НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
160
резултата в
92
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Яковъ и Исавъ / Яков и Исав
,
НБ
, София, 8.4.1917г.,
Той поискал от брата си една
чиния
леща, да се нахрани.
Според еврейския закон, Исав, като първороден, трябвало пръв да получи благословението на баща си. Обаче, в Якова се явило желание да вземе първенството на брата си. Той търсел случай да реализира желанието си. Такъв скоро му се представил. Един ден Исав се връщал от нивата много изморен и гладен и видял, че брат му яде леща.
Той поискал от брата си една
чиния
леща, да се нахрани.
– Ще ти дам, – отговорил Яков, ако ми отстъпиш първородството си. – Ще ти го дам, заклевам се, дай ми само да ям. Какво струва моето първородство пред глада ми? Тук се явяват още два характера: майката и бащата. Майката обичала повече Якова, който приличал на нея по ум и по стремежите на сърцето си.
към беседата >>
2.
Двете жени
,
НБ
, София, 11.8.1918г.,
Ако сте готови, ще бъдете поканени на Неговата трапеза и пред вас ще има
чиния
, пълна с ядене; ако не сте готови, няма да ви поканят.
Това е все едно, да четете списък, в който се изброяват имената на стотици видни хора, без да сте свързани с тях. Това е все едно, да сте присъствали на голям банкет, да сте видели на трапезата богати ястия и напитки, без да сте турили хапка в устата си. Каква полза имате от този банкет? Всичко сте видели, но нищо не сте вкусили. Като ви говоря за Христа, аз ви подготвям за банкета, който ще даде Той.
Ако сте готови, ще бъдете поканени на Неговата трапеза и пред вас ще има
чиния
, пълна с ядене; ако не сте готови, няма да ви поканят.
Кажете ли, че не можете да ядете, ще ви изпъдят навън. На Христовата трапеза не приемат хора с разстроени стомаси. Който присъства на тази трапеза, ще яде по правилата, които Христос прилага. Какво направи Христос, когато покани петхилядния народ да присъства на Неговата трапеза? Той взе петте хляба и ги разчупи.
към беседата >>
Ако сте готови, ще бѫдете поканени на Неговата трапеза и предъ васъ ще има
чиния
, пълна съ ядене.
(втори вариант)
Това е все едно, да четете списъкъ, въ който се изброяватъ имената на стотици видни хора, безъ да сте свързани съ тѣхъ. Това е все едно, да сте присѫтствували на голѣмъ банкетъ, да сте видѣли на трапезата богати ястия и напитки, безъ да сте турили хапка въ устата си. Каква полза имате отъ този банкетъ? Всичко сте видѣли, но нищо не сте вкусили. Като ви говоря за Христа, азъ ви подготвямъ за банкета, който ще даде Той.
Ако сте готови, ще бѫдете поканени на Неговата трапеза и предъ васъ ще има
чиния
, пълна съ ядене.
Ако не сте готови, нѣма да ви поканятъ. Кажете ли, че не можете да ядете, ще ви изпѫдятъ навънъ. На Христовата трапеза не приематъ хора съ разстроени стомаси. Който присѫтствува на тази трапеза, ще яде по правилата, които Христосъ прилага. Какво направи Христосъ, когато покани петхилядния народъ да присѫтствува на Неговата трапеза?
към втори вариант >>
3.
Голямата вяра
,
НБ
, София, 19.1.1919г.,
Сипвайте на всекиго ядене в отделна
чиния
.
Те го разбират дотолкова, доколкото да си причиняват страдания. И кокошките се разбират, но дайте им храна, да видите как се кълват. Така правят и воловете. Като ги храните, те се мушкат, завиждат си и се страхуват, да не би единият да хапне повече от другия. Когато хората очакват от вас, давайте храна на всеки поотделно, да няма кълване и мушкане между тях.
Сипвайте на всекиго ядене в отделна
чиния
.
Ако всеки сам си сипва, определете по колко лъжици да си вземе. Вземе ли повече, отколкото е определено, последните ще останат без ядене. За да познаете човека, наблюдавайте го как се храни и как постъпва с близките си през време на ядене. Какъвто е човекът на трапезата, когато се храни, такъв е и в обществото. Божественият живот, в който сме призвани, не е живот на кълване, на мушкане, нито на късане на нишки.
към беседата >>
4.
Храненето, условие за вечен живот/ Правилното ядене, като условие за вѣченъ животъ
,
НБ
, София, 3.4.1921г.,
Ти се нахраниш и казваш: „Вече не ми трябва нито лъжица, нито
чиния
“.
Отварянето на устата и гълтането съдържанието на лъжицата, това е плюс. Казвам: вие, както и всички мислещи същества, трябва да разбирате ония закони на природата, върху които почива изобщо животът. Трябва да знаете, защо ядете. Според някои не е нужно човек да знае защо яде. – Нужно е.
Ти се нахраниш и казваш: „Вече не ми трябва нито лъжица, нито
чиния
“.
– Не ти трябват, защото си сит, но като огладнееш, ще ги търсиш. – „Не ми трябва наука, не ми трябва вяра.“ – Не ти трябват, защото си сит; като огладнееш, ще ги търсиш. Ако можете да разрешите всички въпроси и противоречия, които изникват около храненето, ще ги разрешите и при останалите въпроси. Задавали ли сте си въпроса защо се явява гладът, защо към някои храни имате разположение, а към други нямате? Ще кажете, че природата е наредила така.
към беседата >>
5.
Двете жени / Двѣтѣ жени
,
НБ
, София, 12.6.1921г.,
Развитата мома се сгодява, оженва се и след това напуща
майчиния
си дом.
Христос казва: „Две здрави жени ще мелят със стомасите си заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави“. – Защо се взима едната? – Защото е удобна за работа, момъкът я харесва. И религиозните питат: Защо едната се взима, а другата се оставя? – Защото едната е развита, а другата – недоразвита.
Развитата мома се сгодява, оженва се и след това напуща
майчиния
си дом.
Двете жени представят двата живота на човека. Изобщо жената е символ и на материалното, и на духовното начало в човека. – Кое от двете начала се взима? – Духовното. Значи духовният, т.е.
към беседата >>
“ Казвамъ: Едната е недоразвита, а другата е развита, сгодяватъ я, оженватъ я и си заминава отъ
майчиния
си домъ.
(втори вариант)
Но и двѣтѣ мелятъ на майка си, какъ не, цѣлъ день мелятъ съ устата си това-онова. Устата дъвче, а стомахътъ мели. Христосъ казва: „Онѣзи здрави жени, на които мелятъ стомаситѣ, едната отъ тѣхъ се взима, а другата се оставя.“ Защо се взима едната? – Защото е пригодна, харесва я този момъкъ. Сега религиознитѣ хора питатъ: „Защо да се хареса едната, а другата да се остави?
“ Казвамъ: Едната е недоразвита, а другата е развита, сгодяватъ я, оженватъ я и си заминава отъ
майчиния
си домъ.
Съ това се пояснява една велика истина, че човѣкъ едноврѣменно има два живота въ себе си – двѣтѣ жени. Жената е емблемъ, символъ и на материалното и на духовното, на Божественото едноврѣменно. Значи, единиятъ Божествениятъ животъ минава отъ едно състояние въ друго, а другиятъ животъ си остава въ сѫщото състояние. Въ математиката, като умножите едно число съ единица, то не се измѣня. Единицата нито го намалява, нито го увеличава.
към втори вариант >>
6.
Превръщане на енергиите / Превръщане на енергиите
,
ООК
, София, 4.8.1922г.,
Ако срещу една
чиния
ядене ви е взел шапката, обущата или палтото, вие дължите благодарността си на своите вещи.
Той ще плати вместо вас. Чрез изпитанията, мъчнотиите и горчивините Бог изпитва хората, доколко са готови да плащат задълженията си. Като види готовността им, Той смекчава сърцето на гостилничаря, който ви връща назад и шапката, и обущата. В края на краищата вие ще разберете на кого трябва да благодарите. И тъй, ако срещнете човек, който иска да му благодарите за направените от него услуги, трябва да знаете как са направени тези услуги: даром – от любов към вас, или срещу нещо, което е взел чрез насилие от вас.
Ако срещу една
чиния
ядене ви е взел шапката, обущата или палтото, вие дължите благодарността си на своите вещи.
Някой ще каже, че ви е кръстил, за което трябва да му благодарите. Запитайте се, след като ви е кръстил той, станали ли сте по-добър и благороден човек, или не. Ако той ви е предал нещо добро и красиво от себе си, има защо да му благодарите. При това вие сами трябва да съзнаете какво му дължите и как да изкажете своята благодарност. Не е позволено на човека да упражнява насилие върху ближния си, в каквато и да е форма.
към беседата >>
Ако срещу една
чиния
ядене ви е взел шапката, обущата или палтото, вие дължите благодарността си на своите вещи.
Той ще плати вместо вас. Чрез изпитанията, мъчнотиите и горчивините Бог изпитва хората, доколко са готови да плащат задълженията си. Като види готовността им, Той смекчава сърцето на гостилничаря, който ви връща назад и шапката, и обущата. В края на краищата вие ще разберете на кого трябва да благодарите. И тъй, ако срещнете човек, който иска да му благодарите за направените от него услуги, трябва да знаете как са направени тези услуги: даром – от любов към вас, или срещу нещо, което е взел чрез насилие от вас.
Ако срещу една
чиния
ядене ви е взел шапката, обущата или палтото, вие дължите благодарността си на своите вещи.
Някой ще каже, че ви е кръстил, за което трябва да му благодарите. Запитайте се, след като ви е кръстил той, станали ли сте по-добър и благороден човек, или не. Ако той ви е предал нещо добро и красиво от себе си, има защо да му благодарите. При това вие сами трябва да съзнаете какво му дължите и как да изкажете своята благодарност. Не е позволено на човека да упражнява насилие върху ближния си, в каквато и да е форма.
към беседата >>
7.
Ще ви науча / Дух Свети ще ви научи
,
НБ
, В.Търново, 24.9.1922г.,
Ти му даваш парче хляб и в една
чиния
варен боб.
Важно е, какво можеш да направиш сега, а не утре. Казваш: Вчера ядох много хубав хляб. Друг казва: След няколко деня, ще бъда на обяд, при своя приятел. Ще приготви богат, хубав обяд. Обаче, пред тебе седи гладен, измъчен човек.
Ти му даваш парче хляб и в една
чиния
варен боб.
Той седне пред трапезата, яде и благодари. – Кое ядене е най-важно? – Това, което ядеш в сегашния момент. То струва повече от миналия хубав хляб и от бъдещия богат обяд. Миналото принадлежи на човека, бъдещето принадлежи на ангелите, а настоящето – на Бога.
към беседата >>
8.
Дойде да послужи
,
НБ
, София, 3.12.1922г.,
Имаш една проста, глинена
чиния
.
Те често казват: Ще изпълним волята Божия, но като се очистим. — Как ще се очистиш? — Като постя десет дена, все ще стана по-чист. — Лъжеш се! Аз не отричам поста, но той не може изведнъж да те очисти.
Имаш една проста, глинена
чиния
.
Ако сипеш в нея вода, ще измени ли тя свойствата си? Ще стане ли по-чиста? Ако я напълниш със злато, ще стане ли по-ценна? Самата чиния няма да се измени. Следователно, не мисли, че като постиш, ще придобиеш особени качества.
към беседата >>
Самата
чиния
няма да се измени.
Аз не отричам поста, но той не може изведнъж да те очисти. Имаш една проста, глинена чиния. Ако сипеш в нея вода, ще измени ли тя свойствата си? Ще стане ли по-чиста? Ако я напълниш със злато, ще стане ли по-ценна?
Самата
чиния
няма да се измени.
Следователно, не мисли, че като постиш, ще придобиеш особени качества. Чрез поста, ти само ще се освободиш от многото работа. Ще имаш възможност да отидеш при Господа и да се разговориш с Него. Като постиш, ти ще разбереш, че можеш да минаваш и с по-малко храна, а някога - и съвсем без храна. Според мене, сегашните културни хора ядат много.
към беседата >>
9.
Високият идеал
,
ООК
, София, 11.9.1923г.,
Ако тя ви покани на угощение, на своята богата трапеза, дето участват много хора, и вие останете на втора смяна и веднага започнете да ядете от
чиния
, в която друг някой преди вас е ял, мислите ли, че природата не забелязва това?
(втори вариант)
Не. Човекът е дошъл на земята да се опита и познае, да види какъв е характерът му, какво е неговото сърце, неговият ум и неговата воля. Той ще се познае при всички случаи в живота, при разни положения, в които природата ще го постави. Седне ли той да яде на трапезата на природата, тя веднага започва да го наблюдава. Природата има очи, тя гледа как той постъпва: как държи вилицата, лъжицата си, после гледа дали кърпата, с която яде, е чиста. Природата всичко вижда и от това съди какво може да стане от всеки човек.
Ако тя ви покани на угощение, на своята богата трапеза, дето участват много хора, и вие останете на втора смяна и веднага започнете да ядете от
чиния
, в която друг някой преди вас е ял, мислите ли, че природата не забелязва това?
Щом види, че вие не обръщате внимание на чинията и давате да ви сипят ядене в нея, тя казва: този човек няма висок идеал. Казвате, какво трябва да се направи в този случай? Когато човек е поканен на угощение, дето са събрани много хора, той трябва да си носи чиста чиния, вилица, лъжица и кърпа, та ако домакините нямат достатъчно прибори, той да си послужи със своите. Това е едно от правилата в живота, които окултният ученик трябва да спазва. Разумната природа ще го постави на подобни изпити, които той трябва да издържи.
към втори вариант >>
Щом види, че вие не обръщате внимание на
чинията
и давате да ви сипят ядене в нея, тя казва: този човек няма висок идеал.
(втори вариант)
Той ще се познае при всички случаи в живота, при разни положения, в които природата ще го постави. Седне ли той да яде на трапезата на природата, тя веднага започва да го наблюдава. Природата има очи, тя гледа как той постъпва: как държи вилицата, лъжицата си, после гледа дали кърпата, с която яде, е чиста. Природата всичко вижда и от това съди какво може да стане от всеки човек. Ако тя ви покани на угощение, на своята богата трапеза, дето участват много хора, и вие останете на втора смяна и веднага започнете да ядете от чиния, в която друг някой преди вас е ял, мислите ли, че природата не забелязва това?
Щом види, че вие не обръщате внимание на
чинията
и давате да ви сипят ядене в нея, тя казва: този човек няма висок идеал.
Казвате, какво трябва да се направи в този случай? Когато човек е поканен на угощение, дето са събрани много хора, той трябва да си носи чиста чиния, вилица, лъжица и кърпа, та ако домакините нямат достатъчно прибори, той да си послужи със своите. Това е едно от правилата в живота, които окултният ученик трябва да спазва. Разумната природа ще го постави на подобни изпити, които той трябва да издържи. Казвате, трудно е да се спази това правило.
към втори вариант >>
Когато човек е поканен на угощение, дето са събрани много хора, той трябва да си носи чиста
чиния
, вилица, лъжица и кърпа, та ако домакините нямат достатъчно прибори, той да си послужи със своите.
(втори вариант)
Природата има очи, тя гледа как той постъпва: как държи вилицата, лъжицата си, после гледа дали кърпата, с която яде, е чиста. Природата всичко вижда и от това съди какво може да стане от всеки човек. Ако тя ви покани на угощение, на своята богата трапеза, дето участват много хора, и вие останете на втора смяна и веднага започнете да ядете от чиния, в която друг някой преди вас е ял, мислите ли, че природата не забелязва това? Щом види, че вие не обръщате внимание на чинията и давате да ви сипят ядене в нея, тя казва: този човек няма висок идеал. Казвате, какво трябва да се направи в този случай?
Когато човек е поканен на угощение, дето са събрани много хора, той трябва да си носи чиста
чиния
, вилица, лъжица и кърпа, та ако домакините нямат достатъчно прибори, той да си послужи със своите.
Това е едно от правилата в живота, които окултният ученик трябва да спазва. Разумната природа ще го постави на подобни изпити, които той трябва да издържи. Казвате, трудно е да се спази това правило. Ако ни поканят някъде на гости и ние започнем да вадим своитe чинии, вилици, лъжици и ножове, с това може да обидим домакините. Разумната природа разполага е хиляди начини, по които тя може да приеме и нагости своите поканени.
към втори вариант >>
10.
Основа на знанието
,
МОК
, София, 4.11.1923г.,
Седнете на трапезата, приготвяте се да ядете, но тъкмо в този момент един ваш приятел идва, задига кокошката от масата и вместо нея ви слага
чиния
с хубави ябълки и казва: „Приятелю, аз взех кокошката за себе си, а на тебе оставих една
чиния
с ябълки.“ Веднага вашето приятно разположение се сменя с неприятно Понеже бяхте се приготвили за един богат обед, вашето очакване остава незадоволено, вследствие на което във вас се поражда едно горчиво чувство.
Вие не може да бъдете по-умни от природата! Сега, тия недоразумения, които изпъкват между вас, се дължат на различните ваши схващания, на различието във вашето развитие. Често вашето приятно разположение се сменя с неприятно. Например, вие сте поканени на обед някъде, опекли са специално за вас една кокошка и ви казват: Отличен обед сме ви приготвили. Вие не знаете какъв е обедът, но се приготовлявате за един богат обед.
Седнете на трапезата, приготвяте се да ядете, но тъкмо в този момент един ваш приятел идва, задига кокошката от масата и вместо нея ви слага
чиния
с хубави ябълки и казва: „Приятелю, аз взех кокошката за себе си, а на тебе оставих една
чиния
с ябълки.“ Веднага вашето приятно разположение се сменя с неприятно Понеже бяхте се приготвили за един богат обед, вашето очакване остава незадоволено, вследствие на което във вас се поражда едно горчиво чувство.
Питам: има ли някаква неправда в това, че приятелят ви взел кокошката, а оставил за вас ябълките? Примири се с това и кажи: Много добре направи, че взе кокошката, а ми остави ябълките. Това значи, да бъдеш разумен, да можеш да примиряваш всички противоречия в живота и да останеш доволен, когато те лишава от нещо. Взима ти кокошката, дава ти ябълки. Как постъпва неразумният?
към беседата >>
11.
Който има уши
,
НБ
, София, 11.11.1923г.,
Влиза вътре, вижда един болник, лежи на леглото си, завит с юрган, пред него една
чиния
с кюфтета.
Е, кое състояние е по-хубаво? Хубаво ли е това състояние, при което да те турят на леглото и да имаш нужда от 10 души слуги, да те измият, да обикалят наоколо ти и да казваш само „ох, ох“? Аз ще ви предам един факт тъй, както си е, както са ми го казали, той е веществено доказателство. Отиват при един лекар, казват му: „Има един болен, той е в последна фаза на болестта, на издъхване“. Лекарят взима инструментите си, мисли, че може да има нужда от операция.
Влиза вътре, вижда един болник, лежи на леглото си, завит с юрган, пред него една
чиния
с кюфтета.
Болният казва: „Ох, докторе, умрях“. Докторът си казва: „Тия хора са направили с мене една шега“. „Няма, няма нищо – казва той, – човек, който яде кюфтета, не умира“, и си отива. „Чакай, чакай, господин докторе, идвали сте тука, да ви платя.“ Съвременната медицина твърди, че има такива болести, при които хората, като заболяват, ядат повече. И този човек заболял от такава болест, но лекарят се учудил, очаквал да види болен, който умира, а той под юргана пъшка и на масата пред него паница с кюфтета.
към беседата >>
12.
Който дойде при мене
,
НБ
, София, 16.3.1924г.,
– Отговорете си: Не сте ли и вие като Исава, за една
чиния
леща продавате своето благословение.
– Накъде? – В Ханаанската земя, при Лавана, да пасете стадата му, да му занесете своето благословение. И след като работи 14 години на вуйчо си Лавана, той му каза: Досега работих за тебе, отсега вече ще работя за себе си. Яков трябваше да работи 14 години, за да научи самоотричането. Ще кажете, че Яков бил лош брат.
– Отговорете си: Не сте ли и вие като Исава, за една
чиния
леща продавате своето благословение.
