Фа
“ е всичките плодове: Ябълки, круши, сливи, то е все „
фа
“.
„
Фа
“ е череши, ябълки.
110.
Правилни схващания и правилен живот
,
ООК
, София, 15.2.1939г.,
Някой не взел „
фа
“ както трябва.
Как се взема погрешно „
фа
“?
По какво се отличава „
фа
“?
Коя е основната черта на „
фа
“?
„
Фа
“ може ли да го понижите?
Ако вземеш придобитото, в дадения случай „
фа
“ е придобито, то е дадено от Бога.
Когато имаш болка в корема си, ще можеш ли да вземеш „
фа
“?
Кога се взема „
фа
“?
– Чрез „
фа
“.
„
Фа
“винаги взема и никога не дава!
Щом вземеш от него, „
фа
“ не е разположен.
„
Фа
“ е всякога разположен към всички онези, които му дават.
Може да слушате по два начина: или с тона „
фа
“, или с тона „си“.
Когато слушаш с тона „
фа
“, ти ще придобиеш нещо.
Всякога, щом искате, да вземате „
фа
“, това, което взема, е отрицателно.
„
Фа
“ е женски елемент.
Но тъй, като внася, изнася, изнася навън от себе си, затова мъжът е „си“, а жената е „
фа
“.
В тая, обикновената гама от „ми“ се отива във „
фа
“.
От „
фа
“ се отива към „сол“.
111.
Най-умни, най-чисти и най-силни
,
ООК
, София, 22.2.1939г.,
(Изкуство е да свири човек лошо.) В живота има следното: Когато вие направите да доминира „
фа
“, ако турите „
фа
“ на мястото на „сол“, вие вече образувате един дисонанс.
112.
Ценност, съдържание и форма
,
МОК
, София, 10.3.1939г.,
Искаш да започнеш, от „до“ ли ще започнеш или от „ре“, или „ми“, или от „
фа
“, или от „сол“, или от „ла“, или от „си“.
113.
Дайте свобода
,
МОК
, София, 7.4.1939г.,
Запример, казвате: „До.“ След като кажеш „до“, казваш: „До, ре, ми,
фа
, сол.“ Като кажеш „до“, да изпъкне в тебе тонът „до“.
114.
Музикален живот
,
МОК
, София, 12.5.1939г.,
После вземете „ми, ми, ми, .“, после „
фа
,
фа
,
фа
, .“, и там, където изчезне болката, запишете си: „Коремоболието се лекува с „до“, с „ре“, с „ми“.
Подготвителни елементи при „
фа
“ и болката минава.“
115.
Музикалния тон на живота
,
ООК
, София, 17.5.1939г.,
„
Фа
“ какво е?
Българинът
фа
-то го взема хубаво.
„
Фа
“-то е добиване.
116.
Музикална задача
,
ООК
, София, 24.5.1939г.,
Ако не може „
фа
“-то да вземе, няма да бъде икономист, ще харчи, ще бъде разточителен.
Ако вземе верно „
фа
“-то, всяко нещо няма да харчи.
Човек, който пее „
фа
“-то хубаво, той сиромах не може да бъде.
Онези, които не знаят да пеят „
фа
“ сиромаси стават.
Като не вземеш „
фа
“-то – харчиш.
От невземането правилно [на] „
фа
“-то ще започнеш да послъгваш.
На някои от вас ще ви дам „
фа
“ да изучавате.
Друга група на „ми“, на „
фа
“ и втория път, хайде групирайте се и ще пеете, музикално ще се разпределите.
“ – „
Фа
, сол, ла, си.“ Казвате: „Тия работи ние още от сега ги знаем.
Ще изучавате едни само – „до“, „ре“, „ми“, „
фа
“, „сол“ и т.н.
Ако знаеш да вземеш „
фа
“, имаш условия да бъдеш щедър.
Ако не знаеш да вземеш „
фа
“, щедрост не може да имаш.
Казваш: „Сиромах съм.“ – „
Фа
“ трябва да взимаш правилно.
Аз ви казвам, ако влезете в този свят и изпееш „
фа
“-то, щом го изпееш ще се отвори вратата и парите ще идат.
Като влезеш в този свят, как се взима „
фа
“-то?