Ще ви приведа един пример из живота: Един богат търговец си купил пуйка и гледал да намери някого, да му я занесе вкъщи. Гледал натук-натам, не могъл да намери. В това време, при него се приближил един господин, който го запитал: Какво търсите, господине? – Купих си тази пуйка и търся някой да ми я занесе вкъщи. – Аз съм готов да ви услужа.
към беседата >>
13.
Правила на разумния живот
,
СБ
, , 31.8.1924г.,
Ако аз се уплаша, ще прибягна до лъжата и ще кажа: „Аз не счупих
чинията
.“ Грехът идва с лъжата.
Аз един ден нося тия чинии и изпусна една от тях, счупя я. Има ли някакво морално престъпление в това? – Няма. Чиниите са човешки изобретения. Но ето отгде ще дойде грехът.
Ако аз се уплаша, ще прибягна до лъжата и ще кажа: „Аз не счупих
чинията
.“ Грехът идва с лъжата.
Аз трябва да кажа: „Счупих една чиния и ще я купя.“ Следователно, в света има постъпки, които не носят никакви морални последствия. Там, в края на 18-а глава, се казва: „Ако не изпълним волята на нашия Отец според закона на Любовта, Той ще постъпи с нас тъй, както ние постъпваме със своите ближни.“ Мислите ли, че ако ви убие един обикновен човек или един царски син, че ще има някаква разлика? За убития е едно и също дали царският син го убива, или някой прост селянин. Някой казва: „Аз направих едно престъпление, но за да изкупя някого.“ – Не, не, светът с престъпления не се изкупва! Казвате: „Може някой път престъплението да служи като едно изкупление.“ – Не, в Божия закон не е така.
към беседата >>
Аз трябва да кажа: „Счупих една
чиния
и ще я купя.“ Следователно, в света има постъпки, които не носят никакви морални последствия.
Има ли някакво морално престъпление в това? – Няма. Чиниите са човешки изобретения. Но ето отгде ще дойде грехът. Ако аз се уплаша, ще прибягна до лъжата и ще кажа: „Аз не счупих чинията.“ Грехът идва с лъжата.
Аз трябва да кажа: „Счупих една
чиния
и ще я купя.“ Следователно, в света има постъпки, които не носят никакви морални последствия.
Там, в края на 18-а глава, се казва: „Ако не изпълним волята на нашия Отец според закона на Любовта, Той ще постъпи с нас тъй, както ние постъпваме със своите ближни.“ Мислите ли, че ако ви убие един обикновен човек или един царски син, че ще има някаква разлика? За убития е едно и също дали царският син го убива, или някой прост селянин. Някой казва: „Аз направих едно престъпление, но за да изкупя някого.“ – Не, не, светът с престъпления не се изкупва! Казвате: „Може някой път престъплението да служи като едно изкупление.“ – Не, в Божия закон не е така. Бог не иска дела на престъпления.
към беседата >>
Ако аз се уплаша, ще прибегна до лъжата и ще кажа: аз не счупих
чинията
.
(втори вариант)
Представете си, че аз съм слуга при един господар, който има много хубави чинии от най-чист, най-фин фарфор. Аз един ден нося тия чинии и изпусна една от тях, счупя я. Има ли някакво морално престъпление в това? Няма. Чиниите са човешки изобретения. Не ето от где ще дойде греха.
Ако аз се уплаша, ще прибегна до лъжата и ще кажа: аз не счупих
чинията
.
Грехът идва с лъжата. Аз трябва да кажа: счупих една чиния и ще я купя. Следователно, в света има постъпки, които не носят никакви морални последствия. Там, в края на 18- та глава се казва: "Ако не изпълним волята на нашия Отец според закона на Любовта, Той ще постъпи с нас тъй, както ние постъпихме със своите ближни". Мислите ли, че ако ви убие един обикновен човек или един царски син, че ще има някаква разлика?
към втори вариант >>
Аз трябва да кажа: счупих една
чиния
и ще я купя.
(втори вариант)
Има ли някакво морално престъпление в това? Няма. Чиниите са човешки изобретения. Не ето от где ще дойде греха. Ако аз се уплаша, ще прибегна до лъжата и ще кажа: аз не счупих чинията. Грехът идва с лъжата.
Аз трябва да кажа: счупих една
чиния
и ще я купя.
Следователно, в света има постъпки, които не носят никакви морални последствия. Там, в края на 18- та глава се казва: "Ако не изпълним волята на нашия Отец според закона на Любовта, Той ще постъпи с нас тъй, както ние постъпихме със своите ближни". Мислите ли, че ако ви убие един обикновен човек или един царски син, че ще има някаква разлика? За убития е едно и също, дали царският син го убива или някой прост селянин. Някой казва: аз направих едно престъпление, но за да изкупя някого.
към втори вариант >>
14.
Който се учи
,
НБ
, София, 30.11.1924г.,
Наредили тогава на масата
чиния
, вилушка, лъжица и за дѣда Стояна, сипали му ядене, турили му столъ, и слѣдъ като наредили всичко това, дѣдо Стоянъ вече си кротувалъ, нищо не разхвърлялъ.
Тѣ поканили приятели, сложили богата трапеза, да ядатъ и да пиятъ. Едва се наредили, забѣлѣзватъ, че всичко по масата започва да се разхвърля. Омагьосана е стаята нѣщо, казватъ си. Всички чинии, лѫжици, вилици започнали да се движатъ. Най-послѣ нѣкой отъ сѫсѣдитѣ се досѣтилъ, че това е духътъ на дѣда Стояна, който иска да вземе участие въ угощението.
Наредили тогава на масата
чиния
, вилушка, лъжица и за дѣда Стояна, сипали му ядене, турили му столъ, и слѣдъ като наредили всичко това, дѣдо Стоянъ вече си кротувалъ, нищо не разхвърлялъ.
Казватъ: защо този столъ е празенъ? – Не е празенъ, дѣдо Стоянъ седи на него. Нѣкой ще каже: това сѫ приказки отъ 1001 нощь! Че и сегашниятъ свѣтъ е отъ 1001 нощь. Всѣки може да провѣри тѣзи нѣща и да види, до колко сѫ вѣрни.
към беседата >>
Наредили тогава на масата
чиния
, вилица, лъжица и за деда Стояна, сипали му ядене, турили му стол, и след като наредили всичко това, дядо Стоян вече си кротувал, нищо не разхвърлял.
(втори вариант)
Те поканили приятели, сложили богата трапеза, да ядат и да пият. Едва се наредили, забелязват, че всичко по масата започва да се разхвърля. Омагьосана е стаята нещо, казват си. Всички чинии, лъжици, вилици започнали да се движат. Най-после някой от съседите се досетил, че това е духът на деда Стояна, който иска да вземе участие в угощението.
Наредили тогава на масата
чиния
, вилица, лъжица и за деда Стояна, сипали му ядене, турили му стол, и след като наредили всичко това, дядо Стоян вече си кротувал, нищо не разхвърлял.
Казват: Защо този стол е празен? – Не е празен, дядо Стоян седи на него. Някой ще каже: Това са приказки от 1001 нощ! Че и сегашният свят е от 1001 нощ. Всеки може да провери тези неща и да види, доколко са верни.
към втори вариант >>
15.
Истинната врата
,
СБ
, В.Търново, 28.8.1925г.,
Представете си, че тъй, както седите на някое място на трапезата, пред
чиния
с доматена супица, изобилно полята със зехтин, в това време ви повикат за нещо и някоя сестра вземе вашата паница с ядене и тури своята – постна, без зехтин.
Първият е знаел как да нареди писмото си. Той е вложил в него Любов. Същото нещо е и в говора. Ние трябва да знаем как да нареждаме говора си. Сега, като ви гледам тази година на събора, намирам, че сте доста изправни, повдигнали сте се 4-5 степени нагоре, но има да се повдигате още много степени.
Представете си, че тъй, както седите на някое място на трапезата, пред
чиния
с доматена супица, изобилно полята със зехтин, в това време ви повикат за нещо и някоя сестра вземе вашата паница с ядене и тури своята – постна, без зехтин.
Какво ще кажете? – „Кой ми взе паницата, аз едва мръднах оттук и някой я взе! “ Какво ново се зароди в ума ви? – Съмнение. Вие казвате: „Тия са малки, дребни работи!
към беседата >>
16.
Откъде ида
,
НБ
, София, 13.12.1925г.,
Като отидат в някоя гостилница, поръчват си някоя пражола, изядат я, турят парите в
чинията
и си отиват — никой не взима тия пари.
Като дойдем до човешкия дух, като дойдем до човешките мисли, и те си имат съответни условия за своето развитие. Значи, Христос отиде при онези условия, при които човешкият дух може да се пробуди. Докато вие ядете кокошки и пиленца, докато пиете винце и други питиета, никакъв дух не може да се пробуди във вас. Едно време и рибите в морето са яли сурови пражоли, както и до днес ядат. Един евангелски проповедник, като разказвал за Финландия, как живели там хората в любов, казвал: културни хора са финландците.
Като отидат в някоя гостилница, поръчват си някоя пражола, изядат я, турят парите в
чинията
и си отиват — никой не взима тия пари.
Честни, културни хора били те! Нима в това седи културата? Не, в умовете, в духовете на тия хора седят велики мисли, велики чувства. Туй ядене, тия пражоли, това е външната страна на тези велики идеи, които стоят зад тях. Тия хора имат убеждения!
към беседата >>
17.
Страдание, търпение, опитност, знание
,
МОК
, София, 28.2.1926г.,
След кръгчето иде
чинията
, в която се поставя сдъвканата храна.
Когато види плодове в някоя градина, детето влиза вътре без позволението на пъдаря и си откъсва плод. Ако пъдарят го изгони от градината, то ще обикаля, ще се озърта да не го види някой и пак ще си откъсне плод. Тук детето проявява голямо постоянство. И животните постоянстват, когато искат да постигнат някое свое желание, особено когато са жадни или гладни. Кръгчето след чашата представлява гърлото, през което минава сдъвканата в устата храна.
След кръгчето иде
чинията
, в която се поставя сдъвканата храна.
Това е стомахът, който обработва и смила храната. Знакът Т представлява ключ, който отваря пътя на храната, т.е. отвежда я в друг затворен кръг – в областта на червата, дето тя окончателно се преработва. Оттук хранителните сокове се разнасят по цялото тяло. Това се представя със знака Е, с буквата Е, която е знак за размножаване.
към беседата >>
18.
Петте разумни
,
НБ
, София, 28.3.1926г.,
Отивам на небето и виждам там сложена една голяма богата трапеза за ядене и пред всеки едного седи хубава нова
чиния
.
Отидох в един български манастир, където прекарах известно време. През времето, което престоях там, цървулите ми се скъсаха. Игуменът на манастира ми подари едни нови дрехи и едни нови цървули. Аз като се видях с нови цървули, подарих старите си цървули на един беден човек. След една неделя сънувам следния сън.
Отивам на небето и виждам там сложена една голяма богата трапеза за ядене и пред всеки едного седи хубава нова
чиния
.
Сядам и аз на трапезата и веднага пред мен вместо чиния се слагат моите стари цървули, които подарих на бедния човек. На всички насипаха в чиниите ядене, но при мене никой не се доближава. Запитвам едного от тия, които сипват яденето: защо не даде и на мене чиния? И аз съм гладен, нищо не съм ял. Той ми отговори: тук на Небето не даваме чинии, каквото си пратил от Земята в това ти сипваме.
към беседата >>
Сядам и аз на трапезата и веднага пред мен вместо
чиния
се слагат моите стари цървули, които подарих на бедния човек.
През времето, което престоях там, цървулите ми се скъсаха. Игуменът на манастира ми подари едни нови дрехи и едни нови цървули. Аз като се видях с нови цървули, подарих старите си цървули на един беден човек. След една неделя сънувам следния сън. Отивам на небето и виждам там сложена една голяма богата трапеза за ядене и пред всеки едного седи хубава нова чиния.
Сядам и аз на трапезата и веднага пред мен вместо
чиния
се слагат моите стари цървули, които подарих на бедния човек.
На всички насипаха в чиниите ядене, но при мене никой не се доближава. Запитвам едного от тия, които сипват яденето: защо не даде и на мене чиния? И аз съм гладен, нищо не съм ял. Той ми отговори: тук на Небето не даваме чинии, каквото си пратил от Земята в това ти сипваме. Ще кажете, че този разказ не е верен.
към беседата >>
Запитвам едного от тия, които сипват яденето: защо не даде и на мене
чиния
?
Аз като се видях с нови цървули, подарих старите си цървули на един беден човек. След една неделя сънувам следния сън. Отивам на небето и виждам там сложена една голяма богата трапеза за ядене и пред всеки едного седи хубава нова чиния. Сядам и аз на трапезата и веднага пред мен вместо чиния се слагат моите стари цървули, които подарих на бедния човек. На всички насипаха в чиниите ядене, но при мене никой не се доближава.
Запитвам едного от тия, които сипват яденето: защо не даде и на мене
чиния
?
И аз съм гладен, нищо не съм ял. Той ми отговори: тук на Небето не даваме чинии, каквото си пратил от Земята в това ти сипваме. Ще кажете, че този разказ не е верен. Колкото се отнася за примера до Бен-Адета, аз отговарям. Колкото се отнася и до примера за цар Махмуда, също отговарям, но що се отнася до този последен разказ, той е цяла истина, факт е това.
към беседата >>
19.
Кръг и елипса
,
ООК
, София, 31.3.1926г.,
Бог му каза: „Ти купи от брата си първородството за една
чиния
леща и после получи благословението на баща си, но това не беше Божествена постъпка.
От този ден той стана по-силен, отколкото беше преди това. А вие понякога сте готови да развалите хубавите дела за някакви лични работи. Какво ще спечелите от това? Кой е онзи, който като се е борил с Господа, да е придобил нещо? Яков се бори с Господа, но окуця.
Бог му каза: „Ти купи от брата си първородството за една
чиния
леща и после получи благословението на баща си, но това не беше Божествена постъпка.
Сега, ако съвършено изправиш живота си, ще получиш моето благословение“. После Бог бутна Якова по бедрото и той окуця. По този начин Яков получи едно морално поучение. Всеки от вас може да има опитността на Якова, който цели 14 години страда при вуйча си Лавана. Но откак Бог му говори и му показа пътя, по който трябваше да върви, той измени живота си, измени и своето име.
към беседата >>
20.
Ще бъде жив
,
НБ
, София, 9.5.1926г.,
Аз ти давам по 12 лева на
чиния
.
Не струват толкова. Виж колко трябва да платим, направи си точна сметка, ние не сме богати хора. Той отстъпи по 2 лева, значи по 18 лева едната. Казвам му: слушай, аз виждам фактурата на стоките ти, зная колко струва всяка паница. Те не ти струват повече от 7 лева.
Аз ти давам по 12 лева на
чиния
.
Значи, печелиш по пет лева, това ти е достатъчно. В това време, когато се пазарувахме, евреинът бутна една от своите чаши, тя падна на земята и се счупи. Казвам му: видиш ли, това, че чашата се счупи показва, че ти не говориш Истината. Ако дадеш чиниите по 12 лева, ние ще ти платим и счупената чаша. Така и ние, съвременните хора, като речем да излъжем, веднага счупваме една чаша.
към беседата >>
21.
Любов – колективност
,
ООК
, София, 24.11.1926г.,
В момента, когато детето се готви да яде, майката взима
чинията
с баницата и я слага пред току-що дошлото негово другарче.
Не, той трябва да яде малко, но по-често. Любовта на човека постоянно се изпитва, за да види той сам колко любов има в сърцето си. Питам: Майката как изпитва детето си? Тя знае за пример, че детето й обича баница. Направи хубава баница и му слага да яде.
В момента, когато детето се готви да яде, майката взима
чинията
с баницата и я слага пред току-що дошлото негово другарче.
Сега майката наблюдава какво ще прави детето й. Ако то се зарадва от постъпката на майка си, стане от стола и отиде да я целуне, това показва, че то има любов. Обаче, ако се намръщи и започне да плаче, то няма любов. По същия начин и Бог изпитва хората. Майката няма да лиши детето си от баница, но изпитва ума, сърцето му.
към беседата >>
22.
Умовете им
,
НБ
, София, 5.12.1926г.,
Той поиска една
чиния
леща, и Яков обеща да му даде само при условие, ако Исав продаде първородството си.
културата на Якова, който, като се раждал, държал петата на брата си Исава. С това Яков искаше да каже на Исава, че след него ще дойде той. И наистина, Яков успя на наложи на Исав своята култура. По какъв начин я наложи той? - Един ден Исав се върна от лов гладен и уморен и завари брата си да вари леща.
Той поиска една
чиния
леща, и Яков обеща да му даде само при условие, ако Исав продаде първородството си.
Понеже беше много гладен, Исав се съгласи и продаде първородството си на Якова за една чиния леща. По същия начин съвременните хора са продали всичко. Казвам: Дайте място на Якова на дойде! Той е отличен човек. Казвате: “Яков измами Исава.” - Не, той не го измами, но го научи на ум.
към беседата >>
Понеже беше много гладен, Исав се съгласи и продаде първородството си на Якова за една
чиния
леща.
С това Яков искаше да каже на Исава, че след него ще дойде той. И наистина, Яков успя на наложи на Исав своята култура. По какъв начин я наложи той? - Един ден Исав се върна от лов гладен и уморен и завари брата си да вари леща. Той поиска една чиния леща, и Яков обеща да му даде само при условие, ако Исав продаде първородството си.
Понеже беше много гладен, Исав се съгласи и продаде първородството си на Якова за една
чиния
леща.
По същия начин съвременните хора са продали всичко. Казвам: Дайте място на Якова на дойде! Той е отличен човек. Казвате: “Яков измами Исава.” - Не, той не го измами, но го научи на ум. След това, за да не навлече гнева на брата си върху себе си, Яков избяга при вуйча си Лавана, там да изучи новата култура.
към беседата >>
Той поиска една
чиния
леща, и Яковъ обѣща да му даде само при условие, ако Исавъ продаде първородството си.
(втори вариант)
културата на Якова, който, като се раждалъ, държалъ петата на брата си Исава. Съ това Яковъ искаше да каже на Исава, че слѣдъ него ще дойде той. И наистина, Яковъ успѣ да наложи на Исава своята култура. По какъвъ начинъ я наложи той? — Единъ день Исавъ се върна отъ ловъ гладенъ и уморенъ и завари брата си да вари леща.
Той поиска една
чиния
леща, и Яковъ обѣща да му даде само при условие, ако Исавъ продаде първородството си.
Понеже бѣше много гладенъ, Исавъ се съгласи и продаде първородството си на Якова за една чиния леща. По сѫщия начинъ съврѣменнитѣ хора сѫ продали всичко. Казвамъ: дайте мѣсто на Якова да дойде! Той е отличенъ човѣкъ. Казвате: „Яковъ измами Исава.” — Не, той не го измами, но го научи на умъ.
към втори вариант >>
Понеже бѣше много гладенъ, Исавъ се съгласи и продаде първородството си на Якова за една
чиния
леща.
(втори вариант)
Съ това Яковъ искаше да каже на Исава, че слѣдъ него ще дойде той. И наистина, Яковъ успѣ да наложи на Исава своята култура. По какъвъ начинъ я наложи той? — Единъ день Исавъ се върна отъ ловъ гладенъ и уморенъ и завари брата си да вари леща. Той поиска една чиния леща, и Яковъ обѣща да му даде само при условие, ако Исавъ продаде първородството си.
Понеже бѣше много гладенъ, Исавъ се съгласи и продаде първородството си на Якова за една
чиния
леща.
По сѫщия начинъ съврѣменнитѣ хора сѫ продали всичко. Казвамъ: дайте мѣсто на Якова да дойде! Той е отличенъ човѣкъ. Казвате: „Яковъ измами Исава.” — Не, той не го измами, но го научи на умъ. Слѣдъ това, за да не навлѣче гнѣва на брата си върху себе си, Яковъ избѣга при вуйча си Лавана, тамъ да изучи новата култура.
към втори вариант >>
23.
Трите вида съзнания
,
ИБ
, София, 31.12.1926г.,
Но виждате ли колко сме користолюбиви, ето сега пред мен е турена една голяма
чиния
с жито.
Но колко от тях бяха нехранимайковци, ако вземете Давид, ако вземете Соломон и някои други. Това беше ли кръвта, чрез която Христос дойде, тъй чиста? Не, опетнена беше тя. Тъй щото ние не можем да кажем: "Благороден човек беше еди-кой си; баба, и тя е благородна." Откакто хората са добили вътрешното самосъзнание, благороден човек в тази висока смисъл в света не съществува. Не казвам да се обезсърчавате.
Но виждате ли колко сме користолюбиви, ето сега пред мен е турена една голяма
чиния
с жито.
Всички нямат по толкова. Справедливо ли е това? Сега, нищо не казвам, но всеки от вас ще каже: "Ех, да съм аз на стола на Учителя, аз ще имам тия паници." Но питам, това ли ме прави Учител? Това всеки може да го има, това са забавления, това са малките кончета. Това е именно, което нарушава Божествената Любов.
към беседата >>
24.
Съпротивление, напор и стремеж
,
ООК
, София, 30.3.1927г.,
И в
чинията
, от която е ял, винаги трябва да остава малко от яденето, да не изяжда всичко.
Някой може да ви каже една обидна дума, да ви огорчи – това не произлиза от неговата зла воля, но от подхлъзване на езика. Изобщо, човек трябва да се контролира, да владее езика си, да наблюдава движенията си, да не се поддава на външни, на чужди влияния. Яви ли се в човека желание да яде много, той трябва да владее това желание, да не го задоволява. Когато ядете и дойдете до най-сладката хапка, спрете там. Човек всякога трябва да остава малко гладен; щом дойде до момента, когато яденето е най-сладко, да спре.
И в
чинията
, от която е ял, винаги трябва да остава малко от яденето, да не изяжда всичко.
Когато пиете кафе, мляко или чай, винаги трябва да оставате една част от него недоизпита. Когато отивате на пазар, да купувате нещо, винаги оставяйте нещо в джоба си. Никога не изхарчвайте всичките си пари. Нека има нещо в джоба ви. Закон е: Стремете се към изобилие, а не към недоимък.
към беседата >>
25.
Забравената дума
,
ООК
, София, 27.4.1927г.,
Ще поканите гости в дома си и на най-важния от тях ще дадете първо място: ще поставите пред него хубава
чиния
, сребърни вилица, лъжица и нож; ще му сипете най-мазното, ще напълните
чинията
му до горе и т.н.
Без тази дума никакво разбиране между хората не може да съществува. Казвате: „Ние трябва да се обичаме! “ – Добре е това, но трябва да знаете, че Любовта не прави разлика между хората. Тя иска всички да бъдат изправни помежду си. Каква любов е тази, която прави разлика между хората?
Ще поканите гости в дома си и на най-важния от тях ще дадете първо място: ще поставите пред него хубава
чиния
, сребърни вилица, лъжица и нож; ще му сипете най-мазното, ще напълните
чинията
му до горе и т.н.
Щом дойде ред до другите, ще сложите пред тях прости чинии, прости лъжици и вилици; след това ще им сипете от дъното на тенджерите, по-постно, по-малко, и след всичко това ще говорите за Любов. Всички хора в едно общество трябва да бъдат еднакво задоволени. На Божествената трапеза е сложено в изобилие и за малки, и за големи. Бог никого не пренебрегва. Ако е въпрос за пренебрегване, това се дължи на хората.
към беседата >>
26.
Оскърбените
,
НБ
, София, 25.9.1927г.,
Тези дни имаше в стаята ми една
чиния
с пресен, хубав мед.
Който не може да се справи с мъчнотиите и противоречията в своя живот, той ще остане във временното, в преходното, т.е. в обикновения живот. Всеки сам трябва да се справя с противоречията, защото те са последствия на негов минал живот. Всяко нещо, което човек веднъж е пипнал, остава следа от него; всяка мисъл и чувство, които са минали през човека, са оставили следа, по която могат да го познаят. За изяснение на тази мисъл, ще приведа следния пример.
Тези дни имаше в стаята ми една
чиния
с пресен, хубав мед.
Няколко оси го помирисали и влезли в стаята; те намерили меда, кацнали на чинията и почнали да смучат. Влизам в стаята си, и те веднага ме поглеждат и казват: Ти си добър човек, няма да ни изпъдиш. – Добър човек съм, но преди да ядете от меда, вие трябваше да искате позволение. Аз не исках да ги гоня, но взех един чист лист хартия и захлупих с него чинията с меда. Осите веднага се разбягаха и взеха да обикалят около чинията.
към беседата >>
Няколко оси го помирисали и влезли в стаята; те намерили меда, кацнали на
чинията
и почнали да смучат.
в обикновения живот. Всеки сам трябва да се справя с противоречията, защото те са последствия на негов минал живот. Всяко нещо, което човек веднъж е пипнал, остава следа от него; всяка мисъл и чувство, които са минали през човека, са оставили следа, по която могат да го познаят. За изяснение на тази мисъл, ще приведа следния пример. Тези дни имаше в стаята ми една чиния с пресен, хубав мед.
Няколко оси го помирисали и влезли в стаята; те намерили меда, кацнали на
чинията
и почнали да смучат.
Влизам в стаята си, и те веднага ме поглеждат и казват: Ти си добър човек, няма да ни изпъдиш. – Добър човек съм, но преди да ядете от меда, вие трябваше да искате позволение. Аз не исках да ги гоня, но взех един чист лист хартия и захлупих с него чинията с меда. Осите веднага се разбягаха и взеха да обикалят около чинията. Като видяха, че не могат да ядат от меда, те веднага дойдоха около мен, взеха да бръмчат над главата ми, да настояват да дигна хартията, с която съм закрил меда, защото, по следата, оставена от мен, разбраха, че аз съм турил хартията.
към беседата >>
Аз не исках да ги гоня, но взех един чист лист хартия и захлупих с него
чинията
с меда.
За изяснение на тази мисъл, ще приведа следния пример. Тези дни имаше в стаята ми една чиния с пресен, хубав мед. Няколко оси го помирисали и влезли в стаята; те намерили меда, кацнали на чинията и почнали да смучат. Влизам в стаята си, и те веднага ме поглеждат и казват: Ти си добър човек, няма да ни изпъдиш. – Добър човек съм, но преди да ядете от меда, вие трябваше да искате позволение.
Аз не исках да ги гоня, но взех един чист лист хартия и захлупих с него
чинията
с меда.
Осите веднага се разбягаха и взеха да обикалят около чинията. Като видяха, че не могат да ядат от меда, те веднага дойдоха около мен, взеха да бръмчат над главата ми, да настояват да дигна хартията, с която съм закрил меда, защото, по следата, оставена от мен, разбраха, че аз съм турил хартията. Значи, каквото пипне човек, той остава върху него своите следи. Каквато мисъл мине през ума на човек, добра или лоша, и след като се отдалечи от него, тя пак носи неговите следи; каквото чувство мине през сърцето на човека, добро или лошо, и след като се отдалечи от него, то пак носи следите му. Това показва, че от мислите и чувствата, които се носят в пространството, може да се познае и човекът, от когото са излезли.
към беседата >>
Осите веднага се разбягаха и взеха да обикалят около
чинията
.
Тези дни имаше в стаята ми една чиния с пресен, хубав мед. Няколко оси го помирисали и влезли в стаята; те намерили меда, кацнали на чинията и почнали да смучат. Влизам в стаята си, и те веднага ме поглеждат и казват: Ти си добър човек, няма да ни изпъдиш. – Добър човек съм, но преди да ядете от меда, вие трябваше да искате позволение. Аз не исках да ги гоня, но взех един чист лист хартия и захлупих с него чинията с меда.
Осите веднага се разбягаха и взеха да обикалят около
чинията
.
Като видяха, че не могат да ядат от меда, те веднага дойдоха около мен, взеха да бръмчат над главата ми, да настояват да дигна хартията, с която съм закрил меда, защото, по следата, оставена от мен, разбраха, че аз съм турил хартията. Значи, каквото пипне човек, той остава върху него своите следи. Каквато мисъл мине през ума на човек, добра или лоша, и след като се отдалечи от него, тя пак носи неговите следи; каквото чувство мине през сърцето на човека, добро или лошо, и след като се отдалечи от него, то пак носи следите му. Това показва, че от мислите и чувствата, които се носят в пространството, може да се познае и човекът, от когото са излезли. Като знаем това, ние трябва да оставяме своите добри влияния в света.
към беседата >>
27.
Вечно обновяване
,
ООК
, София, 7.12.1927г.,
Той е подобен на едно ядене, сложено в
чиния
и валидно само за даден случай.
Това, което ви говоря за страданията, е само за изяснение на нещата. Следователно, каквито отвлечени въпроси да се повдигат в сегашния живот, вие ще се спъвате в тях, без да ги разрешите. – Защо? – Защото сегашният ви живот е определена величина. Сегашният живот на хората е преходен, той е даден само за определено време и пространство.
Той е подобен на едно ядене, сложено в
чиния
и валидно само за даден случай.
Мине ли времето на това ядене, минава и значението му. Това ядене не разрешава въпросите за цял ден. То разрешава въпросите само за една трета от деня. Като донесат сутринта ядене, някаква закуска, ти се усмихнеш, хапнеш си, доволен си. Като донесат ядене на обяд, пак се усмихнеш, пак си доволен.
към беседата >>
28.
Малки и големи придобивки
,
ООК
, София, 18.1.1928г.,
Едното дете ще погледне в
чинията
на другото и ще намери, че на него е дадено по-малко.
Тази е причината, поради която днес всички хора са недоволни: богати и сиромаси, господари и слуги, учени и прости. Богатите са недоволни, искат повече, отколкото им е дадено. Сиромасите са недоволни, защото нямат достатъчно средства за живеене. Господарите са недоволни от слугите; слугите – от господарите и т.н. Ако оставите две деца да ядат на една трапеза, те непременно ще се скарат.
Едното дете ще погледне в
чинията
на другото и ще намери, че на него е дадено по-малко.
Не само децата, но и възрастните хора спорят помежду си. Спорът между хората може да бъде от материален, от сърдечен или от умствен характер. Двама души спорят кой от тях е по-учен, кой седи по-високо в умствено отношение. Да има човек много знания, които не е обработил и приложил, това е все едно да се товари с повече багаж, отколкото му трябва. Имате две магарета: едното носи на гърба си сто килограма товар, а другото – 50 килограма.
към беседата >>
29.
Двете точки
,
ООК
, София, 7.3.1928г.,
Турете една
чиния
с мед на открито и вижте какво ще стане с меда.
– Много ме безпокоят. – Така е. Когато човек придобие ангелска красота, той не може да се справя с нея. Кой как го види, ще иска да бъде с него, да се разговаря, да му се радва. Красотата е подобна на меда.
Турете една
чиния
с мед на открито и вижте какво ще стане с меда.
Отдалеч още пчелите ще го помиришат и ще го накацат. Следователно, ако красотата и богатството, които имате, ви приближават към Бога, те имат смисъл; ако ви отдалечават от Бога, те не са на мястото си. Ако науката, която имате, е в състояние да събуди у вас свещен трепет към Бога, тя е на място. Не може ли да направи това, отдалечи ли ви от Бога, тази наука не ви е нужна. Всяко нещо, което създава подтик на човека към възвишеното и благородното в света, е на място.
към беседата >>
30.
Живата наука
,
ООК
, София, 14.3.1928г.,
Това нещастие е подобно на нещастието, което би сполетяло човека, ако отиде близо до пчелни кошери с
чиния
, пълна с мед.
Дойдете ли до любовта, там трябва да бъдете много внимателни. Като наливате от нея в чаша, ще гледате капка да не падне на земята. Така наливайте чашата, че винаги да остава малко празна. Енергията на любовта не търпи никакво преливане. Прелееш ли малко от любовта, ти ще си създадеш най-голямото нещастие.
Това нещастие е подобно на нещастието, което би сполетяло човека, ако отиде близо до пчелни кошери с
чиния
, пълна с мед.
Всички пчели от кошерите ще се нахвърлят върху него, ще го накацат, ще го жилят. Той ще се принуди да хвърли чинията с мед и да бяга далеч от пчелите. Светът е пълен с ларви, подобни на пчелите, които от хиляди години насам гладуват, чакат да капне отнякъде сок на любовта. Тъй щото, достатъчно е да потече най-малкото количество от сока на любовта, за да ви нападнат всички ларви. Какво по-голямо нещастие може да съществува от това?
към беседата >>
Той ще се принуди да хвърли
чинията
с мед и да бяга далеч от пчелите.
Така наливайте чашата, че винаги да остава малко празна. Енергията на любовта не търпи никакво преливане. Прелееш ли малко от любовта, ти ще си създадеш най-голямото нещастие. Това нещастие е подобно на нещастието, което би сполетяло човека, ако отиде близо до пчелни кошери с чиния, пълна с мед. Всички пчели от кошерите ще се нахвърлят върху него, ще го накацат, ще го жилят.
Той ще се принуди да хвърли
чинията
с мед и да бяга далеч от пчелите.
Светът е пълен с ларви, подобни на пчелите, които от хиляди години насам гладуват, чакат да капне отнякъде сок на любовта. Тъй щото, достатъчно е да потече най-малкото количество от сока на любовта, за да ви нападнат всички ларви. Какво по-голямо нещастие може да съществува от това? Всички хора страдат от неразбиране на любовта. Свещено нещо е любовта!
към беседата >>
31.
Елипса и парабола
,
ООК
, София, 27.6.1928г.,
Щом се нахраниш, слагаш
чинията
настрана, искаш нещо ново.
Музикантът разучава едно парче. Докато е ново, докато го учи, той е доволен, идея има в себе си. Щом го научи, изсвири го 1–2 пъти и престава да го свири, иска нещо ново. Същото се забелязва и при яденето. Докато не си се нахранил още, приятно ти е да ядеш.
Щом се нахраниш, слагаш
чинията
настрана, искаш нещо ново.
Детето обича играчките си, радва им се, докато са нови. Щом остареят, то ги захвърля настрана. – Защо? – Защото всичко в тях му е познато. Всички хора търсят новото в живота.
към беседата >>
32.
Правилно хранене
,
ООК
, София, 1.8.1928г.,
Ония, които са в началото на живота си, те се намират пред пълна
чиния
с мед и потапят първата си хапка.
Пукне ли веднъж главата си, човек трябва да бъде много внимателен, да пази пълно равновесие. Защо понякога човек не може да пази равновесие? – Това се дължи на дисхармония между неговите мисли и чувства. Като наблюдавам хората, виждам, че едни от тях сега започват живота, а други – свършват. Едни са в началото на живота си, а други – на края.
Ония, които са в началото на живота си, те се намират пред пълна
чиния
с мед и потапят първата си хапка.
Ония пък, които са в края на своя живот, потапят последната си хапка в меда. Това не значи, че животът им се свършва, но те отстъпват мястото си на новодошлите и започват да им служат. Който се е нахранил, той трябва да препаше престилка и да започне да слугува на другите, а не да се мъчи още да яде, да преяжда. Пазете се от преяждане. То носи всички нещастия и злини в живота.
към беседата >>
33.
Дадено по нещо
,
ООК
, София, 7.11.1928г.,
За пример, ако едно 4–5 годишно дете влезе в кухнята, с намерение да вземе една
чиния
от полицата, в това няма никакво престъпление.
Значи всеки човек е отзвук на разумната деятелност на природата. Тази деятелност е разнообразна. В природата престъпления не съществуват. Който живее съобразно законите на разумната природа, той не върши престъпления. Наруши ли се един от нейните закони, престъплението вече идва.
За пример, ако едно 4–5 годишно дете влезе в кухнята, с намерение да вземе една
чиния
от полицата, в това няма никакво престъпление.
Понеже е малко и не стига до полицата, то взима един бастун със закривен край и се опитва да свали с него една чиния. Щом бутне с бастуна, чинията пада на земята и се счупва. Детето продължава да сваля чиниите една след друга и ги чупи. Като влезе майката в кухнята и види какво е направило детето, тя му дава добър урок, да знае, че е направило престъпление, защото е свалило чиниите без нейно позволение. За да му прости, детето започва да плаче.
към беседата >>
Понеже е малко и не стига до полицата, то взима един бастун със закривен край и се опитва да свали с него една
чиния
.
Тази деятелност е разнообразна. В природата престъпления не съществуват. Който живее съобразно законите на разумната природа, той не върши престъпления. Наруши ли се един от нейните закони, престъплението вече идва. За пример, ако едно 4–5 годишно дете влезе в кухнята, с намерение да вземе една чиния от полицата, в това няма никакво престъпление.
Понеже е малко и не стига до полицата, то взима един бастун със закривен край и се опитва да свали с него една
чиния
.
Щом бутне с бастуна, чинията пада на земята и се счупва. Детето продължава да сваля чиниите една след друга и ги чупи. Като влезе майката в кухнята и види какво е направило детето, тя му дава добър урок, да знае, че е направило престъпление, защото е свалило чиниите без нейно позволение. За да му прости, детето започва да плаче. То разбира, че само плачът е в състояние да смекчи наказанието му.
към беседата >>
Щом бутне с бастуна,
чинията
пада на земята и се счупва.
В природата престъпления не съществуват. Който живее съобразно законите на разумната природа, той не върши престъпления. Наруши ли се един от нейните закони, престъплението вече идва. За пример, ако едно 4–5 годишно дете влезе в кухнята, с намерение да вземе една чиния от полицата, в това няма никакво престъпление. Понеже е малко и не стига до полицата, то взима един бастун със закривен край и се опитва да свали с него една чиния.
Щом бутне с бастуна,
чинията
пада на земята и се счупва.
Детето продължава да сваля чиниите една след друга и ги чупи. Като влезе майката в кухнята и види какво е направило детето, тя му дава добър урок, да знае, че е направило престъпление, защото е свалило чиниите без нейно позволение. За да му прости, детето започва да плаче. То разбира, че само плачът е в състояние да смекчи наказанието му. Същевременно детето започва да мисли.
към беседата >>
Той знае, че му трябва
чиния
от полицата на природата.
– Никой няма право да се меси в нейните работи. Тя е капелмайстор, учи своите музиканти да свирят правилно. Като сгрешат някъде, тя ги изправя. Плачът на детето е музикално упражнение. По отношение на задачите, дадени на човека, той е подобен на дете.
Той знае, че му трябва
чиния
от полицата на природата.
Какво ще стане с нея, първоначално той не мисли и не иска да знае. Обаче, като счупи няколко чинии и като заиграе пръчицата на капелмайстора върху гърба му, той започва да мисли и вижда, че е нарушил нещо във великия порядък на живота. Всяко нарушаване на този порядък води след себе си страдания, нещастия. Като не разбира причината на страданията, които го сполетяват, човек казва: „Не струва да се живее между хората“. – Това отчасти само е вярно.
към беседата >>
Ако ви трябва една
чиния
, почакайте малко, докато дойде майка ви и свали тази
чиния
от полицата.
Ако тя беше заключила кухнята, детето щеше да бъде гладно. Кое е разумното, което трябваше да се направи в случая: кухнята да бъде затворена, детето да не влиза да чупи чинии и да седи гладно, или кухнята да е отворена, детето да влиза и излиза свободно навън, без да бута чиниите? Най-разумно е детето да бъде така възпитано, че и да намери кухнята отворена, свободно да влиза и да излиза, без да прави пакости. Сега, като ученици, вие трябва да се самовъзпитавате. Влезете ли в кухнята на природата, вземете си парче хляб, което тя е сложила наблизо до вас, да не гладувате, но чиниите, които е сложила на високо място, не бутайте.
Ако ви трябва една
чиния
, почакайте малко, докато дойде майка ви и свали тази
чиния
от полицата.
Грешките и престъпленията на хората се дължат на факта, че те искат да реализират своите идеали без позволение на майката и в нейно отсъствие. Също така, когато човек реши да реализира една своя идея в отсъствие на Бога и без Негово позволение, всякога се ражда злото, престъплението в света. – Не може ли човек свободно да мисли, да чувства и да желае? Човек може да бъде свободен, но той трябва да има търпение, да почака малко, докато майка му дойде, и тя да вземе участие в реализиране на неговите мисли и желания. Като влезете в лабораторията на природата, ще видите, че всички прибори, с които тя си служи – чинии, чаши, шишета, са изпочупени.