Я, ми изпейте „
фа
“-то.
„
Фа
“-то не е ядене.
„
Фа
“-то е главния директор за яденето.
„
Фа
“-то е богаташ, ще приготви.
За да бъде кръвообръщението ви правилно и за да бъде сърдцето ви здраво, „
фа
“ ще пееш.
Една мисъл, за да бъде правилна, трябва да си взел верно „
фа
“-то.
Сърдцето е построено на басовия ключ „
фа
“.
117.
Чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки
,
МОК
, София, 2.6.1939г.,
В „ми“ – „и“, във „
фа
“ – „а“, в „си“ – „и“.
118.
Изкуството на ангелите
,
ООК
, София, 7.6.1939г.,
„
Фа
“ са търговците, въртележката.
Да има група – „до“, група – „ре“, на „ми“, на „
фа
“, на „сол“ и прочие.
119.
Езикът на седемте тона
,
ООК
, София, 14.6.1939г.,
Вие сте живо „до“, живо „ре“, „
фа
“, „сол“ и т.н.
След това групата „
фа
“ изпя „
фа
“; групата „сол“ изпя „сол“ и т.н.
И идвате тогаз във „
фа
“.
„
Фа
“ означава и здравето на човека.
Ако ти не си здрав, ти не можеш да вземеш „
фа
“ вярно.
В органическата музика „
фа
“ играе важна роля за организиране.
Вие сте наредени в групи: до, ре, ми,
фа
и т.н.
За нотната стълбица имате две терминологии: C, D, E, F, G, A, H и До, Ре, Ми,
Фа
, Сол, Ла, Си.
120.
Нагоре и напред
,
ООК
, София, 21.6.1939г.,
Ако е загазил и няма парици, ще му изпеем „
фа
“.
121.
Най-лесното изкуство
,
ООК
, София, 28.6.1939г.,
Вие, ако не може да задържите онова, което имате, ако не разбирате земния живот, ти си вече „
фа
“.
„
Фа
“-то е крайният предел на физическия живот.
122.
Новата любов
,
УС
, София, 2.7.1939г.,
И като дойде до „ми“, това е границата на физическия свят – до, ре, ми,
фа
, сол, ла – това е духовният свят.
123.
Основни правила на хигиената / Четири основни правила на хигиената
,
(втори вариант)
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 19.7.1939г.,
Той ти казва: “Я вземи
фа
.” И него не взимаш вярно.
(втори вариант)
124.
Красиви движения
,
МОК
, София, 1.9.1939г.,
А при „
фа
“-то се дава съдържание.
Когато ядеш един плод, ти имаш „
фа
“.
125.
Смяна на състоянията
,
МОК
, София, 6.10.1939г.,
Вземете светлина за основен тон „
фа
“.
126.
Мощните сили в природата
,
НБ
, София, 8.10.1939г.,
Ако искам да направя един човек музикално богат, трябва да съставя такава песен, в която тонът „
фа
“ да взима надмощие, да има предимство.
Ако не знаеш да пееш тона „
фа
“ както трябва, всякога ще носиш сиромашията на гърба си.
Всички богати хора знаят да вземат тона „
фа
“ правилно.
127.
Към обетованата земя! Великата песен / Към обетованата земя
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 11.10.1939г.,
До е добро, ре – движи, ми – колелото, светлина –
фа
, краси – сол, живот – ла, земя – си.
Богатството е
фа
; красотата е сол; сложена е една трапеза – това е ла; си е участието, това, в което хората участвуват.
Фа
е светлината.
"До" е "добро", "ре" - "движи", "ми" - "колело", "
фа
" - "светлина", "сол" - "краси", "ла" - "живот", "си" - "земя" (всички изпяха така).
(втори вариант)
Богатството е "
фа
"; красотата е "сол"; сложена е една трапеза - това е "ла".
(втори вариант)
"
Фа
" е светлината.
(втори вариант)
128.
Малките Божествени подтици
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 18.10.1939г.,
Или казваш: „Това е ре, ми,
фа
, сол, …“, всички имена знаеше.
Ако ти не можеш да пееш
фа
както трябва, ти богат не може да станеш, здрав не можеш да станеш, майка не може да станеш, учен не можеш да станеш, светия, нищо не можеш да станеш.