към беседата >>
За пример, думата „любов“, с която съвременния човек иска да изрази нещо велико, представлява една счупена
чиния
.
– Не може ли човек свободно да мисли, да чувства и да желае? Човек може да бъде свободен, но той трябва да има търпение, да почака малко, докато майка му дойде, и тя да вземе участие в реализиране на неговите мисли и желания. Като влезете в лабораторията на природата, ще видите, че всички прибори, с които тя си служи – чинии, чаши, шишета, са изпочупени. От хиляди години насам нейните непослушни деца влизат без позволение в лабораторията ѝ и пипат, където им попадне. Като се вглеждате в живота на съвременния човек, ще видите, че много от неговите мисли, чувства и желания са също така изпочупени и напукани, както приборите на природата, вследствие на което не можете да си служите с тях.
За пример, думата „любов“, с която съвременния човек иска да изрази нещо велико, представлява една счупена
чиния
.
Каквото съдържание и да налеете в тази чиния, то изтича навън, не се задържа. Думите „трябва да се живее идейно“, представляват друга счупена чиния, която нищо не задържа в себе си. „Логично трябва да се говори“ – това е трета счупена чиния. – Защо? – Защото хората говорят едно, вършат друго.
към беседата >>
Каквото съдържание и да налеете в тази
чиния
, то изтича навън, не се задържа.
Човек може да бъде свободен, но той трябва да има търпение, да почака малко, докато майка му дойде, и тя да вземе участие в реализиране на неговите мисли и желания. Като влезете в лабораторията на природата, ще видите, че всички прибори, с които тя си служи – чинии, чаши, шишета, са изпочупени. От хиляди години насам нейните непослушни деца влизат без позволение в лабораторията ѝ и пипат, където им попадне. Като се вглеждате в живота на съвременния човек, ще видите, че много от неговите мисли, чувства и желания са също така изпочупени и напукани, както приборите на природата, вследствие на което не можете да си служите с тях. За пример, думата „любов“, с която съвременния човек иска да изрази нещо велико, представлява една счупена чиния.
Каквото съдържание и да налеете в тази
чиния
, то изтича навън, не се задържа.
Думите „трябва да се живее идейно“, представляват друга счупена чиния, която нищо не задържа в себе си. „Логично трябва да се говори“ – това е трета счупена чиния. – Защо? – Защото хората говорят едно, вършат друго. Те говорят логично, а не живеят според своята логика.
към беседата >>
Думите „трябва да се живее идейно“, представляват друга счупена
чиния
, която нищо не задържа в себе си.
Като влезете в лабораторията на природата, ще видите, че всички прибори, с които тя си служи – чинии, чаши, шишета, са изпочупени. От хиляди години насам нейните непослушни деца влизат без позволение в лабораторията ѝ и пипат, където им попадне. Като се вглеждате в живота на съвременния човек, ще видите, че много от неговите мисли, чувства и желания са също така изпочупени и напукани, както приборите на природата, вследствие на което не можете да си служите с тях. За пример, думата „любов“, с която съвременния човек иска да изрази нещо велико, представлява една счупена чиния. Каквото съдържание и да налеете в тази чиния, то изтича навън, не се задържа.
Думите „трябва да се живее идейно“, представляват друга счупена
чиния
, която нищо не задържа в себе си.
„Логично трябва да се говори“ – това е трета счупена чиния. – Защо? – Защото хората говорят едно, вършат друго. Те говорят логично, а не живеят според своята логика. Каква логика ще приложиш, като те срещне мечка?
към беседата >>
„Логично трябва да се говори“ – това е трета счупена
чиния
.
От хиляди години насам нейните непослушни деца влизат без позволение в лабораторията ѝ и пипат, където им попадне. Като се вглеждате в живота на съвременния човек, ще видите, че много от неговите мисли, чувства и желания са също така изпочупени и напукани, както приборите на природата, вследствие на което не можете да си служите с тях. За пример, думата „любов“, с която съвременния човек иска да изрази нещо велико, представлява една счупена чиния. Каквото съдържание и да налеете в тази чиния, то изтича навън, не се задържа. Думите „трябва да се живее идейно“, представляват друга счупена чиния, която нищо не задържа в себе си.
„Логично трябва да се говори“ – това е трета счупена
чиния
.
– Защо? – Защото хората говорят едно, вършат друго. Те говорят логично, а не живеят според своята логика. Каква логика ще приложиш, като те срещне мечка? – Ще бягаш без никаква логика – нищо повече.
към беседата >>
34.
Разбиране на живота
,
ООК
, София, 12.12.1928г.,
Той гръмнал с револвера в
чинията
си и избягал навън.
Един албанец напуснал Албания, за да избяга от боба, който навсякъде му предлагали. На гости ли ще отиде, боб ще му предложат. На гостилница ли отиде, пак боб. Един ден решил да замине за Цариград, да избяга от боба. Обаче, какво било учудването му, когато още на първата гостилница в която влязъл, му предложили пак боб.
Той гръмнал с револвера в
чинията
си и избягал навън.
Пазете се от еднообразието, но пазете се и от критиката. Защо трябва да бързате с мнението си за картината на някой художник? - Той едва е сложил няколко черти и точици върху платното, и вие веднага се произнасяте. - Ние разбираме, какво ще излезе от тази картина. - Нищо не разбирате.
към беседата >>
35.
Наблюдение и интуиция
,
МОК
, София, 18.1.1929г.,
Той следи, как гладният сяда пред трапезата, туря
чинията
, лъжицата и вилицата си и очаква да му сипете ядене.
Много процеси се извършват в човешкия живот; мнозина ги наблюдават, но малцина схващат връзката, която съществува между тях. Например, процесът на храненето е свързан с много външни и вътрешни, психически явления, които не избягват от окото на опитния наблюдател.
Той следи, как гладният сяда пред трапезата, туря
чинията
, лъжицата и вилицата си и очаква да му сипете ядене.
Щом донесат яденето, той поглежда към него, иска да разбере, има ли достатъчно масло, или не, как е сготвено и т. н. След това взима хляба, начупва го и започва да яде. Дали яденето е вкусно, или не, това се отразява на лицето му. Дали готвачът е бил добър, или не, и това се отразява на лицето на онзи, който яде. Готвачът е вложил своето разположение или неразположение в яденето, което човек възприема.
към беседата >>
36.
Двете съзнания
,
ООК
, София, 6.2.1929г.,
Най-после вижда, че една
чиния
е счупена, или че печката не е запалена, както трябва.
Разликата между човешкия и ангелския живот се заключава в това, че в човешкия живот злото е отвътре, а в ангелския - отвън. Понеже злото е вътре в човека, той има да се бори с враг, който е завладял половината от неговия свят. Мъчно се пъди този враг. Някой човек още със ставането си от сън се чувства неразположен и се чуди, на кого да отмъсти, на кого да излее гнева си. Той се озърта натук-натам, дано намери някаква причина да се кара, да се отпуши по някакъв начин.
Най-после вижда, че една
чиния
е счупена, или че печката не е запалена, както трябва.
Щом започне да вика, да се кара, той се освобождава от гнева си, т.е. отпушва се. Не е лошо нещо гневът, но човек трябва да знае, защо гневът иде, и защо си отива. Когато подсъдимият отива при съдията, последният иска да знае, защо е дошъл. Когато някой ученик отива при един учител, последният се интересува, какво иска ученикът от него.
към беседата >>
37.
На Бога живаго
,
НБ
, София, 10.2.1929г.,
Той взима хапка хляб на вилицата си, потапя я в
чинията
с ядене, поставя я в устата си и започва да дъвче.
Засега ще се грижим и работим за прехраната си, че като дойде време за отвлечени въпроси, тогава ще мислим. Не, ако считате, че първо трябва да се осигурите, а после да мислите за духовни въпроси, това е криво разбиране. Според мене, човек трябва да престане да мисли за научни въпроси, само когато яде. Вън от това време, той всякога може да мисли по всички въпроси, които го интересуват. Щом вземе хляба в ръка, той престава вече да се занимава с научни въпроси.
Той взима хапка хляб на вилицата си, потапя я в
чинията
с ядене, поставя я в устата си и започва да дъвче.
Съществата от невидимия свят го наблюдават и казват: Този човек прави някакви научни изследвания в своята лаборатория. И наистина, когато яде, човек минава от теоретическите към практическите проблеми на живота. Ще кажете, че е смешно, като гледате, как човек дъвче храната си. Не, яденето е велик процес. Всяка хапка, която човек поглъща, представя цял микрокосмос.
към беседата >>
38.
Вързано и развързано
,
НБ
, София, 31.3.1929г.,
Изведнъж на столовете насядаха много поканени гости, всеки пред своята
чиния
.
Всичко блестяло от чистота. Той разбрал, че се намира на небето, между светли, възвишени същества. На трапезата имало само едно празно място, оставено за някой българин. Аз, казва той, мислех, че съм известен на небето между светлите същества, но какво беше учудването ми, когато всички минаваха-заминаваха покрай мене, като че не ме познаваха. По едно време се даде знак, че обедът ще започне.
Изведнъж на столовете насядаха много поканени гости, всеки пред своята
чиния
.
Тръгнах и аз към масата, седнах на стола пред празното място, без чиния, без никакви пособия. Погледнах към другите и видях, че пристигат готвачи със съдове, пълни с ядене, и сипват всекиму в чинията. Погледнах пред себе си и какво да видя? На масата пред мене, вместо чиния, седят два скъсани цървула. Не смея да кажа нищо, не смея да ги пипна.
към беседата >>
Тръгнах и аз към масата, седнах на стола пред празното място, без
чиния
, без никакви пособия.
Той разбрал, че се намира на небето, между светли, възвишени същества. На трапезата имало само едно празно място, оставено за някой българин. Аз, казва той, мислех, че съм известен на небето между светлите същества, но какво беше учудването ми, когато всички минаваха-заминаваха покрай мене, като че не ме познаваха. По едно време се даде знак, че обедът ще започне. Изведнъж на столовете насядаха много поканени гости, всеки пред своята чиния.
Тръгнах и аз към масата, седнах на стола пред празното място, без
чиния
, без никакви пособия.
Погледнах към другите и видях, че пристигат готвачи със съдове, пълни с ядене, и сипват всекиму в чинията. Погледнах пред себе си и какво да видя? На масата пред мене, вместо чиния, седят два скъсани цървула. Не смея да кажа нищо, не смея да ги пипна. Пристигат готвачите при мене и се готвят да ми сипят ядене в скъсаните цървули.
към беседата >>
Погледнах към другите и видях, че пристигат готвачи със съдове, пълни с ядене, и сипват всекиму в
чинията
.
На трапезата имало само едно празно място, оставено за някой българин. Аз, казва той, мислех, че съм известен на небето между светлите същества, но какво беше учудването ми, когато всички минаваха-заминаваха покрай мене, като че не ме познаваха. По едно време се даде знак, че обедът ще започне. Изведнъж на столовете насядаха много поканени гости, всеки пред своята чиния. Тръгнах и аз към масата, седнах на стола пред празното място, без чиния, без никакви пособия.
Погледнах към другите и видях, че пристигат готвачи със съдове, пълни с ядене, и сипват всекиму в
чинията
.
Погледнах пред себе си и какво да видя? На масата пред мене, вместо чиния, седят два скъсани цървула. Не смея да кажа нищо, не смея да ги пипна. Пристигат готвачите при мене и се готвят да ми сипят ядене в скъсаните цървули. – Почакайте малко, моля ви се!
към беседата >>
На масата пред мене, вместо
чиния
, седят два скъсани цървула.
По едно време се даде знак, че обедът ще започне. Изведнъж на столовете насядаха много поканени гости, всеки пред своята чиния. Тръгнах и аз към масата, седнах на стола пред празното място, без чиния, без никакви пособия. Погледнах към другите и видях, че пристигат готвачи със съдове, пълни с ядене, и сипват всекиму в чинията. Погледнах пред себе си и какво да видя?
На масата пред мене, вместо
чиния
, седят два скъсани цървула.
Не смея да кажа нищо, не смея да ги пипна. Пристигат готвачите при мене и се готвят да ми сипят ядене в скъсаните цървули. – Почакайте малко, моля ви се! Нямате ли една чиния? – Нямаме.
към беседата >>
Нямате ли една
чиния
?
Погледнах пред себе си и какво да видя? На масата пред мене, вместо чиния, седят два скъсани цървула. Не смея да кажа нищо, не смея да ги пипна. Пристигат готвачите при мене и се готвят да ми сипят ядене в скъсаните цървули. – Почакайте малко, моля ви се!
Нямате ли една
чиния
?
– Нямаме. Това си изпратил от земята, в него ще ти сипем да ядеш. Малко оставаше да ми сипят ядене в скъсаните цървули, но аз се стреснах и се събудих. После ми дойде едно прозрение. Казвам му: Дядо, ти мислеше, че си светия, а като отиде на горе, видя, в какво положение се намираш.
към беседата >>
39.
Азбуката на природата
,
МОК
, София, 5.4.1929г.,
Първият светия, който поддържал, че с мисълта всичко се постига, хапнал от боба, но веднага оставил лъжицата в
чинията
си и казал: Бобът е безсолен.
Като знаете този закон, приложете вярата си за реализиране на положителни неща. Двама светии живели в една гора, дето прекарвали повече в пост и молитва. Единият вярвал в силата на мисълта и казвал, че с мисълта си човек може всичко да постигне. Един ден другарят му останал в колибата да вари боб, а той отишъл в гората да се разходи и да размишлява. Като се върнал в колибата, намерил всичко приготвено и седнали двамата да обядват.
Първият светия, който поддържал, че с мисълта всичко се постига, хапнал от боба, но веднага оставил лъжицата в
чинията
си и казал: Бобът е безсолен.
Другарят му отговорил: Помисли, че е солен и той ще се осоли. Всеки сам трябва да соли яденето си. Готвачът не е длъжен да го осолява. Неговата работа се заключава само в готвенето; що се отнася до осоляването, това е работа на онзи, който яде. Така постъпва и природата.
към беседата >>
40.
Да изпълня
,
НБ
, София, 16.6.1929г.,
Ако пред един мравуняк поставите
чиния
със сладко, в скоро време те ще го преместят, ще го пренесат в жилището си.
Обаче, тези изследвания са предмет на бъдещи изучавания. Забелязано е, че при някои специални случаи интелигентността на известен род бръмбари се пробужда и после пак изчезва. Когато поставите на пътя на някой бръмбар едно препятствие, в него се събужда онзи запас от енергия, която при благоприятни условия на живота му е в пасивно състояние. Тъй щото, както е възможно да се събуди енергията на един бръмбар, така е възможно да се събуди и неговата интелигентност. Такива опити са правени и с мравките.
Ако пред един мравуняк поставите
чиния
със сладко, в скоро време те ще го преместят, ще го пренесат в жилището си.
Ако пък пред мравуняка поставите няколко дребни сламки, мравките ще ги използуват за постройка на мост. Следователно, ако за постигане на някои свои желания, или за преодоляване на известни мъчнотии мравките имат свои методи, на които уповават, колко повече човек трябва да разполага със свои опитани и проверени методи за постигане на желанията си, както и за разрешаване на някои свои мъчнотии. Както мравките строят мостове за постигане на своите цели, така и хората трябва да прокарват пътища за постигане на свои цели и желания. Главният метод, с който хората трябва да си служат, за постигане на своите цели, е законът на любовта. Какво представя любовта?
към беседата >>
41.
Разумните кротки / Блажени кротките
,
НБ
, София, 23.6.1929г.,
От всичкото жито ще остане само една
чиния
чисто, хубаво жито.
Сегашните хора мислят, че Христос ще слезе някъде от небето, облечен в слава и великолепие, и се готвят да Го посрещнат, да седнат едни отляво, а други – отдясно. Във времето на Христа, майката Заведеева искаше един от синовете й да седне отдясно на Христа, а друг – отляво, но Христос й каза, че не е в негова власт да определя местата на хората. Питам: колко души могат да седнат отдясно и отляво на Христа? – Двама души само. Въпреки това, всеки иска да седне или отляво, или отдясно на Христа.– Не, когато Христос дойде втори път на земята, Той няма да поставя хората едни отляво, а други – отдясно, но ще ги тури в една чутура, дето ще започне такова грухане, каквото светът никога не е мислил.
От всичкото жито ще остане само една
чиния
чисто, хубаво жито.
И тогава, който е гладен, той ще отиде да си хапне от това жито и ще каже: Господ да прости човечеството! Значи, от цялото човечество ще остане една чиния грухано жито, полято със сока на кротостта. Който вкуси от това жито, той ще придобие елемента на кротостта в себе си. Той ще стане кротък, но сам ще си знае, какво е преживял, докато стане такъв. Когато някой иска да знае, какво иде за човечеството, казвам: Голямо грухане иде!
към беседата >>
Значи, от цялото човечество ще остане една
чиния
грухано жито, полято със сока на кротостта.
Питам: колко души могат да седнат отдясно и отляво на Христа? – Двама души само. Въпреки това, всеки иска да седне или отляво, или отдясно на Христа.– Не, когато Христос дойде втори път на земята, Той няма да поставя хората едни отляво, а други – отдясно, но ще ги тури в една чутура, дето ще започне такова грухане, каквото светът никога не е мислил. От всичкото жито ще остане само една чиния чисто, хубаво жито. И тогава, който е гладен, той ще отиде да си хапне от това жито и ще каже: Господ да прости човечеството!
Значи, от цялото човечество ще остане една
чиния
грухано жито, полято със сока на кротостта.
Който вкуси от това жито, той ще придобие елемента на кротостта в себе си. Той ще стане кротък, но сам ще си знае, какво е преживял, докато стане такъв. Когато някой иска да знае, какво иде за човечеството, казвам: Голямо грухане иде! Без грухане няма спасение. Докато черупката на ореха не падне, той не може да изникне.
към беседата >>
42.
Отношения към природата / Правилни физически отношения с природата
,
МОК
, София, 13.9.1929г.,
Кой ще мие
чинията
му, кой ще събере трохите, това не го интересува.
Рентиерът не се интересува, отде идат парите и как са спечелени. Той знае само едно нещо, а именно, че му трябват пари. Посетителят на гостилницата се интересува само от яденето. Той влиза в една гостилница, сяда на стол и чака да му донесат ядене. Като се нахрани, взима си шапката, плаща на гостилничаря и излиза навън.
Кой ще мие
чинията
му, кой ще събере трохите, това не го интересува.
Така е на земята, между хората. Обаче, ако влезете в природата, между разумните същества, там не се позволява това. Като се нахраните, сам ще вдигнете трапезата, ще измиете чинията си и ще изчистите мястото, дето сте се хранили. Не постъпите ли по този начин, няма да ви пуснат да си отидете. Това наричат индусите закон за карма, или закон за причини и последствия.
към беседата >>
Като се нахраните, сам ще вдигнете трапезата, ще измиете
чинията
си и ще изчистите мястото, дето сте се хранили.
Той влиза в една гостилница, сяда на стол и чака да му донесат ядене. Като се нахрани, взима си шапката, плаща на гостилничаря и излиза навън. Кой ще мие чинията му, кой ще събере трохите, това не го интересува. Така е на земята, между хората. Обаче, ако влезете в природата, между разумните същества, там не се позволява това.
Като се нахраните, сам ще вдигнете трапезата, ще измиете
чинията
си и ще изчистите мястото, дето сте се хранили.
Не постъпите ли по този начин, няма да ви пуснат да си отидете. Това наричат индусите закон за карма, или закон за причини и последствия. Според този закон, кой каквото е направил, сам ще го изправи. Ако е направил нещо лошо, пръв той ще понесе последствията и сам ще се изправи; ако е направил нещо добро, пръв той ще се ползва от благата на направеното добро. Докато живее на земята, между обикновените хора, човек се натъква на погрешки, на престъпления, на кражби.
към беседата >>
43.
От всичките най-много / Тази сирота вдовица тури от всичките най-много
,
НБ
, София, 20.10.1929г.,
Един ден той дал угощение на своите хора, на слугите си, като заповядал, в
чинията
на бившия му настойник да турят точно такова ядене, с каквото той го угостил.
Като го видели, някои от слугите веднага съобщили на настойника, че един просяк е дошъл и иска нещо. Настойникът погледнал от прозореца и казал на слугите: Пуснете този просяк в кухнята да се нахрани. Дайте му от яденето, което останало от обяда и като се нахрани, оставете го да си отиде. Просякът записал на една книжка часа, когато влязъл в двореца, думите, които чул от устата на настойника и яденето, с което го нахранили. Като излязъл от двореца, той облякъл княжеските си дрехи и така преоблечен, влязъл в двореца, дето заел своето място.
Един ден той дал угощение на своите хора, на слугите си, като заповядал, в
чинията
на бившия му настойник да турят точно такова ядене, с каквото той го угостил.
„С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери". Каквото ядене дадеш на господаря си, когато той дегизиран дойде при тебе, със същото ядене и той ще те нагости. Човек трябва да познава господаря си. И тъй, всяко външно поведение на човека отговаря на неговото вътрешно съдържание. Човек не може да бъде външно благороден, ако няма вътрешно благородство, ако няма благородни мисли и чувства.
към беседата >>
44.
Природна философия / Природни гами в живота (продължение и разбор)
,
МОК
, София, 29.11.1929г.,
Те го откъсват и го турят в
чиния
, да бъде опитан.
Самият човек от геометрическо гледище има форма на елипса. Докато човек е на земята, тази елипса постепенно се затваря. В първо време тя е била отворена на горния си край. Когато напълно се затвори, ние казваме, че човек е узрял вече и трябва да се откъсне. Невидимият, разумният свят се грижи за откъсване на плода.
Те го откъсват и го турят в
чиния
, да бъде опитан.
Христос казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките“. В този стих, символично изразен, се крие велика, мощна идея. Христос е уподобил себе си на растение, което има условия да расте, да се развива и да дава плодове. Човек пък е клонче от това растение, на което са дадени същите условия, каквито и на цялото растение. Каква е задачата на човека в живота?
към беседата >>
45.
Идейната обич
,
ООК
, София, 12.3.1930г.,
Според закона на любовта, като занесе черешите на определеното място, той ще получи цяла
чиния
череши, добре измити.
Това значи: когато Божественото в човека се събуди, той ще знае, как да работи и какво да изправя в себе си. Сегашните хора имат различни слабости, вследствие на което постоянно се изкушават. Дайте на някого да занесе някъде една кошница зрели, хубави череши и вижте, дали няма да вземе поне една череша. Като носи черешите, той ще каже: Ще си взема една череша, да ги опитам, какви са. Няма нищо престъпно в това, че е взел една череша, но по-добре би било, ако не беше се изкусил.
Според закона на любовта, като занесе черешите на определеното място, той ще получи цяла
чиния
череши, добре измити.
Какъв ще бъде моралът на хората от шестата раса? Като носи кошница с череши, новият човек ще ги занесе на определеното лице, без да хапне из пътя от тях. Бъдещият морал изключва всякакво изкушение. Изкуство е човек да пренася Божиите блага от едно място на друго, без да се изкушава. За да не изпада в изкушение, човек трябва да работи върху себе си, да не се връща към атавистическите състояния на миналото.
към беседата >>
46.
Закон и принцип
,
ООК
, София, 25.6.1930г.,
Запример, той може да изцапа една
чиния
, един човек, един бряг, но в никой случай не може да опетни цялото.
Любовта прощава всичко. Тя не се занимава с греховете на хората. Тя изключва греха от космоса. Грехът е кал, която, колкото много да е, не може да опетни космоса. Грехът може да предизвика само частично опетняване на нещата.
Запример, той може да изцапа една
чиния
, един човек, един бряг, но в никой случай не може да опетни цялото.
При това, ако вярвате в силата на греха, опетняването ще бъде по-голямо. Колкото по-малко вярвате в греха, толкова по-малко ще се опетните. Човек може моментално да се освободи от калта на греха. Това зависи от неговите мисли и чувства. Като се заговори за греха, хората се чудят, как се е родил той.
към беседата >>
47.
Право си отсъдил
,
МС
, София, 12.7.1930г.,
За да бъде човек щастлив, той има нужда от следните неща през деня: един килограм хляб, една
чиния
варен боб и малко плод, било праскови, ябълки, грозде, круши и др.
Не ги ли полива, те увяхват. От неразбиране на живота вие очаквате всичко да дойде по механически начин, наготово. Вие очаквате Бог да дойде, изведнъж да поправи живота ви и да внесе в него новото. Мнозина имат криви схващания, те мислят, че ако имат много пари, много къщи, ще бъдат щастливи. Това не е право.
За да бъде човек щастлив, той има нужда от следните неща през деня: един килограм хляб, една
чиния
варен боб и малко плод, било праскови, ябълки, грозде, круши и др.
И тъй, щастието зависи от съвсем други причини в света, а не от тези, които хората намират. То почива на особен закон, а именно: пълноводието или животът на реката се поддържа от извора. Следователно, доколкото изворът се влива в реката, дотолкова и самата река ще живее. Бог е великият извор на живота. Значи, доколкото Божественото съзнание или Божественият живот се влива у нас, дотолкова и ние ще живеем.
към беседата >>
48.
Проява, връзка и причина
,
ООК
, София, 16.7.1930г.,
Вие вземате една
чиния
, изядете кокошката.
(втори вариант)
Знам, вие имате желание да ядете. Хубава, отлична идея. Но представете си тази храна. Заколят ви кокошка, изядете я. Представете си, че тази кокошка е един адепт, който знае много повече, отколкото вие.
Вие вземате една
чиния
, изядете кокошката.
Представете си, че тази кокошка започва да рови в стомаха ви. Питам, заслужава ли човек да яде една кокошка, която ще рови в стомаха. Туй в науката наричат мъчносмилаема храна. Ти не възприемай един адепт, на който месото е много сухо. Или казано другояче, никога не вземай една храна, която не е в хармония с тебе.
към втори вариант >>
49.
Милосърдие и користолюбие / Линиите на милосърдието и користолюбието. Отвесът на правата мисъл
,
МОК
, София, 26.9.1930г.,
Думата „користолюбие“ е също крива линия, но вдлъбната, като
чиния
.
Всяко знание или изкуство, което човек придобива, както и всяка работа, която върши, не е нищо друго, освен сеене. Да се върнем пак към числата като живи величини. Запример, всяка мисъл, всяко чувство представя определено число и линия. Ако произнесете думата „милосърдие“ правилно, вие веднага си представяте известно число и линия. Милосърдието представя правилна крива линия, с голяма височина, като кубе.
Думата „користолюбие“ е също крива линия, но вдлъбната, като
чиния
.
В това отношение милосърдието и користолюбието имат точно противоположни направления. Милосърдният човек представя пълна чаша, която всеки момент се обръща с устата надолу, готова да дава. Користолюбивият е чаша, обърната с устата нагоре, готова да взима, да се пълни. Милосърдният се бележи със знака плюс, а користолюбивият – с минус. Обаче след време користолюбието става положително.
към беседата >>
50.
Него видя Исус
,
НБ
, София, 9.11.1930г.,
– Защото изигра брата си, като го подкупи с една
чиния
леща.
Като пътуваше, той заспа на пътя и видя сън: една стълба, единият край на която опираше на земята, а другият стигаше до небето. Ангели слизаха и възлизаха по нея. Яков разбра, че това е свято, Божие място и обеща, че ако Бог му даде това, което иска, ще посвети живота си на Него, да Му служи. И наистина, той спечели това, което искаше: отиде при вуйчо си Лавана, на когото слугува 14 години за две жени. Защо трябваше да слугува за тези две жени?
– Защото изигра брата си, като го подкупи с една
чиния
леща.
Така той успя да вземе първородството от брата си. Тук се прояви практичността на Якова. През целия си живот той имаше изпитания за тези две жени. Не само това, но и между двете жени се явяваше спор. Втората жена доведе още една жена на Якова.
към беседата >>
51.
Здрава основа
,
УС
, София, 4.1.1931г.,
Мнозина не могат да постигнат нищо, благодарение на това, че като гледат голямата
чиния
, в тях се събужда лакомията.
Кое беше най-важното за вас през изтеклите четири седмици? Какъв беше лозунгът? – Че всеки трябва да се стреми към известно постижение по следния начин: от малкото към голямото.
Мнозина не могат да постигнат нищо, благодарение на това, че като гледат голямата
чиния
, в тях се събужда лакомията.
Те поглеждат към многото и мазно ядене, без да подозират, че силата на човека не иде от многото ядене. Важно е как ще ядеш и кога ще ядеш. Може да имаш много знание, без да разбираш как да го приложиш. Всеки трябва да приложи знанието си, за да го опита. Ако бяхте приложили поне една милионна част от това, което знаете, щяхте да имате големи постижения.
към беседата >>
Като погледна
чинията
, в която сипват ядене, аз познавам човека, който ще яде в нея.
Под нови работи вие разбирате да ви осигуря живота, да ви дам по няколко хиляди лева, да си купите, каквото ви е нужно. Това е старият живот, а не новият. Това са забавления в живота. Често ме канят на гости, гощават ме. С мене заедно канят и други.
Като погледна
чинията
, в която сипват ядене, аз познавам човека, който ще яде в нея.
Също така по парчето хляб пред човека, познавам какъв е характерът му. И най-малките неща, с които човек се ползва, говорят за неговия характер. В живота на сегашния човек трябва да стане промяна, да се преобрази той умствено и духовно. Всеки трябва да има чиния, лъжица и вилица, но те трябва да отговарят на известни условия. В живота на човека, както на обикновения, така и на възвишените същества, са нужни положителни, здрави принципи.
към беседата >>
Всеки трябва да има
чиния
, лъжица и вилица, но те трябва да отговарят на известни условия.
С мене заедно канят и други. Като погледна чинията, в която сипват ядене, аз познавам човека, който ще яде в нея. Също така по парчето хляб пред човека, познавам какъв е характерът му. И най-малките неща, с които човек се ползва, говорят за неговия характер. В живота на сегашния човек трябва да стане промяна, да се преобрази той умствено и духовно.
Всеки трябва да има
чиния
, лъжица и вилица, но те трябва да отговарят на известни условия.
В живота на човека, както на обикновения, така и на възвишените същества, са нужни положителни, здрави принципи. Така се създава здрава основа на живота. Който прилага тези принципи, той се развива правилно. Който не ги изпълнява, той остава последен в живота. Следователно ще работите, както работят всички разумни хора.
към беседата >>
52.
Тези три неща
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 6.8.1931г.,
Един ден, както седял пред пълната
чиния
на своя учител, обърнал се към Бога със следната молитва: „Господи, десет години вече, как усърдно Ти служа.
Ако беше достоен, щеше да ти се даде от това ядене.“ Днес и проповедници, и философи, и писатели – всички говорят за Любовта, но всеки я задържа за себе си, счита, че другите още не са достойни да вкусят от нея. Любовта е царско ядене. Който говори някому за Любовта, той му показва едно царско ядене, като добавя: „Не ти е дошло още времето да вкусиш от това ядене“. Значи за този, който слуша, още не е дошло времето. Какво направил този ученик най-после?
Един ден, както седял пред пълната
чиния
на своя учител, обърнал се към Бога със следната молитва: „Господи, десет години вече, как усърдно Ти служа.
Не съм ли достоен вече да вкуся от това царско ядене? Докога ще бъда зрител само на тази царска трапеза? “ Един ангел отговорил на молитвата му по следния начин: „Утре, като отидеш при учителя си и той пак сложи пред тебе царско ядене, без да ти даде от него, дигни внимателно учителя си от стола, седни на неговото място и изяж яденето в паницата! “ Ученикът харесал този съвет и така постъпил. Като отишъл при учителя си, последният пак сложил пред себе си чиния с царско ядене, но в момента, когато се готвил да яде, ученикът леко го подигнал от стола и седнал на неговото място, като казал: „Учителю, в името на твоето достойнство днес ще ям от царското ядене; аз вече съм от достойните ученици“.
към беседата >>
Като отишъл при учителя си, последният пак сложил пред себе си
чиния
с царско ядене, но в момента, когато се готвил да яде, ученикът леко го подигнал от стола и седнал на неговото място, като казал: „Учителю, в името на твоето достойнство днес ще ям от царското ядене; аз вече съм от достойните ученици“.
Един ден, както седял пред пълната чиния на своя учител, обърнал се към Бога със следната молитва: „Господи, десет години вече, как усърдно Ти служа. Не съм ли достоен вече да вкуся от това царско ядене? Докога ще бъда зрител само на тази царска трапеза? “ Един ангел отговорил на молитвата му по следния начин: „Утре, като отидеш при учителя си и той пак сложи пред тебе царско ядене, без да ти даде от него, дигни внимателно учителя си от стола, седни на неговото място и изяж яденето в паницата! “ Ученикът харесал този съвет и така постъпил.
Като отишъл при учителя си, последният пак сложил пред себе си
чиния
с царско ядене, но в момента, когато се готвил да яде, ученикът леко го подигнал от стола и седнал на неговото място, като казал: „Учителю, в името на твоето достойнство днес ще ям от царското ядене; аз вече съм от достойните ученици“.
Днес, във всички съвременни хора се крие по един от тези адепти, който казва: „Господ е далеч от хората; Любовта още не е за вас; вие не сте достойни за царското ядене; знанието не е за вас; вие сте малки деца още, не сте готови за красивите Божии работи“. Казвам: дигнете вашите учители от троновете им и седнете на техните места. Започнете след това да се храните с яденето на Любовта! Дигнете вашите учители от троновете на Мъдростта и започнете да се ползвате от светлината на знанието! Дигнете вашите учители от троновете на Истината и започнете да служите на Бога!
към беседата >>
53.
Бавни и бързи движения
,
МОК
, София, 8.1.1932г.,
Взимаш първата хапка, но виждаш, че яденето е поставено в голяма
чиния
.
– Щом нямаш пари, ще дадеш, колкото имаш. В гостилницата нищо не дават на вересия. Влезеш ли вътре, ще бръкнеш в джоба си, ще извадиш кесията си, за да разбереш, колко можеш да ядеш. Колкото имаш в кесията, с толкова можеш да разполагаш. Значи, ти ядеш правилно дотолкова, доколкото твоят ум присъства в първата хапка.
Взимаш първата хапка, но виждаш, че яденето е поставено в голяма
чиния
.
В случая, първата хапка е центърът, а другите хапки са точки на окръжността. Всяко ядене е реално дотолкова, доколкото влиза в устата. Докато не влезе в устата, яденето не е реално: или ще го ядеш, или няма да го ядеш. Двама другари, англичани, влезли заедно в една гостилница да се нахранят. Поръчали си ядене и започнали да ядат.
към беседата >>
Не гледай на
чинията
, но на изядените хапки.
Последният направил сметка за двамата. Обаче, англичанинът казал: Ще платя само моето ядене и половината от яденето на другаря ми. Както виждаш, половината ядене остана. Казвам: И вие не знаете, доде ще изядете яденето си, може да остане на половината, може още на първата лъжица да спрете. Важно е, колко сте изяли.
Не гледай на
чинията
, но на изядените хапки.
Радвай се на тях. Хапката, която си изял, струва хиляди пъти повече от пълните чинии ядене. Тя принася повече полза от яденето, което си приел в себе си, Този закон има приложение и в живота. Онова, което виждаш вън от себе си, това са пълните чинии с ядене. Онова, което чувстваш, това са хапките, които си изял.
към беседата >>
54.
Тези малките
,
НБ
, София, 7.2.1932г.,
Сега ще се усмихвате; ще кажете една дума, ще вземете вилушката, ще хапнете, пак ще погледнете в
чинията
, пак ще вземете една хапка, ще я сдъвчите.
Но ние нямаме време за спор. Когато ядем, когато сме на обед, няма какво да спорим. Ние ще ядем, понеже имаме един опит в лабораторията. Вие ще ядете и след това ще. правите своите умозаключения, своите спорове дали яденето е било хубаво сготвено или не.
Сега ще се усмихвате; ще кажете една дума, ще вземете вилушката, ще хапнете, пак ще погледнете в
чинията
, пак ще вземете една хапка, ще я сдъвчите.
И философи, и светии все дъвчат. И светията дъвче по същия начин. Един дъвче отляво надясно, друг дъвче отдясно наляво и това го считате за нещо обикновено. Вие не виждате млекопитаещите преживни животни. Когато един вол яде, той преживя, размишлява.
към беседата >>
55.
Петък и събота
,
МОК
, София, 18.3.1932г.,
Шишко се ядосал и сърдито казал: Като си нямал пари, не можа ли да се задоволиш само с една
чиния
ядене?
Един беден ученик от варненската гимназия, стипендиант, отишъл един ден в гостилницата на прочутия Шишко гостилничаря да се нахрани. Седнал да яде и понеже бил много гладен, поръчал си няколко яденета. Шишко го гледал как яде и си мислел: Навярно тоя синковец е получил пари от баща си, затова яде толкова много. Като се нахранил, ученикът станал от масата и се обърнал към гостилничаря с думите: Шишко, ще ме извиниш, не мога да ти платя, нямам пари. Днес бях много тъжен, затова реших да се нахраня добре.
Шишко се ядосал и сърдито казал: Като си нямал пари, не можа ли да се задоволиш само с една
чиния
ядене?
Ти изяде четири чинии ядене и не мислиш да плащаш. Аз съм щедър – за една чиния щях да те извиня, но за трите няма да ти простя. Набил го добре и с един ритник го изхвърлил от гостилницата си. Като видели това, съучениците му го запитали: Приятелю, защо те би Шишко? – Имам да му давам.
към беседата >>
Аз съм щедър – за една
чиния
щях да те извиня, но за трите няма да ти простя.
Шишко го гледал как яде и си мислел: Навярно тоя синковец е получил пари от баща си, затова яде толкова много. Като се нахранил, ученикът станал от масата и се обърнал към гостилничаря с думите: Шишко, ще ме извиниш, не мога да ти платя, нямам пари. Днес бях много тъжен, затова реших да се нахраня добре. Шишко се ядосал и сърдито казал: Като си нямал пари, не можа ли да се задоволиш само с една чиния ядене? Ти изяде четири чинии ядене и не мислиш да плащаш.
Аз съм щедър – за една
чиния
щях да те извиня, но за трите няма да ти простя.
Набил го добре и с един ритник го изхвърлил от гостилницата си. Като видели това, съучениците му го запитали: Приятелю, защо те би Шишко? – Имам да му давам. Би ме, но ме и нахрани. Казвам: Няма човек в света, който да не е опитал ритника на Природата.
към беседата >>
56.
Вярата като закон
,
ИБ
,
БС
, София, 31.3.1932г.,
Прилича на
чиния
.
Във всичките хора животинското и растителното царство съществуват - това е като правило. Рядко ще срещнеш някой човек, когото, като видиш, да ти е приятно. Това какво е? (- Чаша.) Но толкова голяма чаша има ли?
Прилича на
чиния
.
В едно отношение човек трябва да бъде чаша, а в друго отношение трябва да бъде чиния. Това на какво прилича още? (На лоливалник, на лейка.) Чашата е един символ. Не се смущавайте. Аз не искам да ви оплета, че да не знаете, не, но искам да вй покажа, че символите могат да се превърнат.
към беседата >>
В едно отношение човек трябва да бъде чаша, а в друго отношение трябва да бъде
чиния
.
Рядко ще срещнеш някой човек, когото, като видиш, да ти е приятно. Това какво е? (- Чаша.) Но толкова голяма чаша има ли? Прилича на чиния.
В едно отношение човек трябва да бъде чаша, а в друго отношение трябва да бъде
чиния
.
Това на какво прилича още? (На лоливалник, на лейка.) Чашата е един символ. Не се смущавайте. Аз не искам да ви оплета, че да не знаете, не, но искам да вй покажа, че символите могат да се превърнат. Един символ може да се превърне.
към беседата >>
Значи чашата стана на
чиния
, стана и на лейка.