Или казваш: "Това е "ре", "ми", "
фа
", "сол" - всички имена знаеш.
(втори вариант)
Ако не можеш да пееш "
фа
" както трябва, богат не можеш да станеш, здрав не можеш да станеш, майка не можеш да станеш, учен не можеш да станеш, светия, нищо не можеш да станеш.
(втори вариант)
129.
Намиране изгубената дума
,
УС
, София, 12.11.1939г.,
Вземаш до, ре ми,
фа
, сол, ла, си, трептенията се увеличават.
130.
Психологически синтез
,
МОК
, София, 24.11.1939г.,
На „
фа
“-то можете да турите забавление, понеже „
фа
“ е богатство, забавлява се.
Работиш с подтик, книги четеш, то е „
фа
“.
„
Фа
“-то е забогатяване, „сол“ е обличане, цъфтене, „ла“ е зреене.
131.
Посещение на Бога. Работа и учение
,
УС
, София, 10.12.1939г.,
Това е
фа
.
Това е
фа
.
Фа
е празно шише.
Фа
има звук, но трябва да вложиш някакво съдържание в това празно шише.
132.
Аз, ти, той
,
УС
, София, 17.12.1939г.,
Основният тон на земята е
Фа
.
Като не можеш да вземеш
Фа
, не ти върви.
133.
Даром
,
УС
, София, 24.12.1939г.,
Също е за РЕ, МИ,
ФА
, СОЛ, ЛА СИ.
134.
Право, добро, истинно
,
МОК
, София, 29.12.1939г.,
Понеже има едно препятствие – „ре“, „ми“, „
фа
“.
„Ми“-то на пианото, ако го повишите, става „
фа
“.
135.
Налягане, напрежение, разумност
,
ООК
, София, 17.1.1940г.,
Напрежението е до, движението е ре, постижението е ми, добиването е
фа
, цъфтенето е сол, развитието е ла, добруването е си.
136.
Нови насоки
,
МОК
, София, 26.1.1940г.,
Или – „до“, „ре“, „ми“, „
фа
“.
Или – „до“, „ре“, „ми“, „
фа
“, „сол“.
„До“, „ре“, „ми“, „
фа
“, „сол“, „ла“.
„До“, „ре“, „ми“, „
фа
“, „сол“, „ла“, „си“.
Според мене „до“ е метър, „ре“ е два метра, „ми“ – три метра, „
фа
“ – четири метра, „сол“ – пет метра, „ла“ – шест метра, „си“ – седем метра.
Но ако този тон не го вземете вярно, някъде ще прегрешите във вземането или във „
фа
“, или в „ми“, или в „ре“, или в „ла“, или в „сол“.
„Ми“, „
фа
“ и „си“ бемол.
Може да кажем, че „до“ се отнася към „ре“, както „ре“ към „ми“, както „ми“ към „
фа
“, както „
фа
“ към „сол“, както „сол“ към „ла“, както „ла“ към „си“.
137.
Подмладяване
,
ООК
, София, 7.2.1940г.,
Неразположението ти или зависи от до, или от ре, или от ми, или от
фа
, или от сол, или от ла, или от си.
Ще започнеш от
фа
.
Който иска да учи, трябва да пее
фа
.
Ако можеш да пееш
фа
-то хубаво, можеш да се учиш.
138.
Новото възпитание
,
МОК
, София, 1.3.1940г.,
Като дойдеш при „
фа
“, имаш право да бъдеш богат.
В музикално отношение един човек има право да бъде богат само тогава, когато може да вземе правилно „до“, „ре“, „ми“, „
фа
“.
Като дойде до „
фа
“, той вече е кандидат за богатството.
Музикално щом не може да вземеш „
фа
“-то правилно, не можеш да бъдеш богат.
“ Ще се научиш да вземаш правилно „до“, „ре“ и „ми“ и като дойдеш до „
фа
“, богатството се ражда, както лимоните.
Онези само гласуват, казват: „Да стане туй.“ „Ре“ урежда и „
фа
“ урежда туй, което се печели.
„
Фа
“ печели богатство.
Ако вземеш „
фа
“, богатство ще имаш.
Положението на „ми“ щеше да бъде непоправимо, ако не беше „
фа
“.
Положението на „
фа
“ щеше да бъде критическо, ако не беше „сол“.
„Ре“-то оправя положението на „до“, „ми“-то оправя положението на „ре“, „
фа
“-то оправя положението на „ми“, „сол“ оправя положението на „
фа
“, „ла“ оправя положението на „сол“ и „си“ оправя положението на „ла“.
139.
Съвършенството
,
ООК
, София, 6.3.1940г.,
Щом нямам пари,
фа
-то не мога да вземам вярно.
Щом имам парички,
фа
-то го вземам на място.
Нагоре мога да вземам, но като вземете сол като основен тон или
фа
във вас, какво ще разбере?
140.
Към съвършенство!
,
ООК
, София, 10.4.1940г.,
Някой критик има и казва: „
Фа
диез и ла диез някъде горе не ги взел вярно.“ Обикновено кой взел право и кой взел криво не искате да знаете, но който разбира, намира грешката.
Някъде
фа
диез във втората октава не е вярно.“ Някаква постъпка не е права.
141.
Езикът на тоновете
,
МОК
, София, 19.4.1940г.,
ре :
фа
фа
: ла
Между „ре“ и „
фа
“ тогава какъв е потенциалът?
Между „ми“ и „сол“ „
фа
“ е потенциал.
142.
Теория, реалност и приложение
,
МОК
, София, 3.5.1940г.,
„До“ се променя в „ре“, „ми“, „
фа
“, „сол“, „ла“, „си“.
Като седне да яде, е „
фа
“.
143.
Правилни процеси
,
ООК
, София, 15.5.1940г.,
Вчера идва една госпожа от града, аз се занимавам с лопата, правя малко упражнения, музикални упражнения – вземам музикално до, ре, ми,
фа
, сол, ла, си.
144.
Двата принципа
,
ООК
, София, 29.5.1940г.,
На какво бихте уподобили вие тона до или на какво бихте уподобили тона ми, или ре, или ми, или
фа
, или сол, или ла, или си?
145.
Основната мисъл
,
МОК
, София, 28.6.1940г.,
Някой тон не е взет право, кряска, дразни се, че не е взел „
фа
“ диез.
Че как ще вземе „
фа
“ диез?
„
Фа
“ диез като го вземеш, ако си болен, ще оздравееш.
„
Фа
“ диез ако го изпееш, ако си умрял, ще възкръснеш.
То е „
фа
“ диез.
Неразположен си, нещо ти липсва, „
фа
“ диез – оправят се работите.
„
Фа
“ бемол ще снеме от товара.
„
Фа
“ диез, значи имаш по-малко, отколкото ти трябва.
Вземеш „
фа
“ диез, да дойдеш на мярката.
Тогава ще вземаш „
фа
“ бемол, да намалиш от товара си.
Ако имаш повече, отколкото ти трябва, тогава ще вземеш „
фа
“ бемол.
146.
Добри проводници
,
ООК
, София, 10.7.1940г.,
Ако не вземеш вярно
фа
, кесията ти ще бъде винаги празна.
Ти казваш: „Нямам пари.“ Казвам: „Изпей
фа
.“ (Учителят изпя нарочно „
фа
“ много фалшиво и невярно и каза Това е беднотия.
(Учителят помоли един брат да изпее „
фа
“ и да го вземе на цигулка.)
147.
Всѣкий день по една добра мисъль / Всеки ден по една добра мисъл
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 25.9.1940г.,
Когато нѣщо добива своето съдържание, това става подъ трептенията на
фа
.
И виждамъ кѫде е мѫчнотията – дали при
фа
, при соль, при ла, при си и пр.
Фа
е съдържанието.
В градината
фа
е водата.
Когато нещо добива своето съдържание, това става под трептенията на
фа
.
(втори вариант)
И виждам къде е мъчнотията – дали при
фа
, при сол, при ла, при си и пр.
(втори вариант)
Фа
е съдържанието.
(втори вариант)
В градината
фа
е водата.
(втори вариант)
148.
Съгласуване на мислите
,
УС
, София, 29.9.1940г.,
Питам: Защо едните правят разлика, другите не правят, че сол или
фа
диез не е взет така, както трябва.
Какво има, че
фа
диез не е взет.