За да научиш втората буква, какво трябва да бъдеш? - "б". Значи трябва да туриш някаква основа, темел[†], някъде да се хванеш. Първото показва, че имаш семе, а второто показва, че си посял семето, и то е поникнало в земята. Ние се отклонихме от предметното учение.
Значи чашата стана на
чиния
, стана и на лейка.
Ако от чашата премахнем дръжката, става на гърне. Гърнето на какво ще стане? Това са длъжности, служби, които гърнето взема. Те са високи служби, разбира се. Каква е службата на чашата?
към беседата >>
В
чинията
има прогрес.
Гърнето на какво ще стане? Това са длъжности, служби, които гърнето взема. Те са високи служби, разбира се. Каква е службата на чашата? Службата на чашата е да гребе и да взема.
В
чинията
има прогрес.
С чашата ще вземеш, ще напълниш чинията и ще изливаш. Чинията е само за човека, а лейката е за растенията. Значи чашата може да върши няколко служби: да черпи вода, да държи гореща вода в себе си. А като лейка има служба да раздава водата на растенията. Чашата е преобразувана от цветовете.
към беседата >>
С чашата ще вземеш, ще напълниш
чинията
и ще изливаш.
Това са длъжности, служби, които гърнето взема. Те са високи служби, разбира се. Каква е службата на чашата? Службата на чашата е да гребе и да взема. В чинията има прогрес.
С чашата ще вземеш, ще напълниш
чинията
и ще изливаш.
Чинията е само за човека, а лейката е за растенията. Значи чашата може да върши няколко служби: да черпи вода, да държи гореща вода в себе си. А като лейка има служба да раздава водата на растенията. Чашата е преобразувана от цветовете. Човек е направил чашата, той взема чашата и я пълни с вода.
към беседата >>
Чинията
е само за човека, а лейката е за растенията.
Те са високи служби, разбира се. Каква е службата на чашата? Службата на чашата е да гребе и да взема. В чинията има прогрес. С чашата ще вземеш, ще напълниш чинията и ще изливаш.
Чинията
е само за човека, а лейката е за растенията.
Значи чашата може да върши няколко служби: да черпи вода, да държи гореща вода в себе си. А като лейка има служба да раздава водата на растенията. Чашата е преобразувана от цветовете. Човек е направил чашата, той взема чашата и я пълни с вода. Човек винаги подражава на Бога.
към беседата >>
57.
Постоянна благодарност
,
УС
, София, 29.5.1932г.,
Ставате от трапезата, оставяте
чинията
, кърпата и казвате, че маслото не било хубаво.
Сега вие искате да знаете заключението на лекцията. Какво е заключението, като се нахраните? – Да извадите пари и да си платите. Ако си женен, жена ти е сготвила. Ако си брат или сестра, сестра ти или майка ти е сготвила.
Ставате от трапезата, оставяте
чинията
, кърпата и казвате, че маслото не било хубаво.
Легнете, заспите и пак ставате да ядете. Значи ядене, спане; пак ядене, пак спане. Къде е знанието ви? Какво сте придобили? Ако аз бях на ваше място и майка ми е сготвила, щях да я целуна, да я погаля и да благодаря.
към беседата >>
58.
Любов, обич и почит / Почит към себе си, любов към Бога, обич към ближния
,
ООК
, София, 1.6.1932г.,
Болният лежал неподвижно; на масата пред него имало
чиния
, пълна с кюфтета.
Казвате, че болният не може да яде - това било един признак. Обаче, има болни, които ядат повече от здравите. Повикали лекар да прегледа един умиращ, да види, какво е положението му. Лекарят отишъл тичешком при болния, да не би да умре, преди да се опита да му помогне. Какво видял?
Болният лежал неподвижно; на масата пред него имало
чиния
, пълна с кюфтета.
Като видял лекаря, болният извикал: Господин докторе, умирам! Помогни ми. Лекарят го погледнал, усмихнал се и казал: Бъди спокоен, докато тая чиния стои пред тебе и си хапваш, няма да умреш. Такава била болестта му, че трябвало да яде. Същият лекар изнася интересни случаи от своята практика.
към беседата >>
Лекарят го погледнал, усмихнал се и казал: Бъди спокоен, докато тая
чиния
стои пред тебе и си хапваш, няма да умреш.
Лекарят отишъл тичешком при болния, да не би да умре, преди да се опита да му помогне. Какво видял? Болният лежал неподвижно; на масата пред него имало чиния, пълна с кюфтета. Като видял лекаря, болният извикал: Господин докторе, умирам! Помогни ми.
Лекарят го погледнал, усмихнал се и казал: Бъди спокоен, докато тая
чиния
стои пред тебе и си хапваш, няма да умреш.
Такава била болестта му, че трябвало да яде. Същият лекар изнася интересни случаи от своята практика. Имало един болен, който изяждал девет хляба на ден. Друга една млада мома изяждала закуската на 70 деца в един приют. Това са болезнени случаи.
към беседата >>
Запример един болен умира, лекарят влиза запъхтян при болния, и при него - една
чиния
с кюфтета.
(втори вариант)
Това е опакото на медицината. Медицината има две страни. Медик си само тогава, когато познаваш кой е здрав човек. Медиците днес имат признаци кой е болен човек, но нямат признаци кой е здрав човек. Някои казват, че повече ядат, но има болни, които ядат повече от здрави.
Запример един болен умира, лекарят влиза запъхтян при болния, и при него - една
чиния
с кюфтета.
Болният казал: "О, Господи, умирам." Лекарят казал: "Ти като можеш да ядеш една паница с кюфтета, не си болен." Взима си шапката и си отива. Това е една болест. Има един английски лекар, който дава статистика в една книга. Той споменава за един болен, който изяжда девет кила хляб. После същият разправя за една млада мома, която влязла в един приют, дето била приготвена закуска за седемдесет деца, и тя я оплескала.
към втори вариант >>
59.
Новото знание / Ново знание
,
МОК
, София, 10.6.1932г.,
Ти изядеш яденето, измиеш добре
чинията
и не остава никаква следа от него.
Като готвиш, ти твориш. Не е лесно на гостилничаря, след като постави гостилницата в порядък, да измисли 20–30 вида яденета. И яденето е творчески процес. Седнеш пред трапезата и започваш да ядеш: превръщаш видимото в невидимо. Значи тук има творчество в две противоположни посоки: гостилничарят прави невидимото видимо, а клиентът превръща видимото в невидимо.
Ти изядеш яденето, измиеш добре
чинията
и не остава никаква следа от него.
Гостилничарят казва: Плати! Ако няма свидетели, че си ял, законът не те хваща. Ти не си оставил никаква следа от яденето. – Как се разрешава този въпрос? – Чрез вътрешно доверие.
към беседата >>
60.
С притчи
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 4.8.1932г.,
Сипват някому в
чинията
ядене.
Казвам: окото, което съблазнява човека, е око на дявола. В такъв случай аз бих казал: извади окото на дявола, което те съблазнява, и го хвърли; по-добре е да влезеш с едно око в Царството Божие, отколкото да имаш едно дяволско око. Тъй щото, едното око на човека е Божествено, а другото е дяволско. Питам: по какво се познава дяволското око? Дяволското око е всякога недоволно.
Сипват някому в
чинията
ядене.
Той погледне в чинията си и казва: „Малко ми е“. Сипват му втора лъжица. Казвам: първата лъжица струва повече от втората. Втората лъжица е окото на дявола. Колкото са ти сипали първия път, вземи чинията си и благодари.
към беседата >>
Той погледне в
чинията
си и казва: „Малко ми е“.
В такъв случай аз бих казал: извади окото на дявола, което те съблазнява, и го хвърли; по-добре е да влезеш с едно око в Царството Божие, отколкото да имаш едно дяволско око. Тъй щото, едното око на човека е Божествено, а другото е дяволско. Питам: по какво се познава дяволското око? Дяволското око е всякога недоволно. Сипват някому в чинията ядене.
Той погледне в
чинията
си и казва: „Малко ми е“.
Сипват му втора лъжица. Казвам: първата лъжица струва повече от втората. Втората лъжица е окото на дявола. Колкото са ти сипали първия път, вземи чинията си и благодари. Това е Божественото око, което всякога е доволно.
към беседата >>
Колкото са ти сипали първия път, вземи
чинията
си и благодари.
Сипват някому в чинията ядене. Той погледне в чинията си и казва: „Малко ми е“. Сипват му втора лъжица. Казвам: първата лъжица струва повече от втората. Втората лъжица е окото на дявола.
Колкото са ти сипали първия път, вземи
чинията
си и благодари.
Това е Божественото око, което всякога е доволно. Сипят ли ти втори път, може да го изядеш, а може и да не го изядеш. Първото, което са ти сипали, е най-сладко. Когато сипват много в чинията, много сте платили; когато сипват малко, малко сте платили. Едно е важно: колкото и да ви сипват, да бъдете благодарни.
към беседата >>
Когато сипват много в
чинията
, много сте платили; когато сипват малко, малко сте платили.
Втората лъжица е окото на дявола. Колкото са ти сипали първия път, вземи чинията си и благодари. Това е Божественото око, което всякога е доволно. Сипят ли ти втори път, може да го изядеш, а може и да не го изядеш. Първото, което са ти сипали, е най-сладко.
Когато сипват много в
чинията
, много сте платили; когато сипват малко, малко сте платили.
Едно е важно: колкото и да ви сипват, да бъдете благодарни.
към беседата >>
61.
Ще се приложи
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 16.8.1932г.,
Който обича да изяжда всичко в
чинията
си, до последната трошица, той не успява в живота си.
Не ги ли храните, те ще се откажат да ви служат и ще си заминат. Злото не се състои в яденето, но в лакомията на човека, много да яде. Когато ядете, пазете правилото: сладко яжте, но никога не преяждайте. Винаги оставайте по малко гладни. По-добре станете от трапезата недояли, отколкото преситени.
Който обича да изяжда всичко в
чинията
си, до последната трошица, той не успява в живота си.
Остане ли нещо в чинията ви, нека бъде за онези, които и толкова нямат. Иначе в живота ви ще настанат обратни реакции. Сега, като говоря за храненето, в широк смисъл, хранене на тялото, на ума и на сърцето, трябва да се има предвид следното хигиенично правило: във всяко нещо, което човек върши, трябва да взимат участие тялото, ума, сърцето, душата и духът му. Само при това условие и постъпката, и мисълта, и чувството ще имат сила. Във всяко нещо се изисква пълнота, единство, връзка между частите.
към беседата >>
Остане ли нещо в
чинията
ви, нека бъде за онези, които и толкова нямат.
Злото не се състои в яденето, но в лакомията на човека, много да яде. Когато ядете, пазете правилото: сладко яжте, но никога не преяждайте. Винаги оставайте по малко гладни. По-добре станете от трапезата недояли, отколкото преситени. Който обича да изяжда всичко в чинията си, до последната трошица, той не успява в живота си.
Остане ли нещо в
чинията
ви, нека бъде за онези, които и толкова нямат.
Иначе в живота ви ще настанат обратни реакции. Сега, като говоря за храненето, в широк смисъл, хранене на тялото, на ума и на сърцето, трябва да се има предвид следното хигиенично правило: във всяко нещо, което човек върши, трябва да взимат участие тялото, ума, сърцето, душата и духът му. Само при това условие и постъпката, и мисълта, и чувството ще имат сила. Във всяко нещо се изисква пълнота, единство, връзка между частите. Трима приятели се оженили.
към беседата >>
62.
Правила за живота
,
УС
, София, 2.10.1932г.,
Сготви, сипи яденето в
чинията
, и остави други да го опитат.
Бог изисква от всички да работим, да дадем добър пример на другите. Ако си художник, ще нарисуваш една хубава картина и ще я изложиш, да видиш, дали хората ще я харесат. Няма какво да им се говори. Те сами ще я оценят. Добре сготвеното ядене не се нуждае от похвали.
Сготви, сипи яденето в
чинията
, и остави други да го опитат.
Ако кажат, че е хубаво, наистина е добре сготвено. Ако не го одобрят, значи не е сготвено добре. Обаче, ако яденето за мене е хубаво, не значи, че и за другите е хубаво. Ще ви дам едно правило за живота, което трябва всякога да спазвате. То е следното: Не говорете много.
към беседата >>
63.
Граници на възможности
,
МОК
, София, 14.10.1932г.,
Той ти сипе ядене в една
чиния
и ти започваш да ядеш като учен.
Затова, кажи си: Ще копая, ще садя плодни дървета и ще чакам 12 години, докато получа изобилно плодове. Кажеш ли, че нямаш търпение, ще ходиш гладен и бос. И учен да си, пак ще копаеш и садиш. Учил си, свършил си висша наука, но не можеш да работиш. Като огладнееш, влизаш в една гостилница и се молиш на гостилничаря да ти даде малко ядене.
Той ти сипе ядене в една
чиния
и ти започваш да ядеш като учен.
Казваш: Ще покажа на тези хора, как яде учен човек. – И ученият, и простият ядат по един и същ начин. И двамата искат да задоволят глада си. Ще кажете, че науката е свещено нещо. – Свещена е, ако тя може да преодолее всички мъчнотии.
към беседата >>
64.
Вътрешните сили / Вътрешни сили в човека
,
ООК
, София, 26.10.1932г.,
Какво правиш, като видиш
чинията
си пълна?
– Стремим се и ние, искаме да постигнем нещо. – Вие се стремите, имате добри желания, но не мислете, че сте постигнали всичко. Трябва да учите и да работите. Ето, и аз съм дошъл между вас, да уча, да придобия нещо. Като придобия това, за което съм дошъл, ще отида на друго място.
Какво правиш, като видиш
чинията
си пълна?
– Нахраниш се и я оставяш настрана, за да свършиш друга работа. След време пак ще се върнеш към пълната чиния. Казвате: Учителят ще ни остави. Не е въпрос за оставяне; въпросът е да разберете понятието „близост”. Божията Любов създава условия за близост.
към беседата >>
След време пак ще се върнеш към пълната
чиния
.
Трябва да учите и да работите. Ето, и аз съм дошъл между вас, да уча, да придобия нещо. Като придобия това, за което съм дошъл, ще отида на друго място. Какво правиш, като видиш чинията си пълна? – Нахраниш се и я оставяш настрана, за да свършиш друга работа.
След време пак ще се върнеш към пълната
чиния
.
Казвате: Учителят ще ни остави. Не е въпрос за оставяне; въпросът е да разберете понятието „близост”. Божията Любов създава условия за близост. Дето има любов, там хората са близки; дето любовта отсъства, там никаква близост не съществува. Ако имаш любов, всичко можеш да постигнеш: без любов нищо не се постига.
към беседата >>
65.
Постигнати резултати
,
МОК
, София, 28.10.1932г.,
(След клас на всички се раздаде една
чиния
хубаво грозде.)
(втори вариант)
Ако светлина влезе в ума, свобода - в сърцето и изобилие - в човешката воля, това е спасението на сегашния живот. И когато дойдат тия условия, светът ще бъде подобрен. Сега кое тежи повече - прасковата или ябълката? („Прасковата.“) Тази праскова тежи 250 грама. Кому да се даде тя?
(След клас на всички се раздаде една
чиния
хубаво грозде.)
към втори вариант >>
66.
Здрава мисъл
,
ООК
, София, 16.11.1932г.,
-Дяволът. Същият ще ти остави една
чиния
с ядене да се нахраниш.
Веднага вземаш молив и един лист и почваш да рисуваш богатия. След това, представяш портрета му, за което той те възнаграждава добре. Преди това, ти изпита мъчнотията. Така си задоволяваш глада. Питам: Кой създава големите мъчнотии в живота?
-Дяволът. Същият ще ти остави една
чиния
с ядене да се нахраниш.
В това време ти започни да го рисуваш. Яденето, което дяволът оставя, представлява торба със злато – изкушение. Не пипай торбата, защото в този момент идват разбойници. Щом видят торбата, те се нахвърлят на нея и питат: Твоя ли е тази торба? – Не е моя, тя е за вас.
към беседата >>
67.
Сеятелят
,
УС
, София, 18.12.1932г.,
Ето как бих постъпил аз, ако дядото дойдеше при мене: ще сваря жито, ще ти донеса една
чиния
от него и ще ти кажа: „Дядо ти ми се яви от онзи свят, иска да му сваря жито и да донеса и на тебе“.
А вие отивате да проповядвате без ябълки, без круши, без сливи и казвате: „Имам голямо поръчение от Господа“. – „Какво е то? “ – „Снощи сънувах, че дядо ти дойде при мене и ми каза да свариш жито за него. Гладен бил.“ – „Защо дядо ми не дойде на мене да каже, а дойде при тебе? “ – Е, все трябва чрез някого да каже.
Ето как бих постъпил аз, ако дядото дойдеше при мене: ще сваря жито, ще ти донеса една
чиния
от него и ще ти кажа: „Дядо ти ми се яви от онзи свят, иска да му сваря жито и да донеса и на тебе“.
Ти ще се зачудиш защо дядо ти от онзи свят се загрижил за тебе. Така трябва да се постъпва. А тъй, ще отидеш при някой беден човек, да му кажеш, че дядо му искал жито от него. Той няма пари за хляб, а жито ще вари! Те не варят житото, а карат другите да го варят.
към беседата >>
68.
Вътрешни опити
,
ООК
, София, 28.12.1932г.,
Той донесе една
чиния
и я сложи пред мен.
Един наш познат разказваше своята опитност: От 12 години съм вегетарианец. Един ден влизам в една гостилница и ми замириса приятно на момици. Много обичах момици. За момент забравих, че съм вегетарианец. Сядам пред една маса и поръчвам на гостилничаря да ми донесе готвени момици.
Той донесе една
чиния
и я сложи пред мен.
Веднага се сепнах, сетих се, че не ям месо и си казах: Чудно нещо, какво щях да направя! Скъпо щях да платя яденето на момици. Извиках гостилничаря и казах: Извинете ме, връщам яденето, не съм разположен. Платих яденето и излязох. Вървя по улиците и си мисля: Не съм станал още вегетарианец.
към беседата >>
69.
Външна и вътрешна вяра
,
УС
, София, 8.1.1933г.,
Щедростта угощавайте, а скъперничеството – само да лиже
чинията
.
Тези неща да не останат като правила във вас и да се страхувате от тях. Като дойде Любовта, угостете я. Щом дойде противоположното на нея, не го пъдете, но дайте му от трошиците на трапезата. Нека то стои далеч от трапезата. Доброто угощавайте, а на злото давайте само трошици.
Щедростта угощавайте, а скъперничеството – само да лиже
чинията
.
Дръжте следното правило в ума си: Любовта всякога да е на трапезата и да я угощавате, омразата да е под трапезата и да ѝ давате да ближе чиниите. Това правило се отнася до онези, които искат да бъдат свободни. Този е пътят на свободата. Няма друг път. Той е абсолютен и неизменен.
към беседата >>
70.
Първото място
,
НБ
, София, 5.2.1933г.,
Чинията
, в която е яла една душа, остава така чиста, както преди яденето.
(втори вариант)
Червата заемат последно място в една душа, която е заминала за другия свят. Духовният свят се отличава по това, че е крайно хигиенично място, там няма почти никакви излишъци. Там се яде малко и храната се усвоява изцяло, никакъв излишък не остава. Така че, там място за нечистотии няма. И умивалници няма.
Чинията
, в която е яла една душа, остава така чиста, както преди яденето.
Говоря ви на ваш език. Ако не ми вярвате, като отидете на онзи свят, проверете и ми пишете. Аз съм от тези, които проверяват. За мене онзи свят е възвишена област. Аз считам живота за единство.
към втори вариант >>
71.
Устата
,
ООК
, София, 15.3.1933г.,
Ще се чудиш от коя
чиния
да ядеш.
Искаш да бъдеш свободен. И без това желание ти си свободен. Имаш жена, която те обича; имаш дъщеря, син, приятели, които те обичат. Какво повече искаш от това? – „Искам всички да ме обичат.“ – Ако 100 души те обичат и всеки ти донесе ядене, как ще се справиш с него?
Ще се чудиш от коя
чиния
да ядеш.