Ще се наруши ли равновесието на земята, че
фа
диез в горната октава не е взет добре?
Ако
фа
диез ще повлияе на движението на земята, кажете на музикантите: Трябва да внимавате, ако не вземете вярно, ще стане катастрофа на земята.
Ако някой не е взел
фа
диез тъй както трябва, ще го заболи глава.
Като дали концерт в Америка, диригентът или певецът не взели правилно
фа
диез, тук в България ще ги заболи главата.
149.
Цяло и част
,
МОК
, София, 4.10.1940г.,
Щом „ми“ взема правилно, и „
фа
“ може да вземе правилно.
150.
Трите връзки
,
МОК
, София, 6.12.1940г.,
Когато един певец вземе „сол“, ме засяга, когато вземе „
фа
“, ме засяга, когато вземе „ми“, ме засяга.
151.
Което е и което не е
,
УС
, София, 22.12.1940г.,
Само до, ре, ми,
фа
, сол.
Казвам: Я ми изпей
фа
!
И изведнъж да изпееш
фа
.
Ти щом вземеш фалшиво един тон, ще слезеш долу на земята, мнозина само за едно
фа
, 30–40–50 години са слезли на земята да го учат как се пее.
152.
Едно, две, три
,
МОК
, София, 27.12.1940г.,
Ако вземеш вярно „
фа
“, ще спечелиш.
153.
Съработници
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 1.1.1941г.,
Ти ще имашъ въ музиката
фа
, (то) е вече да знаешъ жълтия цвѣтъ, който използува само жълтия цвѣтъ.
Ти ще имаш в музиката
фа
, (то) е вече да знаеш жълтия цвят, който използва само жълтия цвят.
(втори вариант)
154.
Чистене съзнанието
,
МОК
, София, 10.1.1941г.,
Може да се измениш в „ре“, може да се измениш в „ми“, може да се измениш във „
фа
“, в „сол“, в „ла“, в „си“.
155.
Мощната сила
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 22.1.1941г.,
Фа
не може да вземете вѣрно, ако нѣмате ябълка, да ядете съдържанието вѫтре.
Фа
не може да вземете вярно, ако нямате ябълка да ядете съдържанието вътре.
(втори вариант)
156.
Метафизични разсъждения
,
МОК
, София, 24.1.1941г.,
Всичките тези тонове – „до“, „ре“, „ми“, „
фа
“, „сол“, „ла“, „си“ – ще ги погълнеш и ще ги опиташ дали правилно си ги взел, или не.
157.
Музикални тонове
,
МОК
, София, 28.2.1941г.,
Искаш да работи волята ти – „ре“, „
фа
“.
Ако вземеш „ми“, „
фа
“, трябва да има топлина, трябва да има мекота и влага.
Като изпееш „
фа
“, професорът иде.
Опитността, която придобиваш, то е „
фа
“.
Не всичката опитност, онази опитност, която ще имаш в този път, то е „
фа
“.
Пластичността, която си добил, е „
фа
“.
Не вземаш „
фа
“, както трябва.
„
Фа
“ представя всичките опитности, които придобиваш по пътя.
„Ре“ мълчи, „ми“ мълчи и „
фа
“ мълчи.
[Като] вземете „до“ и „ми“, вземете [„ре“] и „
фа
“.
158.
Силното число
,
МОК
, София, 14.3.1941г.,
На две места замествате „сол“ с „
фа
“.
Казвате: не е „сол“, но „
фа
“.
Замествате го – или долно, или горно „
фа
“.
159.
Гениална воля
,
МОК
, София, 28.3.1941г.,
Седем течения има, музикални течения има, течения на „ми“, „
фа
“, „сол“ и така нататък.
160.
Основенъ тонъ / Основен тон
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 30.4.1941г.,
При ре – ми има вече смисълъ, при ми –
фа
, при
фа
– соль, при соль – ла, при ла – си има смисълъ.
При ре – ми има вече смисъл, при ми –
фа
, при
фа
– сол, при сол – ла, при ла – си има смисъл.
(втори вариант)
161.
Три основни тона
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 18.6.1941г.,
Направи една погрѣшка, не взелъ
фа
вѣрно.
Казвамъ: Направилъ една малка погрѣшка, не взелъ
фа
или ми вѣрно.
Нѣкой ми не може да вземе вѣрно, нѣкой
фа
не може да вземе вѣрно, нѣкой ре не може да вземе вѣрно.
Като тръгне, още по движението азъ може да зная може ли да взема
фа
или не.
Единъ човѣкъ, който обича парицитѣ, единъ човѣкъ, който обича винцето, единъ човѣкъ, който обича яденето –
фа
го взема много добре.
Когато обича винцето –
фа
го взема много добре.
Когато обича ракийцата –
фа
взема много вѣрно.
Който обича хлѣбеца –
фа
взема много вѣрно.
Всѣки човѣкъ, който обича нѣщо материално, той
фа
взема вѣрно.
Или основниятъ тонъ на една гама е до или може да е ре, може да е ми, може да е
фа
, може да е соль, може да е си.
Или основният тон на една гама е до или може да е ре, може да е ми, може да е
фа
, може да е сол, може да е си.
(втори вариант)
Направи една погрешка, не взел
фа
вярно.
(втори вариант)
Казвам: Направил една малка погрешка, не взел
фа
или ми вярно.
(втори вариант)
Някой ми не може да вземе вярно, някой
фа
не може да вземе вярно, някой ре не може да вземе вярно.
(втори вариант)
Като тръгне, още по движението аз може да зная може ли да взема
фа
или не.
(втори вариант)
Един човек, който обича париците, един човек, който обича винцето, един човек, който обича яденето –
фа
го взема много добре.
(втори вариант)
Когато обича винцето –
фа
го взема много добре.
(втори вариант)
Когато обича ракийцата
фа
взема много вярно.
(втори вариант)
Който обича хлебеца –
фа
взема много вярно.
(втори вариант)
Всеки човек, който обича нещо материално, той
фа
взема вярно.
(втори вариант)
162.
Зародиш, дърво, плод
,
УС
, София, 22.6.1941г.,
Ми,
Фа
, Сол – то е основата на духовния свят.
163.
Невидимитѣ погрѣшки / Невидимите погрешки
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 9.7.1941г.,
Та казвамъ: Каква е погрѣшката въ единъ хоръ, че нѣкой не взелъ
фа
-то, както трѣбва?
Намалилъ трептенията, раздвижилъ въздуха по особенъ начинъ и веднага капелмайсторътъ погледне го строго и каже: „Така не се взема
фа
“.
Та казвам: Каква е погрешката в един хор, че някой не взел
фа
-то, както трябва?
(втори вариант)
Намалил трептенията, раздвижил въздуха по особен начин и веднага капелмайсторът погледне го строго и каже: „Така не се взема
фа
”.
(втори вариант)
164.
Царството Божие / Името, царството и волята Божия
,
(втори вариант)
,
СБ
,
УС
, София, 21.9.1941г.,
Говорителят е музикант и започва речта си от някой тон, за пример, от „до“, от „ми“, от „ре“, от „
фа
“.
Тогава песента започва от „
фа
“.
Друг започва от “ре”, друг от “ми”, “
фа
”, тогава съчетава тоновете.
(втори вариант)
Вечерно време влиза в курника, стои под дясното крило на майка си, това е “
фа
”.
(втори вариант)
165.
Правият ъгъл
,
МОК
, София, 3.10.1941г.,
„
Фа
“ – трябва да правите кръгове.
Ако не знаеш как да направиш един кръг, „
фа
“-то не може да го вземеш.
Знаете колко мъчно е в живота да се вземе само „
фа
“.
Имаш да плащаш някому, трябва да знаеш как да вземаш „
фа
“.
Мислиш ли ти, че ако го подведеш с един лев, че си взел „
фа
“ правилно ?
Точно „
фа
“ е.
166.
Основният тон
,
МОК
, София, 17.10.1941г.,
Който отива да жъне, трябва да започне от „
фа
“.
167.
Основни отношения
,
МОК
, София, 24.10.1941г.,
Имате „ре“ – „
фа
“.
168.
Разумна почивка
,
ООК
, София, 29.10.1941г.,
Ре е спомагателен тон на до, ми е спомагателен тон на до,
фа
е спомагателен, сол е спомагателен, ла е спомагателен, си е спомагателен – дохождате до до на втората октава.