Друг е въпросът, ако един човек те обича и ти донесе ядене. Неговата любов е твоят обяд. Ще се нахраниш и ще благодариш. Защо ти е повече? Да се върнем към устата.
към беседата >>
72.
Обходата / Обхода
,
ООК
, София, 31.5.1933г.,
Правилно яде онзи, който сяда спокойно пред готовата трапеза и не бърза: туря кърпата си, намества добре
чинията
, разглежда хляба и след това започва да се храни.
Направи същия опит, когато си гладен. Тури хляб или един плод пред себе си и чакай известно време, до 1 – 2 минути. Ако издържиш това време, без да нарушиш спокойствието си, имаш търпение. Кой от вас е правил тези опити, да знае, колко може да издържа пред жаждата и глада, когато пред него има и вода, и хляб? Досега аз не съм срещнал човек, който да знае, как да яде.
Правилно яде онзи, който сяда спокойно пред готовата трапеза и не бърза: туря кърпата си, намества добре
чинията
, разглежда хляба и след това започва да се храни.
Какво от това, че ще минат пет минути, докато започне да яде? – Нямам време, бърза работа ме чака. – Щом не можеш да намериш време за ядене и бързаш, природата ще те застави да намериш това време, но скъпо ще платиш. Ще заболееш, ще легнеш на легло няколко месеца и тогава ще имаш време за всичко: бавно ще ядеш и добре ще дъвчеш храната си. Тогава ще намериш и пари за лекуване.
към беседата >>
73.
Сигурното място
,
МОК
, София, 21.7.1933г.,
Той поглежда в
чинията
на съседа си и сърцето му се свива неспокойно.
Човек ревнува, защото се страхува да не го измести някой. Всеки заема определено място и се бои да не го изместят. Ревността е условие за вътрешно безпокойство, което я предшества. Поканват двама души на обяд в едно богато семейство. На единия слагат по-хубаво ядене от това на другия.
Той поглежда в
чинията
на съседа си и сърцето му се свива неспокойно.
Той си казва: „На този дават по-голямо уважение“. Смущението му се превръща в ревност. Между две красиви моми пак се явява ревност, коя да заеме първо място. И между двама момъка пак се явява ревност. Пръв е само най-силният.
към беседата >>
Той поглежда в
чинията
на съседа си и сърцето му се свива неспокойно.
(втори вариант)
Човек ревнува, защото се страхува да не го измести някой. Всеки заема определено място и се бои да не го изместят. Ревността е условие за вътрешно безпокойство, което я предшества. Поканват двама души на обяд в едно богато семейство. На единия слагат по-хубаво ядене от това на другия.
Той поглежда в
чинията
на съседа си и сърцето му се свива неспокойно.
Той си казва: „На този дават по-голямо уважение.“ Смущението му се превръща в ревност. Между две красиви моми пак се явява ревност - коя да заеме първо място. И между двама момъка пак се явява ревност. Пръв е само най-силният. Така е и в природата.
към втори вариант >>
74.
Елементарни, съзвучащи и съграждащи мисли
,
ООК
, София, 25.10.1933г.,
В законите на Мойсея е казано: „Когато отиваш да жънеш нивата си, не я доожънвай, остави на нея няколко класове тук-там, да има за бедни хора.“ Като ядеш, не изяждай всичко в
чинията
си, остави нещо в нея.
Що се отнася до знанието, то няма да дойде по начина, по който хората продават знанието си, но по съвсем особен начин. Та като седнеш да ядеш, ще се освободиш от всичко ненужно и ще бъдеш благодарен, защото и твоята поезия и музика ще се радват. При това, никога не се лакоми да ядеш повече, отколкото трябва. Всякога оставайте малко гладни. Аз мога да ви кажа защо трябва да оставате гладни.
В законите на Мойсея е казано: „Когато отиваш да жънеш нивата си, не я доожънвай, остави на нея няколко класове тук-там, да има за бедни хора.“ Като ядеш, не изяждай всичко в
чинията
си, остави нещо в нея.
Аз познавам един българин, той като яде, всякога измива с хляб чинията си, но въпреки това работите му не вървяха добре. Аз го гледам, нищо не му казвам, а той казва, че така трябвало да се яде. Същият закон се отнася и до мислите: не желай да разбереш една мисъл до край – това е лакомия. Не желай да бъдеш такъв поет, музикант или учен, че да няма втори като тебе. Това е непостижимо.
към беседата >>
Аз познавам един българин, той като яде, всякога измива с хляб
чинията
си, но въпреки това работите му не вървяха добре.
Та като седнеш да ядеш, ще се освободиш от всичко ненужно и ще бъдеш благодарен, защото и твоята поезия и музика ще се радват. При това, никога не се лакоми да ядеш повече, отколкото трябва. Всякога оставайте малко гладни. Аз мога да ви кажа защо трябва да оставате гладни. В законите на Мойсея е казано: „Когато отиваш да жънеш нивата си, не я доожънвай, остави на нея няколко класове тук-там, да има за бедни хора.“ Като ядеш, не изяждай всичко в чинията си, остави нещо в нея.
Аз познавам един българин, той като яде, всякога измива с хляб
чинията
си, но въпреки това работите му не вървяха добре.
Аз го гледам, нищо не му казвам, а той казва, че така трябвало да се яде. Същият закон се отнася и до мислите: не желай да разбереш една мисъл до край – това е лакомия. Не желай да бъдеш такъв поет, музикант или учен, че да няма втори като тебе. Това е непостижимо. Така ти ще намериш своето нещастие.
към беседата >>
75.
Там ще бъде и слугата Ми
,
НБ
, София, 5.11.1933г.,
Ако майката е умна, и синът ще бъде умен; ако майката не е умна, синът ще бъде осъден да носи лошите последствия на
майчиния
си ум.
И тогава те ще разпределят своята деятелност. Мъжът ще носи светлината в света, а жената ще носи топлината. Мъжът ще носи живота в света, а жената ще носи знанието. При сегашното развитие дъщерите и синовете наследяват ума на майка си, а не ума на баща си. Майката предава ума, а бащата предава своя характер.
Ако майката е умна, и синът ще бъде умен; ако майката не е умна, синът ще бъде осъден да носи лошите последствия на
майчиния
си ум.
Това показва каква роля трябва да играе майката при сегашните условия за развитието на ума в децата. Тъй щото, ако знаем това, ако искаме да развием своя ум, своя манталитет, ние трябва да дадем ход на мекия елемент в себе си, на девата, или с други думи, да дадем ход на човешката душа. Аз взимам душата и духа, които живеят заедно в човека, които наричам ангела и девата, които са бъдещите мъж и жена. Мъжът ще бъде духът, а жената – девата и двамата ще живеят заедно. Значи, за в бъдеще, мъжът – духът – ще носи светлината в себе си, а жената – душата, девата – ще носи топлината, които са необходими като условия за вечния живот, за безсмъртието.
към беседата >>
76.
Придобивките на деня
,
ООК
, София, 29.11.1933г.,
Слугинята счупила някоя
чиния
и вие цял ден разправяте това.
Щом дойде една добра мисъл в ума ви, Бог се е проявил. Щом дойде едно добро чувство в тебе, Бог се е проявил. Щом направиш една добра постъпка, Бог пак се е проявил. Всеки ден трябва да се стремите да възприемете една добра мисъл, едно добро чувство и да направите една добра постъпка. Кога Бог ви е проговорил и ще видите с колко празни неща се занимавате.
Слугинята счупила някоя
чиния
и вие цял ден разправяте това.
Казвате, че от баба ви останала чинията и тоя ден сте го изгубили за хубавата чиния. А пък тази чиния е трябвало да я счупите, защото прогресът ви зависи от счупването на тая чиния. Ако се строшат вашите букаи, захвърлете ги и да ги вземе, който иска. Букаите и златни да са, оставете ги. Не дръжте в ума си онази голямата чиния на баба си, оставете я.
към беседата >>
Казвате, че от баба ви останала
чинията
и тоя ден сте го изгубили за хубавата
чиния
.
Щом дойде едно добро чувство в тебе, Бог се е проявил. Щом направиш една добра постъпка, Бог пак се е проявил. Всеки ден трябва да се стремите да възприемете една добра мисъл, едно добро чувство и да направите една добра постъпка. Кога Бог ви е проговорил и ще видите с колко празни неща се занимавате. Слугинята счупила някоя чиния и вие цял ден разправяте това.
Казвате, че от баба ви останала
чинията
и тоя ден сте го изгубили за хубавата
чиния
.
А пък тази чиния е трябвало да я счупите, защото прогресът ви зависи от счупването на тая чиния. Ако се строшат вашите букаи, захвърлете ги и да ги вземе, който иска. Букаите и златни да са, оставете ги. Не дръжте в ума си онази голямата чиния на баба си, оставете я. Всяка една мисъл, която може да ви държи в робство, всяко чувство, което може да ви държи в робство и всяка постъпка, която може да ви държи в робство, освободете се от тях.
към беседата >>
А пък тази
чиния
е трябвало да я счупите, защото прогресът ви зависи от счупването на тая
чиния
.
Щом направиш една добра постъпка, Бог пак се е проявил. Всеки ден трябва да се стремите да възприемете една добра мисъл, едно добро чувство и да направите една добра постъпка. Кога Бог ви е проговорил и ще видите с колко празни неща се занимавате. Слугинята счупила някоя чиния и вие цял ден разправяте това. Казвате, че от баба ви останала чинията и тоя ден сте го изгубили за хубавата чиния.
А пък тази
чиния
е трябвало да я счупите, защото прогресът ви зависи от счупването на тая
чиния
.
Ако се строшат вашите букаи, захвърлете ги и да ги вземе, който иска. Букаите и златни да са, оставете ги. Не дръжте в ума си онази голямата чиния на баба си, оставете я. Всяка една мисъл, която може да ви държи в робство, всяко чувство, което може да ви държи в робство и всяка постъпка, която може да ви държи в робство, освободете се от тях. Аз говоря за един момент.
към беседата >>
Не дръжте в ума си онази голямата
чиния
на баба си, оставете я.
Слугинята счупила някоя чиния и вие цял ден разправяте това. Казвате, че от баба ви останала чинията и тоя ден сте го изгубили за хубавата чиния. А пък тази чиния е трябвало да я счупите, защото прогресът ви зависи от счупването на тая чиния. Ако се строшат вашите букаи, захвърлете ги и да ги вземе, който иска. Букаите и златни да са, оставете ги.
Не дръжте в ума си онази голямата
чиния
на баба си, оставете я.
Всяка една мисъл, която може да ви държи в робство, всяко чувство, което може да ви държи в робство и всяка постъпка, която може да ви държи в робство, освободете се от тях. Аз говоря за един момент. И ако се освободите, може би този момент да е онзи, който ще определи посоката на нещата в живота. Може един момент да определи, да отвори пътя ви за онези, великите постижения. Някой път вие мислите, че имате постижение.
към беседата >>
77.
Условията за растеж
,
ООК
, София, 4.4.1934г.,
И тогава те си изваждат кобурите и във всяка
чиния
ще турят малко.
Те ще кажат: „Ще даваш ли? “ Какво ще правиш тогава? – Ще ги нахраниш, нищо повече. Ще ги нахраниш, но в храненето има един закон. За апаши, за разбойници, гостилничарят си има известни течности и като капне от тях, апашът, като яде от неговото ядене, престава да бъде апаш.
И тогава те си изваждат кобурите и във всяка
чиния
ще турят малко.
И след като яде от тази храна, онзи ще излезе и ще каже: „Няма да бъда вече апаш, ще бъда честен.“ Ще го направиш и ще им туриш това подсоляване. Та всякога можете да направите всичко при усилията да изпълните Волята Божия. Трябва да имате едно желание да проверявате нещата и трябва да знаете, че невидимият свят е крайно взискателен. Те не са строги, но те не обичат лъжи, неверни работи. Някой път, като се молиш, казваш на Бога: „Господи, аз съм много грешен!
към беседата >>
78.
Дигни одъра си!
,
СБ
, София, 21.8.1934г.,
Пред него ще поставя чиста бяла
чиния
със златна вилица, лъжица и нож, и ще му кажа: "Заповядай, нахрани се добре!
Вие сте учени хора, можете да работите. Кажете ми как ще започнете работата? Ако остане на мене, ето как бих постъпил: първо ще намеря гладните хора. Като видя някой гладен, ще го питам колко дена не е ял. Ако ми каже, че не е ял два-три дена, ще го повикам у дома си и първо ще му предложа вода да измие ръцете и краката си, после ще го накарам да среши косата си, да се преоблече, а след това ще го поканя на трапеза, покрита с чиста хубава покривка, а на нея ще бъдат сложени пресен топъл хляб и плодове.
Пред него ще поставя чиста бяла
чиния
със златна вилица, лъжица и нож, и ще му кажа: "Заповядай, нахрани се добре!
" Като се нахрани и благодари, ще му кажа: "Ето, това е Новото учение! Ако си доволен, ела сега с мене да помагаме на другите хора." По този начин ще събирам гладни хора и в продължение на един месец ще имам около себе си най-малко хиляда души, с които ще отидем на бойното поле да атакуваме неприятеля. Така ще превземаме позиция след позиция. Какво по-хубаво от това? Казвате: "Какво ще атакувате?
към беседата >>
79.
Езикът на дъгата
,
УС
, София, 18.11.1934г.,
Ядеш ли нещо,
чинията
ти трябва да бъде идеално чиста.
Те са го научили и учат само докато пръчицата се вдига и слага по гърба им. Щом се отдалечи пръчицата, те забравят вече урока си и отново грешат. За да не греши, човек трябва да дойде до дълбока вътрешна опитност в себе си, да различава доброто от злото и да пази чистотата на своя ум и на своето сърце. Какво представлява грехът? Грехът представлява нечистотата в живота.
Ядеш ли нещо,
чинията
ти трябва да бъде идеално чиста.
Не е ли добре измита, останалото в нея постепенно започва да ферментира. Същото нещо се отнася и до мислите и чувствата, които възприемате отвън. Дойде ли някоя мисъл в ума ви или някое чувство в сърцето ви, спрете се да ги анализирате, да разберете през какви умове и сърца са минали. Ако са минали през умовете и сърцата на лоши хора, те носят нещо нечисто в себе си, което може да ви застави да сгрешите. Ако можете, отстранете ги от себе си; ако не можете да ги отстраните, подложете ги на пречистване, да отделите от тях ония вещества, които са способни да ферментират.
към беседата >>
80.
Абсолютната и Относителната реалност / Абсолютна и Относителна реалност
,
УС
, София, 9.12.1934г.,
Исав продаде първородството на брата си за една
чиния
леща.
Като разбира законите на живота, човек може да си обясни всички прояви на човека и никога да не го осъжда. Човек не постъпва всякога правилно, защото не е свободен от връзките на злото. Ще дойде ден, когато ще се освободи от тия връзки и ще върви по пътя на доброто. Това виждаме и в библейския живот. Исак имаше двама синове: Исав, първородният, и Яков.
Исав продаде първородството на брата си за една
чиния
леща.
Като наближи времето да умре баща им, Яков, възползван от първородството, което купи от брата си, пожела да получи всичкото благословение от баща си. Подпомогнат от майка си, Яков успя да получи благословението на баща си. Когато Исав отиде при баща си да получи неговото благословение, бащата разбра, че е излъган, и каза на сина си: „Не се безпокой, ще дойде ден, когато ще се освободиш от връзките на брат си“. Като четат тази история, някои се възмущават от хитрината на Яков, а други – от Исав, че не е оценил своето първородство и го е продал толкова евтино. Като разглеждаме нещата обективно, виждаме, че нито постъпката на Яков, нито тази на Исав заслужава одобрение.
към беседата >>
81.
Трите правила. Път за освобождение
,
ООК
, София, 20.3.1935г.,
А пък ти, без да благодариш, бъркаш в
чинията
.
В новата физиология, ако седнеш да ядеш, какво трябва да правиш? Ако аз седна да ям, аз най-първо ще изпея една песен. Няма да ви я кажа. На моите гости ще изпея една класическа песен. Това го наричам - ще благодарим на Бога.
А пък ти, без да благодариш, бъркаш в
чинията
.
Така не става. Най-първо ще вземеш от хляба малко, ще му се поусмихнеш малко, ще го погледнеш, ще го държиш малко, ще поблагодариш и ще вземеш малко по малко. Полека-лека ще вземаш хляба. Не бързай. Някои съм слушал да казват: „Ти, като ядеш, да ти плющят ушите." Никакво плющене.
към беседата >>
82.
Начало и край / И до края, както и в началото. (Нищо няма да ви стане)
,
УС
, София, 30.6.1935г.,
Като научи добре
майчиния
си език, ученикът започва да пише поезия, поет става.
Обаче, какво ще кажете за човека, който със своите нечисти мисли, желания и постъпки цапа понякога чистото в себе си. Като ученици на Великия живот, вие трябва да излезете от обикновените условия на живота. Те са необходими, но временно само. Ако детето в първи клас работи с буквите, колкото и да са обикновени, те са необходими за него. Влезе ли в горните класове, в прогимназията и гимназията, ученикът има отношение към буквите дотолкова, доколкото чрез тях съставя отделни думи и изречения, но самите букви не го занимават вече.
Като научи добре
майчиния
си език, ученикът започва да пише поезия, поет става.
Следователно, поет е онзи, който знае да поставя думите на мястото им. Както думите имат определени места в речта, така и мислите и чувствата имат точно определени места в умственото и сърдечно полета, в които човек живее. И тогава казваме, че мисли и чувства правилно онзи, който поставя мислите и чувствата си на място. Размени ли местата им, той изгубва своята права мисъл, както и посоката на правите чувства. За пример, кажете ли, че не живеете добре, това подразбира неправилно поставен живот, т.е.
към беседата >>
83.
Към мене / Обърнете се към мене
,
УС
, София, 7.7.1935г.,
Някой господар се нахрани добре и като остане нещо в
чинията
му, дава го на слугата си.
С вашия живот вие не можете да спечелите вниманието на Бога. Колкото и да се стремите към това, всякога ще останете далеч от Него. За да обърнете внимание на разумния свят, преди всичко трябва да се научите да давате. Някои хора знаят да дават, но повечето не са стигнали още до тази наука. Те дават от онова, което им е излишно, или това, което ще хвърлят.
Някой господар се нахрани добре и като остане нещо в
чинията
му, дава го на слугата си.
Той мисли, че е дал много нещо. Всъщност, това ядене предстоеше на хвърляне. Не се дава така. Даването е във връзка с дълбокото разбиране на Словото. Който разбира вътрешния смисъл на Словото и го носи в себе си, той знае да дава.
към беседата >>
84.
Проява на Любовта
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 23.8.1935г.,
Сготвите хубаво ядене, но го слагате в нечиста
чиния
.
Стремежът, пътят на хората. Пътят, в който вървят, е прав, но методите, чрез които искат да реализират нещата, са човешки. Тръгнали сте в новия път. Какво се иска от вас? Новият път изисква нови методи.
Сготвите хубаво ядене, но го слагате в нечиста
чиния
.
След малко яденето се вмирисва и отказвате да го ядете. Хубаво сготвеното ядене трябва да се сложи в чисти, нови чинии. Следователно всяко нещо, от единия до другия край, трябва да бъде издържано в чистота. Всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие във всички свои прояви трябва да бъдат абсолютно чисти. Взимате една мисъл и я слагате в нечиста чиния на сърцето.
към беседата >>
Взимате една мисъл и я слагате в нечиста
чиния
на сърцето.
Сготвите хубаво ядене, но го слагате в нечиста чиния. След малко яденето се вмирисва и отказвате да го ядете. Хубаво сготвеното ядене трябва да се сложи в чисти, нови чинии. Следователно всяко нещо, от единия до другия край, трябва да бъде издържано в чистота. Всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие във всички свои прояви трябва да бъдат абсолютно чисти.
Взимате една мисъл и я слагате в нечиста
чиния
на сърцето.
Оттам, прехвърляте същата мисъл в нечиста чиния на волята и след това предлагате тази мисъл на хората. – Не, тази мисъл е нечиста вече. Следователно вие нямате право да предлагате нечисти мисли на света. Чиниите на вашите мисли и чувства, чиниите на вашите постъпки трябва да бъдат абсолютно чисти. Това се изисква от всички съвременни хора.