169.
Отворен и затворен интервал
,
МОК
, София, 7.11.1941г.,
Ако вземете „до“, „ре“, „ми“, „сол“, прескачате „
фа
“, имате две секунди „до-ре“ секунда и „ре-ми“ секунда.
„
Фа
“ ще прескочиш.
Ще прескочиш, понеже „
фа
“ спада към друга система.
Ще прескочи „
фа
“ ще дойдеш до „сол“.
Може да заместите „до“ с „
фа
“.
От „
фа
“ има винаги какво да вземеш.
Но в дадения случай, като имате „до“, „ре“, „ми“, „
фа
“, „сол“, имате други резултати, имате 4 секунди.
170.
Музикални подтици
,
ООК
, София, 12.11.1941г.,
Българинът като изучавал музиката, забатачил във
фа
– там е всичкото му нещастие.
От хиляди години седи във
фа
, ходи и се връща във
фа
– то са земните блага.
Искаш да се запознаеш с
фа
– ще се запознаеш със същество, на което основният тон е
фа
.
Имате пак: физическият свят е ми, духовният е
фа
, Божественият е сол – втората фаза.
За да дадеш плътност на тона, трябва да разбираш
фа
.
До ни интересува, ре ни интересува, [ми ни интересува,]
фа
ни интересува, сол, ла, си ни интересуват.
Българинът е загазил във
фа
.
Той плътност има, но не може да моделира
фа
.
Фа
-то означава изобилен живот,
фа
-то означава изобилна мисъл,
фа
-то означава изобилно чувство,
фа
-то означава изобилна сила – то е все
фа
.
Мисли само за пари, за ниви – то е статично
фа
.
Има и динамично
фа
.
Българинът трябва да мине от статичното в динамичното
фа
, в онази, изобилната мисъл.
171.
Същественото
,
МОК
, София, 21.11.1941г.,
Докато намеря в коя гама да я преведа, в С-дур във „
фа
“ или в друга гама.
Трябва да минеш ред процедури, докато разбереш защо е „
фа
“, а не друга.
Вземе „
фа
“, а то е нашето „до“.
В природата когато човек изучава психологически музиката ни най-малко няма да намери „до“ или „
фа
“, или „ми“ или пък g, d, g /„сол“, „до“, „сол“/.
172.
Роденият
,
НБ
, София, 30.11.1941г.,
Като ядеш един тон, ще го знаеш: „ре“, ли е; „ми“ ли е; „
фа
“ ли е; „сол“ ли е.
173.
Отношение на ума и сърцето
,
МОК
, София, 5.12.1941г.,
„
Фа
“ е този клон се развива.
Ако пеете само „
фа
“ – удебеляване ще имате.
Някои от вас, които сте сухички, може „
фа
“ да пеете.
Пейте хубаво „
фа
“ ще се закръглите.
После харчат много, не събират – ще ги учи „
фа
“ да пеят.
Катерицата, мравята много добре вземат „
фа
“.
Който иска да научи „
фа
“ да иде при мравите, при пчелите.
Пчелите вземат „
фа
“, събират всичко в кошера.
Пейте „
фа
“ да видите какво влияние има.
Може да вземете някаква класическа песен дето тонът „
фа
“ се среща най-много.
174.
Трите качества на тона
,
УС
, София, 7.12.1941г.,
Сърцето винаги пее „
фа
“.
Ако искате по някой път да имате камертон, турете ръката на сърцето си и ще имате тона „
фа
“.
Ако вземете тона „
фа
“, пулсът ви ще бъде много редовен, няма да има прескачане на пулса.
Който не пее „
фа
“, започва да се омаломощава и лекарите казват, че клапите се разхалтавили.
Разхалтавили се клапите, понеже не пее „
фа
“.
Та казвам: „
фа
“ е най-устойчивият тон.
От „до“ до „
фа
“ имате кварта.
От „до“ до „
фа
“ имате четири тона.
Значи от „до“ до „
фа
“ имате „ре“ и „ми“, те дават капитал на „до“ и „
фа
“, „до“ и „
фа
“ го обработват.
Във „
фа
“ човек трябва да бъде много внимателен.
НАГОРЕ