към беседата >>
Оттам, прехвърляте същата мисъл в нечиста
чиния
на волята и след това предлагате тази мисъл на хората.
След малко яденето се вмирисва и отказвате да го ядете. Хубаво сготвеното ядене трябва да се сложи в чисти, нови чинии. Следователно всяко нещо, от единия до другия край, трябва да бъде издържано в чистота. Всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие във всички свои прояви трябва да бъдат абсолютно чисти. Взимате една мисъл и я слагате в нечиста чиния на сърцето.
Оттам, прехвърляте същата мисъл в нечиста
чиния
на волята и след това предлагате тази мисъл на хората.
– Не, тази мисъл е нечиста вече. Следователно вие нямате право да предлагате нечисти мисли на света. Чиниите на вашите мисли и чувства, чиниите на вашите постъпки трябва да бъдат абсолютно чисти. Това се изисква от всички съвременни хора. Чисти бъдете в мислите си!
към беседата >>
85.
Сочни храни
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 25.8.1935г.,
Защо
чинията
не е добре измита?
Каквото предложите на този човек, той всякога е недоволен. Навсякъде ще го чувате да роптае: „Защо днес няма печена кокошка? Защо няма баница? Защо яденето е малко постно? Защо кърпата не е сгъната, както трябва?
Защо
чинията
не е добре измита?
“ Който употребява сочна храна, т.е. храна на Любовта, той всякога е доволен. На човека, който употребява пищна храна, други му слугуват; онзи пък, който яде сочна храна, сам си слугува. Ако чинията ти е нечиста, вземи гореща вода и сапун, измий я няколко пъти изобилно с вода и въпросът е свършен. Трябва ли за толкова нищожна работа да викаш този или онзи слуга и да създаваш цяла история?
към беседата >>
Ако
чинията
ти е нечиста, вземи гореща вода и сапун, измий я няколко пъти изобилно с вода и въпросът е свършен.
Защо кърпата не е сгъната, както трябва? Защо чинията не е добре измита? “ Който употребява сочна храна, т.е. храна на Любовта, той всякога е доволен. На човека, който употребява пищна храна, други му слугуват; онзи пък, който яде сочна храна, сам си слугува.
Ако
чинията
ти е нечиста, вземи гореща вода и сапун, измий я няколко пъти изобилно с вода и въпросът е свършен.
Трябва ли за толкова нищожна работа да викаш този или онзи слуга и да създаваш цяла история? Пищната храна се изразява в угощения, банкети, в прислужване от страна на други хора. Сочната храна се изразява в простота, чистота и Любов. Тук няма угощения, няма банкети, няма прислуга. Тук човек сам върши работата си.
към беседата >>
86.
Стари и нови разбирания
,
СБ
,
РБ
, София, 2.9.1935г.,
Като ядете, не пълнете
чинията
с ядене и не режете големи парчета хляб.
Как трябва да живее? Някой не яде, както трябва. Ако досега не се е научил да яде правилно, никога няма да се научи. Няма човек на земята, който да не знае да яде. Неправилното ядене седи в това, че много хора от лакомия ядат бързо, не дъвчат добре храната си и създават ред болести и разстройства на пищеварителната система.
Като ядете, не пълнете
чинията
с ядене и не режете големи парчета хляб.
По същия начин постъпвайте и с гостите си. В странство, запример, хората режат хляба на малки, тънки парченца. Изобщо, природата разполага с голямо изобилие, но дава по малко. Тя иска да научи хората да бъдат доволни от малкото, което им се дава, и с него да свършат възложената им работа. И тъй, използвайте разумно малките блага, които ви се дават през деня.
към беседата >>
87.
Приложението като източник на знанието / Източник на знанието
,
УС
, София, 27.10.1935г.,
Като се храни човек, трябва да гледа в
чинията
си, да не се върти наляво и надясно, да следи как ядат другите.
(втори вариант)
Трябва ли да учите хората как да се хранят, как да вдигат и слагат вилиците и лъжиците си? Правилно ли е да поканите хора на угощение и да им четете лекция върху храненето? Те ще ви слушат известно време и после ще кажат: „Не можем вече да търпим, гладни сме, искаме да се нахраним“. Тъй щото, поканите ли някого на обяд, сложете яденето пред него и го оставете свободен. Той сам ще намери начин, как да се нахрани.
Като се храни човек, трябва да гледа в
чинията
си, да не се върти наляво и надясно, да следи как ядат другите.
Когато се храним, трябва да бъдем свободни. Храненето е свещен акт, от него зависи здравословното състояние на човека. Задачата на Божествената школа, която следвате, е да изнесе всички признаци на добродетелите, които се отразяват благотворно върху здравето на човека. Медицината се занимава с определяне диагнозата на болестите, а Божествената наука – с определяне признаците на положителните прояви в живота. Да се занимаваш с отрицателното, това значи да се свържеш с него.
към втори вариант >>
88.
Умих се и гледам
,
НБ
, София, 27.10.1935г.,
Там ще ви предложат една
чиния
ледено от 150 грама, а след него ще ви поднесат една
чиния
горещо кафе от 250 грама.
Мнозина поддържат, че това се дължи на особени микроби. Не, причината за това е, че американците живеят в крайности. Американците са много активни, те прилагат всичко, но има много системи, които нямат никакво приложение. В хигиенично отношение те са много непоследователни. Ако отидете зимно време на някоя вечеринка или забава в Америка, ще се намерите в чудо.
Там ще ви предложат една
чиния
ледено от 150 грама, а след него ще ви поднесат една
чиния
горещо кафе от 250 грама.
И като погледнете тия американци, всичките им зъби са позлатени, нямат здрав зъб в устата си. При тези резки промени от студено на топло, пропуква се глечта. Много от тях страдат от диспепсия. Знаете ли каква болест е диспепсията? То е едно много тежко състояние.
към беседата >>
89.
Тониране
,
ООК
, София, 12.2.1936г.,
Ще поживея още тук.“ Казал му един: „Не, ще отидеш на онзи свят.“ И той разказва: „Виждам наредени хора на маса и пред всеки един поставена
чиния
.“ И му казали: „Тук ти е мястото.“ „И гледам пред себе си на масата сложени два скъсани цървула.
Приготовлявал се. Един ден идва при него игуменът, поглежда го от горе до долу, харесва му се, приличен е, мязал малко на светия. Казва: „Дайте му едни нови цървули.“ Дали му нови цървули и като взел новите, старите си не искал да хвърли. Но погледнал един свой събрат с по-скъсани от неговите цървули и му казал: „Хайде, на тебе ще ти дам моите скъсани цървули.“ И дядо Димитър казал: „Мислех, че направих добро.“ Но една вечер сънува, че го занесли на оня свят. Той казал: „Не искам да отида на оня свят.
Ще поживея още тук.“ Казал му един: „Не, ще отидеш на онзи свят.“ И той разказва: „Виждам наредени хора на маса и пред всеки един поставена
чиния
.“ И му казали: „Тук ти е мястото.“ „И гледам пред себе си на масата сложени два скъсани цървула.
Зададоха се по едно време някои, които носят ястие. На всичките сипаха в хубавите, в чистите чинии, а на мен в цървулите. Аз казах: „За мене няма ли чиния? В цървул не съм ял досега. Оставете.“ Казали му: „Кой каквото е изпратил от онзи свят, в това ще му сипем.“ И в тази мъчнотия се събудих, върнах се от онзи свят.
към беседата >>
Аз казах: „За мене няма ли
чиния
?
Но погледнал един свой събрат с по-скъсани от неговите цървули и му казал: „Хайде, на тебе ще ти дам моите скъсани цървули.“ И дядо Димитър казал: „Мислех, че направих добро.“ Но една вечер сънува, че го занесли на оня свят. Той казал: „Не искам да отида на оня свят. Ще поживея още тук.“ Казал му един: „Не, ще отидеш на онзи свят.“ И той разказва: „Виждам наредени хора на маса и пред всеки един поставена чиния.“ И му казали: „Тук ти е мястото.“ „И гледам пред себе си на масата сложени два скъсани цървула. Зададоха се по едно време някои, които носят ястие. На всичките сипаха в хубавите, в чистите чинии, а на мен в цървулите.
Аз казах: „За мене няма ли
чиния
?
В цървул не съм ял досега. Оставете.“ Казали му: „Кой каквото е изпратил от онзи свят, в това ще му сипем.“ И в тази мъчнотия се събудих, върнах се от онзи свят. Та аз разбрах едно нещо: скъсани цървули не давай никому, понеже ще ги намериш в другия свят.“ Това е една негова опитност. Слушайте сега да ви кажа: понеже аз съм художник, искам да рисувам, поукрасих малко разказа. Той съвсем другояче ми го предаде.
към беседата >>
(„Човек трябва да свикне да говори в своя ум, сърце, душа и дух“) Вие можете дълго време да сте гледали как грънчарят приготовлява глинени съдове, и най-после се удостоявате да купите една стомна или една
чиния
, но това още не е важно.
Кое остана сега същественото? Какво разбрахте? Направете ми сега едно резюме. Едно резюме на онова, което досега говорих. Кой може да направи такова резюме само в десет думи?
(„Човек трябва да свикне да говори в своя ум, сърце, душа и дух“) Вие можете дълго време да сте гледали как грънчарят приготовлява глинени съдове, и най-после се удостоявате да купите една стомна или една
чиния
, но това още не е важно.
Ти носиш празна стомна, празна паница. Онова, което ще ти се сипе в паницата, това е важно. Та важното засяга и съдържанието. Вие сте ходили при грънчаря, гледали сте и знаете много работи. Това са специални работи за грънчаря.
към беседата >>
90.
Четирите качества
,
УС
, София, 3.5.1936г.,
По невнимание слугата може да счупи една чаша или
чиния
, и господарят му веднага го глобява.
(втори вариант)
Всеки върши своята работа, както разбира. Учете се едни от други и си помагайте взаимно. Съвременните хора трябва да бъдат справедливи, да имат еднакви отношения и към богатия, и към бедния; такива трябва да бъдат отношенията им към обикновения човек и към светията. На съзнателния човек не се позволява никакво пристрастие. Ако сте слуга, вие се възмущавате от господаря си, който туря на сметката ви всеки счупен предмет.
По невнимание слугата може да счупи една чаша или
чиния
, и господарят му веднага го глобява.
Ако детето му счупи чашата, той не казва нищо, даже не му прави забележка. Ще кажете, че слугата е голям, от него се изисква повече внимание. Въпреки това, и слугата прави погрешки. Господарят е пристрастен към детето си, защото го обича. Не е въпрос да извинявате погрешките на хората, но трябва да бъдете справедливи.
към втори вариант >>
91.
Божествената храна
,
УС
, София, 10.1.1937г.,
Човешката любов представлява вдлъбната
чиния
, която всичко събира.
Като знаете това, работете съзнателно върху себе си, да се освободите от връзките и желанията на тялото. Не успеете ли в това, и да заминете за другия свят, дълго време ще обикаляте гроба си. Близките ви ще мислят, че сте отишли при Господа, но вие знаете истината. Малцина знаят кой е свободен от тялото си и кой е свързан с него. Като ученици, вие трябва да изучавате човешката и Божествената Любов, да ги различавате.
Човешката любов представлява вдлъбната
чиния
, която всичко събира.
Като я пълниш, ти се нахранваш. Речеш ли да раздадеш всичко, което си събрал, гладен ще останеш. Божествената Любов представлява изпъкнала чиния с дъно нагоре. Преди да се сипе нещо в нея, тя го е раздала вече. Та нищо не задържа за себе си.
към беседата >>
Божествената Любов представлява изпъкнала
чиния
с дъно нагоре.
Малцина знаят кой е свободен от тялото си и кой е свързан с него. Като ученици, вие трябва да изучавате човешката и Божествената Любов, да ги различавате. Човешката любов представлява вдлъбната чиния, която всичко събира. Като я пълниш, ти се нахранваш. Речеш ли да раздадеш всичко, което си събрал, гладен ще останеш.
Божествената Любов представлява изпъкнала
чиния
с дъно нагоре.
Преди да се сипе нещо в нея, тя го е раздала вече. Та нищо не задържа за себе си. Като раздаваш всичко, което имаш, ти се нахранваш. Значи, ако живееш в човешката любов, ти постоянно ще събираш; ако живееш в Божествената Любов, постоянно ще даваш. Това, което постоянно взима, е човешко; това, което постоянно дава, е Божествено.
към беседата >>
92.
Да сторя
,
НБ
, София, 31.1.1937г.,
Аз пък съм зает с миенето на
чинията
си, гледам дали съм я измил хубаво.
Трябваше след това да работя, да спечеля тия пари. Аз държа като правило следното положение: всеки ден работя и каквото спечеля, тогава ям. Аз не ям без да съм работил. Сега наскоро седя в стаята си и мия своята паница и лъжица. Някой тропа на вратата ми, иска да му отворя.
Аз пък съм зает с миенето на
чинията
си, гледам дали съм я измил хубаво.
Понеже се тропа силно, тогава излязох насреща с чинията в ръка и му казах: „Ще ме извините, аз мия чинията си, зает съм, а вие мислите, че не ви отдавам нужното уважение и почитание. Господарят ми иска да измия тази чиния хубаво.“ Той се усмихна. Казвам: Ние трябва да имаме едно понятие за себе си. Седя в къщи и мия чинията си – това е една длъжност, трябва добре да измия чинията си. А някой тропа вън.
към беседата >>
Понеже се тропа силно, тогава излязох насреща с
чинията
в ръка и му казах: „Ще ме извините, аз мия
чинията
си, зает съм, а вие мислите, че не ви отдавам нужното уважение и почитание.
Аз държа като правило следното положение: всеки ден работя и каквото спечеля, тогава ям. Аз не ям без да съм работил. Сега наскоро седя в стаята си и мия своята паница и лъжица. Някой тропа на вратата ми, иска да му отворя. Аз пък съм зает с миенето на чинията си, гледам дали съм я измил хубаво.
Понеже се тропа силно, тогава излязох насреща с
чинията
в ръка и му казах: „Ще ме извините, аз мия
чинията
си, зает съм, а вие мислите, че не ви отдавам нужното уважение и почитание.
Господарят ми иска да измия тази чиния хубаво.“ Той се усмихна. Казвам: Ние трябва да имаме едно понятие за себе си. Седя в къщи и мия чинията си – това е една длъжност, трябва добре да измия чинията си. А някой тропа вън. Нека потропа, нека почака малко, докато измия чинията си.
към беседата >>
Господарят ми иска да измия тази
чиния
хубаво.“ Той се усмихна.
Аз не ям без да съм работил. Сега наскоро седя в стаята си и мия своята паница и лъжица. Някой тропа на вратата ми, иска да му отворя. Аз пък съм зает с миенето на чинията си, гледам дали съм я измил хубаво. Понеже се тропа силно, тогава излязох насреща с чинията в ръка и му казах: „Ще ме извините, аз мия чинията си, зает съм, а вие мислите, че не ви отдавам нужното уважение и почитание.
Господарят ми иска да измия тази
чиния
хубаво.“ Той се усмихна.
Казвам: Ние трябва да имаме едно понятие за себе си. Седя в къщи и мия чинията си – това е една длъжност, трябва добре да измия чинията си. А някой тропа вън. Нека потропа, нека почака малко, докато измия чинията си. Отгоре ме наблюдават как ще измия чинията.
към беседата >>
Седя в къщи и мия
чинията
си – това е една длъжност, трябва добре да измия
чинията
си.
Някой тропа на вратата ми, иска да му отворя. Аз пък съм зает с миенето на чинията си, гледам дали съм я измил хубаво. Понеже се тропа силно, тогава излязох насреща с чинията в ръка и му казах: „Ще ме извините, аз мия чинията си, зает съм, а вие мислите, че не ви отдавам нужното уважение и почитание. Господарят ми иска да измия тази чиния хубаво.“ Той се усмихна. Казвам: Ние трябва да имаме едно понятие за себе си.
Седя в къщи и мия
чинията
си – това е една длъжност, трябва добре да измия
чинията
си.
А някой тропа вън. Нека потропа, нека почака малко, докато измия чинията си. Отгоре ме наблюдават как ще измия чинията. – „Ама друг някой да я измие.“ – Не е така. От мене искат да я измия, и то много хубаво, да не оставям никакви нечистотии.
към беседата >>
Нека потропа, нека почака малко, докато измия
чинията
си.
Понеже се тропа силно, тогава излязох насреща с чинията в ръка и му казах: „Ще ме извините, аз мия чинията си, зает съм, а вие мислите, че не ви отдавам нужното уважение и почитание. Господарят ми иска да измия тази чиния хубаво.“ Той се усмихна. Казвам: Ние трябва да имаме едно понятие за себе си. Седя в къщи и мия чинията си – това е една длъжност, трябва добре да измия чинията си. А някой тропа вън.
Нека потропа, нека почака малко, докато измия
чинията
си.
Отгоре ме наблюдават как ще измия чинията. – „Ама друг някой да я измие.“ – Не е така. От мене искат да я измия, и то много хубаво, да не оставям никакви нечистотии. – „Това не е важна работа.“ – Как да не е важна? Отгоре ме гледат как ще я измия.
към беседата >>
Отгоре ме наблюдават как ще измия
чинията
.
Господарят ми иска да измия тази чиния хубаво.“ Той се усмихна. Казвам: Ние трябва да имаме едно понятие за себе си. Седя в къщи и мия чинията си – това е една длъжност, трябва добре да измия чинията си. А някой тропа вън. Нека потропа, нека почака малко, докато измия чинията си.
Отгоре ме наблюдават как ще измия
чинията
.
– „Ама друг някой да я измие.“ – Не е така. От мене искат да я измия, и то много хубаво, да не оставям никакви нечистотии. – „Това не е важна работа.“ – Как да не е важна? Отгоре ме гледат как ще я измия. След това ще им отворя и ще им кажа: „Ще ме извините, че съм занят.“
към беседата >>
Аз сам взимам
чинията
, измивам я добре и след това внимателно я преглеждам, да не е останала и най-малката нечистотия.
Отгоре ме гледат как ще я измия. След това ще им отворя и ще им кажа: „Ще ме извините, че съм занят.“ Питам: Знаете ли какво ще бъде, ако всички вършехме работата си сами, с най-голямо разположение? Аз сам върша работата си, никой не ми заповядва и на никого не заповядвам. Няма какво да проповядвам на другите как да я мият.
Аз сам взимам
чинията
, измивам я добре и след това внимателно я преглеждам, да не е останала и най-малката нечистотия.
Също правя и с метенето. Аз взимам метла и лопата и измитам добре, да няма никакви прашинки. Като измета, оставам и метлата, и лопатата на място. Въпреки че мета толкова внимателно, пак остават малки прашинки. Чудя се отде се взимат тези нечистотии.
към беседата >>
Като вляза в стаята си и започна да мия
чинията
си или да мета стаята си, веднага ще ми дойде на ума колко слуги и слугини са бити само заради това, че не са изпълнили длъжността си както трябва.
Казвам си: „Ако мета по три пъти на ден, пак се събират прашинки; какво ще бъде, ако метях само по един път на ден, или ако никак не метях? “ Оттук аз правя следната аналогия: ако след като учим и слугуваме, пак имаме мъчнотии, какво щеше да бъде, ако никак не учехме и не слугувахме? Тогава щеше да има много повече мъчнотии. И тъй, човек трябва да има разположение да стори нещо във всеки даден случай.
Като вляза в стаята си и започна да мия
чинията
си или да мета стаята си, веднага ще ми дойде на ума колко слуги и слугини са бити само заради това, че не са изпълнили длъжността си както трябва.
Някои от тях са бити, а други не са. И тогава си казвам, че има хиляди и милиони хора по света, които вършат тази работа. Тогава аз се свързвам с тях и разбирам положението им. Не мислете, че само простите хора вършат тази работа. Един японски принц пожелал да изучи характера на американците и затова помолил един свой приятел да му намери място за слуга при някое американско семейство, без да казва, че е принц.
към беседата >>
НАГОРЕ